Снежана Семова
Снежана Семова оглавява компанията „ Сен Гобен Констракшън Продъктс България “, направление Weber, от основаването ù през 2001 година „ Добре помня първите дни на работата си, в които като единствен чиновник на стъпващата на българския пазар компания трябваше да комбинирам маркетинг, търговски, логистични и административни функционалности. След 19 години смяната на компанията е огромна – два завода, известен бранд и значими за нашето общество планове “, споделя Снежана Семова.
Направление Weber е част от интернационалната група Saint-Gobain. Тя оперира на българския пазар от 2001 година с произвеждане на артикули в региона на фасадните решения и интегрираните топлоизолационни системи, лепила за полагане на плочки, индустриални подове и механически разтвори. Weber е водач на пазара на строителни материали, предоставяйки новаторски решения за енергийна успеваемост и запазване на околната среда.
Бизнес визия
„ След три години Weber в България ще продължава да бъде мощен и водещ бранд. Пазарната среда се трансформира, ние се приготвяме да отговорим на новите условия на нашите клиенти и сътрудници, фокусирани върху нововъведенията и модерните решения, поддържайки най-важните полезности на компанията за сигурност, благоденствие и успеваемост. Управляващият управител е замесен във всички действия. Разбира се, той има своите желания и сфери, които го предизвикат повече. Интересуват ме тактиките, анализът на маркетингови подходи, изобретателният развой по основаване на продукт-услуга и позиционирането, което включва групова работа. “
Извън бизнеса
„ Динамиката в общуването с другари отваря порти към разнообразни стилове музика, занимания навън. Упражнявала съм десетки спортове – групови и самостоятелни, само че този, който остава и до през днешния ден, са ските. Книгата, която чета сега, е „ Гроздовете на гнева “ на Стайнбек. Не диря прилика с Голямата рецесия през 30-те години на 20. век и днешните спорни времена. Впечатлява ме непреходността в междуличностните връзки и видовете хора. “
Въпроси&отговори
ЛЕВОН ХАМПАРЦУМЯН: Какъв съвет бихте дали на идващото потомство водачи?
– Пожелавам им да съзряват бързо и със самочувствие и да отстояват концепциите си. Да бягат от популизма на статуквото. Да боравят с причини и с действително измерими обстоятелства, защото след време никой няма да си спомня и цитира модерните им презентации и речи, а това, което са постигнали. Въпреки новите технологии работата с хора остава главно предизвикателство, по тази причина от тях ще се чака да дават отговор на все по-високите условия към новия чиновник. Съветът ми е да не разчитат, че младостта им ще бъде опрощение за грешките, в противен случай – младостта е полезност и опция, която не би трябвало да преекспонират.
АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ: Какво бихте трансформирали в българската бизнес среда, с цел да бъде по-привлекателна за бизнесмени и вложители?
– За да бъде една инвестиция сполучлива, нужните фактори са капацитет на пазара, финансова непоклатимост, развита инфраструктура, експертен личен състав и навлизане на модерните технологии. Бих се борила против двойния стандарт в държавната администрация, правосъдната система, неконкурентните правила и нравственос. Разбира се, гледната ми точка е на управител в компания, която оперира с ясно декларирани управнически правила, въз основата на които развива бизнес от стотици години. Сигурно има бизнесмени, за които несигурността и другите стандарти основават прелестна бизнес среда, само че аз не бих желала българският пазар да е притегателно място за тях.
ТИМ КУРТ: Как въздействат на бизнеса и професионалния ви живот настоящите сега диспути, свързани със засилващия се популизъм и с климатичните промени?
– Компанията, в която работя към този момент 19 години, е една от подкрепящите интернационалните начинания срещу климатичните промени, свързани с Протокола от Киото и Парижкото съглашение. Това е значимо, само че не е главният миг в политиката на Групата. Saint-Gobain е измежду 100-те най-големи индустриални компании в света и като такава може да оцени действителния риск от въздействието на всяка една промишленост. Затова има съответно държание, което се показва в политика във връзка с личните здания, автомобилни паркове, артикули и вътрешни начинания за повишение отговорността на чиновниците към околната среда. В поддръжка на тази политика през септември 2019 година Групата за следващ път разшири уговорката си, като съобщи, че ще понижи въглеродните си излъчвания до нула до 2050 година Saint-Gobain в България към този момент работи в тази тенденция посредством трите си плана за вярното оползотворяване на суровините, които развиваме в партньорство с компании като „ Солвей Соди “, „ ЛУКОЙЛ България “ и „ Аурубис България “. Това не са думи и непотребен популизъм, а действителна работа в посоката на отговорно ръководство на ресурсите и най-малък отпечатък върху околната среда.
ВЛАДИМИР КАРАМАЗОВ: Какво би се случило, в случай че за час загубите всичко реализирано?
– Не дръзвам даже да предвиждам. Не бих желала да съм в тази позиция не за час и не за минута, а даже за секунда. Постигнатото от мен включва семейство, дете, специалност и личностно израстване, тъй че за мен би означавало – ВСИЧКО! Никой не познава лимитите си и по какъв начин би реагирал, до момента в който не се наложи. Човешко е да се страхуваш от загуба, само че също по този начин е човешко и да се бориш, да се изправиш и продължиш напред. Важно е във всеки един миг да бъдем индивиди.
