Служебният министър на финансите дълго време мълча – по всякакви

...
Служебният министър на финансите дълго време мълча – по всякакви
Коментари Харесай

Лъчезар Богданов: Пълно объркване по ключови макроикономически и бюджетни параметри

Служебният министър на финансите дълго време мълча – по всевъзможни тематики, само че най-много по тематиката за проектобюджета за 2022 година, разяснява в собствен разбор в ежеседмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система икономистът Лъчезар Богданов. Междувременно министерството разгласява за месец два разновидността на макроикономическа прогноза. След всичко това, през миналата седмица той стартира да приказва в три насоки – чисто процедурно за желанието на държавното управление да одобри и внесе в Народното събрание план на закона за бюджета, по някои общи параметри на фискалната рамка, както и редица елементи по заложените допускания за размер на разнообразни обществени заплащания. Всичко това се случи съвсем по едно и също време с оживените полемики по данъчна политика и бюджетни цели в договарянията за ново постоянно държавно управление сред партиите. През седмицата министерството пък разгласява постоянните месечни данни за осъществяването на бюджета, без обаче да направи някакъв спомагателен коментар за трендовете и предстоящото положение в последния месец на годината. Накратко, вместо изясненост, получаваме разнопосочни сигнали и оценки, изцяло откъснати от данните и действителността. Как да вземем за пример да отговорим на въпроса дали през 2022 година ще имаме консолидация – т.е. дали бюджетният недостиг ще е по-малък от 2021 година – или назад? От една страна, служебният министър приказва за недостиг от 2,9% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година, въпреки това на договарянията имаше сякаш съгласие за стойност в границите 3,5-4,5% от Брутният вътрешен продукт. Но ние даже нямаме прогноза за номиналния размер на Брутният вътрешен продукт за 2022 година – министърът в действителност сподели, че работят по нова (трета) есенна макроикономическа прогноза. А дружно с това не знаем и по какъв начин ще приключи 2021 година – дали държавното управление ще „ уплътни “ 5-те милиарда недостиг, които бяха предстоящи към септември, или ще приключи покрай уравновесено салдо или с най-малък недостиг. Ще има ли „ стремително “ разплащане в последните седмици на годината по сходство на минали години – процедура на ГЕРБ, която беше редовно подложена на критика? Колко са изпълнените действия по контракти да вземем за пример със строителните компании, които ще бъдат платени тази година, и какъв брой – ще бъдат отсрочени? В единият случай те ще се отчетат на касова основа през 2021 година, в другия – през 2022 г.; само че пък на начислена основа разноските би трябвало да се отчетат когато е осъществена активността. По проекта за възобновяване може да имаме задатък следващата година, само че единствено в случай че проектът бъде утвърден до 31 декември; другояче ще се извършва без задатък и по график за заплащания два пъти в годината – ето още 1,6 милиарда лв., които може да ги има, може да ги няма и ще висят до последните дни на 2021 г. Данните за осъществяване на бюджета до ноември прибавят незнайни, вместо да обясняват картината. От началото на годината общите обществени доходи нарастват с 8,1 милиарда лв., или с впечатляващите 20,3%. Ако разгледаме единствено данъчните и неданъчните доходи, нарастването е 7,4 милиарда лв. – при 2,1 милиарда заложен растеж в бюджета на ГЕРБ и 3,6 милиарда в актуализацията, препоръчана от служебното държавно управление в края на лятото. Така видяно, приходите, а това значи и икономическото възобновяване, надвишават упованията. Само през ноември приходите порастват с 2,2 милиарда лв.. Без помощите от Европейски Съюз нарастването е с 1,6 милиарда – единствено за този месец. Това отчасти се дължи на изтегления от АЕЦ Козлодуй дял от 450 млн. лв. за енергийните помощи за бизнеса и на по-ранния краен период за предплатените вноски по корпоративния налог (през декември 2020 година те са донесли към 900 млн. лева). По-подробните данни до октомври демонстрират растеж на приходите от Данък добавена стойност с близо 1,5 милиарда лв., или 16% по отношение на година по-рано; при подоходният налог нарастването е с 550 млн. лв., също към 16%, при корпоративният – 480 млн. лв., или близо 30% растеж, постъпленията от обществени и здравни осигуровки нарастват с 1,1 милиарда лв., или с 11,5%. Наистина, и в този момент сме в интервал на висока инфлация, която не влизаше в сметките единствено допреди няколко месеца. Инфлацията, съчетана с повишаването на заплати, има мощно удобен резултат за фиска, единствено че прогнозите за динамичността на цените през идната година са извънредно разнопосочни. Ако енергийните запаси останат скъпи, това ще поддържа продължаващ развой на преливане към цените на всички останали артикули и услуги; в случай че имаме спад още в края на зимата или даже по-рано, то новият бюджет няма да може да разчита на инфлационен „ подарък “. Да напомним, че сходен растеж на приходите за последните 23 години сме виждали единствено през 2007 година – когато имаше по едно и също време висока инфлация, рекордни непознати вложения и внезапно повишение на акцизите. Но тези фактори са еднократни единствено в стеснен смисъл – по-високите цени като цяло ще се запазят, даже при енергоносителите да има връщане обратно, облагите в енергетиката не престават да порастват и нищо няма да спре бъдещите ръководещи да осъществят още доходи от дивиденти от тези държавни сдружения. Още повече, към момента нямаме нарастване на цените на тока и парното за бита – даже то да е минимално, от началото на 2022 година ще има по-високи стойности на продажбите и оттова по-големи доходи от Данък добавена стойност. Очевидно сме в обстановка, при която няколко фактора влияят редом в посока нарастване на приходите – ненадейно (доскоро) висока инфлация, по-бързо от предстоящото икономическо възобновяване, движено от растеж на заплатите и ниска безработица, интензивно кредитиране на семействата и оттова – в допълнение ползване, запазващ се взрив на строителството и въобще на имотния пазар, забележителен растеж на цената на износа – както поради по-високите цени, по този начин и поради високо световно търсене, и по този начин нататък. Парадоксалното е, че при разноските незнайните са доста повече. Българските обществени финанси следват логиката, че законодателят (разбира се, въз основата на предложение на ръководещо болшинство, излъчило изпълнителна власт) дефинира предели на разноски и параметри за установяване на част от тези разноски – хонорари, пенсии, обществени заплащания, дотации и други, до момента в който приходите са функционалност на икономическата динамичност. С други думи, въпреки да са ясни данъчните закони, какъв брой тъкмо приходи ще постъпят зависи както от успеваемостта на приходната администрация, по този начин и от стопанската интензивност, от вложения, приходи, ползване и така нататък В тази рамка обичайно можем да предвиждаме с по-голяма акуратност размера на държавните разноски, а приходите са незнайни и вероятно носят неустановеност. Сега обаче картината е обърната – не можем да предвиждаме разноските, тъй като голяма част от вероятните разходи са пъкъл хок решения на държавното управление. Една част са разнородни капиталови планове, по които има свършена работа, само че към този момент държавното управление се въздържаше да заплаща, друга част са дотациите и обезщетенията за бизнеси и другите тласъци и спомагателни разноски в опазването на здравето – а те могат и се променят през месец с нови параметри, възможни претенденти, размери и така нататък С наличните данни не можем да преценим дали държавното управление – това или бъдещо – няма незабавно да „ изсипе “ обезщетения в последните дни за декември от милиард или повече, тъкмо както в предходни години се насочваха пари за заплащания към строители, към общини за огромни планове или се заделяха за бъдещо строителство като да вземем за пример на Автомагистрала „ Хемус “. Данните до ноември демонстрират общ растеж на разноските по отношение на същия интервал на предходната година от 8,5 милиарда лв., до момента в който до октомври той е едвам 5,6 милиарда лв. – единствено за един месец има нарастване с 2,9 милиарда лв.. Очевидно процесът за разплащане е почнал, въпреки да няма обществено налична разбивка защо тъкмо. По данните до октомври виждаме забележителният растеж на разноските за заплати (1,5 милиарда лв., или 16%), на издръжката (740 млн. лв., или 23%), на обществените заплащания (2,6 милиарда лв., или 17%), на дотациите – които включват другите антикризисни ограничения за бизнеса – с 1,2 милиарда лв., или 37%. Както стана дума, практическото прекъсване на обществените вложения поради политическия цикъл се вижда в данните – финансовите разноски даже спадат с 480 млн. лв. (заради възобновени средства от Министерство на регионалното развитие, заделени за Автомагистрала „ Хемус “). Отново – могат да бъдат разплатени милиарди в последните дни на декември и това зависи само от политическата воля на ръководещите. И по този начин, на 3 декември още не можем да предвиждаме какъв брой разноски ще бъдат направени през 2021 година и оттова – да имаме изясненост за недостига. А служебният министър на финансите сътвори още повече комплициране с изпусната имитация, че залага предел за издаване на нов дълг от 12 милиарда лв. през 2022 година, въпреки след това да поправя на 10 милиарда лв.. Тези цифри нямат никаква връзка с дискутираните стойности на недостига – нито в така наречен базов сюжет, готвен от сегашния екип, нито със упоменатите параметри при съдружните договаряния. През идната година има погашения по остарели задължения от към 2,8 милиарда лв. (1,25 милиарда евро външен дълг и 305 млн. лв. вътрешен), което оставя „ буфер “ от 7,2 до 9,2 милиарда лв. – а това са надалеч по-големи суми от обсъжданите стойности за размер на недостига. Надяваме се скоро да получим повече изясненост.
Източник: 3e-news.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР