Андрей Райчев пред БНР: След пиянството на едно човечество идва невиждана икономическа катастрофа
Снимка: Ани Петрова, БНР
" Това е пиянството на едно човечество. В момента човечеството се е преместило във виртуален свят, коства му се, че прави нещо огромно – избавя своите старци, които прочее изключително не избавя, само че даже да избавя малко, то избавят незначително малко по отношение на това, което предизвикват. А предизвикват на самите себе си нещо доста неприятно. Ще ви кажа по кое време ще свърши виртуалността. Те хубаво живеят във Facebook, само че стопанската система не е виртуална. И когато се натъкнем на действителността, наречена стопанска система, ще последва злополука, каквато не сме виждали. Ще последват фигури „ кой ни го аргументи? “, каквито също не сме виждали. Същата процедура, която се състоя, примерно, с въздуха в София. Който не, че е добър, в противен случай, и по никакъв начин не е неприятно да го подобрим, само че постоянно до момента сме го дишали подобен. Само че нещата звучат другояче: „ това към този момент не се понася “, „ управляващите ни подлагат на геноцид “... Въздухът е неприятен, откогато съм се родил (аз съм роден през 50-те години, тогава София към този момент беше индустриална), дори беше по-лош, тъй като работеше и „ Кремиковци “. Но една естествена, нормална обстановка беше избрана от моите съграждани като екстрена, като бедствена. Същото е и с вируса. Подобни вируси обикалят човечеството всяка година. Може тази година да е малко по-силен, само че и дума не може да става за „ чума “. Вижте проучването на Галъп. Въпрос: „ смятате ли, че това е най-страшното нещо, което е спохождало в миналото човечеството? “ 1/3 от българите го мислят! А човечеството е спохождано от Първа и Втора международна война, от Атила, Чингиз Хан и Темерлан, от страшни чуми с големи жертви, защо говорим… " Това споделя в изявление за БНР социологът Андрей Райчев.
- Господин Райчев, дано да стартираме от това, което става в България и това, което занапред ще става. Как съгласно вас заболяването, и несъмнено икономическите последици от нея, ще се отрази на политическия живот в страната? Дали ще се появят нови мощни играчи и нови политически сили? Или в противен случай, според от оправянето със обстановката, актуалната власт ще излезе още по-силна?
- Отговорът на този въпрос е доста елементарен, тъй като тази зараза в международен мащаб ще има доста съществени стопански последствия и след тях ще има нова политическа обстановка. За това сигурно може да се планува, че в кратковременен проект никакви нови сили няма да се появят, а в дълготраен сигурно ще се появят най-различни работи, които не можем да предвидим, само че сигурно няма да са тези, които виждаме.
- При това, което виждате като играчи на политическото поле сега, съгласно вас коя е подобаващата тактика за всички тях? Защото виждаме, че ето – опозицията, и в лицето на Българска социалистическа партия, а за какво не и в лицето на президента, и властта не престават да си разменят остри удари, без значение от комплицираната обстановка, в която се намираме. Това съгласно вас за кого ще бъде повече от изгода и на кого ще навреди повече?
- Проблемът президент – министър председател е по-сложен и съдържа доста мощен личен детайл, тъй че просто не желая да го разясня, само ще кажа, че това, което вършат не е добре нито за тях двамата, нито за България. Докато казусът с Българска социалистическа партия е, че Българска социалистическа партия пее остарялата ария без да схваща, че в миг на подобен тип рецесия постоянно има прилив на обич към централната власт. Причината е, да го кажа психиатрично, че хората се нуждаят от татко и бащата естествено се изиграва от водачите на страната. Противопоставянето в този миг е изключителна неточност, изключителна. Хората не чуват нищо с изключение на, че би трябвало да са единни, да съблюдават дисциплинираност, да слушат нарежданията на властта, които прочее считат за рационални.
Обърнете внимание – Борисов, който има непрекъснат рейтинг сред 25 и 30% сега има ситуационна оценка 70. Това на практика прави - всички. Между другото, отново толкоз има и Радев, макар че се опълчват. Т.е. няма безусловно никакво място за диспути, разногласия – би трябвало да се демонстрира единение, да се поправят ограниченията не политически, а инструментално. Така че опитът на Българска социалистическа партия и по-специално на госпожа Нинова да се впише като критик в обстановката е несполучлив, и не ѝ носи дивиденти.
