Сн.: БГНЕС Защо тази метафора ли? Ами защото в 21

Сн.: БГНЕС

Защо тази метафора ли? Ами тъй като в 21 век суверенни страни не престават да се обясняват кой какво на кого дължи и дали задоволително е признателен. Нямам поради единствено просташкия жест на съветския патриарх, който си разреши да се кара, че не му се благодари задоволително – православие и славянство са принадлежности на съветската имперска политика, това за никого не е изненада . Въпросът е в ирационалното разгръщане на благодарността към Русия тъкмо в сърцевината на българската еднаквост . Мислехме, че с края на комунизма това ще се поуспокои, само че се излъгахме: просто благодарността мина в режим на скандал.

Това е идеология

Не съм русофоб, израснал съм с съветска литература и музика, нямам никакво подозрение, че въздействието на тази велика страна е доста значимо за това, което сме. Но единствено то ли ни е формирало? Хайде да почнем да благодарим на гърците, приемници на Византия, задето са ни християнизирали , та дори императорът Михаил ІІІ дал името си на кръщелника си княз Борис! Или да целуваме до края на живота си ръка на Белгия, от която сме взели Търновската конституция, лъва и мотото " Обединението прави силата " . В историята нещата се помнят, учат, в случай че щете употребяват се за мятане на мостове сред народите – само че да авторизираш обещано събитие и да претендираш за дял е просто идеология.

Ще кажете Руско-турската война е историческо събитие, доста по-важно от някакво си лъвче. Работата е там, че в историята има разнообразни значими събития и при положително предпочитание постоянно ще се откри различен случай, когато Москва е работила срещу нашия интерес. Вземете размяната на черкези против българи, вземете позицията ѝ по време на Съединението и " отзоваването " на нещастния Батенберг. Демагозите по определение опростяват историята до формулата " черно иго - героично избавление - идваме на власт ние ".

Да сведем Руско-турската война до славянски алтруизъм е наивно. От друга страна огромна е била националната поддръжка за войната, представяна като избавление на поробени братя (впрочем огромно е и разочарованието, когато съветският мужик вижда, че братята-роби в европейска Турция живеят надалеч по-добре и са по-свободни от него). Обръщам внимание на това, че историческият развой е комплицирано и спорно нещо и когато абсолютизираме един негов миг изпадаме в синдрома признателност, който ни унищожава от вътрешната страна. Кои сте вие? Ами ние сме тези, които съветският император сътвори. Какво е особено за вас? Ами че сме признателни.

През 1807 Наполеон изтласква Прусия и основава Варшавското Херцогство; има и бюст на великия французин, а по всевъзможен мотив биват припомняни топлите връзки сред двата народа. Но по какъв начин си представяте гордите поляци да възприемат за народен празник подписването на Тилзидския кротичък контракт сред Наполеон и съветския император? Или друго. Французите - постоянно признателни на германците, задето едно тяхно племе франки са основали страната им - развяват немски флагове по Шанз-Елизе. Руснаците – постоянно задължени на шведите, лутерански свещеник отива да стачкува в Москва, за какво не е почетен като скандинавец цар Рюрик…

Непокорството като нарушение

Желязната хватка на благодарността се стяга периодичен към шията на България; съществена роля играят, несъмнено, локалните елити, където „ русофил “ е политическа категория, колкото и печално да наподобява това в профил. По руско време благодарността беше повдигната на квадрат като " двойно избавление ", а народен празник стана денят, в който руските войски окупират страната. Благодарни пионери седяхме с автомати пред монументи и произнасяхме обети. Сега трета серия – православието ще ни избавя от застрашителната Европа, където бродят джендъри и тровят децата ни с неприятни храни.

Ако сме приели, че тази страна е основана от Русия, всяко неподчинение стартира да звучи не просто като политическо решение, а като морално нарушение. Като се включи и църквата няма избавление и на оня свят! Дето споделил Тарас Булба на сина си изменник, тръгнал с католиците: " Аз съм те родил, аз ще те и убия " .

А кирилицата?

Но и нашите не са напълно абдали. Срещу смазващия подарък на свободата, за който би трябвало да сме признателни от детската градина до старческия дом, ние от дълго време сме измислили предварителния контра-дар на кирилицата (майстор на това жиу-жицу е още дядо Вазов!). Схващате ли номера? Всъщност нищо не изискуем на Русия, тъй като авансово ние сме я обдарили с християнство и тя само е изплатила отговорностите си по заема хиляда години по-късно . Братушките обаче периодичен отхвърлят да благодарят за кирилицата, което, да вземем за пример при последното изявление на Путин, буди у нас още по-яростни прояви и обвинявания в черна непризнателност. И сръднята няма край.

Да оставим имперската агитация и се вгледаме в нашите лични, глупави комплекси. Наместо да използваме някакви моменти от историята, които ни сближават с други нации, тръгваме на радикализация: Русия е в сърцевината на българското, верността към Русия е висш дълг на всеки родолюбец, националният ни празник няма да е обвързван с нас, а с благодарността към Русия… Което, несъмнено, поражда яд, антируски настроения и насмешки.

В цялата работа има нещо сбъркано. Един уважаващ себе си народ не благодари на съответен геополитически артист, а се обръща към полезности, които отиват оттатък историческата преживелица. Но какво да вършим, желаеме си робството, желаеме си благодарността.