Сн. БГНЕС/ЕПА Начинът за оценка на научната дейност на университетите,

Сн. БГНЕС/ЕПА

Начинът за оценка на научната активност на университетите, Българската академия на науките, Селскостопанската академия и други научни организации ще бъде изменен. Целта е да стане по-прецизен и да употребява справедливи и измерими данни. Оценката на научната активност би трябвало да се употребява за определянето на държавното финансиране за проучвания във висшите учебни заведения и двете академии.

Проектът за нови правила е оповестен за публично разискване от Министерството на образованието и науката.

В началото на годината министърът на образованието Красимир Вълчев даде обещание нова методика за установяване на това до какъв брой сполучлива е дадена научна организация. Изменението беше предизвикано от обществено неодобрение на преподаватели и учени от оповестената в края на предходната година оценка за научната активност през 2016 година Заради нея Софийският университет даже заплаши да стачкува, а претекстът беше, че тя дава неверна визия за достиженията на обособените факултети и институти и слага на по-предни места звена с по-посредствени действителни резултати.

Като съществена причина за изкривеното класиране беше посочен методът на образуване на оценката. Цялата информация по в този момент настоящите критерии се подава от съответните факултети и институти и никой не ревизира дали тя е достоверна. Така Факултетът по славянски филологии на Софийския университет да вземем за пример беше след Филологическия факултет на Шуменския университет, а Колежът по туризъм в Благоевград изпревари с 20 места Философския факултет на СУ, зад който единствено на 0.001 точки беше Факултетът по пожарна сигурност на Академията на Министерство на вътрешните работи.

Според плана за нова методика информацията за научната активност ще се събира от Министерството на образованието и науката въз основата на самостоятелни източници на информация като международните научни бази данни SCOPUS, Web of Science, ERIH. Ще се употребяват и данните от международните и европейски патентни регистри, от регистрите за научната активност в България, на приключилите студенти и докторанти, на университетския състав, на висшите учебни заведения, както и на предпазените дисертационни писания и на листата с хабилитираните лица. Отпада потреблението на Евростат и Националния статистически институт.

Събраната от министерството информация ще се изпраща до висшите учебни заведения, Българска академия на науките и Селскостопанската академия за инспекция. След това ще се дава на комисия, която въз основата на данните да направи и самата оценка. За задачата ще се употребяват и предоставени от научните организации финансово-счетоводни доклади за привлечените средства по национални и интернационалните планове, както и от частния бизнес.

Както и сега, комисията, която ще изготвя крайната оценка, ще се назначава от министъра на образованието и ще се състои от ръководител и 12 специалисти. На базата на предоставените данни тя ще дава цифрова оценка по всеки обособен индикатор на оценката по авансово утвърдени формули. Основните индикатори ще са научни резултати, резултати по повод възпроизводството и развиването на академичната общественост, публично и икономическо влияние на получените научни резултати.

Както и сега, оценката ще се прави всяка година.