- Обаче каква би могла да бъде вярната политическа тактика на една съпротива в обстановка, в която както казахте хората се групират към властта? Ако опозицията стартира да приглася на всичко, което споделя властта – също не печели нищо.
- Не, несъмнено, не би трябвало да приглася и не би трябвало да се трансформира в слугинаж. Но, че би трябвало да мисли за единството преди разликата е несъмнено. Разбира се, приказвам от строго партийна позиция. Както виждате те се държат много опозиционно и не биват чути въобще. Репликите са без последствия.
Вижте, известно време се надявах, че тази обстановка ще бъде осмислена рационално, освен аз, доста хора по света. Но това е безнадеждно. Човечеството влезе в тази приказка, влезе в тази виртуалност. В момента ние не живеем в действителния живот. Ние живеем в един фиктивен, баснословен живот и това би трябвало да се изчака. Всякакво политическо разискване преди края на приказката е невероятно.
Няма нито едно доказателство, нито един сериозен мотив, че в този момент е доста по-опасно в сравнение с обстановката ни преди две години, преди три, когато имаше сходни грипни епидемии. Но, както виждате, човечеството като цяло е на път да си счупи, и май че към този момент си счупи стопанската система. Нанесе си удар, за който даже най-хубавите експерти не могат да преценяват какъв брой е огромен, мисля също, че е и необратим. Така че ние изобщо не би трябвало да убеждаваме хората, че обстановката е естествена (тези старания биха били напразни), а да се опитваме да облекчаваме тяхното състояние в обстановката, до която сме се докарали, колкото и краткотрайна да е тя.
Апропо, ще ме извините, само че тук множеството държавни управления правят една огромна неточност – те канят в управителните си щабове лекари, които схващат от телесни течности, иронично казано, а не от психиатрия. Хората доста повече страдат от страха си. И не приказвам за това да се държим все едно няма болест, а споделям, че хората би трябвало всекидневно да получават указания за това по какъв начин да се оправят с психопатологичната обстановка, в която сме изпаднали. Да вземат да се грижат за спокойствието си, да си обезпечат здрав сън, такива неща би трябвало да се предлагат доста повече, в сравнение с тези към този момент втръснали на всички ограничения с маските и впрочем.
- Да, само че мисля, че това което занапред хората ще желаят да знаят е по какъв начин да се оправят със последствията от икономическата рецесия, тъй като те ще бъдат доста тежки, освен в България, а в международен мащаб.
- Какво значи „ по какъв начин да се оправят “? Няма да се оправим. Ние първо не знаем какви са последствията, никой не може да оцени размера на бедствието. Може да се оцени единствено, че е голямо. Колко ще са безработните, кои браншове от стопанската система ще загинат – това никой не може да ви каже сега. Сигурно е, че сами си го причинихме, само че това единствено след няколко месеца няма никой дори да го изслуша. Хората ще не помнят, че сами са си го предизвикали, ще отидат на „ те ни го предизвикаха “, „ неприятните го предизвикаха “. Честно казано, в случай че има огромна политическа заплаха в тази обстановка е, да го кажа по този начин, появяването на „ евреи “. В сходни обстановки човечеството постоянно търси някакъв зложелател, който да упрекна и това напълно скоро ще потрябва още веднъж. Просто тръпна да видя кой ще е той.
- Между другото, забавно ли ви е по какъв начин ще се развие една възможна политическа кариера на военачалник Мутафчийски? Мислите ли, че това е допустимо?
- Да, несъмнено, че е допустимо и като виждам взаимоотношението му с управлението на страната, то го и пишеше на доста места, това е възможният претендент против Радев. Не е невероятно.
Все отново да се опитаме да осмислим какво се случва на човечеството и на България включително. Представете си, господин Волгин, че в сливиците ви попадне нещо доста неприятно, някакъв мощен алерген, който предизвиква страдалчество на прилежащите кафези. И тези сливици стартират да реагират като отделят субстанции и се борят с попадналата в тях микроскопична отрова.
И си представете, че сливиците „ оповестят “ на всички други органи, че в тях е попаднала такава страшна отрова. На далака, на черния дроб, жлезите… и всички те стартират да се борят против този алерген без да го има в тях. Как се назовава това? Нарича се алергичен потрес - когато реагираш милион пъти по-тежко в сравнение с е важен тласъкът. А тласъкът е незабележим.
И в този момент, погледнете нашата вариация на грип, която ще отнесе за голямо страдание огромен брой хора, както постоянно е отнасяла. Около 0,5 % от човешките животи, основно на хора, които са заболели, възрастни. Това изобщо не е цинична имитация, а констатация на нещо, което ни се случва всяка година. Но ние в този момент реагирахме. Ако желаете можем дълго да дискутираме за какво реагирахме тъкмо по този метод, само че реагирахме всички и обществото претърпява „ алергичен потрес “, сепсис. Резултатът от шока е доста по-голям от вредата, която може да аргументи този тласък.
- Обаче можехме да не реагираме. В началото имаше страни, които първоначално споделяха „ няма ужасно, ще се оправим, няма да затваряме, няма да вкарваме ограничения “, само че по-късно заеха другата позиция.
- Не страните заеха другата позиция, а хората. Много огромна неточност е да мислим, че властта е в основата на протичащото се. Не тя го предизвиква, а хората. Властта и медиите просто танцуват съгласно тяхната гайда. Хората го желаят. Те доста ще съжаляват за това, което в този момент вършат, доста ще псуват своите ръководители, че са им разрешили да танцуват този танц.
Това е пиянството на едно човечество. В момента човечеството се е преместило във виртуален свят, коства му се, че прави нещо огромно – избавя своите старци, които прочее изключително не избавя, само че даже да избавя малко, то избавят незначително малко по отношение на това, което предизвикват. А предизвикват на самите себе си нещо доста неприятно.
Ще ви кажа по кое време ще свърши виртуалността. Те хубаво живеят във Facebook, само че стопанската система не е виртуална. И когато се натъкнем на действителността, наречена стопанска система, ще последва злополука, каквато не сме виждали. Ще последват фигури „ кой ни го аргументи? “, каквито също не сме виждали.
Четох един доста интелигентен човек, който сигурно сте прочел и вие - Ювал Харари, създателя на „ Sapiens.Кратка история на човечеството “, който е написал рационален и забавен текст, допускайки една груба неточност. Той си показва завръщането към някакви предходни форми на тирания. Че властта ще получи повече надзор, че ще се върнем в предходните общества, където огромните началници се разпореждат, единствено че в този момент, имайки в ръцете си осведомителните системи, ще стане още по-голяма пакост.
Това не е по този начин. Карл Маркс има едно гениално изречение: „ новите исторически подиуми се играят със остарели исторически костюми “. Представете си, че през ХIХ в. се състои злополука и съвременниците възкликнат: „ леле, ще се върне Луи ХХ-ти “. Не, на негово място ще се появят Сталин и Хитлер, кардинално нови форми. Ето това ще ни се случи в този момент. Харари се пробва да мисли през привичните форми – тирания, Садам Хюсеин на власт, Сталин, Чърчил и така нататък А ще зародят кардинално нови форми.
- Какво ще има съгласно вас, в случай че не е тирания?
- Аз надълбоко имам вяра на, за жалост към този момент починалия, френски мъдрец Дельоз, който малко преди да почине написа един талантлив „ Постскриптум “. Той споделя, че обществото на Мишел Фуко, т.е. обществото на дисциплината, на средите на затваряне, на болничното заведение – затвор – казарма – завод– учебно заведение, това общество е починало и ние към този момент живеем в общество на контрола. Общество на контрола има за основна характерност цялостния унисон сред желанията на властта и стремежите на хората. В случая тази нервност, която следим (и тя към този момент не е дори нервност, а психопатология в международен мащаб), е по избор на слушателите, на хората.
- Т.е. демокрацията се осъществя безусловно?
- Демокрацията е форма, тя не е наличие, тъй че това не е някакъв недостатък на демокрацията. Това е базов недостатък на потребителското общество. Потребителят е човек, който се усеща надълбоко в себе си отговорен, защото е наясно, че употребява повече, в сравнение с създава, и че живее на някакъв (но незнаен за него!) минус. Тази несъзнавана паника на потребителя неизбежно стартира да се демонстрира във външни проекции, в случай че се опитам да преведа фройдисткия термин – да претърпява страховете под формата на външни въобразени закани. Главното проявяване е „ екологично “, в него мазета страхът на западните хора, че живеят по-добре, в сравнение с би трябвало и ще бъдат осъдени. Но защото в техните глави няма Господ, ще ги накаже природата. И те започнаха да афишират естествени обстановки, не в смисъл положителни, а в смисъл привични, навични обстановки, за рискови.
- А в този момент се появи и тази зараза.
- Същата история, безусловно. Същата процедура, която се състоя, примерно, с въздуха в София. Който не, че е добър, в противен случай, и по никакъв начин не е неприятно да го подобрим, само че постоянно до момента сме го дишали подобен. Само че нещата звучат другояче: „ това към този момент не се понася “, „ управляващите ни подлагат на геноцид “... Въздухът е неприятен, откогато съм се родил (аз съм роден през 50-те години, тогава София към този момент беше индустриална), дори беше по-лош, тъй като работеше и „ Кремиковци “. Но една естествена, нормална обстановка беше избрана от моите съграждани като екстрена, като бедствена. Същото е и с вируса. Подобни вируси обикалят човечеството всяка година. Може тази година да е малко по-силен, само че и дума не може да става за „ чума “. А се приказва за „ най-страшното злополучие, откак са измрели динозаврите “.
- Ние сме склонни да преувеличаваме от време на време, в действителност.
- Вижте проучването на Галъп. Въпрос: „ смятате ли, че това е най-страшното нещо, което е спохождало в миналото човечеството? “ 1/3 от българите го мислят! А човечеството е спохождано от Първа и Втора международна война, от Атила, Чингиз Хан и Темерлан, от страшни чуми с големи жертви, защо говорим…
Информирайте се единствено от достоверни източници на информация!
Не се подавайте на операции и на евентуални опити на измамници и политици да употребяват изключителната финсова рецесия за користни персонални цели.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html и тук
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести 
рекламаФорумФорум--> --> 
реклама
реклама За Петел|Рекламни тарифи|
" Това е пиянството на едно човечество. В момента човечеството се е преместило във виртуален свят, коства му се, че прави нещо огромно – избавя своите старци, които прочее изключително не избавя, само че даже да избавя малко, то избавят незначително малко по отношение на това, което предизвикват. А предизвикват на самите себе си нещо доста неприятно. Ще ви кажа по кое време ще свърши виртуалността. Те хубаво живеят във Facebook, само че стопанската система не е виртуална. И когато се натъкнем на действителността, наречена стопанска система, ще последва злополука, каквато не сме виждали. Ще последват фигури „ кой ни го аргументи? “, каквито също не сме виждали. Същата процедура, която се състоя, примерно, с въздуха в София. Който не, че е добър, в противен случай, и по никакъв начин не е неприятно да го подобрим, само че постоянно до момента сме го дишали подобен. Само че нещата звучат другояче: „ това към този момент не се понася “, „ управляващите ни подлагат на геноцид “... Въздухът е неприятен, откогато съм се родил (аз съм роден през 50-те години, тогава София към този момент беше индустриална), дори беше по-лош, тъй като работеше и „ Кремиковци “. Но една естествена, нормална обстановка беше избрана от моите съграждани като екстрена, като бедствена. Същото е и с вируса. Подобни вируси обикалят човечеството всяка година. Може тази година да е малко по-силен, само че и дума не може да става за „ чума “. Вижте проучването на Галъп. Въпрос: „ смятате ли, че това е най-страшното нещо, което е спохождало в миналото човечеството? “ 1/3 от българите го мислят! А човечеството е спохождано от Първа и Втора международна война, от Атила, Чингиз Хан и Темерлан, от страшни чуми с големи жертви, защо говорим… " Това споделя в изявление за БНР социологът Андрей Райчев.
- Господин Райчев, дано да стартираме от това, което става в България и това, което занапред ще става. Как съгласно вас заболяването, и несъмнено икономическите последици от нея, ще се отрази на политическия живот в страната? Дали ще се появят нови мощни играчи и нови политически сили? Или в противен случай, според от оправянето със обстановката, актуалната власт ще излезе още по-силна?
