снимка БГНЕС Министерството на правосъдието никога няма да признае, че

фотография БГНЕС

Министерството на правораздаването в никакъв случай няма да признае, че работи по-бързо по хрумвания, подкрепяни от основния прокурор, и се скатава по такива, които той не поддържа. Проучване на Mediapool обаче демонстрира тъкмо такава наклонност в законодателната активност на институцията.

Няма и година от встъпването на Цецка Цачева като правосъден министър в кабинета " Борисов 3 ", министерството й съумя да отметне голямо количество работа. Написан бе нов антикорупционен закон, прокарани бяха огромни промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), а в този момент бе импортиран грамаден план за промени в Наказателния кодекс (НК), който изправи на нокти целия българския бизнес. Общото сред тези три плана е, че те са подкрепяни от основния прокурор Сотир Цацаров. Политическата воля на ръководещите за приемането им е толкоз по-несломима, колкото по-логично и рационално звучат доводите " срещу " на самостоятелни магистрати и специалисти.

Друга характерност на това законодателство е, че то отдалечава България от самостоятелното правораздаване, което в действителност е задачата на правосъдната промяна, за която Европейска комисия ни следи и дава рекомендации към този момент 11 години. Но пък обществената обосновка на ръководещите е, че тези закони се одобряват точно в отговор на европейските рекомендации.

С измененията в Наказателно-процесуален кодекс " корупционните каузи " бяха трансферирани от неуместния за основния прокурор Софийския градски съд в комфортните за него профилирани съдилища. Тези съдилища са основани през 2011 година при първото ръководство на ГЕРБ. Инициативата бе аргументирана с самостоятелния разбор на европейските прокурори, които бяха на задача в България през 2016 година Всъщност не става дума за осъществяване на съответна рекомендация, а за интерпретация на съмнение в европейския разбор.

После, отново по самодейност на правосъдното министерство, бе изменен правосъдният закон, с цел да се дадат в пъти по-високи заплати на " специфичните " съдии.

С антикорупционния закон се сътвори нова мегаструктура, с чието ръководство бе претрупан обичания на Бойко Борисов някогашен прокурор Пламен Георгиев. От 2011 година до момента Георгиев е назначаван на разнообразни постове от ГЕРБ – от заместник-министър на правораздаването през началник на Комисията за конфискация до шеф на сегашната голяма комисия, която сплоти пет антикорупционни структури в една. Преди това Пламен Георгиев проверява без триумф делото, по което протекоха записите по аферата " Мишо Бирата ". Той изясни, че когато е бил прокурор, не чул тези записи, които през 2011 година чу цяла България.

Новата антикорупционната комисия евентуално няма да е таван в кариерата на Пламен Георгиев, тъй като импровизирано представители на ГЕРБ го показват като доста подобаващ и за основен прокурор. Той има всички шансове да покаже обещаните от него смайващи триумфи отпред на " Антикорупция " – или най-малко да вдигне задоволителен звук с няколко антикорупционни " удара ", което в България се смята за триумф, без значение от изхода на делата, който идва след години. Сега Пламен Георгиев ще има опция да подслушва всички, без даже да му е нужно да разкрива закононарушения, тъй като няма такава власт. Но пък самото подслушване към този момент е власт, която може да се употребява за шантаж. Оправданието за написването на закона е, че това е настояването на Европейската комисия. Истината е, че не Европейска комисия, а Министерството на правораздаването е написало закона по този метод.

С обсъжданите сега промени в Наказателния кодекс нереформираната прокуратура ще получи най-голямата си власт – да образува наказателно дело против който и да е предприемач. Главният прокурор е единственият, отвън Министерството на правораздаването, който поддържа този закон. Като опрощение за правенето му още веднъж бе представен анализът на европейските прокурори, в който обаче на никое място не е дефинирана точно такава рекомендация.

В същия отчет на европейските прокурори обаче има и още една рекомендация, по която Министерството на правораздаването настойчиво се скатава. През декември 2016 година европрокурорите предложиха шефът на Националната следствена работа (НСлС) да бъде функционално самостоятелен от основния прокурор. Те настояха още шефът на следствието да може еднолично да образува дело против основния прокурор, в случай че има данни за закононарушение. Това се постанова, тъй като по в този момент настоящото законодателство основният прокурор е безусловно недостижим. В момента началник на следствието е Борислав Сарафов, който е дясна ръка на Цацаров.

Месеци след отчета на европейските прокурори шефът на Върховния касационен съд Лозан Панов стартира да играе ва банк, застрашен от премахване от болшинството на Цацаров във Висш съдебен съвет. Панов организира диалози с президента Румен Радев и премиера Бойко Борисов, настоявайки пред тях за преустановяване на недосегаемостта на основния прокурор, само че никой не одобри концепциите му. Вместо това по тематиката приказва главно Цацаров, който се съгласи да се сътвори процедура за следствието му с една спогодба - в случай че има такава процедура и за шефовете на висшите съдилища. След това тематиката бе забравена.

В отчета на европрокурорите не се загатва нищо за специфични процедури за следствие на ръководителите на висшите съдилища. Обяснението е просто – те могат да бъдат разследвани от всеки прокурор. Шефовете на съдилищата нямат никаква власт да подреждат на останалите съдии по какъв начин да си вземат решение делата. Главният прокурор обаче може да разпорежда на всеки прокурор, в това число по какъв начин да се проверява дело против самия него.

Министерството на правораздаването стартира да работи единствено по рекомендацията на Цацаров – да се сътвори общ механизъм за следствие на " тримата огромни " в правосъдната власт. Работата върви доста постепенно, евентуално заради друга рекомендация – тази на премиера Бойко Борисов, че промяната на прокуратурата ще се прави след мандата на Цацаров.

Ето по какъв начин върви работата. През декември 2016 година излязоха рекомендациите на европейските прокурори. През януари 2017 година излезе отчетът на Европейската комисия, която прикани рекомендациите на европейските прокурори да бъдат изпълнени. През февруари 2017 година държавното управление към този момент имаше проект за деяние по отчета на Европейска комисия. През юли същата година бе одобрена Пътна карта към проекта за деяние по отчета на Европейска комисия. В тази пътна карта написа, че разпоредбите за без значение следствие на Цацаров ще бъдат подготвени през октомври 2017 година

На 13 декември 2017 година министър Цецка Цачева съобщи пред Българска национална телевизия, че с изработването на тези правила се е заела работна група в министерството. Тя проучвала процедура по този въпрос в другите европейски страни. Работата щяла да завърши през януари 2018 година

През февруари 2018 година Цачева сподели, че анализирането на процедура продължава.

На 16 март Mediapool се обърна към правосъдното министерство в въпроса по кое време работната група ще бъде подготвена с предлагането си. Отговорът бе - на 31 март.

Междувременно Съветът на Европа даде шест месеца период на България да покаже какво е решението по този въпрос, тъй като разсъждава по него от 2009 година.

Ако срокът най-сетне бъде спазен и през октомври България излезе с съответни оферти, то цялата работа отново ще пасне като в ръкавица. През 2019 година мандатът на Цацаров ще е изминал, Борисов ще си е спазил обещанието, а индивидът на Борисов - Пламен Георгиев евентуално ще бъде на мушката от индивида на Цацаров - Борислав Сарафов.