Кеворк Кеворкян: Днешна България се е превърнала в страна без стил
" Слугински жанр " - по този начин известният наш публицист Кеворк Кеворкян озаглави последната си обява в формалната си Фейсбук страница. Публикуваме го без редакторска интервенция:
СЛУГИНСКИ СТИЛ
След дописката ми " Тикай влака “ от предходната седмица , читателят Хари Славов бе направил следния коментар: " Кустурица филм би трябвало да направи по този случай, премията на Запад му е в забрадка вързана “. Не съм сигурен, че въпросната гламавщина с тикането на влака ще е напълно по усета на сръбския режисьор.
Историите на Кустурица, най-малко някои от тях, са същински водовъртеж от пристрастености, те са естествена последица от етническите и религиозни конфликти, овладени ненапълно от Тито - само че изригнали с могъща мощ след разпада на империята му, ръмженето им се дочува и до момента. При Кустурица занимателното, неуместното или гротескното е единствено на повърхността, под нея са същинските внушения.
Неговите герои в никакъв случай няма да се схванат, колкото и да се пробват да ги укротят новите " модератори “ - употребявам тая кротка дума, с цел да не предизвикам още с началото на дописката псувни по адрес на днешните дресьори на света; дресьори-инфантили, които се опияняват единствено от злокобното шибане на камшика и в никакъв случай не се замислят за последствията от вмешателствата си.
" Хората “ на Кустурица псуват страната си с кеф, в кръчмата, пред всички. Става един и изкрясква: " Да ти еВа и страната! “ Друг обаче незабавно го добавя – " Лихтенщайн! “ Тоест, сякаш псуват почтената държавица Лихтенщайн. Обаче в действителност са наругали крепко своята. Ние сме си по-съобразителни – в смисъл,че въобще не псуваме обществено страната си, каквото и да ни е сторила тя. И може към този момент напълно да не ни зачитат ония, които я ръководят - все ни е тая, най-малко по този начин наподобява.
То и кого да псуваш. Малцина от по-обиграните ни политици, въпреки и със забавяне, схванаха, че има заплаха да замязат на новите навлеци, че те ще ги завлекат в небитието и направиха опит да се дистанцират, с цел да не се самозаличат. Хитра игра е обаче тая, желаят се доста умения и сръчности, няма да е елементарно да се предпазят от кирчовщината. Все отново, при цялата им заплеснатост и непридирчивост, някои проумяха, че не е добре да се мотат пред публиката, окичени с етикета " Ортаци на Простофилите “.
Бойко си остана абониран да господства във всички избори - от това обаче няма никаква действителна изгода. Вече стартира да наподобява като руския водач Брежнев, който старателно попълняше биографията си с нови и нови ордени и медали - и парадният му мундир беше замязял на иконостас.
В навечерието на всички избори, и още повече след тях, Бойко се люшка пред един и същи въпрос: дали да бъде " корав “ или " мек “ с простофилите – и, както се чака, през днешния ден е едното, на следващия ден – другото. В останалото време си гали своя иконостас.
В някои моменти е напряко шармантен, неотдавна ни стресна с изказванието, че към този момент бил " мека топлота “?! " Някои могат да ме упрекнат в мекост или мека топлота, само че това е по-правилното “ – разясни той бъдещите си връзки с тукашните политически водачи. И това евентуално е успокоило донейде последователите му – те избират да го виждат като " Падишаха “, както го нарекох преди доста години, " мека топлота “ е лаф, подобаващ за " дизайнерския “ речник и той с съображение е уплашил хората му.
Обаче един от признаците на тази " мекота “ е и неналичието наизуст. Бойко към този момент не помни какво е споделил преди време за Ненчев, който в този момент му се вижда изцяло подобаващ да бъде нещо като български дипломат в Украйна. Това е същият Ненчев, който се самонарече " остарял барабан “ и се чудеше, за какво публиката не се радва задоволително на признанието му. Тези хора не знаят даже по какъв начин да се похвалят. Преди седем-осем години Бойко се изрече много сурово за " тъпана “, който бе нагласил като боен министър - даже не го отбрани, когато го заподозряха в някаква корупционна договорка. Сега обаче го намира за изцяло подобаващ за Украйна – може би ще се бори с тамошната корупция, от която пропищяха даже американците.
Между другото, откогато ни налази кирчовото безхаберие – което старателно произвеждаше безвремие, посланиците ни по света се настаниха в техния си парадайс, никой не се занимава с тях, множеството единствено махат старателно ваксаджийските четки.
