4 куршума от „Макаров“ за ихтимански разбойник
Смъртно наказване, изпълнено на Петте кьошета
Златко Баретата и негов някогашен сътрудник от отряда оправдани за двойно ликвидиране
Делото е прекъснато след няколко месеца
Върху осъществяването на смъртното наказване в България има мораториум, само че той не важи за региона на Петте кьошета. Тази черна шегичка обикаляше из София доста години преди да се появят обществените мрежи. На няколко пъти кръстовището на булевардите „ Патриарх Евтимий “, „ Скобелев “, “Христо Ботев “ и „ Прага “ се превръщаше в сцена на кървави престрелки. От заблудени патрони имаше ранени инцидентни минувачи и даже една столичанка, починала от рикошет. Но един случай от лятото на 1995 година беляза вечно печалната популярност Петте кьошета и това бе убийството на ихтиманския бандит Веселин Въртийски, по прякор Патичето. В случая бе забъркан и Златомир Иванов – Златко Баретата, който по това време не беше нищо повече от един елементарен телохранител от преди малко проходилата охранителна компания на някогашни барети „ Аполо и Болкан “.
Портретната фотография на Веселин Въртийски – Патичето, с която Министерство на вътрешните работи го търси като въоръжен и доста рисков.
По подигравка на ориста екшънът се разиграва точно на 5 юли – тази дата от основаването на Министерство на вътрешните работи през 1879 година бе почнала да се отбелязва от 1992 година като професионален празник от някогашните полицаи, станали служители на реда. Около 20 ч, още до момента в който е ярко, един червен джип „ Вранглер “ на фирма „ Аполо и Болкан “ стопира до тротоарното кафене „ Виро клуб “ на бул. „ Партриарх Евтимий “ 92. В джипа пътуват Златко Бартетата, Иво Русинов и Кольо Колев – и тримата служили в спецотряда на баретите или в създадането при започване на 80-те години софийско отделение за битка с безредиците, само че напуснали Министерство на вътрешните работи. Златко и Иво били облечени по фанелки и запасани на кръста със законни револвери „ Макаров “, сътрудника им Колев нямал оръжие. Тримата слизат от джипа да видят собствен прочут на една от масите. На прилежаща маса седи 27-годишният Веселин Въртийски - Патичето със своя другар Ларсен Луканов (22 г.), пият кафе и си приказват.
Прякорът на Патичето (с акцентиране на е) идва от детските му години и значи малко пате поради външни белези - кривите му крайници и неговата клатеща се походка. Веско е от Ихтиман, само че в последната година живее незаконно в София, тъй като е разгласен за общонационално търсене. По това време той има влезнала в действие 6-годишна присъда за ликвидиране в съучастничество с приятеля си Христо Асенов. Двамата пребиват до гибел мъж в центъра на Ихтиман. Подобно на Братя Галеви Патичето бил пуснат под гаранция, преди Върховния касационен съд да се произнесе дефинитивно по проблема, след което липсващ. В известието, с което Министерство на вътрешните работи го афишира за търсене, Веселин Въртийски е апетитен за въоръжен и доста рисков нарушител с престъпни регистрации за обири, грабежи, отвличания и рекет. Действал като единак, въпреки постоянно да изпълнявал и поръчки на ВИС-2 да краде коли или да заплашва притежатели на заведения. Издирвачите от полицията знаели също от информатори, че Патичето, откогато живеел в София, сменял през месец разнообразни квартири и казвал, че няма да се съобщи жив, в случай че го отрият и ще стреля по ченгетата на месо.
Златко Баретата стига след години да залите на съда, само че не за двойно ликвидиране, а за наркотърговия.
Когато вижда револверите „ Макаров “ на Златко Баретата и Иво Русинов, Патичето се надига от стола си, вади своя бандитски „ Зиг Зауер “, насочва го към двамата и от близките маси го чуват да пита: „ Вие куки ли сте? “ После чуват и обвинените като служители на реда да му дават отговор: „ Кротко, бе, успокой се, махни тоя пищов? “ Това е и краят на репликите, след това като във филм на Тарантино затрещяват изстрелите. Куршумите летят на всички страни, посетителите на „ Виро клуб “ залягат под масите. Патичето стреля и пробва да се прикрива зад тялото на своя другар Ларсен Луканов, който се озовава в центъра на престрелката. По знамение получава единствено един патрон в корема, само че той е гибелен – Луканов издъхва същата вечер във ВМА. Улучен от четири патрона, Патичето продължава да стреля по Златко и Иво, до момента в който се стролопи сред масите. Кольо Колев е тежко ранен – парче олово от револвера на Патичето раздробява челюстта му и се забива в прешлен на шията му, Иво Русинов е ранен с два патрона в рамото, а Златко Баретата е без драскотина. Бързата реакция на Златко да качи Иво и Кольо в джипа и да ги закара през няколко пресечки до „ Пирогов “, избавя живота на Колев. След незабавна интервенция положението на по-тежко ранния Колев е нормализирано, а раните на Иво се оказват повърхностни.
Престрелката на Петте кьошета приключва със гибелта на Патичето и Ларсен Луканов. На отсрещния тротоар на булеварда е пронизана витрината на цветарски магазин и продавачката там оцелява по знамение.
Първоначално полицията е в потрес – криминалисти обясняват кои са жертвите и участниците в стрелбата, кой какво е споделил, мерят траекторията на патроните, само че не подхващат нищо. На втория ден Златко Баретата самичък отива в Столична дирекция на вътрешните работи, предава се, предава и револвера си и влиза в ареста за 2-3 месеца. Срещу него и Иво Русинов е формирано дело за двойно ликвидиране при превишване рамките на неизбежна защита.
Съюзът на някогашните барети се афишира в отбрана на двамата обвинени, тъй като не са имали различен излаз. Те са стреляли при самозащита против един бандит, който не познавали и който решил, че са служители на реда, пристигнали да го арестуват. Още през есента на същата 1995 година прокуратурата приключва делото. След седем години – през 2002 година, когато Златко Баретата става един от главните играчи на наркопазара, прокуратурата стартира инспекция за какво следствието на стрелбата на Петте кьошета е завършило. Проверката приключва с извода, че делото е прекъснато вярно.
След година министър Любомир Начев подава оставка
Стрелбата скапва купона на някогашен Министерство на вътрешните работи началник
По време на стрелбата на Петте кьошета починалият вътрешен министър Любомир Начев от Българска социалистическа партия кабинета на Жан Виденов е на ваучър по случай празника на Министерство на вътрешните работи. Когато му рапортуват за двама убити и двама ранени в центъра на София, Начев излиза за малко от коктейла, само че по-късно се връща да си допие. След по-малко от година - на 3 май 1996 година, в столичния квартал " Люлин " са убити трима служители на реда. Същата вечер Начев отново е на ваучър в НДК в нежната компания на модели от организация „ Визаж “. Сниман е леко почерпен от екип на Българска национална телевизия – единствената по това време национална телевизия. На другия ден министър председателят Виденов приема оставката му и назначава отпред на Министерство на вътрешните работи починалият Николай Добрев.
В средата на октомври 2006 година, броени дни преди да навърши 52 години, Любомир Начев се самоубива с изстрел в сърцето в дома си в Карнобат. През последните години от живота си той и изпада в меланхолия, развежда се и работи като юрист в дребния град.
Златко Баретата и негов някогашен сътрудник от отряда оправдани за двойно ликвидиране
Делото е прекъснато след няколко месеца
Върху осъществяването на смъртното наказване в България има мораториум, само че той не важи за региона на Петте кьошета. Тази черна шегичка обикаляше из София доста години преди да се появят обществените мрежи. На няколко пъти кръстовището на булевардите „ Патриарх Евтимий “, „ Скобелев “, “Христо Ботев “ и „ Прага “ се превръщаше в сцена на кървави престрелки. От заблудени патрони имаше ранени инцидентни минувачи и даже една столичанка, починала от рикошет. Но един случай от лятото на 1995 година беляза вечно печалната популярност Петте кьошета и това бе убийството на ихтиманския бандит Веселин Въртийски, по прякор Патичето. В случая бе забъркан и Златомир Иванов – Златко Баретата, който по това време не беше нищо повече от един елементарен телохранител от преди малко проходилата охранителна компания на някогашни барети „ Аполо и Болкан “.
Портретната фотография на Веселин Въртийски – Патичето, с която Министерство на вътрешните работи го търси като въоръжен и доста рисков.
По подигравка на ориста екшънът се разиграва точно на 5 юли – тази дата от основаването на Министерство на вътрешните работи през 1879 година бе почнала да се отбелязва от 1992 година като професионален празник от някогашните полицаи, станали служители на реда. Около 20 ч, още до момента в който е ярко, един червен джип „ Вранглер “ на фирма „ Аполо и Болкан “ стопира до тротоарното кафене „ Виро клуб “ на бул. „ Партриарх Евтимий “ 92. В джипа пътуват Златко Бартетата, Иво Русинов и Кольо Колев – и тримата служили в спецотряда на баретите или в създадането при започване на 80-те години софийско отделение за битка с безредиците, само че напуснали Министерство на вътрешните работи. Златко и Иво били облечени по фанелки и запасани на кръста със законни револвери „ Макаров “, сътрудника им Колев нямал оръжие. Тримата слизат от джипа да видят собствен прочут на една от масите. На прилежаща маса седи 27-годишният Веселин Въртийски - Патичето със своя другар Ларсен Луканов (22 г.), пият кафе и си приказват.
