Нова българска левица може да се роди само от съчетанието на харизматичен лидер и антиелитарни послания
Следвайте " Гласове " в.
Една колекция на остарели политически муцуни възобнови дебата дали би трябвало и дали е допустимо да бъде реанимирано лявото придвижване в България. Разбираемо, първичните коментари бяха артикул на злободневните ни политическите пристрастености, само че даже и да се абстрахираме от тях, отново мъчно може да се проектира бъдещето на българската левица.
На пръв взор наподобява, че най-бедната и най-социално разслоена страна в Европейски Съюз е обречена да има мощни леви политически настроения в обществото, което пък подсигурява необятно политическо посланичество на левицата. Това приказва обикновената политическа логичност.
На процедура обаче у нас се случва тъкмо противоположното. Социалните неравенства ескалират на фона на все по- възходяща маргинализация на единствената значима лява партия у нас - Българска социалистическа партия. За една част от събралите се в НДК тъкмо Българска социалистическа партия носи главната виновност за този факт, другите персонално насочиха стрелите си против нейното управление и по-конкретно срещу лидера ѝ Корнелия Нинова. Което води до неумишлено прикриване на същинските проблеми. Защото рецесията на лявото в България има доста по-широки измерения, неведнъж надхвърлящи мащаба на Българска социалистическа партия. Разбира се, би трябвало да се признае, че идейните и политическите провали, които позволи Социалистическата партия закономерно доведоха да внезапно стесняване на публичната поддръжка за нея, а организационните ѝ механизми разкриха цялостната си импотентност да родят опция, която да може да оправдава и обнови партията.
Но отново дублирам, не това е основният проблем на днешната левица. Тя е повече жертва, в сравнение с провинен за днешното статукво. А то е основно плод на съществуващите психически настройки в обществото ни, то не е способно да дефинира и аранжира своите проблеми и цели и на тази база да образува своя разумен политически избор. Впрочем, това е от ден на ден проблем и за западните общества.
Но в България той добива гротески измерения. Ние достигнахме положение да възприемаме рецесията в обществената сфера като нещо обикновено, разумно и закономерно. Така се оправдава потреблението на самостоятелните ни запаси извънредно в посока на личното ни оцеляване, за сметка на цялостното загърбване на солидарността, съпричастността и състраданието. Остана ни дребната щедрост, изразяваща се в подмятането на някоя стотинка на просещия на тротоара или изпращането на DMS в отговор на някаква медийна акция.
Мащабната щедрост, която са проявявали българите по време на Възраждането и интервала след него към този момент е изчезнала изцяло. Никой не строи учебни заведения и лечебни заведения в интерес на обществото, не обезпечава с персоналните си средства стипендии за образование на небогати деца или пък да прави крупни дарения в интерес на общини или държавни институции.
У нас няма и помен от прояви на местна взаимопомощ. Подкрепата към съседи, съграждани, сътрудници или не съществува, или е на чисто алегорично равнище. Ако в миналото въпреки всичко се стигне до сходно нещо, то се възприема като нещо изключително, като самодейност, акция, само че не и като естествено деяние, в отговор на страданието и потребността на близък.
А точно макро- и микроблаготворителността в доста страни, изключително в англоезичните, заменят и допълват обществената система на страната. Освен това те имат качеството да бъдат доста по-реактивни, да не са обременени с бюрократични процедури и техните бенефициенти да не бъдат излагани на обществен показ. И което е по-важно, те държат обществената тема непрекъснато в дневния ред на обособения субект, поддържат неговата обществена реактивност непрестанно жива.
У нас това изцяло липсва. В допълнение, мнозина от българите отхвърлят да признаят, че са небогати. По публична статистика за такива минават към една пета от популацията, само че показателно е, че цели 40% заявяват, че изпитват компликации да си платят сметките за отопление. По данни на Евростат една трета от българите са изложени на риск от беднотия.
Скриването на същинските мащаби на бедността у нас съставлява самобитен скрит план сред върховете, за които той е белег за неуспех, и за низините, който го възприемат като мотив за позор. Така казусът губи огромна част от остротата си и изпада от дневния ред на обществото и ръководството. И към този момент три десетилетия се работи на правилото, че казусът за избавяне на давещият се е проблем на самият давещ се.
В по този начин обрисуваната обстановка наподобява, че в България обществената концепция е обречена на заличаване. Но както и при най-сигурната система за отбрана съществува метод за нейното продупчване, по този начин и у нас антисоциалното политическо владичество има своето уязвимо място. То се крие в изначалната злоба и ненавист на българите към богатите.
Това е пролуката, през която може да се появи нова левица в страната. Но с цел да получи тя своя начален старт, на ѝ е нужен нов харизматичен водач. Които ще успее да притегли вниманието на болшинството българи към казусът за бедността в България. И ще формулира като съществена причина за нея прекомерните данъчни привилегии, с които се употребяват българските богаташи.
Харизмата е критически значима, тъй като в актуалния свят към този момент липсват политическите хрумвания, които да стимулират гласоподавателите да се въодушевяват и поляризират. Вече никой не чака, че някаква идея е в положение да промени съществено битието му. И това е огромната разлика сред актуалния гласоподавател и този от предишния век. В момента персоналното лъчение на политика внушава доста по-голямо доверие, в сравнение с идеологическата му яснота, последната даже се трансформира в недостатък.
Затова първо е нужна появяването на харизматична персона, която в случай че показва ярка обществена ангажираност, ще отключи появяването на нова лява вълна. В основата на неговото обръщение, би трябвало да стои лозунгът, че е пристигнало времето богатите в България да си платят сметката.
Ние прекомерно дълго живяхме с данъчна система, която третира безмилостно бедните и обслужва ползите на богатите. Време е за реванш. За да може страната ни да покрива от малко малко съответно своите потребности, е необходимо бюджетът ни да преразпределя към 50% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който сега той разполага с малко над една трета.
За да се реализира сходно фрапантно повишаване на приходите на страната би трябвало да се вкара:
- Прогресивна канара на Данък общ приход, като скалата на приходите над 50 000 годишно да бъде рисково висока, до 50%;
- Прогресивна канара и за корпоративния данък;
- Въвеждане на напредничав налог завещание, като за имущество над 1 000 000 лева той да бъде съгласно най- високите ставки, които съществуват в границите на ЕС;
- Данък имущество за парцелите на стойност над 500 000 лева също да бъде внезапно повишен;
- Сериозно да се завиши наказателна отговорност при осъществяване на крупни данъчни измами.
Подобна данъчна гражданска война мъчно може да се реализира за къс интервал от време, само че тя би трябвало да се трансформира в манифест на новата българска левица, в нейна основополагаща политическа цел. Разбира се, от основно значение е нейното гонене да не стане по метод, който ще изплаши междинната класа, само че и да не си остане единствено на хартия, което пък ще разочарова по-бедните пластове.
Новата левица ще би трябвало да устои и на гневния медиен напън, на който ще бъде подложена. Важно е тя да не се уплаши от него, а да го трансформира в свое оръжие, което ще ѝ разреши по-ясно и по-категорично да отстоява своите позиции. Избирателите постоянно възнаграждават решителността и презират съглашателството и шикалкавенето.
Издържи ли и това предизвикателство сполучливо, едвам тогава новата левица ще може да има самочувствието, че освен се е легитимирала като политически фактор, само че и че е притежател на социална полза, със стратегическо значение за бъдещото развиване на България.
Свързани публикации:
06 Дек 20222605 Дек 2022393005 Дек 2022274804 Дек 2022288603 Дек 2022489502 Дек 20225511Коментариборба06 Дек 2022 11:10ч.
Всичките тези МУЦУНКИ са отговорни за РАЗГРАБВАНЕТО И УНИЩОЖЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ялова команда06 Дек 2022 11:15ч.
Лява партия се прави от служащите. Организационната база за това са синдикалните структури и тяхната огромна съгласуваност и твърда воля в посока отбраната груповите ползи на служащите и чиновниците, според трудовото и общественото законодателство. Социалдемокрацията, която за следващ път ни сервират като ляво е още от същото вонливо кафяво и гнусно, познайте какво!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати фют06 Дек 2022 11:47ч.
В левите партии постоянно участват представители на междинната и горната класа - някои като идеолози, някои като водачи. Трябва ли да им се лишава правото да търсят обществена правдивост?
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЗИП06 Дек 2022 12:21ч.
Англосаксите си сътвориха нова левица.ПП! Ако не удържи то ще се мине без левица, кат в Полша!:)
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Левицата06 Дек 2022 12:24ч.
"... е повече жертва, в сравнение с провинен за днешното статукво. " Защото в страната взе връх една необуздана и жадна за отплата десница, която погълна всичко което образува публичното мнение - от медиите, през синдикатите и зелените, и стигнем да тъй наречените интелектуалци.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати The Pied Piper06 Дек 2022 12:47ч.
Ако основат БРСДП или Българска работническа партия, множеството гласоподаватели на Българска социалистическа партия ще се преориентират към тях...
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Нова българска левица може да се роди единствено с оповестяване на Съединени американски щати, Европейски Съюз и ОТАН за закононарушения против човечеството06 Дек 2022 12:52ч.
И спиране на всевъзможни връзки с тях
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати казуса не е с левици, партии и ципури06 Дек 2022 14:00ч.
казуса е, че все едни и същи мутри се мъчат да се вредят за сметка на всички останали и с козметични промени; извънредно време е да схванат, че такова състояние не съществува в природата;
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Идем от село, мама ви мръсна06 Дек 2022 15:19ч.
Добавете и по 2-4 дка на село на семейство с къща и казуса ше се реши самичък. Трябва незабавна деурбанизация посредством заличаване на атрактивността на градския живот.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Цеко (прост селянин)06 Дек 2022 15:41ч.
Не ща обществена “справедливост ”! Това значи да нося на гърба си един куп роми и шапкаджии. Тук не включвам горките пенсионери, които са си изкарали парите за пенсии неведнъж повече, от това което в този момент им “дават ”. Искам действителна цена за моя труд и всеки да получава единствено това, което действително е проработил! Точка! Не ми би трябвало партия, която “да ме пази ”, а ми би трябвало държавно управление, което да не ме атакува и ограбва всекидневно.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Партия = ОПГ06 Дек 2022 15:42ч.
Партиите в България са българската мафия.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани04 Дек 202275519 Ное 2022117205 Дек 202260324 Sep 20223198
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Една колекция на остарели политически муцуни възобнови дебата дали би трябвало и дали е допустимо да бъде реанимирано лявото придвижване в България. Разбираемо, първичните коментари бяха артикул на злободневните ни политическите пристрастености, само че даже и да се абстрахираме от тях, отново мъчно може да се проектира бъдещето на българската левица.
На пръв взор наподобява, че най-бедната и най-социално разслоена страна в Европейски Съюз е обречена да има мощни леви политически настроения в обществото, което пък подсигурява необятно политическо посланичество на левицата. Това приказва обикновената политическа логичност.
На процедура обаче у нас се случва тъкмо противоположното. Социалните неравенства ескалират на фона на все по- възходяща маргинализация на единствената значима лява партия у нас - Българска социалистическа партия. За една част от събралите се в НДК тъкмо Българска социалистическа партия носи главната виновност за този факт, другите персонално насочиха стрелите си против нейното управление и по-конкретно срещу лидера ѝ Корнелия Нинова. Което води до неумишлено прикриване на същинските проблеми. Защото рецесията на лявото в България има доста по-широки измерения, неведнъж надхвърлящи мащаба на Българска социалистическа партия. Разбира се, би трябвало да се признае, че идейните и политическите провали, които позволи Социалистическата партия закономерно доведоха да внезапно стесняване на публичната поддръжка за нея, а организационните ѝ механизми разкриха цялостната си импотентност да родят опция, която да може да оправдава и обнови партията.
Но отново дублирам, не това е основният проблем на днешната левица. Тя е повече жертва, в сравнение с провинен за днешното статукво. А то е основно плод на съществуващите психически настройки в обществото ни, то не е способно да дефинира и аранжира своите проблеми и цели и на тази база да образува своя разумен политически избор. Впрочем, това е от ден на ден проблем и за западните общества.
