Русия със сигурност ще предостави втори шанс
Случаят " Скрипал " и последвалите реакции надалеч надвишиха клишираното пояснение " всяко знамение за три дни ". Дипломатическият скандал, който се развихри сред Русия и Англия, отекна в целия свят. България, естествено, нямаше по какъв начин да остане незасегната и трябваше да вземе отношение по проблема.
Българското държавно управление излезе с решение, в което се показва взаимност с Англия, само че няма да се експулсират съветски дипломати, защото са нужни още доказателства за съветската интервенция в отравянето на някогашния съветски шпионин Сергей Скрипал и неговата щерка Юлия. Така нашата страна, за разлика от множеството държави-членки на Европейски Съюз и НАТО, не изгони съветски дипломати от своята територия.
Правилно ли бе това решение? Защитен ли бе в оптималната степен българският народен интерес?
Отговорите на тези въпроси могат елементарно да ни вкарат в клопката на антагонизма " русофилство-русофобство ". А къде тъкмо е българският интерес в спора сред Русия и Англия и къде стартира фаворизирането, било на Русия, било на нашите съдружници, за сметка на България, е в действителност внимателен миг.
Една относително малобройна, само че гласовита социална група настояваше България дейно да се солидаризира с Англия и останалите ни съдружници и да експулсира най-малко един съветски посланик. Правеха се исторически аналогии от преди две десетилетия, когато държавното управление на Иван Костов, при надалеч по-неблагоприятно геополитическо позициониране на България (страната ни още не бе член нито на Европейски Съюз, нито на НАТО), прояви куража да изгони съветски дипломати за шпионаж. (Същото държавно управление, в границите на един мандат изгони и турски дипломати за интервенция във вътрешните ни работи, а също принуди френското държавно управление да отзове шефката на визовата работа в посолството на Франция у нас мадам Натали Коломбел - за неприемливо отношение към български граждани).
Само че има една детайлност. Навремето Иван Костов изгони съответни лица за съответни дейности против България. А в този момент трябваше да се гонят съветски дипломати " по квота " и " за концепцията " (нещо като " символичната война ", която Царство България афишира на Съединени американски щати и Англия в края на 1941-ва година). Ако нашите служби имаха данни против някого, нямаше да се чака отравянето на Сергей Скрипал. И нали никой не си показва външният ни министър Екатерина Захариева да привика съветския дипломат и да изиска отдръпване на n на брой чиновници на посолството, като той самичък си избере кои да бъдат?
Нека да разгледаме и другата обстановка. Решението на българското държавно управление по този случай има голяма социална поддръжка (88% по данни на организация " Галъп " ). Но тази поддръжка не значи автоматизирано, че това решение е вярно.
Ако Бойко Борисов имаше политическата воля да застане компактно до нашите съдружници (и да се конфронтира с Русия), нямаше да търси " безспорни доказателства ", а щеше да работи, както при изгонването на Абдуллах Буюк в Турция, да вземем за пример. Очевидно такава политическа воля няма, а има терзание (или напряко страх). Явно към момента е свеж споменът от февруари 2013г., когато първият кабинет " Борисов " бе свален от власт след улични митинги, зад които стоеше " дългата ръка на Кремъл ". И при такива публични настроения ръководещите взеха решение, че е по-добре да заобикалят открита борба с Русия, тъй като биха могли още веднъж да паднат от власт и да бъдат сменени с едно изцяло подвластно от Москва държавно управление. Което, сигурно, би било по-зле за България.
Дали Русия щеше да реагира по този начин, в случай че бяхме изгонили един или няколко нейни дипломати? Най-вероятно не (поне освен поради този случай). Но остава неприятното чувство, че българското държавно управление, без да е директно подвластно от Москва, се оказва пленник на преобладаващите русофилски настроения у нас. И няма подготвеност да " играе твърдо " против Русия, когато това се постанова, без значение че разполага с поддръжката на съдружниците от Европейски Съюз и НАТО.
Що се отнася до обвиняванията. че с това решение България слага под въпрос лоялността си към съдружниците и принадлежността си към Запада, то тези обвинявания са прекомерно пресилени. Експулсирането на дипломати има по-скоро алегоричен резултат (а води и до реципрочно връщане на български дипломати), до момента в който решението за създаване на " Северен поток 2 " да вземем за пример, в много по-голяма степен подкопава " единството на Европа по отношение на външната политика на Русия ". И не е ли най-малкото лицемерно, редица западни страни да гонят съветски дипломати, а в това време " Газпром " да е главен спонсор на Шампионската лига по футбол? А България е удостоверила и лоялността си към съдружниците, и европейската си принадлежност в доста по-голяма степен сега, когато спря плана " Южен поток ".