Прякорът на Патичето (с акцентиране на е) идва от детските му години и значи малко пате поради външни белези - кривите му крайници и неговата клатеща се походка. Веско е от Ихтиман, само че в последната година живее незаконно в София, тъй като е разгласен за общонационално търсене. По това време той има влезнала в действие 6-годишна присъда за ликвидиране в съучастничество с приятеля си Христо Асенов. Двамата пребиват до гибел мъж в центъра на Ихтиман. Подобно на Братя Галеви Патичето бил пуснат под гаранция, преди Върховния касационен съд да се произнесе дефинитивно по проблема, след което липсващ. В известието, с което Министерство на вътрешните работи го афишира за търсене, Веселин Въртийски е апетитен за въоръжен и доста рисков нарушител с престъпни регистрации за обири, грабежи, отвличания и рекет. Действал като единак, въпреки постоянно да изпълнявал и поръчки на ВИС-2 да краде коли или да заплашва притежатели на заведения. Издирвачите от полицията знаели също от информатори, че Патичето, откогато живеел в София, сменял през месец разнообразни квартири и казвал, че няма да се съобщи жив, в случай че го отрият и ще стреля по ченгетата на месо.
Златко Баретата стига след години да залите на съда, само че не за двойно ликвидиране, а за наркотърговия.
Когато вижда револверите „ Макаров “ на Златко Баретата и Иво Русинов, Патичето се надига от стола си, вади своя бандитски „ Зиг Зауер “, насочва го към двамата и от близките маси го чуват да пита: „ Вие куки ли сте? “ После чуват и обвинените като служители на реда да му дават отговор: „ Кротко, бе, успокой се, махни тоя пищов? “ Това е и краят на репликите, след това като във филм на Тарантино затрещяват изстрелите. Куршумите летят на всички страни, посетителите на „ Виро клуб “ залягат под масите. Патичето стреля и пробва да се прикрива зад тялото на своя другар Ларсен Луканов, който се озовава в центъра на престрелката. По знамение получава единствено един патрон в корема, само че той е гибелен – Луканов издъхва същата вечер във ВМА. Улучен от четири патрона, Патичето продължава да стреля по Златко и Иво, до момента в който се стролопи сред масите. Кольо Колев е тежко ранен – парче олово от револвера на Патичето раздробява челюстта му и се забива в прешлен на шията му, Иво Русинов е ранен с два патрона в рамото, а Златко Баретата е без драскотина. Бързата реакция на Златко да качи Иво и Кольо в джипа и да ги закара през няколко пресечки до „ Пирогов “, избавя живота на Колев. След незабавна интервенция положението на по-тежко ранния Колев е нормализирано, а раните на Иво се оказват повърхностни.
Престрелката на Петте кьошета приключва със гибелта на Патичето и Ларсен Луканов. На отсрещния тротоар на булеварда е пронизана витрината на цветарски магазин и продавачката там оцелява по знамение.
Първоначално полицията е в потрес – криминалисти обясняват кои са жертвите и участниците в стрелбата, кой какво е споделил, мерят траекторията на патроните, само че не подхващат нищо. На втория ден Златко Баретата самичък отива в Столична дирекция на вътрешните работи, предава се, предава и револвера си и влиза в ареста за 2-3 месеца. Срещу него и Иво Русинов е формирано дело за двойно ликвидиране при превишване рамките на неизбежна защита.
Съюзът на някогашните барети се афишира в отбрана на двамата обвинени, тъй като не са имали различен излаз. Те са стреляли при самозащита против един бандит, който не познавали и който решил, че са служители на реда, пристигнали да го арестуват. Още през есента на същата 1995 година прокуратурата приключва делото. След седем години – през 2002 година, когато Златко Баретата става един от главните играчи на наркопазара, прокуратурата стартира инспекция за какво следствието на стрелбата на Петте кьошета е завършило. Проверката приключва с извода, че делото е прекъснато вярно.
След година министър Любомир Начев подава оставка
Стрелбата скапва купона на някогашен Министерство на вътрешните работи началник
По време на стрелбата на Петте кьошета починалият вътрешен министър Любомир Начев от Българска социалистическа партия кабинета на Жан Виденов е на ваучър по случай празника на Министерство на вътрешните работи. Когато му рапортуват за двама убити и двама ранени в центъра на София, Начев излиза за малко от коктейла, само че по-късно се връща да си допие. След по-малко от година - на 3 май 1996 година, в столичния квартал " Люлин " са убити трима служители на реда. Същата вечер Начев отново е на ваучър в НДК в нежната компания на модели от организация „ Визаж “. Сниман е леко почерпен от екип на Българска национална телевизия – единствената по това време национална телевизия. На другия ден министър председателят Виденов приема оставката му и назначава отпред на Министерство на вътрешните работи починалият Николай Добрев.
В средата на октомври 2006 година, броени дни преди да навърши 52 години, Любомир Начев се самоубива с изстрел в сърцето в дома си в Карнобат. През последните години от живота си той и изпада в меланхолия, развежда се и работи като юрист в дребния град.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