Случаят Сергей Скрипал безспорно се превърна в централната международна тема

...
Случаят Сергей Скрипал безспорно се превърна в централната международна тема
Коментари Харесай

Случаят Скрипал - време е за цивилизационен избор

Случаят " Сергей Скрипал " несъмнено се трансформира в централната интернационална тематика в последните най-малко две седмици.
Както нормално при такива случаи мненията какво в действителност се е случило порастват лавионообразно и в 99,99% от случаите идват от хора, които въобще нямат никаква информация какво е станало. Но е реалност, че точно тази непрекъсната река от информация образува несъмнено публично мнение – а в безчет случаи това мнение почива на доста лъжливи основи, което пък води до неверни решения, а това води до меко казано неприятни последици, освен това за живота на всички ни, за живота даже на децата и внуците ни.
В България не приказваме много-много какво е смисъла на случая " Скрипал ". А то изрично е едно – цивилизационен избор. Избор, който от дълго време е ясно, че ще бъдем принудени да създадем изрично в един миг, само че до момента постоянно сме си затваряли очите и сме си запушвали ушите за този факт. Продължаваме да го вършим и в този момент – само че за това малко по-долу в текста.
Случаят със Скрипал и щерка му в действителност е единствено следващата капка, която прелива чашата. Това беше кристално ясно казано от английския дипломат в България Ема Хопкинс. Омръзна ни, тъй като това е модел на държание от страна на Москва – анексирането на Крим, поддръжката за Асад в Сирия, свалянето на MH17 над Украйна, изброи Хопкинс. И добави, че задачата на гоненето на съветски дипломати не е да се стигне до Трета международна война, а да се накара Русия " да седне интензивно на масата за договаряния ".
Точно последното изречение е извънредно показателно, тъй като то ясно демонстрира – светът се намира в миг от развиването си, в който е изправен пред избор чия позиция за това развиване да стане преобладаваща – на Запада или на Изтока. И тук няма място за много-много сантименти кой е крив и кой е прав. И двете страни са и прави, и криви. Прави са хората, които питат Англия какво стана, когато Тони Блеър един до друг с Джордж Буш-младши прикани за офанзива против Ирак, тъй като там се разработвали и към този момент имат биологични и даже нуклеарни оръжия. Прави са и тези, които не одобряват, че Руската федерация с военна мощ анексира Крим от суверенна Украйна – оправданията, че това постоянно си било " съветска земя " са безумни, тъй като по същата логичност и Беломорска Тракия постоянно си е била българска, и Македония постоянно си е била българска, но постоянно и гръцка, и Косово е Сърбия, и целия Балкански полуостров е турска земя, и по този начин до Адам и Ева. Прави са и тези, които желаят безапелационни доказателства кой стои зад случилото се в Солсбъри, само че не са прави, че не одобряват обосновани догатки. Доста добре го сподели Александър Йорданов (независимо от това кой е той) – по какъв начин пък не почина някой другар на Путин? Защото починаха много негови неприятели - Литвиненко, Немцов, Политковская...
С други думи – няма безспорен парадайс и безспорен пъкъл. Всяка система от възгледи за живота и страната има плюсове и минуси. Така че когато избираш, печелиш едно и губиш друго. Най-страшното обаче е като не избираш въобще – тогава единствено губиш.
В момента България изрично не избира нищо – тъкмо както в доста други основни за развиването ни като общество и страна случаи. България в този момент се чуди на кого да угоди, без да съблюдава никакви правила за отбрана на националните си ползи – и това се вижда изрично. Например – министър председателят Бойко Борисов приказва единствено един път по тематиката, освен това от Брюксел, без да заема дейна дипломатическа позиция какво да се направи. Думите: " Ще моля към сътрудниците да вложим всичко, което имаме, в разкриването на това закононарушение " не демонстрират интензивност. Активност показват от Австрия, с думите на външния им министър Карин Кнайсъл, която непосредствено предложи Австрия да е медиатор сред Русия и Европейски Съюз. А сякаш България е европредседател – кой, в случай че не ние да сме медиатор? На всичкото от горната страна Австрия е идващият ръководител на Европейски Съюз – Виена може да натрупа страхотни дивиденти и се възползва. Отделен е въпросът, че в този момент Борисов приказва за доказателства и обстоятелства, само че не приказва изобщо на тази тематика, когато небрежно прати в ръцете на Ердоган Абдуллах Бююк и още 70-тина като него – по този начин и не се разбра безусловно несъмнено какъв брой тъкмо. Тогава нямаше потребност от доказателства, обстоятелства... Въобще – следващо доказателство какъв " ветропоказател " е Борисов и по какъв начин това не носи в дълготраен аспект дивиденти.
При толкоз неуверен министър председател, разумно държавното управление ни не може да заеме позиция, тъй като няма изчистена позиция в ръководещата коалиция. Точно както се и очакваше, Волен Сидеров зае проруска позиция. Зам-външният министър Георг Георгиев пък загатна, че президентът ни е подвластен от Русия. Самият президент също очевидно демонстрира друг аршин – Борисов приказвал от името на Турция във Варна, само че като стане въпрос за Русия и внезапно се оказва, че няма стенограма от срещата на Румен Радев с патриарх Кирил. Има единствено видеото, в което се вижда кристално ясно кой се държи като шеф и който се държи като зависещ – Радев не е началникът!
Доказателствата за разкраченото ни състояние са на всички места към нас. Това,трябва да престане незабавно. България следва да реши какъв е нейният интерес и да почне да работи за него. И в случай че го преценяме единствено на база гола взаимност, ще сме най-големите простаци на света. Със сигурност обаче би трябвало да следваме и съществени линии в държанието си, които да не променяме мигновено щом духне вятърът.
И да не забравяме нещо доста простичко – колкото и да им е тъжно на някои гневни продажници, ясно се вижда къде животът е по-добър. Достатъчно е да забележим къде емигрират българите – не е всеобщо в Русия. Защото там има един " безконечен " президент, който се сети да разгласи ден на печал за 64 починали в пожар цяло денонощие след случилото се! И се натрупват от ден на ден обстоятелства, че този пожар в действителност е отражение на цяла една страна – на страна, която заключва киносалоните по време на прожекция, тъй като държавното мислене е, че някой можел да влезе без билет вътре! Това е от този вид минуси, които идват допълнително при цивилизационния избор!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР