Еврозоната ще продължи с големите държавни разходи
Следващата година се обрисува третата подред, в която страните от еврозоната ще продължат почналата с корона рецесията наклонност на огромни бюджетни разходи. Миналата година държавните управления изляха милиарди както за противопоставяне на здравните последствия от пандемията, по този начин и с цел да смекчат резултата от ограничаващите ограничения върху бизнесите и семействата. Държавните разноски на страните във валутния съюз през 2020 година доближиха близо 54% от Брутният вътрешен продукт - скок от съвсем 7 пункта по отношение на миналата " естествена " година. Това докара до по-големи бюджетни дефицити, които се покриват с нови задължения - резултатът е рекордни равнища на тези индикатори за последните години.
На този декор Европейската комисия насочи рекомендация за " умерено подкрепяща " фискална политика в еврозоната следващата година. Правителствата би трябвало още веднъж да дадат приоритет на обществените разноски пред бюджетната нерешителност, с цел да поддържат икономическото възобновяване, което още не е стабилно.
Заплахи на хоризонта
Очакванията на Брюксел са за разширение на стопанската система на еврозоната с 5% тази и с 4.3% идната година, като през последното тримесечие на 2021 година Брутният вътрешен продукт би трябвало да доближи предкризисното си равнище. Въпреки прогнозите за мощен напредък след рецесията възобновяване наподобява нежно, а надвисналите рисковете - огромни.
Покачващите се цени на силата и " пандемията на неимунизираните ", най-разпространена в Източна Европа, помрачават оптимизма. Европейската стопанска система пораства мощно, само че бива удряна от насрещни ветрове - възходящ брой случаи на коронавирус, ускорена инфлация и продължаващи проблеми с веригите за доставки, уточни еврокомисарят по икономическите въпроси Паоло Джентилони предходната седмица. Тази комплицирана обстановка изисква " фина конфигурация на политиките ".
Реклама
Все отново последователно излизане от пандемията и повдигане на рестриктивните мерки ще разрешат на страните да обуздаят растежа в разноските и преразпределението, споделя пред " Капитал " икономистът от ИПИ Петър Ганев. Неизбежно някои от стратегиите за обезщетения, които към този момент са изиграли своята роля, ще бъдат прекъснати. Очакванията са обществените разноски в еврозоната да се свият до към 50% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година Според Ганев антикризисните ограничения в известна степен са постигнали своята непосредствена цел - да запазят работни места и да обезпечат ликвидност на бизнеса в месеците на пандемията. Те обаче не са решили дълбоките структурни проблеми в Европа, нито по какъв начин да се премине от възобновяване към резистентен напредък.
Пандемията аргументи и други несъответствия в стопанската система. Инфлацията в еврозоната доближи връх от 4.9% през ноември. Цените на енергийните запаси претърпяват фрапантен скок през втората половина на годината, сривовете във веригите за доставки не престават. Трудовият пазар също минава през трансформации, като безработицата в еврозоната понижава, само че остава над равнищата от преди пандемията. Тези проблеми също изцеждат бюджетите на държавните управления, които пробват да им противодействат.
Дългове и дефицити
Освен опасенията, че ролята на страната в стопанската система фрапантно се ускори, огромните държавни разходи повдигнаха и въпроса за задлъжнялостта на държавните управления и разсъниха страховете за нова дългова рецесия. През 2020 година бюджетният недостиг в еврозоната стигна 7.2% от Брутният вътрешен продукт в съпоставяне със приблизително 2.8% през предходните 10 години. За съпоставяне - най-голямата стойност, която доближава след международната финансова рецесия, е 6.3% през 2010 година, след което последователно спада.
Подобен резултат има пандемията и върху държавния дълг - през 2020 година той доближава 97% от Брутният вътрешен продукт на страните от блока при приблизително 88% за интервала 2009 - 2019 година Трябва да имаме поради, че защото тези стойности показват съответствие на дълга и недостига като част от Брутният вътрешен продукт, намалената икономическа интензивност също прави индикаторите по-големи. Дори в номинална стойност обаче дефицитът е скочил над 10 пъти, достигайки близо 822 милиарда евро, а дългът е повишен с близо 11% и надвишава 11 трлн. евро.
