Гръмнаха ли Ганеца или той се самоуби?
Смърт след зрелищната гонка из София
Автокрадецът почина след гонене от барети и пукотевица в центъра на София
Задигнал автомобила на кума на Богомил Бонев
Преди 23 година измежду бял ден столичани стават очевидци на гонитба и престрелка като на кино по улиците на София. Денят е неделя, поради нетърпимата жега на открито има малко хора. Това избавя от неизбежни жертви, до момента в който един автокрадец, преследван от полицията, стреля от кола. Униформените му дават отговор с дъжд от патрони. Преследваният е Ганчо Въчков - Ганеца. Половин час по-късно той е открит прострелян в помещение, където опитвал да се скрие. Родителите му са безапелационни, че синът им е жертва на полицейски патрон. Разследването потвърждава, че самичък е поставил завършек на живота си. Въпросите обаче остават.
Три години преди зрелищната гонка, 28-годишният столичанин Ганчо Въчков е разгласен за общодържавно търсене. Той е бил арестуван поради противозаконен револвер, само че съумява да се измъкне от ареста на Първо РПУ в София. Ганеца е от квартал “Гео Милев, чудесно познава региона, той е роден и израсъл там и по тази причина съумява да се скрие, преди да бъде вдигната на крайник цялата полиция. Униформени подозират, че техни сътрудници са помогнали на автокрадеца да напусне добре охраняваната постройка на районното. И не са надалеч от истината.
От “Вътрешна сигурност” на Министерство на вътрешните работи хващат двама антимафиоти и един чиновник на Националната полиция, които предупреждавали Ганчо всякога, когато има акции. Тримата са уволнени, само че съмненията, че във вътрешното ведомство има още хора, които са на хранилка при топапаша, остават.
През 1998 година в издирването на Ганеца е включена полицията на цяла България. Снимките му се популяризират освен по районните, само че се демонстрират и по малките екрани, печатат се по вестниците. Вътрешен министър тогава е Богомил Бонев, който твърдо е решил за хване Въчков. През същата година крадецът протяга ръка на колата на кума му Георги Гергов. Ганеца обаче е неосезаем. До 6 юни 1999 година, когато човек от подземния свят разпознава в младежа, играещ футбол следобяд в двора на Френската гимназия в София. За залавянето на търсения автокрадец се хвърлят полицейски сили като за цяла тайфа терористи. Ганеца обаче и не мисли да попада още веднъж в ареста. Той се мята в автомобила си стреля по служителите на реда от отдел “Издирване” и настава газта. На крайник са вдигнати и баретите. Гонката стартира по ул. “Раковски” и минава през центъра на София.
Полицаите съумяват да надупчат гумите на возилото на Ганеца и той няма избор. Изоставя автомобила покрай Сточна гара и се скрива на тавана на кооперация на ул. “Мърфи”.
Ганчо Въчков се страхувал, че в случай че се съобщи, ще го убият.
Оттук стартират и неразбираемите моменти. Ясно е, че Въчков е въоръжен и рисков. Десетки служители на реда са обкръжили кооперацията. Не се знае имало ли е договаряния с Ганеца, само че живеещи там по-късно ще опишат, че са чули изстрели и след минути Ганчо е бил изнесен с вързани ръце и простреляна глава от четирима командоси.
Родителите му Вероника и Петър Въчкови по-късно настояват, че синът им е невъзмутимо разстрелян. “Докато сме живи, ще търсим истината за убийството на Ганчо. А тя е, че ченгетата го убиха. Не отхвърлям, че е правил закононарушения, само че какъвто и престъпник да е, не заслужава да го убият като куче в центъра на София и да няма отговорни за това. Нашият наследник е погубен и няма кой да го върне. Но обществото би трябвало да знае по какъв начин и за какво се е стигнало до там”, споделя три години след гибелта на Ганеца татко му. Родителите настояват, че няколко пъти са молили сина си да се съобщи, само че той отговарял: “Предам ли се, ще ме убият”.
Министерство на вътрешните работи обаче отхвърля полицията да е отговорна за гибелта автокрадеца, а следствието стига до извода, че той се е самоубил. Никой обаче не дава отговор на въпроса - в случай че служителите на реда са го намерили с разпилян череп за какво са му вързали ръцете преди да го изнесат. На място не е извикана кола за спешна помощ, а с една от полицейските коли Ганеца е закаран в “Пирогов”. Институтът за незабавна помощ нито преди, нито по-късно е виждал такава обсада. Близо 15 часа въоръжени с автомати командоси вардят входовете на болничното заведение и не дават пиле да прехвръкне, въпреки че към този момент се знае, че Въчков е мъртъв. Районът към “Пирогов” е отцепен с алена полицейска линия, а на мястото идват всички висши фуражки от Министерство на вътрешните работи. До входа не са позволени даже родителите на Ганеца, които безмълвно стоят пред болничното заведение през цялата нощ. На никого не е ясно от какво са провокирани сходни ограничения за сигурност, откакто става дума за автокрадец и то мъртъв.
