Шефът на съдиите по гребане в Пловдив създава растения, издръжливи на суша
Словенецът Владимир Меглич е президент на съдийския комитет на FISA за Световната купа по гребане в Пловдив. Той управлява екип от 17 съдии. Шестима от тях дават отговор за спортните коридори. Други шестима са съдиите по трасето и те се движат в моторна лодка след състезателите. Има съдии, които ревизират тежестта на лодките, оборудването, тежестта на състезателите и тяхната възраст. Владимир Меглич е на тази позиция като доброволец. По специалност е генетик и основава растения, които са издръжливи на суша.
- Господин Меглич, гребците са уверени, че техният спорт е за джентълмени. Каква е тогава работата на съдиите? Нима джентълмените имат потребност от това?
- Да, гребането е кавалерски спорт, тъй като има втори късмет за всеки да се класира по-напред. Това става посредством системата от квалификации, полуфинали и финали. Съдиите в гребането наблюдават за честната игра. Това значи всички да се състезават при идентични условия – да са в една и съща възрастова група, лодките и оборудването да са по условията на FISA и, несъмнено, да не вземат допинг.
- Кое е най-тежкото решение, което сте вземали, като арбитър?
- Те са свързани със разногласия сред състезатели - да вземем за пример, че някой е стартирал по-рано. Или че една лодка е провокирала повече вълнени, или е затворил изхода на другия. В такива случаи се намесва съдията, с цел да дефинира, кой има право в обстановката и какво би трябвало да се направи оттук насетне. Има обстановки, в които заради нарушаване на разпоредбите е възпрепятствана успеха на някоя лодка. Тогава съдията би трябвало да вземе значимо и умно решение, кой е в неточност и кой е прав. Причината да участваш като арбитър в този кавалерски спорт е да възстановяваш опциите на „ онеправдани “ участници да победят.
- Има ли случаи, когато състезатели или тимове стачкуват против решенията на съдиите?
Да, има случаи, когато състезателите се усещат ощетени. Оспорването стана на разнообразни равнища. Първото е пред съдията по дистанцията. На място в гребния канал се разисква казусът и повода за неодобрение на гребците в някоя лодка. Ако не могат да решат казуса и гребецът не е удовлетворен, разногласието се отнася на второ равнище. Това става документално до шефа на съдиите на съответното съревнование. Тогава в съдийския офис се взема решение казусът. Ако не са удовлетворени и от това решение, тогава се доближава до трето равнище за решение на разногласия – спортната комисия на FISA.
- Дотук имахте ли комплицирани за решение разногласия в Пловдив?
- Не, до момента всички са същински джентълмени и съблюдават разпоредбите.
- Господин Меглич, гребците са уверени, че техният спорт е за джентълмени. Каква е тогава работата на съдиите? Нима джентълмените имат потребност от това?
- Да, гребането е кавалерски спорт, тъй като има втори късмет за всеки да се класира по-напред. Това става посредством системата от квалификации, полуфинали и финали. Съдиите в гребането наблюдават за честната игра. Това значи всички да се състезават при идентични условия – да са в една и съща възрастова група, лодките и оборудването да са по условията на FISA и, несъмнено, да не вземат допинг.
- Кое е най-тежкото решение, което сте вземали, като арбитър?
- Те са свързани със разногласия сред състезатели - да вземем за пример, че някой е стартирал по-рано. Или че една лодка е провокирала повече вълнени, или е затворил изхода на другия. В такива случаи се намесва съдията, с цел да дефинира, кой има право в обстановката и какво би трябвало да се направи оттук насетне. Има обстановки, в които заради нарушаване на разпоредбите е възпрепятствана успеха на някоя лодка. Тогава съдията би трябвало да вземе значимо и умно решение, кой е в неточност и кой е прав. Причината да участваш като арбитър в този кавалерски спорт е да възстановяваш опциите на „ онеправдани “ участници да победят.
- Има ли случаи, когато състезатели или тимове стачкуват против решенията на съдиите?
Да, има случаи, когато състезателите се усещат ощетени. Оспорването стана на разнообразни равнища. Първото е пред съдията по дистанцията. На място в гребния канал се разисква казусът и повода за неодобрение на гребците в някоя лодка. Ако не могат да решат казуса и гребецът не е удовлетворен, разногласието се отнася на второ равнище. Това става документално до шефа на съдиите на съответното съревнование. Тогава в съдийския офис се взема решение казусът. Ако не са удовлетворени и от това решение, тогава се доближава до трето равнище за решение на разногласия – спортната комисия на FISA.
- Дотук имахте ли комплицирани за решение разногласия в Пловдив?
- Не, до момента всички са същински джентълмени и съблюдават разпоредбите.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