Имуномодулаторите адаптират организма за справяне с инфекциите
След зимата организмът ни е изчерпал огромна част от защитните си благоприятни условия. Същевременно пандемията от SARS-CoV-2 продължава. Възможно ли е коронавирусната зараза да протече по-леко и контактен на болен да не се болести. Това попитахме доктор Василка Зарчева - експерт по инфекциозни и детски заболявания, Софиямед, Ковид поделение.
Д-р Зарчева, по какъв начин човек може да укрепи организма си?
За укрепване на имунната система актуалният човек нормално приема хранителни добавки, витамини, билки, подбрани храни с по-малко мазнини и въглехидрати. Много значимо е да се води здравословен метод на живот, като се спортува, заобикалят се токсичните вредности. Всичко това може да докара до едно общо положително положение на организма. С тези практики обаче да се помогне за превъзмогване на инфекции и то такава, като тази от ковид, е несериозно. С питателните добавки не може да се реализира някакъв резултат при срещата със SARS-CoV-2. Те не могат да се включат в лечебния, както и в профилактичния протокол на инфекциозните заболявания.
Защо и по кое време е най-подходящо да се организира имуномодулация?
Клиничното протичане и прогнозата на доста заболявания - автоимунни, имунодефицитни и изключително на инфекциозните, зависи доста от положението на имунитета. Имуномодулаторите са средства на избор, с цел да поддържат имунната система в подготвеност, с цел да може да се оправи организмът с инфекцията. За другите бактериални инфекции непрекъснато се основават нови и нови антибиотици, за да преодолее устойчивостта, която нараства против тях. Въпреки това, доста е значимо имунитетът, неговата функционална интервенция, с цел да може болестта да бъде излекувано.
Д-р Зарчева е шеф на коронавирус поделение в УМБАЛ Ситиклиник.
Съществуват ли характерни етиологични средства за вирусните инфекции?
Не, за тях няма, като се изключи грипа, херпесните инфекции и частично при ХИВ. По тази причина при тях е доста значимо функционалното положение на имунната система. Тя би трябвало навреме да може да разпознае вирусите и да се оправи с тях. До огромна степен това взема решение прогнозата на болестта, клиничната картина и възможните затруднения.
Защо е належащо провеждането на имуномодулация?
Приемането на имуномодулатори при добър асортимент при започване на болестта има доста огромно значение. Те подкрепят имунната система, с цел да може тя да се оправи, само че не са хранителни добавки.
Какви типове са имуномодулаторите?
Те са няколко типа. Ендогенните имуномодулатори се получават от човешкия организъм, създават се от тимуса, от костния мозък. Това са интерлевкини, гамаглобулини, интерферони, моноклонални антитела, които имат доста значимо значение при лекуването на доста болести. От този тип се ползват при лекуването на хепатит С и морбили, да вземем за пример. Другите са екзогенни и са от микробен генезис. Те съдържат елементи от микробите. Целта им е да приготвят организма по този начин, че когато той се срещне с микробния извършител, да го разпознае навреме и се оправи с него. Третата група са синтетичните имуномодулатори. Те са познати на лекарите от дълго време и се употребяват от доста години, като дават доста положителни резултати.
С какви средства е належащо да се организира имуномодулация - медикаменти против хранителни добавки?
Имуномодулаторите би трябвало да се изписват от лекарите, а не да се вземат от пациента по лична негова преценка. В България всички мислят, е схващат от медицина, само че най-добре от нея схващат точно лекарите, по тази причина и тяхна би трябвало да бъде последната дума. Те са тези, които най-добре преценят подбора на което и да е лекарство - на имуномодулатори, на антибиотици, даже на симптоматичните средства според от клиничната картина, възрастта, положението на болния, неговата схватливост, данните му за алергии и предшестващи болести. Това не са елементарни неща и те би трябвало да се преценят точно от лекаря. В никакъв случай не може да се каже, че хората ще се предпазят с хранителни добавки. Изключително неприятно е явлението за едно желание към тях, в това число и от някои медици. Сякаш настава оттегляне от медицината и потребление на колкото се може повече нетрадиционни средства, които обаче са безсилни пред болесттите.
