Смъртността в България е рекордно висока, здравноосигурените пациенти са принудени

Смъртността в България е рекордно висока, здравноосигурените пациенти са принудени да доплащат неприемливо високи суми, а медицинският личен състав се топи. Защо е по този начин? Ето няколко обстоятелството за българското опазване на здравето, показани от Николай Цеков, в разбор за Deutsche Welle.
По разноски за опазване на здравето по отношение на Брутният вътрешен продукт България към този момент надминава множеството нови страни членки на Европейския съюз. Но здравно-демографският статус на българската нация продължава да се утежнява - макар повишеното финансиране за здравната система. Каква е повода?
Силното застаряване и обвързваното с него повишаване на смъртността слагат българите измежду шестте най-бързо топящи се народи в света. По коефициент на обща смъртност страната от дълго време заема тревожното второ място в света. А общата предвидима смъртност в България през последните години е два пъти по-висока от междинните стойности за Европейския съюз, показва доцент Христо Хинков, началник на Националния център по публично здраве и разбори. И изяснява, че гибелта е предвидима, в случай че в светлината на медицинските познания и технологии всички или множеството смъртни случаи могат да бъдат избегнати посредством качествено опазване на здравето.


Положението в България е толкоз трагично най-много поради свръхвисоката смъртност в резултат на мозъчни инсулти. Началникът на Клиниката по кардиология в ИСУЛ проф. Асен Гудев показва в тази връзка, че най-малко 80% от инсултите в България биха могли да бъдат предотвратени, тъй като това съдбовно заболяване в огромна степен се дължи на неналичието на предварителна защита и ограничения от страна на пострадалите, на здравната система и на акцизното законодателство. България заема девето място измежду 189 страни по приложимост на алкохол на глава от популацията и 12-то място по тютюнопушене, прецизира Христо Хинков, цитирайки данни от последните интернационалните сравнителни разбори.
Софийският представител на Световната здравна организация доцент Михаил Околийски показва и този неразбираем факт: годишно на 100 000 българи се падат 33 000 постъпвания в близо 400-те лечебни заведения в страната. Обяснението се оказва просто: близо 5-те милиарда лв., които данъкоплатците заплащат за опазването на здравето, явно се пилеят и в огромната си част не доближават нуждаещите се. Христо Хинков добавя, че през десетгодишния интервал на българското еврочленство парите от държавния бюджет за опазване на здравето са нарастнали над два пъти, само че все пак даже здравноосигурените пациенти са принудени да доплащат половината от разноските за медикаменти, консумативи, проучвания, съвещания и прочие полагащи им се медицински услуги.
Мисията на Световната здравна организация, посетила неотдавна София, е обяснила на държавното управление, че е безусловно неприемливо доплащането да надвишава 15% от отделяните за здравната система средства. Мисията за следващ път е предложила доста от дейностите, осъществявани в българските лечебни заведения, да бъдат трансферирани в доболничната помощ, изяснява Михаил Околийски. Особено обезпокоително е, че очевидно се подценява профилактиката на най-честите и рискови болести. Здравната каса като монополист заделя единствено 1,8% от бюджета си за проучвания, профилактични прегледи и поощряване на здравословния метод на живот.
Христо Хинков акцентира и този сериозен проблем: над 50% от лекарите и 40% от останалия медицински личен състав са в пенсионна или в предпенсионна възраст. А доста млади лекари и медицински сестри отпътуват на работа в чужбина. Нарушена е и една значима съразмерност: в България на един доктор се пада една здравна сестра, до момента в който в развитите страни това съответствие е приблизително 1 към 3. „ Този факт въздейства прекомерно отрицателно върху качеството на здравните услуги, изключително за оперираните пациенти и за нуждаещите се от дълготрайни медицински грижи “, споделя шефът на Националния център по публично здраве.


Хинков твърди още, че разликата в заплатите и бонусите сред най-високо и най-ниско платените лекари в страната е съвсем 100 пъти. В отговор на въпрос за въздействието на това шокиращо неравноправие върху работата и вероятностите на медиците в България, Хинков споделя следното: „ На среща при Националния омбудсман засегнах този сериозен проблем. Разликата от 100 пъти сред най-ниското и най-високото заплащане е действителна, въпреки и да търпи известно конкретизиране. Има данни от разнообразни източници, че в някои водещи лечебни заведения месечният приход на шефовете на клиники и на ръководителите доближават в някои случаи до 70 хиляди лв.. А има младши лекари, които не взимат и 1000 лв. месечно. Идеята ми беше да обърна внимание на съсловната организация, че е нейно обвързване да се стреми към някакво по-приемливо систематизиране. Що се отнася до действието на здравната система, фрапантните диспропорции в заплащането на медицинския личен състав водят до емиграция или централизация на лекари в огромните градове, което пък оставя периферията без експерти. Налице е блян към придобиване на атрактивни медицински специалности и пренебрегване на такива, които не са комерсиални или са подвластни от други експерти “, изяснява Хинков.
Натрупаните проблеми, финансовите дефицити и разхищения, както и нежеланието за промени в здравната система всекидневно слагат българските пациенти пред нови и нови тествания, споделя на собствен ред доктор Стойчо Кацаров, началник на Центъра за отбрана на правата в опазването на здравето. Според него решението е да се приватизират държавните лечебни заведения и да се усили финансирането на доболничната помощ (особено на профилактиката и превенцията) за сметка на болничното лекуване. Не търпи отсрочване и въвеждането на електронни здравни карти за всеки здравноосигурен жител. Само по този начин могат да бъдат проследени и следени медицинските статуси на хората и изразходването на средства за тяхното здраве.

Несъмнено мярката ще понижи и злоупотребите с парите на данъкоплатците, заключават множеството специалисти, изказали се на извършените през последните месеци три огромни дискусионни форума по проблемите на влошаващия се здравно-демографски статус на българската нация.