Неотдавна, по Нова телевизия, посланикът ни в Съединени американски щати Георги Панайотов, обясняваше, че първите два самолета Ф-16, от дълго време предплатени от България, ще се довлекат тук през лятото или есента на 2025. Едва тогава, в случай че и този период бъде спазен. За останалите шест самолета, също предплатени преди години, въобще не се приказва. Сигурно е очаквал, публиката всеобщо да си хвърля капите от екстаз.
Само че блюдолизането към момента е желания спорт най-вече на политическите ни псевдоелити – тези несръчни и недобре насочени " хигиенисти “; в Народа, съответно аферата с Ф-16, разсънва само злост, може би даже и някакво самосъжаление, че не ни зачитат за нищо, имат ни за нищо – и това пренебрежително отношение ще се ускорява от ден на ден. Напълно справедливо, тъй като тукашното слагачество доближи невъзможни висоти.
Как тогава Подоляк, индивидът на Зеленски, безсрамно да не ни се ерчи: " Давайте оръжия, с цел да не ви се наложи да давате хора! “
Това си е напряко каруцарска опасност, тоя напряко ни споделя, че гледат на нас като на пушечно месо. Но никой не се занимава с него. Хак ни е: щом означаваме Шипченската епопея с няколко протрити лафа от политическата словесна сухоежбина - и в това време осветяваме Българския Парламент с цветовете на украинското знаме. Сами си дефинираме мижавата цена.
Истинската цензура е в премълчаването на тия неща. А те замърсяват колкото атомната бомба над Хирошима, дори и повече от нея, тъй като се наместват трайно в груповата ни Памет. И няма мощ, която да ги изчегърта от там. Следващите генерации въобще няма да знаят, кой пусна атомната бомба над Хирошима – и по този метод анулира всички граници пред човешкото безчовечие. И тази година някои малките екрани изобщо не означиха, чия е била заслугата за тази опустошителна акция – в подмяна на това ни демонстрираха, по какъв начин кметът на Хирошима опрощава нарушителите. И той въобще не загатна, чия е била Бомбата.
" Списъкът на Шиндлер “ – в налудната интерпретация на Кирчо – дълго занимава и забавлява публиката. Сега остава тя да се сети, че извънредно време е за един " Списък на политическите неудачници “, в случай че към този момент не е късно да бъде огласен. Факт е обаче, че най-малко нашите хора, които изцяло справедливо би трябвало да имат място в него, от дълго време се усещат неприкосновени.
Значителна част от международния политически хайлайф е " урсулизиран “. Навремето Валери Трирвайлер, брачната половинка на френския президент Франсоа Оланд, го назова " ненормално елементарен “. Нека види в този момент, какви поразителни екземпляри върлуват през днешния ден.
И в това отношение тукашната цензура е достигнала плътски измерения, тя е изцяло подчинена на кройката, налагана от демократичните медийни " дизайнери “. Нашите главанаци без никакво терзание цензурират даже авторитетни американски издания, това са безподобни послушници, които показват една тотално подправена картина. При всички упреци към правосъдната ни система, даже тук нямаше да прикрият мошеничествата и мизериите на " Клана Байдън “. Само обособени гласове съумяват да пробият обсадата – да вземем за пример Борислав Цеков в " Труд “.
Да се върнем при Кустурица. За много от нашите първи хора е изцяло подобаващ един негов лаф - напряко им залепва като родилно леке. Потърсих го особено в луксозната му споменна книга " Смъртта е непотвърден слух “, (издание на " Колибри “), с цел да го изтъквам тъкмо. Бях я чел преди десетина години, само че и в този момент не можех да се откъсна от нея и още веднъж я прочетох с превелико наслаждение, в действителност е луксозна.
Лафът, за който загатнах, е " търчипиш “. Той идва – изтъквам – от " заблудата, че можеш да търчиш и да пишкаш по едно и също време, а освен това да останеш ненапикан “. Кустурица има поради хората от кинобизнеса, само че въпросната дума някак комфортно приляга и за някои от по-първите ни хора. Търчи-лъжита. И постоянно напикани от неразумно и постоянно безсистемно прислужване.
Още в доста връзки Кустурица ни кара да се замислим за българската ни Съдба. Ето един откъс, който ще ни убеди в това, откъс:
" Постигнеха ли триумф, стойностните босненци бягаха от родния край, най-често по политически аргументи. И Босна си оставаше страна без жанр също като третокласните футболни тимове, които надарените играчи непрекъснато напущат. Не единствено поради нежеланите финансови условия. Най-много поради провинциализма и тесногръдия взор към живота, който беше в ръцете на най-долнопробната политическа фукара. Чувството за хубост от дълго време бе изпратено в заточение, и то по късата процедура… Всичко това отговаряше на мижитурките – вековно, само че пагубно събитие за Босна “.
А ние?