При кого е належащо да се организира имуномодулация?
При диагностицирани болести лекуващият доктор преценя каква да бъде имуномодулиращата терапия. Ако положението е тежко, се ползва мощна генерация имуномодулатори. Това става венозно, като се изисква здравно наблюдаване, прецизна оценка за възможност от странични дейности. При амбулаторни условия най-често се употребяват екзогенните имуномодулатори, които са от микробен генезис, както и синтетичните имуномодулатори, получени по химичен път. Ако клиничната картина още не е развита и пациентът има контакт с болен с инфекциозно заболяване изключително в този момент, както се случва постоянно с ковид, при използването им като профилактично средство, той защищава значително от заболяване. Ако въпреки всичко човек заболее, болестта протича по-леко. В това се убедихме. Имахме случаи на хора, при които болните бяха приемали имуномодулатори и клиничната картина при тях протече по-леко. Имуномодулацията се ползва самостоятелно по отношение на всеки един пациент.
Могат ли хората с автоимунни болести да одобряват имуномодулатори?
Имуномодулатори се ползват и при доста автоимунни болести, модулират имунитета. Те понижават патологично увеличените имунни кафези, а усилват тези, които са нужни, с цел да се преодолее автоимунния развой. Приемането им в такива случаи също би трябвало да става по предписанието на доктор, а не своеволно.
При добре преценена доза, съгласно положението при обещано заболяване имуномодулаторите вършат по този начин, че имунната система да се оправи по-добре с вирусите или другите причинители, с цел да не отключат те патологичните процеси, водещи до тежки затруднения, както да вземем за пример се случва при цитокиновата стихия.
Какво значи цитокинова стихия и с какво тя е рискова?
Тя се дължи на едни нискомолекулни хормони, намиращи се сред клетките. Те обуславят тяхното взаимоотношение и се предизвикат от вируса. Когато те са във високо количество, водят до тежки взаимоотношения сред клетките в органите, при което се развива белодробен оток, тежка дихателна непълнота, засягане на други органи и системи. Затова, колкото по-рано организмът се оправи с вирусната зараза, толкоз по-малко са неговите благоприятни условия да предизвика тези ненормални положения сред клетките и да се стигне до развиването на тежки затруднения.
Колко време е належащо да продължи имуномодулацията, може ли с нея да се стигне до предозиране?
Дозите на имуномодулаторите би трябвало да бъдат спазвани по този начин, както ги е предписал лекарят. Продължителността на лекуването с тях зависи от клиничната картина, от нейното развиване, от това дали тя протича по-дълго или се появяват затруднения. То е според и от имунологичното положение на пациента. Например, в случай че той е болен от диабет или има различен имунен недостиг - примитивен или второстепенен, имуномодулиращата терапия би трябвало да бъде по-продължителна. Ако обаче болестта е протекло остро, не доста дълготрайно и без обилни затруднения, тя продължава по-кратко време. Всичко зависи от клиничната картина, от положението на организма, от неговата възраст.
Възможна ли е имуномодулираща терапия при онкологично заболели на лъче- или химиотерапия?
Хората с онкологични болести, изключително при които се ползва лъче- и химиотерапия, имат забележителен имунен недостиг. При тях инфекциозните болести доста постоянно протичат по-тежко. Те постоянно са причина за неподходящ излаз. Точно тези хора се нуждаят от имунотерапия. Ние имахме значително пациенти с онкологични болести след лъчетерапия, които бяха с доста ниска имунологична устойчивост. При тях прилагахме имунотерапия и те се повлияха доста добре. Тя не би могла да докара до активиране на онкологичното заболяване.
Може ли контактни на диагностицирани с КОВИД-19 да одобряват профилактично имуномодулатори?
Препоръчва се те да одобряват синтетичен имуностимулатор Inosine acedoben dimepranol, какъвто има в България и лекарите го познават от години. Той има освен имуномодулиращ, само че и антивирусен резултат. На настоящия стадий няма несъмнено доказателство, че той работи против ковид. Данните за антивирусното му деяние във връзка с доста други вируси обаче могат да бъдат съображение да се ползва при болните и контактните като антивирусно и имуномодулиращо средство. Така те биха могли да бъдат защитени или, в случай че въпреки всичко заболеят, болестта да протича по-леко.