Но в България той добива гротески измерения. Ние достигнахме положение да възприемаме рецесията в обществената сфера като нещо обикновено, разумно и закономерно. Така се оправдава потреблението на самостоятелните ни запаси извънредно в посока на личното ни оцеляване, за сметка на цялостното загърбване на солидарността, съпричастността и състраданието. Остана ни дребната щедрост, изразяваща се в подмятането на някоя стотинка на просещия на тротоара или изпращането на DMS в отговор на някаква медийна акция.
Мащабната щедрост, която са проявявали българите по време на Възраждането и интервала след него към този момент е изчезнала изцяло. Никой не строи учебни заведения и лечебни заведения в интерес на обществото, не обезпечава с персоналните си средства стипендии за образование на небогати деца или пък да прави крупни дарения в интерес на общини или държавни институции.
У нас няма и помен от прояви на местна взаимопомощ. Подкрепата към съседи, съграждани, сътрудници или не съществува, или е на чисто алегорично равнище. Ако в миналото въпреки всичко се стигне до сходно нещо, то се възприема като нещо изключително, като самодейност, акция, само че не и като естествено деяние, в отговор на страданието и потребността на близък.
А точно макро- и микроблаготворителността в доста страни, изключително в англоезичните, заменят и допълват обществената система на страната. Освен това те имат качеството да бъдат доста по-реактивни, да не са обременени с бюрократични процедури и техните бенефициенти да не бъдат излагани на обществен показ. И което е по-важно, те държат обществената тема непрекъснато в дневния ред на обособения субект, поддържат неговата обществена реактивност непрестанно жива.
У нас това изцяло липсва. В допълнение, мнозина от българите отхвърлят да признаят, че са небогати. По публична статистика за такива минават към една пета от популацията, само че показателно е, че цели 40% заявяват, че изпитват компликации да си платят сметките за отопление. По данни на Евростат една трета от българите са изложени на риск от беднотия.
Скриването на същинските мащаби на бедността у нас съставлява самобитен скрит план сред върховете, за които той е белег за неуспех, и за низините, който го възприемат като мотив за позор. Така казусът губи огромна част от остротата си и изпада от дневния ред на обществото и ръководството. И към този момент три десетилетия се работи на правилото, че казусът за избавяне на давещият се е проблем на самият давещ се.
В по този начин обрисуваната обстановка наподобява, че в България обществената концепция е обречена на заличаване. Но както и при най-сигурната система за отбрана съществува метод за нейното продупчване, по този начин и у нас антисоциалното политическо владичество има своето уязвимо място. То се крие в изначалната злоба и ненавист на българите към богатите.
Това е пролуката, през която може да се появи нова левица в страната. Но с цел да получи тя своя начален старт, на ѝ е нужен нов харизматичен водач. Които ще успее да притегли вниманието на болшинството българи към казусът за бедността в България. И ще формулира като съществена причина за нея прекомерните данъчни привилегии, с които се употребяват българските богаташи.
Харизмата е критически значима, тъй като в актуалния свят към този момент липсват политическите хрумвания, които да стимулират гласоподавателите да се въодушевяват и поляризират. Вече никой не чака, че някаква идея е в положение да промени съществено битието му. И това е огромната разлика сред актуалния гласоподавател и този от предишния век. В момента персоналното лъчение на политика внушава доста по-голямо доверие, в сравнение с идеологическата му яснота, последната даже се трансформира в недостатък.
Затова първо е нужна появяването на харизматична персона, която в случай че показва ярка обществена ангажираност, ще отключи появяването на нова лява вълна. В основата на неговото обръщение, би трябвало да стои лозунгът, че е пристигнало времето богатите в България да си платят сметката.
Ние прекомерно дълго живяхме с данъчна система, която третира безмилостно бедните и обслужва ползите на богатите. Време е за реванш. За да може страната ни да покрива от малко малко съответно своите потребности, е необходимо бюджетът ни да преразпределя към 50% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който сега той разполага с малко над една трета.
За да се реализира сходно фрапантно повишаване на приходите на страната би трябвало да се вкара:
- Прогресивна канара на Данък общ приход, като скалата на приходите над 50 000 годишно да бъде рисково висока, до 50%;
- Прогресивна канара и за корпоративния данък;
- Въвеждане на напредничав налог завещание, като за имущество над 1 000 000 лева той да бъде съгласно най- високите ставки, които съществуват в границите на ЕС;
- Данък имущество за парцелите на стойност над 500 000 лева също да бъде внезапно повишен;
- Сериозно да се завиши наказателна отговорност при осъществяване на крупни данъчни измами.