Нямаме ли премного учредения и ние да се запитаме, дали и днешна България не се е трансформирала в страна без жанр?
Освен в нескопосаното слугинуване…
СЛУГИНСКИ СТИЛ
След дописката ми " Тикай влака “ от предходната седмица , читателят Хари Славов бе направил следния коментар: " Кустурица филм би трябвало да направи по този случай, премията на Запад му е в забрадка вързана “. Не съм сигурен, че въпросната гламавщина с тикането на влака ще е напълно по усета на сръбския режисьор.
Историите на Кустурица, най-малко някои от тях, са същински водовъртеж от пристрастености, те са естествена последица от етническите и религиозни конфликти, овладени ненапълно от Тито - само че изригнали с могъща мощ след разпада на империята му, ръмженето им се дочува и до момента. При Кустурица занимателното, неуместното или гротескното е единствено на повърхността, под нея са същинските внушения.
Неговите герои в никакъв случай няма да се схванат, колкото и да се пробват да ги укротят новите " модератори “ - употребявам тая кротка дума, с цел да не предизвикам още с началото на дописката псувни по адрес на днешните дресьори на света; дресьори-инфантили, които се опияняват единствено от злокобното шибане на камшика и в никакъв случай не се замислят за последствията от вмешателствата си.
" Хората “ на Кустурица псуват страната си с кеф, в кръчмата, пред всички. Става един и изкрясква: " Да ти еВа и страната! “ Друг обаче незабавно го добавя – " Лихтенщайн! “ Тоест, сякаш псуват почтената държавица Лихтенщайн. Обаче в действителност са наругали крепко своята. Ние сме си по-съобразителни – в смисъл,че въобще не псуваме обществено страната си, каквото и да ни е сторила тя. И може към този момент напълно да не ни зачитат ония, които я ръководят - все ни е тая, най-малко по този начин наподобява.
То и кого да псуваш. Малцина от по-обиграните ни политици, въпреки и със забавяне, схванаха, че има заплаха да замязат на новите навлеци, че те ще ги завлекат в небитието и направиха опит да се дистанцират, с цел да не се самозаличат. Хитра игра е обаче тая, желаят се доста умения и сръчности, няма да е елементарно да се предпазят от кирчовщината. Все отново, при цялата им заплеснатост и непридирчивост, някои проумяха, че не е добре да се мотат пред публиката, окичени с етикета " Ортаци на Простофилите “.
Бойко си остана абониран да господства във всички избори - от това обаче няма никаква действителна изгода. Вече стартира да наподобява като руския водач Брежнев, който старателно попълняше биографията си с нови и нови ордени и медали - и парадният му мундир беше замязял на иконостас.
В навечерието на всички избори, и още повече след тях, Бойко се люшка пред един и същи въпрос: дали да бъде " корав “ или " мек “ с простофилите – и, както се чака, през днешния ден е едното, на следващия ден – другото. В останалото време си гали своя иконостас.
В някои моменти е напряко шармантен, неотдавна ни стресна с изказванието, че към този момент бил " мека топлота “?! " Някои могат да ме упрекнат в мекост или мека топлота, само че това е по-правилното “ – разясни той бъдещите си връзки с тукашните политически водачи. И това евентуално е успокоило донейде последователите му – те избират да го виждат като " Падишаха “, както го нарекох преди доста години, " мека топлота “ е лаф, подобаващ за " дизайнерския “ речник и той с съображение е уплашил хората му.
Обаче един от признаците на тази " мекота “ е и неналичието наизуст. Бойко към този момент не помни какво е споделил преди време за Ненчев, който в този момент му се вижда изцяло подобаващ да бъде нещо като български дипломат в Украйна. Това е същият Ненчев, който се самонарече " остарял барабан “ и се чудеше, за какво публиката не се радва задоволително на признанието му. Тези хора не знаят даже по какъв начин да се похвалят. Преди седем-осем години Бойко се изрече много сурово за " тъпана “, който бе нагласил като боен министър - даже не го отбрани, когато го заподозряха в някаква корупционна договорка. Сега обаче го намира за изцяло подобаващ за Украйна – може би ще се бори с тамошната корупция, от която пропищяха даже американците.
Между другото, откогато ни налази кирчовото безхаберие – което старателно произвеждаше безвремие, посланиците ни по света се настаниха в техния си парадайс, никой не се занимава с тях, множеството единствено махат старателно ваксаджийските четки.
Неотдавна, по Нова телевизия, посланикът ни в Съединени американски щати Георги Панайотов, обясняваше, че първите два самолета Ф-16, от дълго време предплатени от България, ще се довлекат тук през лятото или есента на 2025. Едва тогава, в случай че и този период бъде спазен. За останалите шест самолета, също предплатени преди години, въобще не се приказва. Сигурно е очаквал, публиката всеобщо да си хвърля капите от екстаз.
Само че блюдолизането към момента е желания спорт най-вече на политическите ни псевдоелити – тези несръчни и недобре насочени " хигиенисти “; в Народа, съответно аферата с Ф-16, разсънва само злост, може би даже и някакво самосъжаление, че не ни зачитат за нищо, имат ни за нищо – и това пренебрежително отношение ще се ускорява от ден на ден. Напълно справедливо, тъй като тукашното слагачество доближи невъзможни висоти.
Как тогава Подоляк, индивидът на Зеленски, безсрамно да не ни се ерчи: " Давайте оръжия, с цел да не ви се наложи да давате хора! “
Това си е напряко каруцарска опасност, тоя напряко ни споделя, че гледат на нас като на пушечно месо. Но никой не се занимава с него. Хак ни е: щом означаваме Шипченската епопея с няколко протрити лафа от политическата словесна сухоежбина - и в това време осветяваме Българския Парламент с цветовете на украинското знаме. Сами си дефинираме мижавата цена.
Истинската цензура е в премълчаването на тия неща. А те замърсяват колкото атомната бомба над Хирошима, дори и повече от нея, тъй като се наместват трайно в груповата ни Памет. И няма мощ, която да ги изчегърта от там. Следващите генерации въобще няма да знаят, кой пусна атомната бомба над Хирошима – и по този метод анулира всички граници пред човешкото безчовечие. И тази година някои малките екрани изобщо не означиха, чия е била заслугата за тази опустошителна акция – в подмяна на това ни демонстрираха, по какъв начин кметът на Хирошима опрощава нарушителите. И той въобще не загатна, чия е била Бомбата.
" Списъкът на Шиндлер “ – в налудната интерпретация на Кирчо – дълго занимава и забавлява публиката. Сега остава тя да се сети, че извънредно време е за един " Списък на политическите неудачници “, в случай че към този момент не е късно да бъде огласен. Факт е обаче, че най-малко нашите хора, които изцяло справедливо би трябвало да имат място в него, от дълго време се усещат неприкосновени.
Значителна част от международния политически хайлайф е " урсулизиран “. Навремето Валери Трирвайлер, брачната половинка на френския президент Франсоа Оланд, го назова " ненормално елементарен “. Нека види в този момент, какви поразителни екземпляри върлуват през днешния ден.
И в това отношение тукашната цензура е достигнала плътски измерения, тя е изцяло подчинена на кройката, налагана от демократичните медийни " дизайнери “. Нашите главанаци без никакво терзание цензурират даже авторитетни американски издания, това са безподобни послушници, които показват една тотално подправена картина. При всички упреци към правосъдната ни система, даже тук нямаше да прикрият мошеничествата и мизериите на " Клана Байдън “. Само обособени гласове съумяват да пробият обсадата – да вземем за пример Борислав Цеков в " Труд “.
Да се върнем при Кустурица. За много от нашите първи хора е изцяло подобаващ един негов лаф - напряко им залепва като родилно леке. Потърсих го особено в луксозната му споменна книга " Смъртта е непотвърден слух “, (издание на " Колибри “), с цел да го изтъквам тъкмо. Бях я чел преди десетина години, само че и в този момент не можех да се откъсна от нея и още веднъж я прочетох с превелико наслаждение, в действителност е луксозна.
Лафът, за който загатнах, е " търчипиш “. Той идва – изтъквам – от " заблудата, че можеш да търчиш и да пишкаш по едно и също време, а освен това да останеш ненапикан “. Кустурица има поради хората от кинобизнеса, само че въпросната дума някак комфортно приляга и за някои от по-първите ни хора. Търчи-лъжита. И постоянно напикани от неразумно и постоянно безсистемно прислужване.
Още в доста връзки Кустурица ни кара да се замислим за българската ни Съдба. Ето един откъс, който ще ни убеди в това, откъс:
" Постигнеха ли триумф, стойностните босненци бягаха от родния край, най-често по политически аргументи. И Босна си оставаше страна без жанр също като третокласните футболни тимове, които надарените играчи непрекъснато напущат. Не единствено поради нежеланите финансови условия. Най-много поради провинциализма и тесногръдия взор към живота, който беше в ръцете на най-долнопробната политическа фукара. Чувството за хубост от дълго време бе изпратено в заточение, и то по късата процедура… Всичко това отговаряше на мижитурките – вековно, само че пагубно събитие за Босна “.
А ние?
Нямаме ли премного учредения и ние да се запитаме, дали и днешна България не се е трансформирала в страна без жанр?
Освен в нескопосаното слугинуване…
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