През 2010 година родителите на Въчков завеждат дело за гибелта му в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург. Решението е изрично - интервенцията по задържането на Ганеца не е планувана съответно, употребяваната въоръжена мощ не е била безусловно нужна, а в следствието има съществени пропуски. Един от най-фрапиращите е, че не са разпитани като очевидци четиримата командоси, които потеглят по стълбите след Ганеца и малко по-късно го изнасят прострелян от постройката. Европейските магистрати постановяват България да заплати 33 000 евро на родителите на Въчков.
Вестта за решението им оповестява огромната обич на Ганеца - Ана Чакърова, която живее в Лондон. Тя е щерка на някогашния консултант на Тодор Живков по правните въпроси Костадин Чакъров. Двамата с Ганчо са дружно от възпитаници, няколко години двамата живеят в жилището на родителите му в “Гео Милев” до гибелта на Ганеца. Според тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев, точно Ани го е укривала до съдбовния 6 юни 1999 година
4 години по-късно
Убиват авера му Данкина
Данкина от групата на Въчков е задържан неведнъж, само че по този начин и не влиза зад решетките.
Дясната ръка на Ганеца е различен прочут кримигерой - Николай Зарев - Данкина. Групата прави десетки въоръжени грабежи на първокласни коли и джипове. Действат с особена грубост и заплашват живота и здравето на инцидентни жители и чиновници на Министерство на вътрешните работи, съобщи тогавашният вътрешен министър Богомил Бонев. Той разгласи, че има потвърдени 19 въоръжени грабежа, от които пет с опит за ликвидиране и едно ликвидиране. През 1998 година Ганеца, Данкина и бандата им честват в прочут столичен ресторант 150-ия си въоръжен обир, сподели още Бонев. През 1999 година Министерство на вътрешните работи публично заяви, че Данкина се търси за пукотевица против служители на реда. Тогава след гонене и престрелката бе ранено 18-годишно момиче. Данкина бе заловен седмица по-късно, а по-късно освободен. Оттогава е залавян и пускан няколко пъти. Срещу него е имало 6 висящи следствени каузи и 15-годишна присъда за обир на някогашен чиновник от НСО, само че по този начин и не влиза в пандиза. Данкина е разстрелян на 13 ноември 2003 година пред дома му в жк “Надежда” в София. При огледа полицията открива 24 гилзи от картечен револвер, един от патроните го уцелва в сърцето. Убиецът остава незнаен.
Автокрадецът почина след гонене от барети и пукотевица в центъра на София
Задигнал автомобила на кума на Богомил Бонев
Преди 23 година измежду бял ден столичани стават очевидци на гонитба и престрелка като на кино по улиците на София. Денят е неделя, поради нетърпимата жега на открито има малко хора. Това избавя от неизбежни жертви, до момента в който един автокрадец, преследван от полицията, стреля от кола. Униформените му дават отговор с дъжд от патрони. Преследваният е Ганчо Въчков - Ганеца. Половин час по-късно той е открит прострелян в помещение, където опитвал да се скрие. Родителите му са безапелационни, че синът им е жертва на полицейски патрон. Разследването потвърждава, че самичък е поставил завършек на живота си. Въпросите обаче остават.
Три години преди зрелищната гонка, 28-годишният столичанин Ганчо Въчков е разгласен за общодържавно търсене. Той е бил арестуван поради противозаконен револвер, само че съумява да се измъкне от ареста на Първо РПУ в София. Ганеца е от квартал “Гео Милев, чудесно познава региона, той е роден и израсъл там и по тази причина съумява да се скрие, преди да бъде вдигната на крайник цялата полиция. Униформени подозират, че техни сътрудници са помогнали на автокрадеца да напусне добре охраняваната постройка на районното. И не са надалеч от истината.
От “Вътрешна сигурност” на Министерство на вътрешните работи хващат двама антимафиоти и един чиновник на Националната полиция, които предупреждавали Ганчо всякога, когато има акции. Тримата са уволнени, само че съмненията, че във вътрешното ведомство има още хора, които са на хранилка при топапаша, остават.
През 1998 година в издирването на Ганеца е включена полицията на цяла България. Снимките му се популяризират освен по районните, само че се демонстрират и по малките екрани, печатат се по вестниците. Вътрешен министър тогава е Богомил Бонев, който твърдо е решил за хване Въчков. През същата година крадецът протяга ръка на колата на кума му Георги Гергов. Ганеца обаче е неосезаем. До 6 юни 1999 година, когато човек от подземния свят разпознава в младежа, играещ футбол следобяд в двора на Френската гимназия в София. За залавянето на търсения автокрадец се хвърлят полицейски сили като за цяла тайфа терористи. Ганеца обаче и не мисли да попада още веднъж в ареста. Той се мята в автомобила си стреля по служителите на реда от отдел “Издирване” и настава газта. На крайник са вдигнати и баретите. Гонката стартира по ул. “Раковски” и минава през центъра на София.