Реклама
" Очаква се фискалната политика на еврозоната да остане експанзивна и през 2022 година, въпреки и в по-малка степен спрямо 2021 година, с цел да се реализира стабилно възобновяване на Брутният вътрешен продукт, без да се уголемяват съществуващите неравенства ", разяснява пред " Капитал " Тулиа Буко, икономист от UniCredit Research. Фокусът на разноските обаче би трябвало да се измести към качеството, а не количеството: те би трябвало да се насочат към областите, където са най-необходими за подкрепяне на продължаващото възобновяване.
Състоянието на действителната стопанска система и конкурентоспособността на страните в Европа обаче остава под въпрос. Растежът в най-задлъжнелите страни ще бъде подсилен от обществените вложения, в това число възстановителния фонд на Европейски Съюз, само че дълг в размер на 100% от Брутният вътрешен продукт е огромна тежест и не е причина за бърз напредък, счита Петър Ганев. Общо в 7 страни от Европейски Съюз се следи обществен дълг от над 100% от Брутният вътрешен продукт, като измежду тях са " нормалните обвинени " от Юга - Гърция, Италия, Португалия, Испания и Франция. Очакванията на Европейска комисия са бюджетният недостиг и държавният дълг на еврозоната да се намалят следващата година. Но те се базират на изискването, че ограниченията за ограничение на вируса са краткотрайни и ще отпаднат.
Дебатът за фискалната дисциплинираност
Обичайно Брюксел следи дали проектобюджетите на страните са в сходство с разпоредбите за дълг до 60% от Брутният вътрешен продукт и недостиг до 3%. Тези правила обаче, записани в Пакта за непоклатимост и напредък, които множеството страни така и така нарушаваха, бяха замразени през март 2020 година, с цел да имат държавните управления по-голяма независимост на деяние за справяне с пандемията, като се чака те още веднъж да влязат в действие от 2023 година
Тече и спор за реформиране на тези критерии, тъй че да бъдат приспособени към следпандемичните действителности на висок държавен дълг и потребността от огромни вложения за битка с климатичните промени. При актуалните правила общественият дълг ще би трябвало да бъде понижен фрапантно, което наподобява непостижимо за множеството страни от Европейски Съюз и би орязало държавните вложения. Южните страни с огромни задължения като Испания, Италия и Франция избират разпоредбите да бъдат облекчени, а вложенията да бъдат изключени при изчисляването на недостига. На другия полюс са северните страни като Германия и Нидерландия, които обичайно са фискално по-консервативни. Постигането на консенсус е малко евентуално да стане бързо, написа ING Think.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Коронавирус 2 Политика 3 Политика 1 Политика 2 Данъци и обезпечаване 3 Икономика 1 Коронавирус 2 Коронавирус 3 Start Up Реклама
Ако въпреки всичко разпоредбите бъдат върнати през 2023 година, биха довели до строги икономии в страните с раздути бюджети. Преждевременното фискално стягане обаче може да потисне растежа за години напред, както сподели рецесията от 2008 година А без напредък стопанските системи не могат да понижат дълга си.
Високите равнища на дълг до момента бяха устойчиви заради рекордно ниските лихвени проценти. През последните години централните банки поддържаха извънредно стимулираща парична политика, а антикризисното отпечатване на пари направи дълга още по-достъпен. Ключовото предписание за устойчивостта на обществения дълг - действителният Брутният вътрешен продукт да пораства по-бързо от действителните лихвени проценти на дълга - все още е изпълнено поради наличната огромна парична поддръжка и мощното възобновяване на икономическата интензивност, показва разбор на PWC.
В изискванията на ускорената инфлация през последните месеци обаче централните банки от ден на ден обмислят повдигане на лихвените проценти. Подобен ход би довел до оскъпяване на задълженията и съгласно някои крие опасности от нова дългова рецесия. ЕЦБ към този момент стартира да понижава изключителните си тласъци, въпреки да твърди пазарите, че ще работи внимателно.