Рекламен материал.
Д-р Зарчева, по какъв начин човек може да укрепи организма си?
За укрепване на имунната система актуалният човек нормално приема хранителни добавки, витамини, билки, подбрани храни с по-малко мазнини и въглехидрати. Много значимо е да се води здравословен метод на живот, като се спортува, заобикалят се токсичните вредности. Всичко това може да докара до едно общо положително положение на организма. С тези практики обаче да се помогне за превъзмогване на инфекции и то такава, като тази от ковид, е несериозно. С питателните добавки не може да се реализира някакъв резултат при срещата със SARS-CoV-2. Те не могат да се включат в лечебния, както и в профилактичния протокол на инфекциозните заболявания.
Защо и по кое време е най-подходящо да се организира имуномодулация?
Клиничното протичане и прогнозата на доста заболявания - автоимунни, имунодефицитни и изключително на инфекциозните, зависи доста от положението на имунитета. Имуномодулаторите са средства на избор, с цел да поддържат имунната система в подготвеност, с цел да може да се оправи организмът с инфекцията. За другите бактериални инфекции непрекъснато се основават нови и нови антибиотици, за да преодолее устойчивостта, която нараства против тях. Въпреки това, доста е значимо имунитетът, неговата функционална интервенция, с цел да може болестта да бъде излекувано.
Д-р Зарчева е шеф на коронавирус поделение в УМБАЛ Ситиклиник.
Съществуват ли характерни етиологични средства за вирусните инфекции?
Не, за тях няма, като се изключи грипа, херпесните инфекции и частично при ХИВ. По тази причина при тях е доста значимо функционалното положение на имунната система. Тя би трябвало навреме да може да разпознае вирусите и да се оправи с тях. До огромна степен това взема решение прогнозата на болестта, клиничната картина и възможните затруднения.
Защо е належащо провеждането на имуномодулация?
Приемането на имуномодулатори при добър асортимент при започване на болестта има доста огромно значение. Те подкрепят имунната система, с цел да може тя да се оправи, само че не са хранителни добавки.
Какви типове са имуномодулаторите?
Те са няколко типа. Ендогенните имуномодулатори се получават от човешкия организъм, създават се от тимуса, от костния мозък. Това са интерлевкини, гамаглобулини, интерферони, моноклонални антитела, които имат доста значимо значение при лекуването на доста болести. От този тип се ползват при лекуването на хепатит С и морбили, да вземем за пример. Другите са екзогенни и са от микробен генезис. Те съдържат елементи от микробите. Целта им е да приготвят организма по този начин, че когато той се срещне с микробния извършител, да го разпознае навреме и се оправи с него. Третата група са синтетичните имуномодулатори. Те са познати на лекарите от дълго време и се употребяват от доста години, като дават доста положителни резултати.
С какви средства е належащо да се организира имуномодулация - медикаменти против хранителни добавки?
Имуномодулаторите би трябвало да се изписват от лекарите, а не да се вземат от пациента по лична негова преценка. В България всички мислят, е схващат от медицина, само че най-добре от нея схващат точно лекарите, по тази причина и тяхна би трябвало да бъде последната дума. Те са тези, които най-добре преценят подбора на което и да е лекарство - на имуномодулатори, на антибиотици, даже на симптоматичните средства според от клиничната картина, възрастта, положението на болния, неговата схватливост, данните му за алергии и предшестващи болести. Това не са елементарни неща и те би трябвало да се преценят точно от лекаря. В никакъв случай не може да се каже, че хората ще се предпазят с хранителни добавки. Изключително неприятно е явлението за едно желание към тях, в това число и от някои медици. Сякаш настава оттегляне от медицината и потребление на колкото се може повече нетрадиционни средства, които обаче са безсилни пред болесттите.
При кого е належащо да се организира имуномодулация?