- Отговорът на този въпрос е доста елементарен, тъй като тази зараза в международен мащаб ще има доста съществени стопански последствия и след тях ще има нова политическа обстановка. За това сигурно може да се планува, че в кратковременен проект никакви нови сили няма да се появят, а в дълготраен сигурно ще се появят най-различни работи, които не можем да предвидим, само че сигурно няма да са тези, които виждаме.
- При това, което виждате като играчи на политическото поле сега, съгласно вас коя е подобаващата тактика за всички тях? Защото виждаме, че ето – опозицията, и в лицето на Българска социалистическа партия, а за какво не и в лицето на президента, и властта не престават да си разменят остри удари, без значение от комплицираната обстановка, в която се намираме. Това съгласно вас за кого ще бъде повече от изгода и на кого ще навреди повече?
- Проблемът президент – министър председател е по-сложен и съдържа доста мощен личен детайл, тъй че просто не желая да го разясня, само ще кажа, че това, което вършат не е добре нито за тях двамата, нито за България. Докато казусът с Българска социалистическа партия е, че Българска социалистическа партия пее остарялата ария без да схваща, че в миг на подобен тип рецесия постоянно има прилив на обич към централната власт. Причината е, да го кажа психиатрично, че хората се нуждаят от татко и бащата естествено се изиграва от водачите на страната. Противопоставянето в този миг е изключителна неточност, изключителна. Хората не чуват нищо с изключение на, че би трябвало да са единни, да съблюдават дисциплинираност, да слушат нарежданията на властта, които прочее считат за рационални.
Обърнете внимание – Борисов, който има непрекъснат рейтинг сред 25 и 30% сега има ситуационна оценка 70. Това на практика прави - всички. Между другото, отново толкоз има и Радев, макар че се опълчват. Т.е. няма безусловно никакво място за диспути, разногласия – би трябвало да се демонстрира единение, да се поправят ограниченията не политически, а инструментално. Така че опитът на Българска социалистическа партия и по-специално на госпожа Нинова да се впише като критик в обстановката е несполучлив, и не ѝ носи дивиденти.
- Обаче каква би могла да бъде вярната политическа тактика на една съпротива в обстановка, в която както казахте хората се групират към властта? Ако опозицията стартира да приглася на всичко, което споделя властта – също не печели нищо.
- Не, несъмнено, не би трябвало да приглася и не би трябвало да се трансформира в слугинаж. Но, че би трябвало да мисли за единството преди разликата е несъмнено. Разбира се, приказвам от строго партийна позиция. Както виждате те се държат много опозиционно и не биват чути въобще. Репликите са без последствия.
Вижте, известно време се надявах, че тази обстановка ще бъде осмислена рационално, освен аз, доста хора по света. Но това е безнадеждно. Човечеството влезе в тази приказка, влезе в тази виртуалност. В момента ние не живеем в действителния живот. Ние живеем в един фиктивен, баснословен живот и това би трябвало да се изчака. Всякакво политическо разискване преди края на приказката е невероятно.
Няма нито едно доказателство, нито един сериозен мотив, че в този момент е доста по-опасно в сравнение с обстановката ни преди две години, преди три, когато имаше сходни грипни епидемии. Но, както виждате, човечеството като цяло е на път да си счупи, и май че към този момент си счупи стопанската система. Нанесе си удар, за който даже най-хубавите експерти не могат да преценяват какъв брой е огромен, мисля също, че е и необратим. Така че ние изобщо не би трябвало да убеждаваме хората, че обстановката е естествена (тези старания биха били напразни), а да се опитваме да облекчаваме тяхното състояние в обстановката, до която сме се докарали, колкото и краткотрайна да е тя.
Апропо, ще ме извините, само че тук множеството държавни управления правят една огромна неточност – те канят в управителните си щабове лекари, които схващат от телесни течности, иронично казано, а не от психиатрия. Хората доста повече страдат от страха си. И не приказвам за това да се държим все едно няма болест, а споделям, че хората би трябвало всекидневно да получават указания за това по какъв начин да се оправят с психопатологичната обстановка, в която сме изпаднали. Да вземат да се грижат за спокойствието си, да си обезпечат здрав сън, такива неща би трябвало да се предлагат доста повече, в сравнение с тези към този момент втръснали на всички ограничения с маските и впрочем.
