Следя с болка и тревога утрешната Национална конференция на СДС.

Следя с болежка и паника утрешната Национална конференция на Съюз на демократичните сили.

Независимо от слабостта на тази партия през последните години (слабост, присъща за всички десни демократични партии още от разпада на Синята коалиция преди шест години...), считам, че тази конференция е доста значима.

Защото за първи път се слагат под подозрение две основни полезности - единството на дясното и привързаността на Съюз на демократичните сили към правилата на конституционната (т. нар. " демократична " ) народна власт.

Подкрепям Съюз на демократичните сили от 1989 - пет години преди да получа правото да гласоподавам. И не съм дал своя вот за Съюз на демократичните сили или коалиция, включваща Съюз на демократичните сили, единствено в случаите на дясно разделяне. Винаги, и в най-трудните си години, Съюз на демократичните сили е бил знак на устрема на огромна част от българските жители към съвременна народна власт, пазарна стопанска система, принадлежност към Единна Европа и единството на Западния свят от двете страни на Атлантика. Именно като подобен знак, съюзът е получавал гласовете на мнозина мои другари и съидейници, даже в интервали на дълбока лична и морална рецесия.

Винаги, през петнайсетте години на тежко разделяне вдясно, седесарите, елементарните гласоподаватели и деятели, са били за възобновяване на единството. Имало е доста персонални спорове, привнесени извън интриги, прочувствени конфликти. Но правилото не е бил подлаган на подозрение.

Днес конституционната народна власт и единството на Европа са сложени под подозрение в целия континент, в целия Европейски Съюз. Става съвременно да си съперник на Единна Европа, да се бориш за възобновяване на границите сред европейските страни, да осмиваш конституционните права на индивида и жителя.

Възникна терминът " нелиберална народна власт ", въведен от автокрацията в Кремъл, само че задушевно признат от " десни " и " консервативни " водачи в Европейски Съюз. А " нелиберална " народна власт значи неконституционна народна власт или просто - робия.

Като в Москва и Анкара, където също се организират избори - само че избори с превдварително решен резултат и смачкана и/или театрална съпротива.

Е, човек постоянно има избор. В такива времена, изборът е изключително значим. Можеш да се поддадеш на властническата националистическа мода и да тръгнеш на лов за евтини благосклонности - да отхвърляш свободата, да се надсмиваш над конституционните правила, да обещаваш граници вътре в Европейски Съюз, да противостоиш на консолидацията на Европа и влизането на България в еврозоната и Шенген, да флиртуваш с режимите на диктаторите в Русия и Турция.

Можеш и да се бориш - за всичко, за което Съюз на демократичните сили се бореше през `90, през `97, през `99. Да се бориш, когато тази битка не е съвременна и " времето не е наше ". (Тази битка в България има късмет единствено в случай че демократичната десница е единна. И тук не приказвам за следващите обединения и блокове - практиката потвърди, че те могат да бъдат единствено краткотрайно решение.)

Надявам се, че приятелите ми в Съюз на демократичните сили ще създадат - както постоянно в предишното - смелия избор. Той им отива повече - на традицията, наследството и името. Да, в демократичното, реформаторско дясно в България има доста калпави хора. Сигурно и аз съм включително:)

Но като споделя един починал професор по магия, " Не нашите качества, а изборите, които вършим, демонстрират кои сме в действителност ".

Б. ред. - Позицията на Радан Кънев препечатваме от профила му във фейсбук.