В умозаключение: трябваше ли България да гони съветски дипломати поради случая " Скрипал "? Като че ли да, само че не е съдбовно, че не го направи. Русия сигурно ще (ни) даде втори късмет...
Българското държавно управление излезе с решение, в което се показва взаимност с Англия, само че няма да се експулсират съветски дипломати, защото са нужни още доказателства за съветската интервенция в отравянето на някогашния съветски шпионин Сергей Скрипал и неговата щерка Юлия. Така нашата страна, за разлика от множеството държави-членки на Европейски Съюз и НАТО, не изгони съветски дипломати от своята територия.
Правилно ли бе това решение? Защитен ли бе в оптималната степен българският народен интерес?
Отговорите на тези въпроси могат елементарно да ни вкарат в клопката на антагонизма " русофилство-русофобство ". А къде тъкмо е българският интерес в спора сред Русия и Англия и къде стартира фаворизирането, било на Русия, било на нашите съдружници, за сметка на България, е в действителност внимателен миг.
Една относително малобройна, само че гласовита социална група настояваше България дейно да се солидаризира с Англия и останалите ни съдружници и да експулсира най-малко един съветски посланик. Правеха се исторически аналогии от преди две десетилетия, когато държавното управление на Иван Костов, при надалеч по-неблагоприятно геополитическо позициониране на България (страната ни още не бе член нито на Европейски Съюз, нито на НАТО), прояви куража да изгони съветски дипломати за шпионаж. (Същото държавно управление, в границите на един мандат изгони и турски дипломати за интервенция във вътрешните ни работи, а също принуди френското държавно управление да отзове шефката на визовата работа в посолството на Франция у нас мадам Натали Коломбел - за неприемливо отношение към български граждани).
Само че има една детайлност. Навремето Иван Костов изгони съответни лица за съответни дейности против България. А в този момент трябваше да се гонят съветски дипломати " по квота " и " за концепцията " (нещо като " символичната война ", която Царство България афишира на Съединени американски щати и Англия в края на 1941-ва година). Ако нашите служби имаха данни против някого, нямаше да се чака отравянето на Сергей Скрипал. И нали никой не си показва външният ни министър Екатерина Захариева да привика съветския дипломат и да изиска отдръпване на n на брой чиновници на посолството, като той самичък си избере кои да бъдат?
Нека да разгледаме и другата обстановка. Решението на българското държавно управление по този случай има голяма социална поддръжка (88% по данни на организация " Галъп " ). Но тази поддръжка не значи автоматизирано, че това решение е вярно.
Ако Бойко Борисов имаше политическата воля да застане компактно до нашите съдружници (и да се конфронтира с Русия), нямаше да търси " безспорни доказателства ", а щеше да работи, както при изгонването на Абдуллах Буюк в Турция, да вземем за пример. Очевидно такава политическа воля няма, а има терзание (или напряко страх). Явно към момента е свеж споменът от февруари 2013г., когато първият кабинет " Борисов " бе свален от власт след улични митинги, зад които стоеше " дългата ръка на Кремъл ". И при такива публични настроения ръководещите взеха решение, че е по-добре да заобикалят открита борба с Русия, тъй като биха могли още веднъж да паднат от власт и да бъдат сменени с едно изцяло подвластно от Москва държавно управление. Което, сигурно, би било по-зле за България.
Дали Русия щеше да реагира по този начин, в случай че бяхме изгонили един или няколко нейни дипломати? Най-вероятно не (поне освен поради този случай). Но остава неприятното чувство, че българското държавно управление, без да е директно подвластно от Москва, се оказва пленник на преобладаващите русофилски настроения у нас. И няма подготвеност да " играе твърдо " против Русия, когато това се постанова, без значение че разполага с поддръжката на съдружниците от Европейски Съюз и НАТО.
Що се отнася до обвиняванията. че с това решение България слага под въпрос лоялността си към съдружниците и принадлежността си към Запада, то тези обвинявания са прекомерно пресилени. Експулсирането на дипломати има по-скоро алегоричен резултат (а води и до реципрочно връщане на български дипломати), до момента в който решението за създаване на " Северен поток 2 " да вземем за пример, в много по-голяма степен подкопава " единството на Европа по отношение на външната политика на Русия ". И не е ли най-малкото лицемерно, редица западни страни да гонят съветски дипломати, а в това време " Газпром " да е главен спонсор на Шампионската лига по футбол? А България е удостоверила и лоялността си към съдружниците, и европейската си принадлежност в доста по-голяма степен сега, когато спря плана " Южен поток ".
В умозаключение: трябваше ли България да гони съветски дипломати поради случая " Скрипал "? Като че ли да, само че не е съдбовно, че не го направи. Русия сигурно ще (ни) даде втори късмет...
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