При диагностицирани болести лекуващият доктор преценя каква да бъде имуномодулиращата терапия. Ако положението е тежко, се ползва мощна генерация имуномодулатори. Това става венозно, като се изисква здравно наблюдаване, прецизна оценка за възможност от странични дейности. При амбулаторни условия най-често се употребяват екзогенните имуномодулатори, които са от микробен генезис, както и синтетичните имуномодулатори, получени по химичен път. Ако клиничната картина още не е развита и пациентът има контакт с болен с инфекциозно заболяване изключително в този момент, както се случва постоянно с ковид, при използването им като профилактично средство, той защищава значително от заболяване. Ако въпреки всичко човек заболее, болестта протича по-леко. В това се убедихме. Имахме случаи на хора, при които болните бяха приемали имуномодулатори и клиничната картина при тях протече по-леко. Имуномодулацията се ползва самостоятелно по отношение на всеки един пациент.
Могат ли хората с автоимунни болести да одобряват имуномодулатори?
Имуномодулатори се ползват и при доста автоимунни болести, модулират имунитета. Те понижават патологично увеличените имунни кафези, а усилват тези, които са нужни, с цел да се преодолее автоимунния развой. Приемането им в такива случаи също би трябвало да става по предписанието на доктор, а не своеволно.
При добре преценена доза, съгласно положението при обещано заболяване имуномодулаторите вършат по този начин, че имунната система да се оправи по-добре с вирусите или другите причинители, с цел да не отключат те патологичните процеси, водещи до тежки затруднения, както да вземем за пример се случва при цитокиновата стихия.
Какво значи цитокинова стихия и с какво тя е рискова?
Тя се дължи на едни нискомолекулни хормони, намиращи се сред клетките. Те обуславят тяхното взаимоотношение и се предизвикат от вируса. Когато те са във високо количество, водят до тежки взаимоотношения сред клетките в органите, при което се развива белодробен оток, тежка дихателна непълнота, засягане на други органи и системи. Затова, колкото по-рано организмът се оправи с вирусната зараза, толкоз по-малко са неговите благоприятни условия да предизвика тези ненормални положения сред клетките и да се стигне до развиването на тежки затруднения.
Колко време е належащо да продължи имуномодулацията, може ли с нея да се стигне до предозиране?
Дозите на имуномодулаторите би трябвало да бъдат спазвани по този начин, както ги е предписал лекарят. Продължителността на лекуването с тях зависи от клиничната картина, от нейното развиване, от това дали тя протича по-дълго или се появяват затруднения. То е според и от имунологичното положение на пациента. Например, в случай че той е болен от диабет или има различен имунен недостиг - примитивен или второстепенен, имуномодулиращата терапия би трябвало да бъде по-продължителна. Ако обаче болестта е протекло остро, не доста дълготрайно и без обилни затруднения, тя продължава по-кратко време. Всичко зависи от клиничната картина, от положението на организма, от неговата възраст.
Възможна ли е имуномодулираща терапия при онкологично заболели на лъче- или химиотерапия?
Хората с онкологични болести, изключително при които се ползва лъче- и химиотерапия, имат забележителен имунен недостиг. При тях инфекциозните болести доста постоянно протичат по-тежко. Те постоянно са причина за неподходящ излаз. Точно тези хора се нуждаят от имунотерапия. Ние имахме значително пациенти с онкологични болести след лъчетерапия, които бяха с доста ниска имунологична устойчивост. При тях прилагахме имунотерапия и те се повлияха доста добре. Тя не би могла да докара до активиране на онкологичното заболяване.
Може ли контактни на диагностицирани с КОВИД-19 да одобряват профилактично имуномодулатори?
Препоръчва се те да одобряват синтетичен имуностимулатор Inosine acedoben dimepranol, какъвто има в България и лекарите го познават от години. Той има освен имуномодулиращ, само че и антивирусен резултат. На настоящия стадий няма несъмнено доказателство, че той работи против ковид. Данните за антивирусното му деяние във връзка с доста други вируси обаче могат да бъдат съображение да се ползва при болните и контактните като антивирусно и имуномодулиращо средство. Така те биха могли да бъдат защитени или, в случай че въпреки всичко заболеят, болестта да протича по-леко.
Рекламен материал.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