Надолу по спиралата
Въпреки апелите за продължение на харчовете съгласно Европейска комисия фискалната поддръжка би трябвало да регистрира равнището на обществения дълг на всяка страна. Правителствата се окуражават да стартират да лимитират бюджетните си дефицити, когато икономическите условия го разрешат и като внимават да не понижат вложенията. Според Европейска комисия е значимо през 2022 година страните да стартират да пренасочват обществените средства от незабавните антикризисни ограничения към планове, които да подтикват стопанската система с промени и вложения в зелена и цифрова инфраструктура. Правителствата са посъветвани оптимално дейно да се възползват от средствата за възобновяване от Европейски Съюз.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
На този декор Европейската комисия насочи рекомендация за " умерено подкрепяща " фискална политика в еврозоната следващата година. Правителствата би трябвало още веднъж да дадат приоритет на обществените разноски пред бюджетната нерешителност, с цел да поддържат икономическото възобновяване, което още не е стабилно.
Заплахи на хоризонта
Очакванията на Брюксел са за разширение на стопанската система на еврозоната с 5% тази и с 4.3% идната година, като през последното тримесечие на 2021 година Брутният вътрешен продукт би трябвало да доближи предкризисното си равнище. Въпреки прогнозите за мощен напредък след рецесията възобновяване наподобява нежно, а надвисналите рисковете - огромни.
Покачващите се цени на силата и " пандемията на неимунизираните ", най-разпространена в Източна Европа, помрачават оптимизма. Европейската стопанска система пораства мощно, само че бива удряна от насрещни ветрове - възходящ брой случаи на коронавирус, ускорена инфлация и продължаващи проблеми с веригите за доставки, уточни еврокомисарят по икономическите въпроси Паоло Джентилони предходната седмица. Тази комплицирана обстановка изисква " фина конфигурация на политиките ".
Реклама
Все отново последователно излизане от пандемията и повдигане на рестриктивните мерки ще разрешат на страните да обуздаят растежа в разноските и преразпределението, споделя пред " Капитал " икономистът от ИПИ Петър Ганев. Неизбежно някои от стратегиите за обезщетения, които към този момент са изиграли своята роля, ще бъдат прекъснати. Очакванията са обществените разноски в еврозоната да се свият до към 50% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година Според Ганев антикризисните ограничения в известна степен са постигнали своята непосредствена цел - да запазят работни места и да обезпечат ликвидност на бизнеса в месеците на пандемията. Те обаче не са решили дълбоките структурни проблеми в Европа, нито по какъв начин да се премине от възобновяване към резистентен напредък.
Пандемията аргументи и други несъответствия в стопанската система. Инфлацията в еврозоната доближи връх от 4.9% през ноември. Цените на енергийните запаси претърпяват фрапантен скок през втората половина на годината, сривовете във веригите за доставки не престават. Трудовият пазар също минава през трансформации, като безработицата в еврозоната понижава, само че остава над равнищата от преди пандемията. Тези проблеми също изцеждат бюджетите на държавните управления, които пробват да им противодействат.
Дългове и дефицити
Освен опасенията, че ролята на страната в стопанската система фрапантно се ускори, огромните държавни разходи повдигнаха и въпроса за задлъжнялостта на държавните управления и разсъниха страховете за нова дългова рецесия. През 2020 година бюджетният недостиг в еврозоната стигна 7.2% от Брутният вътрешен продукт в съпоставяне със приблизително 2.8% през предходните 10 години. За съпоставяне - най-голямата стойност, която доближава след международната финансова рецесия, е 6.3% през 2010 година, след което последователно спада.
Подобен резултат има пандемията и върху държавния дълг - през 2020 година той доближава 97% от Брутният вътрешен продукт на страните от блока при приблизително 88% за интервала 2009 - 2019 година Трябва да имаме поради, че защото тези стойности показват съответствие на дълга и недостига като част от Брутният вътрешен продукт, намалената икономическа интензивност също прави индикаторите по-големи. Дори в номинална стойност обаче дефицитът е скочил над 10 пъти, достигайки близо 822 милиарда евро, а дългът е повишен с близо 11% и надвишава 11 трлн. евро.
Реклама
" Очаква се фискалната политика на еврозоната да остане експанзивна и през 2022 година, въпреки и в по-малка степен спрямо 2021 година, с цел да се реализира стабилно възобновяване на Брутният вътрешен продукт, без да се уголемяват съществуващите неравенства ", разяснява пред " Капитал " Тулиа Буко, икономист от UniCredit Research. Фокусът на разноските обаче би трябвало да се измести към качеството, а не количеството: те би трябвало да се насочат към областите, където са най-необходими за подкрепяне на продължаващото възобновяване.
