Ужас. Изпадаме в идеен плен у противника
Следя полемиките към горещите летни събития и виждам едно необичайно проявяване на нелепостта. Интелигентни и образовани (но май повече образовани) хора се тюхкат, че президентът щял да опорочи митинга, да го „ открадне ” и употребява за свои цели. Хора като Мая Манолова, Корнелия Нинова, Румен Петков, Слави Трифонов, Божков, Копейкин и пр. го опорочавали и измествали фокуса на нещата. И президентът бил техният човек на площада. Понеже е ляв, посочен от Решетников, льотчик и т.н. Странно е, че такава позиция заемат считащи себе си за „ десни ” хора, а дясното у нас някак по изискване се асоциира с „ мъдро и красиво ”, въпреки че мозъкът и хубостта съществуват и отвън политическите диаграми. Любопитно, само че и смущаващо в тази ситуация е, че така наречен „ десни ” се плъзгат по една лява обосновка, освен това доста остаряла и даже ляво-сектантска. „ Изпаднал в абстрактен плен у съперника ” е комунистическо факсимиле от 20-те и началото на 30-те години. И тъкмо този метод на мислене прозира в част от полемиките.
Понятия като „ ляво ” и „ дясно ” от дълго време са амортизирани и служат повече за омъгляване на един или различен диалог. Човек може да е ляв по едни тематики и десен по други и с множеството свободни хора е тъкмо по този начин. (Лабораторно леви или десни има единствено в учебниците по диамат.) Което прави освен допустимо, само че и разумно събирането им на общ митинг, когато би трябвало да се отбрани законността от беззаконието. Това е патосът и сплотяващата цел на сегашните митинги.
Когато една задача има няколко подусловия,
тя се взема решение в избрана поредност.
Първо подусловие 1, след това 2 и т.н. Условие 1 е да падне това държавно управление и да има избори. Условие 2 е да се пренаредят тези елементи от страната, които са създали вероятни персони като Борисов, Данаил Кирилов, Пеевски и прочие типажи от карикатурите на Комарницки и Чавдар Николов. Условие 3 е да се пренареди правосъдната система, тъй че да стане невероятно персона от вида на Гешев да бъде освен основен, а въобще прокурор. „ Изпадането в абстрактен плен у съперника ” е доста обратно в тази редица и в случай че тъкмо от там се стартира, задачата няма да има решение, което пък ще бетонира дълбоката страна в лицето на Доган и Пеевски. Както стана през 2013 година
Няма никаква възможност някой да открадне митинга от който и да било.
Още по-малко с късна дата. Няма по какъв начин Корнелия Нинова, Румен Петков, Божков, Слави и другите „ идейни замърсители ” на митинга да се нагласят оттук нататък в гумената лодка на Христо Иванов и „ Да, България ”. Те могат единствено да плуват след нея, както направи (за негова чест) президентът Радев. Нека вметна, че при намерено, растящо и всеобщо изразено гражданско неодобрение от ръководството президентът остава единствен законен център на власт без значение от нелогично лимитираните му пълномощия.
Събитията от тази седмица един ден ще се учат в учебниците по история. Ще се учи
по какъв начин трима души с гумена лодка и камера обърнаха страната с хастара на открито.
Осветиха мръсните й секрети, напипаха нейната G-точката. За новата история на България Росенец може да се окаже нещо като Бостънското пиянство на чай за Америка. Няма смисъл тук да се напомня всичко, което стана, то се предаваше онлайн. Предстои постоянно да бъде обобщено. Най-ценното беше осветяването на така наречен български етнически модел като бутафорно политическо чучело, което се размахва от години. Ясно е и какво следва. Правителството пада, в случай че не през днешния ден, на следващия ден или до дни. По-важното е, че тримата от гумената лодка пробудиха нещо, което у нас е било остро дефицитно освен през последните 30 години. Чувството за чест. Дефицитът на чест направи допустимо чекмеджето с пачките на Борисов, подпорната стена на Алепу, КТБ, Божков, Гешев, Пеевски и всички останали атрибути на дълбоката страна.
Мъжете от гумената лодка демонстрираха, че има смисъл човек да брани достойнството си, че положителното може да бъде заразително, да се популяризира освен клъстърно, само че и дифузно, а даже и експоненциално. Пробуденото възприятие за чест е най-ценният политически капитал на „ Да, България ”, тъй като достойнството е нещо, което никой на никого не може да открадне и тя не е нито лява нито дясна.
Понятия като „ ляво ” и „ дясно ” от дълго време са амортизирани и служат повече за омъгляване на един или различен диалог. Човек може да е ляв по едни тематики и десен по други и с множеството свободни хора е тъкмо по този начин. (Лабораторно леви или десни има единствено в учебниците по диамат.) Което прави освен допустимо, само че и разумно събирането им на общ митинг, когато би трябвало да се отбрани законността от беззаконието. Това е патосът и сплотяващата цел на сегашните митинги.
Когато една задача има няколко подусловия,
тя се взема решение в избрана поредност.
Първо подусловие 1, след това 2 и т.н. Условие 1 е да падне това държавно управление и да има избори. Условие 2 е да се пренаредят тези елементи от страната, които са създали вероятни персони като Борисов, Данаил Кирилов, Пеевски и прочие типажи от карикатурите на Комарницки и Чавдар Николов. Условие 3 е да се пренареди правосъдната система, тъй че да стане невероятно персона от вида на Гешев да бъде освен основен, а въобще прокурор. „ Изпадането в абстрактен плен у съперника ” е доста обратно в тази редица и в случай че тъкмо от там се стартира, задачата няма да има решение, което пък ще бетонира дълбоката страна в лицето на Доган и Пеевски. Както стана през 2013 година
Няма никаква възможност някой да открадне митинга от който и да било.
Още по-малко с късна дата. Няма по какъв начин Корнелия Нинова, Румен Петков, Божков, Слави и другите „ идейни замърсители ” на митинга да се нагласят оттук нататък в гумената лодка на Христо Иванов и „ Да, България ”. Те могат единствено да плуват след нея, както направи (за негова чест) президентът Радев. Нека вметна, че при намерено, растящо и всеобщо изразено гражданско неодобрение от ръководството президентът остава единствен законен център на власт без значение от нелогично лимитираните му пълномощия.
Събитията от тази седмица един ден ще се учат в учебниците по история. Ще се учи
по какъв начин трима души с гумена лодка и камера обърнаха страната с хастара на открито.
Осветиха мръсните й секрети, напипаха нейната G-точката. За новата история на България Росенец може да се окаже нещо като Бостънското пиянство на чай за Америка. Няма смисъл тук да се напомня всичко, което стана, то се предаваше онлайн. Предстои постоянно да бъде обобщено. Най-ценното беше осветяването на така наречен български етнически модел като бутафорно политическо чучело, което се размахва от години. Ясно е и какво следва. Правителството пада, в случай че не през днешния ден, на следващия ден или до дни. По-важното е, че тримата от гумената лодка пробудиха нещо, което у нас е било остро дефицитно освен през последните 30 години. Чувството за чест. Дефицитът на чест направи допустимо чекмеджето с пачките на Борисов, подпорната стена на Алепу, КТБ, Божков, Гешев, Пеевски и всички останали атрибути на дълбоката страна.
Мъжете от гумената лодка демонстрираха, че има смисъл човек да брани достойнството си, че положителното може да бъде заразително, да се популяризира освен клъстърно, само че и дифузно, а даже и експоненциално. Пробуденото възприятие за чест е най-ценният политически капитал на „ Да, България ”, тъй като достойнството е нещо, което никой на никого не може да открадне и тя не е нито лява нито дясна.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