Слушайки критиките от страна на Жозе Моуриньо към неговите футболисти

Слушайки рецензиите от страна на Жозе Моуриньо към неговите футболисти в съботната вечер, нямаше по какъв начин да не ви прозвучи като ефирен анализатор. Той направи съвършен анализ на представянето на Манчестър Юнайтед против Брайтън.

Понякога португалецът може да наподобява жлъчен, но тук преценката му беше по-контролирана. Като изиска обществено повече темперамент, предпочитание и воля от своите играчи, мениджърът се опита да изкара реакция от тях.

Само че Моуриньо е точно управител, а не ефирен анализатор. Неговите думи щяха да имат също толкоз огромно въздействие и в случай че бяха изречени зад затворената врата на съблекалнята.

Не е нещо извънредно треньорите да посочат самостоятелно показване (както стори Моуриньо с Неманя Матич), с цел да подчертаят равнището, което останалите от групата се изисква да доближат.

Когато започнеш да обсъждаш обществено минусите на своите футболисти, това води само до повече напрежение у тях. Някои може да са се почувствали отчуждени след тези толкоз великодушни хвалби от техния ментор към Матич.

Моуриньо към този момент е губил съблекални в своята кариера – в Челси и Реал Мадрид. Той знае, че върви по доста тъничък косъм, но е подготвен да стори всичко, с цел да провокира своите ученици.

Да опиташ обаче да изкараш реакция от тях е едно, а да ги унижаваш – напълно друго. Не ми хареса отношението към Люк Шоу. Моуриньо би трябвало да счита играчите си за свои синове. Как би реагирал той, в случай че неговото лично дете получаваше толкоз неприятно отношение?

Тъй като португалецът не е играл на най-високото равнище, просто не схваща по какъв начин ти се отразява изваждане от игра на почивката. Сега други играчи на Юнайтед може да погледнат към Шоу и да си помислят: „ Може аз да съм идващият.”

С сходно държание Моуриньо рискува доста да построи стена сред футболистите и щаба си.
Мартин Киоун, „ Дейли Мейл”