- Да, само че мисля, че това което занапред хората ще желаят да знаят е по какъв начин да се оправят със последствията от икономическата рецесия, тъй като те ще бъдат доста тежки, освен в България, а в международен мащаб.
- Какво значи „ по какъв начин да се оправят “? Няма да се оправим. Ние първо не знаем какви са последствията, никой не може да оцени размера на бедствието. Може да се оцени единствено, че е голямо. Колко ще са безработните, кои браншове от стопанската система ще загинат – това никой не може да ви каже сега. Сигурно е, че сами си го причинихме, само че това единствено след няколко месеца няма никой дори да го изслуша. Хората ще не помнят, че сами са си го предизвикали, ще отидат на „ те ни го предизвикаха “, „ неприятните го предизвикаха “. Честно казано, в случай че има огромна политическа заплаха в тази обстановка е, да го кажа по този начин, появяването на „ евреи “. В сходни обстановки човечеството постоянно търси някакъв зложелател, който да упрекна и това напълно скоро ще потрябва още веднъж. Просто тръпна да видя кой ще е той.
- Между другото, забавно ли ви е по какъв начин ще се развие една възможна политическа кариера на военачалник Мутафчийски? Мислите ли, че това е допустимо?
- Да, несъмнено, че е допустимо и като виждам взаимоотношението му с управлението на страната, то го и пишеше на доста места, това е възможният претендент против Радев. Не е невероятно.
Все отново да се опитаме да осмислим какво се случва на човечеството и на България включително. Представете си, господин Волгин, че в сливиците ви попадне нещо доста неприятно, някакъв мощен алерген, който предизвиква страдалчество на прилежащите кафези. И тези сливици стартират да реагират като отделят субстанции и се борят с попадналата в тях микроскопична отрова.
И си представете, че сливиците „ оповестят “ на всички други органи, че в тях е попаднала такава страшна отрова. На далака, на черния дроб, жлезите… и всички те стартират да се борят против този алерген без да го има в тях. Как се назовава това? Нарича се алергичен потрес - когато реагираш милион пъти по-тежко в сравнение с е важен тласъкът. А тласъкът е незабележим.
И в този момент, погледнете нашата вариация на грип, която ще отнесе за голямо страдание огромен брой хора, както постоянно е отнасяла. Около 0,5 % от човешките животи, основно на хора, които са заболели, възрастни. Това изобщо не е цинична имитация, а констатация на нещо, което ни се случва всяка година. Но ние в този момент реагирахме. Ако желаете можем дълго да дискутираме за какво реагирахме тъкмо по този метод, само че реагирахме всички и обществото претърпява „ алергичен потрес “, сепсис. Резултатът от шока е доста по-голям от вредата, която може да аргументи този тласък.
- Обаче можехме да не реагираме. В началото имаше страни, които първоначално споделяха „ няма ужасно, ще се оправим, няма да затваряме, няма да вкарваме ограничения “, само че по-късно заеха другата позиция.
- Не страните заеха другата позиция, а хората. Много огромна неточност е да мислим, че властта е в основата на протичащото се. Не тя го предизвиква, а хората. Властта и медиите просто танцуват съгласно тяхната гайда. Хората го желаят. Те доста ще съжаляват за това, което в този момент вършат, доста ще псуват своите ръководители, че са им разрешили да танцуват този танц.
Това е пиянството на едно човечество. В момента човечеството се е преместило във виртуален свят, коства му се, че прави нещо огромно – избавя своите старци, които прочее изключително не избавя, само че даже да избавя малко, то избавят незначително малко по отношение на това, което предизвикват. А предизвикват на самите себе си нещо доста неприятно.
Ще ви кажа по кое време ще свърши виртуалността. Те хубаво живеят във Facebook, само че стопанската система не е виртуална. И когато се натъкнем на действителността, наречена стопанска система, ще последва злополука, каквато не сме виждали. Ще последват фигури „ кой ни го аргументи? “, каквито също не сме виждали.