Състоянието на действителната стопанска система и конкурентоспособността на страните в Европа обаче остава под въпрос. Растежът в най-задлъжнелите страни ще бъде подсилен от обществените вложения, в това число възстановителния фонд на Европейски Съюз, само че дълг в размер на 100% от Брутният вътрешен продукт е огромна тежест и не е причина за бърз напредък, счита Петър Ганев. Общо в 7 страни от Европейски Съюз се следи обществен дълг от над 100% от Брутният вътрешен продукт, като измежду тях са " нормалните обвинени " от Юга - Гърция, Италия, Португалия, Испания и Франция. Очакванията на Европейска комисия са бюджетният недостиг и държавният дълг на еврозоната да се намалят следващата година. Но те се базират на изискването, че ограниченията за ограничение на вируса са краткотрайни и ще отпаднат.
Дебатът за фискалната дисциплинираност
Обичайно Брюксел следи дали проектобюджетите на страните са в сходство с разпоредбите за дълг до 60% от Брутният вътрешен продукт и недостиг до 3%. Тези правила обаче, записани в Пакта за непоклатимост и напредък, които множеството страни така и така нарушаваха, бяха замразени през март 2020 година, с цел да имат държавните управления по-голяма независимост на деяние за справяне с пандемията, като се чака те още веднъж да влязат в действие от 2023 година
Тече и спор за реформиране на тези критерии, тъй че да бъдат приспособени към следпандемичните действителности на висок държавен дълг и потребността от огромни вложения за битка с климатичните промени. При актуалните правила общественият дълг ще би трябвало да бъде понижен фрапантно, което наподобява непостижимо за множеството страни от Европейски Съюз и би орязало държавните вложения. Южните страни с огромни задължения като Испания, Италия и Франция избират разпоредбите да бъдат облекчени, а вложенията да бъдат изключени при изчисляването на недостига. На другия полюс са северните страни като Германия и Нидерландия, които обичайно са фискално по-консервативни. Постигането на консенсус е малко евентуално да стане бързо, написа ING Think.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Коронавирус 2 Политика 3 Политика 1 Политика 2 Данъци и обезпечаване 3 Икономика 1 Коронавирус 2 Коронавирус 3 Start Up Реклама
Ако въпреки всичко разпоредбите бъдат върнати през 2023 година, биха довели до строги икономии в страните с раздути бюджети. Преждевременното фискално стягане обаче може да потисне растежа за години напред, както сподели рецесията от 2008 година А без напредък стопанските системи не могат да понижат дълга си.
Високите равнища на дълг до момента бяха устойчиви заради рекордно ниските лихвени проценти. През последните години централните банки поддържаха извънредно стимулираща парична политика, а антикризисното отпечатване на пари направи дълга още по-достъпен. Ключовото предписание за устойчивостта на обществения дълг - действителният Брутният вътрешен продукт да пораства по-бързо от действителните лихвени проценти на дълга - все още е изпълнено поради наличната огромна парична поддръжка и мощното възобновяване на икономическата интензивност, показва разбор на PWC.
В изискванията на ускорената инфлация през последните месеци обаче централните банки от ден на ден обмислят повдигане на лихвените проценти. Подобен ход би довел до оскъпяване на задълженията и съгласно някои крие опасности от нова дългова рецесия. ЕЦБ към този момент стартира да понижава изключителните си тласъци, въпреки да твърди пазарите, че ще работи внимателно.
Надолу по спиралата
Въпреки апелите за продължение на харчовете съгласно Европейска комисия фискалната поддръжка би трябвало да регистрира равнището на обществения дълг на всяка страна. Правителствата се окуражават да стартират да лимитират бюджетните си дефицити, когато икономическите условия го разрешат и като внимават да не понижат вложенията. Според Европейска комисия е значимо през 2022 година страните да стартират да пренасочват обществените средства от незабавните антикризисни ограничения към планове, които да подтикват стопанската система с промени и вложения в зелена и цифрова инфраструктура. Правителствата са посъветвани оптимално дейно да се възползват от средствата за възобновяване от Европейски Съюз.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