Полицаите съумяват да надупчат гумите на возилото на Ганеца и той няма избор. Изоставя автомобила покрай Сточна гара и се скрива на тавана на кооперация на ул. “Мърфи”.
Ганчо Въчков се страхувал, че в случай че се съобщи, ще го убият.
Оттук стартират и неразбираемите моменти. Ясно е, че Въчков е въоръжен и рисков. Десетки служители на реда са обкръжили кооперацията. Не се знае имало ли е договаряния с Ганеца, само че живеещи там по-късно ще опишат, че са чули изстрели и след минути Ганчо е бил изнесен с вързани ръце и простреляна глава от четирима командоси.
Родителите му Вероника и Петър Въчкови по-късно настояват, че синът им е невъзмутимо разстрелян. “Докато сме живи, ще търсим истината за убийството на Ганчо. А тя е, че ченгетата го убиха. Не отхвърлям, че е правил закононарушения, само че какъвто и престъпник да е, не заслужава да го убият като куче в центъра на София и да няма отговорни за това. Нашият наследник е погубен и няма кой да го върне. Но обществото би трябвало да знае по какъв начин и за какво се е стигнало до там”, споделя три години след гибелта на Ганеца татко му. Родителите настояват, че няколко пъти са молили сина си да се съобщи, само че той отговарял: “Предам ли се, ще ме убият”.
Министерство на вътрешните работи обаче отхвърля полицията да е отговорна за гибелта автокрадеца, а следствието стига до извода, че той се е самоубил. Никой обаче не дава отговор на въпроса - в случай че служителите на реда са го намерили с разпилян череп за какво са му вързали ръцете преди да го изнесат. На място не е извикана кола за спешна помощ, а с една от полицейските коли Ганеца е закаран в “Пирогов”. Институтът за незабавна помощ нито преди, нито по-късно е виждал такава обсада. Близо 15 часа въоръжени с автомати командоси вардят входовете на болничното заведение и не дават пиле да прехвръкне, въпреки че към този момент се знае, че Въчков е мъртъв. Районът към “Пирогов” е отцепен с алена полицейска линия, а на мястото идват всички висши фуражки от Министерство на вътрешните работи. До входа не са позволени даже родителите на Ганеца, които безмълвно стоят пред болничното заведение през цялата нощ. На никого не е ясно от какво са провокирани сходни ограничения за сигурност, откакто става дума за автокрадец и то мъртъв.
През 2010 година родителите на Въчков завеждат дело за гибелта му в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург. Решението е изрично - интервенцията по задържането на Ганеца не е планувана съответно, употребяваната въоръжена мощ не е била безусловно нужна, а в следствието има съществени пропуски. Един от най-фрапиращите е, че не са разпитани като очевидци четиримата командоси, които потеглят по стълбите след Ганеца и малко по-късно го изнасят прострелян от постройката. Европейските магистрати постановяват България да заплати 33 000 евро на родителите на Въчков.
Вестта за решението им оповестява огромната обич на Ганеца - Ана Чакърова, която живее в Лондон. Тя е щерка на някогашния консултант на Тодор Живков по правните въпроси Костадин Чакъров. Двамата с Ганчо са дружно от възпитаници, няколко години двамата живеят в жилището на родителите му в “Гео Милев” до гибелта на Ганеца. Според тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев, точно Ани го е укривала до съдбовния 6 юни 1999 година
4 години по-късно
Убиват авера му Данкина
Данкина от групата на Въчков е задържан неведнъж, само че по този начин и не влиза зад решетките.
Дясната ръка на Ганеца е различен прочут кримигерой - Николай Зарев - Данкина. Групата прави десетки въоръжени грабежи на първокласни коли и джипове. Действат с особена грубост и заплашват живота и здравето на инцидентни жители и чиновници на Министерство на вътрешните работи, съобщи тогавашният вътрешен министър Богомил Бонев. Той разгласи, че има потвърдени 19 въоръжени грабежа, от които пет с опит за ликвидиране и едно ликвидиране. През 1998 година Ганеца, Данкина и бандата им честват в прочут столичен ресторант 150-ия си въоръжен обир, сподели още Бонев. През 1999 година Министерство на вътрешните работи публично заяви, че Данкина се търси за пукотевица против служители на реда. Тогава след гонене и престрелката бе ранено 18-годишно момиче. Данкина бе заловен седмица по-късно, а по-късно освободен. Оттогава е залавян и пускан няколко пъти. Срещу него е имало 6 висящи следствени каузи и 15-годишна присъда за обир на някогашен чиновник от НСО, само че по този начин и не влиза в пандиза. Данкина е разстрелян на 13 ноември 2003 година пред дома му в жк “Надежда” в София. При огледа полицията открива 24 гилзи от картечен револвер, един от патроните го уцелва в сърцето. Убиецът остава незнаен.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