Четох един доста интелигентен човек, който сигурно сте прочел и вие - Ювал Харари, създателя на „ Sapiens.Кратка история на човечеството “, който е написал рационален и забавен текст, допускайки една груба неточност. Той си показва завръщането към някакви предходни форми на тирания. Че властта ще получи повече надзор, че ще се върнем в предходните общества, където огромните началници се разпореждат, единствено че в този момент, имайки в ръцете си осведомителните системи, ще стане още по-голяма пакост.
Това не е по този начин. Карл Маркс има едно гениално изречение: „ новите исторически подиуми се играят със остарели исторически костюми “. Представете си, че през ХIХ в. се състои злополука и съвременниците възкликнат: „ леле, ще се върне Луи ХХ-ти “. Не, на негово място ще се появят Сталин и Хитлер, кардинално нови форми. Ето това ще ни се случи в този момент. Харари се пробва да мисли през привичните форми – тирания, Садам Хюсеин на власт, Сталин, Чърчил и така нататък А ще зародят кардинално нови форми.
- Какво ще има съгласно вас, в случай че не е тирания?
- Аз надълбоко имам вяра на, за жалост към този момент починалия, френски мъдрец Дельоз, който малко преди да почине написа един талантлив „ Постскриптум “. Той споделя, че обществото на Мишел Фуко, т.е. обществото на дисциплината, на средите на затваряне, на болничното заведение – затвор – казарма – завод– учебно заведение, това общество е починало и ние към този момент живеем в общество на контрола. Общество на контрола има за основна характерност цялостния унисон сред желанията на властта и стремежите на хората. В случая тази нервност, която следим (и тя към този момент не е дори нервност, а психопатология в международен мащаб), е по избор на слушателите, на хората.
- Т.е. демокрацията се осъществя безусловно?
- Демокрацията е форма, тя не е наличие, тъй че това не е някакъв недостатък на демокрацията. Това е базов недостатък на потребителското общество. Потребителят е човек, който се усеща надълбоко в себе си отговорен, защото е наясно, че употребява повече, в сравнение с създава, и че живее на някакъв (но незнаен за него!) минус. Тази несъзнавана паника на потребителя неизбежно стартира да се демонстрира във външни проекции, в случай че се опитам да преведа фройдисткия термин – да претърпява страховете под формата на външни въобразени закани. Главното проявяване е „ екологично “, в него мазета страхът на западните хора, че живеят по-добре, в сравнение с би трябвало и ще бъдат осъдени. Но защото в техните глави няма Господ, ще ги накаже природата. И те започнаха да афишират естествени обстановки, не в смисъл положителни, а в смисъл привични, навични обстановки, за рискови.
- А в този момент се появи и тази зараза.
- Същата история, безусловно. Същата процедура, която се състоя, примерно, с въздуха в София. Който не, че е добър, в противен случай, и по никакъв начин не е неприятно да го подобрим, само че постоянно до момента сме го дишали подобен. Само че нещата звучат другояче: „ това към този момент не се понася “, „ управляващите ни подлагат на геноцид “... Въздухът е неприятен, откогато съм се родил (аз съм роден през 50-те години, тогава София към този момент беше индустриална), дори беше по-лош, тъй като работеше и „ Кремиковци “. Но една естествена, нормална обстановка беше избрана от моите съграждани като екстрена, като бедствена. Същото е и с вируса. Подобни вируси обикалят човечеството всяка година. Може тази година да е малко по-силен, само че и дума не може да става за „ чума “. А се приказва за „ най-страшното злополучие, откак са измрели динозаврите “.
- Ние сме склонни да преувеличаваме от време на време, в действителност.
- Вижте проучването на Галъп. Въпрос: „ смятате ли, че това е най-страшното нещо, което е спохождало в миналото човечеството? “ 1/3 от българите го мислят! А човечеството е спохождано от Първа и Втора международна война, от Атила, Чингиз Хан и Темерлан, от страшни чуми с големи жертви, защо говорим…
Информирайте се единствено от достоверни източници на информация!
Не се подавайте на операции и на евентуални опити на измамници и политици да употребяват изключителната финсова рецесия за користни персонални цели.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html и тук
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