Служебният правосъден министър е четвъртият за последната година и половина,

Служебният правосъден министър е четвъртият за последната година и половина, който желае да гради кариера, атакувайки прокуратурата и обвинител №1

Наложеният медиен олигопол у нас има едно преимущество – на база на публицистичната политика на част от изданията, елементарно може да се откри връзката сред издателя и избран представител на властта. Така да вземем за пример, в петък седмичникът „ Капитал “ ясно сподели отрицателната оценка на издателя Иво Прокопиев към служебното държавно управление на президента Румен Радев, с едно изключение – служебния правосъден министър. За младия социалист Крум Зарков в изданието на олигарха, прочут с дългогодишните опити да „ постави ръка “ върху поста на основния прокурор, бе отдаден напоителен адвърториал*.

От публикацията, в която не са пропуснати ласкателни оценки по адрес на Зарков, като „ най-харесваният социалист от градската десница “, разбираме, че същият има упоритостите да е четвъртият министър на правораздаването, който в последната година и половина желае да гради кариера въз основата на офанзиви против българската прокуратура и обвинител №1. Пръв тази линия поде дългогодишният върховен партиен кадър – Янаки Стоилов, който против това да се съгласи да внесе непознато искане (изготвено от Бойко Рашков) във Висшия правосъден съвет за предварителното освобождение на Иван Гешев получи девет годишен мандат на парламентарен арбитър. Линията на борба с прокуратурата бе подета и от пловдивския юрист Иван Демерджиев, който за премия в този момент намира място като длъжностен вътрешен министър и вицепремиер, отговарящ за провеждането на предварителния избор, макар множеството разкрития за скандални негови дейности като някогашен длъжностен министър на правораздаването. Партийният кадър – Надежда Йорданова, направи всичко по силите си, с цел да извърши спуснатите от политическото й управление и от подмолните ментори на партията й задания да нападна непрекъснато прокуратурата и персонално Иван Гешев. В последна сметка – и тримата към този момент някогашни министри на правораздаването се провалиха в опитите си да детронират обвинител №1, оставяйки чувството, че са работили не на кардинална основа, а по нечие предписание.

Адвърториалите нормално си имат своята цена, тъй че не е изнендващо по какъв начин от самия материал в „ Капитал “ се схваща, че против позитивния ПР на служебния министър на правораздаването има упования от Зарков да продължи да работи за пробутване на лобистките ремонти в законите, целящи ограничение пълномощията на прокуратурата и най-много елиминирането на независимостта на основния прокурор. Същинско удовлетворение за Прокопиев е било да узнае, че Крум Зарков има намерение по всякакъв начин да работи за прокарването на противоконституционна корекция в законодателството, която да разреши на арбитър да проверява обвинител № 1. Предложението бе обявено в края на мандата на Надежда Йорданова и към този момент е пратено на Венецианската комисия, в опит да се оправдае очевидния факт, че то опонира на основополагащи правила за разделянето на управляващите и предоставяйки пълномощия на органите на правосъдната власт, които обаче Конституцията не позволява.

Видно е, че, откогато се конфронтира с „ партийната му кръстница “ Корнелия Нинова - Зарков, по-скоро е вегетирал в Българска социалистическа партия, като през това време осезаемо е търсил политическо бъдеще в редиците на „ Демократична България “. За разлика от другите си сътрудници служебни министри, Зарков получава привилегията да остави за заместник-министри двама от заместниците на Йорданова. Това са някогашната съдийка от Върховния административен съд и някогашен кадровик Юлия Ковачева, която в предишното също е имала връзки с левицата и досегашния углавен арбитър Емил Дечев, прочут повече с ролята му на част от върхушката на обвързвания с олигархичния кръг „ Капитал “ – Съюз на съдиите в България.

От заявеното от Зарков се схваща, че като длъжностен министър на правораздаването е подготвен да използва целия длъжностен кабинет, с цел да извърши различен лобистки напор на задкулисието в две посоки – да ограничи пълномощията на прокуратурата да управлява органите на изпълнителната власт и да изиска нов прочит на главния закон, по този начин щото, да се допусне нормално Народно заседание да може да прави промени във формата на държавното ръководство, а не, както е съгласно настоящото тълкувателно решение – това да е в прерогативите само на Велико Народно заседание.

От години политически деятели на „ Да, България “ и адвокатски кръгове, защитаващи ползите на олигарси от кръга „ Капитал “ и други богати българи с проблеми с правораздаването, настойчиво стартират тезата, че би трябвало да се изиска от Конституционния съд преразглеждане на прословутото Решение №3 от 2003 година, съгласно което само Велико Народно заседание може да се произнася по въпроси, свързани с независимостта на правосъдната власт. Същите хрумвания се стартират и от добре познати грантовозависими неправителствени организации, гравитиращи към кръга „ Капитал “. Целта е посредством масиран напън Конституционен съд да одобри, че и елементарен парламент може да прави съществени промени в главния закон, засягащи мястото на държавното обвиняване, независимостта на магистратите и не на последно място – ролята на основния прокурор. В момента Конституционен съд заседава и взима решения при непопълнен състав от двама съдии, което прави опцията за пробутване на лобисткото решение доста по-лесно. За задачата Зарков ще би трябвало да инициира решение на служебния кабинет, с което да се поиск