Направление Weber е част от интернационалната група Saint-Gobain. Тя оперира на българския пазар от 2001 година с произвеждане на артикули в региона на фасадните решения и интегрираните топлоизолационни системи, лепила за полагане на плочки, индустриални подове и механически разтвори. Weber е водач на пазара на строителни материали, предоставяйки новаторски решения за енергийна успеваемост и запазване на околната среда.
Бизнес визия
„ След три години Weber в България ще продължава да бъде мощен и водещ бранд. Пазарната среда се трансформира, ние се приготвяме да отговорим на новите условия на нашите клиенти и сътрудници, фокусирани върху нововъведенията и модерните решения, поддържайки най-важните полезности на компанията за сигурност, благоденствие и успеваемост. Управляващият управител е замесен във всички действия. Разбира се, той има своите желания и сфери, които го предизвикат повече. Интересуват ме тактиките, анализът на маркетингови подходи, изобретателният развой по основаване на продукт-услуга и позиционирането, което включва групова работа. “
Извън бизнеса
„ Динамиката в общуването с другари отваря порти към разнообразни стилове музика, занимания навън. Упражнявала съм десетки спортове – групови и самостоятелни, само че този, който остава и до през днешния ден, са ските. Книгата, която чета сега, е „ Гроздовете на гнева “ на Стайнбек. Не диря прилика с Голямата рецесия през 30-те години на 20. век и днешните спорни времена. Впечатлява ме непреходността в междуличностните връзки и видовете хора. “
Въпроси&отговори
ЛЕВОН ХАМПАРЦУМЯН: Какъв съвет бихте дали на идващото потомство водачи?
– Пожелавам им да съзряват бързо и със самочувствие и да отстояват концепциите си. Да бягат от популизма на статуквото. Да боравят с причини и с действително измерими обстоятелства, защото след време никой няма да си спомня и цитира модерните им презентации и речи, а това, което са постигнали. Въпреки новите технологии работата с хора остава главно предизвикателство, по тази причина от тях ще се чака да дават отговор на все по-високите условия към новия чиновник. Съветът ми е да не разчитат, че младостта им ще бъде опрощение за грешките, в противен случай – младостта е полезност и опция, която не би трябвало да преекспонират.
АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ: Какво бихте трансформирали в българската бизнес среда, с цел да бъде по-привлекателна за бизнесмени и вложители?
– За да бъде една инвестиция сполучлива, нужните фактори са капацитет на пазара, финансова непоклатимост, развита инфраструктура, експертен личен състав и навлизане на модерните технологии. Бих се борила против двойния стандарт в държавната администрация, правосъдната система, неконкурентните правила и нравственос. Разбира се, гледната ми точка е на управител в компания, която оперира с ясно декларирани управнически правила, въз основата на които развива бизнес от стотици години. Сигурно има бизнесмени, за които несигурността и другите стандарти основават прелестна бизнес среда, само че аз не бих желала българският пазар да е притегателно място за тях.
ТИМ КУРТ: Как въздействат на бизнеса и професионалния ви живот настоящите сега диспути, свързани със засилващия се популизъм и с климатичните промени?
– Компанията, в която работя към този момент 19 години, е една от подкрепящите интернационалните начинания срещу климатичните промени, свързани с Протокола от Киото и Парижкото съглашение. Това е значимо, само че не е главният миг в политиката на Групата. Saint-Gobain е измежду 100-те най-големи индустриални компании в света и като такава може да оцени действителния риск от въздействието на всяка една промишленост. Затова има съответно държание, което се показва в политика във връзка с личните здания, автомобилни паркове, артикули и вътрешни начинания за повишение отговорността на чиновниците към околната среда. В поддръжка на тази политика през септември 2019 година Групата за следващ път разшири уговорката си, като съобщи, че ще понижи въглеродните си излъчвания до нула до 2050 година Saint-Gobain в България към този момент работи в тази тенденция посредством трите си плана за вярното оползотворяване на суровините, които развиваме в партньорство с компании като „ Солвей Соди “, „ ЛУКОЙЛ България “ и „ Аурубис България “. Това не са думи и непотребен популизъм, а действителна работа в посоката на отговорно ръководство на ресурсите и най-малък отпечатък върху околната среда.
ВЛАДИМИР КАРАМАЗОВ: Какво би се случило, в случай че за час загубите всичко реализирано?
– Не дръзвам даже да предвиждам. Не бих желала да съм в тази позиция не за час и не за минута, а даже за секунда. Постигнатото от мен включва семейство, дете, специалност и личностно израстване, тъй че за мен би означавало – ВСИЧКО! Никой не познава лимитите си и по какъв начин би реагирал, до момента в който не се наложи. Човешко е да се страхуваш от загуба, само че също по този начин е човешко и да се бориш, да се изправиш и продължиш напред. Важно е във всеки един миг да бъдем индивиди.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