Подобна данъчна гражданска война мъчно може да се реализира за къс интервал от време, само че тя би трябвало да се трансформира в манифест на новата българска левица, в нейна основополагаща политическа цел. Разбира се, от основно значение е нейното гонене да не стане по метод, който ще изплаши междинната класа, само че и да не си остане единствено на хартия, което пък ще разочарова по-бедните пластове.
Новата левица ще би трябвало да устои и на гневния медиен напън, на който ще бъде подложена. Важно е тя да не се уплаши от него, а да го трансформира в свое оръжие, което ще ѝ разреши по-ясно и по-категорично да отстоява своите позиции. Избирателите постоянно възнаграждават решителността и презират съглашателството и шикалкавенето.
Издържи ли и това предизвикателство сполучливо, едвам тогава новата левица ще може да има самочувствието, че освен се е легитимирала като политически фактор, само че и че е притежател на социална полза, със стратегическо значение за бъдещото развиване на България.
Свързани публикации:
06 Дек 20222605 Дек 2022393005 Дек 2022274804 Дек 2022288603 Дек 2022489502 Дек 20225511Коментариборба06 Дек 2022 11:10ч.
Всичките тези МУЦУНКИ са отговорни за РАЗГРАБВАНЕТО И УНИЩОЖЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ялова команда06 Дек 2022 11:15ч.
Лява партия се прави от служащите. Организационната база за това са синдикалните структури и тяхната огромна съгласуваност и твърда воля в посока отбраната груповите ползи на служащите и чиновниците, според трудовото и общественото законодателство. Социалдемокрацията, която за следващ път ни сервират като ляво е още от същото вонливо кафяво и гнусно, познайте какво!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати фют06 Дек 2022 11:47ч.
В левите партии постоянно участват представители на междинната и горната класа - някои като идеолози, някои като водачи. Трябва ли да им се лишава правото да търсят обществена правдивост?
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЗИП06 Дек 2022 12:21ч.
Англосаксите си сътвориха нова левица.ПП! Ако не удържи то ще се мине без левица, кат в Полша!:)
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Левицата06 Дек 2022 12:24ч.
"... е повече жертва, в сравнение с провинен за днешното статукво. " Защото в страната взе връх една необуздана и жадна за отплата десница, която погълна всичко което образува публичното мнение - от медиите, през синдикатите и зелените, и стигнем да тъй наречените интелектуалци.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати The Pied Piper06 Дек 2022 12:47ч.
Ако основат БРСДП или Българска работническа партия, множеството гласоподаватели на Българска социалистическа партия ще се преориентират към тях...
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Нова българска левица може да се роди единствено с оповестяване на Съединени американски щати, Европейски Съюз и ОТАН за закононарушения против човечеството06 Дек 2022 12:52ч.
И спиране на всевъзможни връзки с тях
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати казуса не е с левици, партии и ципури06 Дек 2022 14:00ч.
казуса е, че все едни и същи мутри се мъчат да се вредят за сметка на всички останали и с козметични промени; извънредно време е да схванат, че такова състояние не съществува в природата;
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Идем от село, мама ви мръсна06 Дек 2022 15:19ч.
Добавете и по 2-4 дка на село на семейство с къща и казуса ше се реши самичък. Трябва незабавна деурбанизация посредством заличаване на атрактивността на градския живот.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Цеко (прост селянин)06 Дек 2022 15:41ч.
Не ща обществена “справедливост ”! Това значи да нося на гърба си един куп роми и шапкаджии. Тук не включвам горките пенсионери, които са си изкарали парите за пенсии неведнъж повече, от това което в този момент им “дават ”. Искам действителна цена за моя труд и всеки да получава единствено това, което действително е проработил! Точка! Не ми би трябвало партия, която “да ме пази ”, а ми би трябвало държавно управление, което да не ме атакува и ограбва всекидневно.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Партия = ОПГ06 Дек 2022 15:42ч.
Партиите в България са българската мафия.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани04 Дек 202275519 Ное 2022117205 Дек 202260324 Sep 20223198
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