Служебният кабинет направи нещо особено: сгъсти време от 10 години

...
Служебният кабинет направи нещо особено: сгъсти време от 10 години
Коментари Харесай

Политическият немезис, който бе неизбежен

Служебният кабинет направи нещо изключително: сгъсти време от 10 години в един месец и направи по този начин, че кардинално невъзможни за въображението, най-малко преди години, разкрития, най-накрая да станат факт. И освен разкритията сами по себе си; и като политическо държание, метод на говорене, като опит към избрани проблеми да се работи с експанзия. В композиция със глобите по закона " Магнитски " сега се случва нещо, което е оттатък принципа  " камък в блатото ". По-скоро бихме могли да си представим по какъв начин блатото стартира да се изпомпва; към момента не можем да сме сигурни дали това ще бъде неговото тотално пресушаване или ще бъде заместено от друго, само че във всеки случай краят му наподобява вероятен.

Каквото и да се случи обаче в идните месеци, мъчно може да си спестим едно значително наблюдаване. А точно - че сега върху предходната власт се стоварва изключително възмездие. И надалеч не е просто отмъщението на " саморазправата " и няма общо с оправдателната визия за " реваншизъм " - тази оправдателна визия ще чувате доста постоянно, а евентуално - досадно постоянно. Нещото, което се стоварва върху предходната власт, е повече от разпра - това личният й грамаден бумеранг, който се връща към нея. И идва от доста далечни хоризонти, към които се стигна с доста поредни стъпки. Истински Ком-Емине на властническия път. 

В този властнически път години наред се внушаваше, че демократичната уредба е контракт за обща заблуда, в която " мъдростта на българския народ ", както беше именуван, когато избира който би трябвало, и " неприятният материал ", както беше именуван, когато правеше противоположното, ще бродят дружно по същия властнически път и като изключим леки залитания на места, ще го извървят до дъно.  Внушаваше се, че изборите, въпреки и налични, са групово споделена заблуда, от която обаче няма да има групов излаз. Нещо повече: изтекоха безброй към този момент записи, в които се чуваше кой, по какъв начин, и по кое време би трябвало да се удари или към този момент е бил ударен, от което в никакъв случай нищо не произтичаше. Това е и точка. Как сега предходната власт изобщо чака огромна социална поддръжка? Как е допустимо да чака някакъв предпазен вал, който да каже - обратно, стига с тоя реваншизъм, каквото било-било? И последно: дали акция, издигната на тази концепция, не е рухнала още преди да се вдигне първия билборд от дългите им зидове по автомагистралите и в градове? Изглежда подозрително. Понеже, даже да допуснем, че служебният кабинет брутално и властническо отстранява другояче безпроблемни фигури и чисти политики - да приемем, че сме задоволително наивни да си помислим последното - даже и да е по този начин, отново няма да има кой да се опълчи на този кабинет. Понеже той работи с наказателни акции в политическо поле, което години наред подхранваше таман тази визия - че който е на власт, може да прави каквото реши, а единственото, от което би трябвало да се пазиш, е да не се окажеш от тези, попаднали под ударите на същите наказатлени акции. 

Това, както в митологията, по този начин и в съвременноста, е идеалният образец и принцип на съвършения немезис. Както е казано преди доста време - това, което търсиш, търси теб.

И те намира. 

 

Автор : Райко Байчев
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР