Как Европа изгуби Либия
След гибелта на Кадафи под бомбите на френските военновъздушни сили през 2011 година Либия се трансформира в идеалното светилище за трафиканти на хора и джихадисти, разяснява за френския всекидневник Le Figaro военният сътрудник Рено Жирар.
Преди 10 години в Бенгази стартира въстанието против Кадафи - " Лидерът ", управлявал Либия с стоманен пестник от военния му прелом против монархията през 1969 година През март френският президент, припрян да се качи на влака за " Арабската пролет ", взема решение да пази бунтовниците политически, а по-късно и военно. Към него се причисляват английският министър председател Камерън и американският президент Обама под прикритието на НАТО. Френските изтребители-бомбардировачи приковават на земята бронираната бригада на Кадафи, настъпваща към Бенгази. В Европа обаче Никола Саркози среща скептицизма на немското и италианското държавно управление.
Кадафи сигурно беше нечовечен деспот, безсърдечен с съперниците си. Но в очите на доста европейски дипломати той имаше три значими преимущества. Първо, при започване на 2000-те той изостави революционните си пристрастености, с цел да се приближи стопански и стратегически до Запада. Той се беше съгласил да изостави нуклеарната си стратегия и да изобличи тъмните покупко-продажби на бащата на пакистанската атомна бомба Абдул Кадир Хан. Второ, той беше несклоняем с ислямистите и в никакъв случай не би разрешил част от либийската територия да служи като светилище за джихадистите. И най-после, той си сътрудничеше с Европейския съюз в битката против трафикантите на хора.
Триполи попадна без кръвопролития в ръцете на бунтовниците през август 2011 година, а Кадафи беше погубен през октомври, откакто конвоят му, бягащ от Сирт на юг, беше бомбардиран от френските военновъздушни сили. Националният временен съвет, чиито водачи бяха признати от Саркози на 9 март 2011 година, съумя да провежда свободни избори през юли 2012 година Избран бе Общ народен конгрес (CGN). Но демокрацията може да работи в една страна, единствено в случай че нейните политически участници се съгласят да играят играта й. Въоръжените групи, свалили Кадафи, не се интересуват от демокрацията. За тях властта и замогването са на върха на оръжието; значимо е бъдещето на тяхното племе, а не това на нацията. През юли 2013 година въоръжените групи поемат контрола над петролните съоръжения. В страната се открива безредица.
През декември CGN реши да наложи шериата в страната и едностранно да удължи мандата си. През февруари 2014 година Халифа Хафтар, някогашен военачалник на Кадафи, прикани за образуване на краткотрайно държавно управление, което да провежда нови избори. CGN предотврати опит за прелом. През март 2014 година министър председателят Али Зейдан, некадърен да възвърне реда, избяга от Либия с частен аероплан. През май военачалник Хафтар стартира атака против салафистите в Бенгази, до момента в който в Триполи бригадите на Мисрата поеха контрола над столицата. Образуват се два блока: единият в Триполитания с уклон към " Мюсюлманско приятелство ", а другият в Киренайка при военачалник Хафтар, с изявена класическа националистическа наклонност. Първият се поддържа от турците и катарците, вторият от емирците, египтяните и руснаците. Страната потъва в революция, трансформирайки се в идеално светилище за трафиканти на хора и джихадисти.
През декември 2014 година президентът на прилежащ Чад прикани НАТО да се намеси още веднъж в Либия, с цел да поправи основаната от него неразбория. Напразно. Страната се трансформира в превъзходен трамплин за африканската незаконна имиграция към Европа.
В подмяна на петролни облаги Турция се съгласи да даде военна помощ на лагера в Триполи при започване на 2020 година Благодарение на нея силите на Хафтар, обграждащи столицата, бяха изтласкани през юни. Турците вкараха в Либия над 10 000 сирийски джихадисти. Руснаците реагираха, като изпратиха своите изтребители-бомбардировачи и лични наемници, с цел да подсилят Хафтар. През октомври беше подписано преустановяване на огъня в Женева сред либийските партии. В началото на февруари 2021 година е назначено преходно държавно управление, ръководено от богатия предприемач Абдулхамид ад-Дбейба, който към този момент е играл значима роля при Кадафи. Той дава отговор за организирането на изборите, които би трябвало да се състоят на 24 декември.
Шансовете тези избори да донесат непоклатимост и господство на закона, от които се нуждае Либия, са доста дребни. Силни са възможностите на Турция и Русия - които може би са сключили загадка договорка - да запазят военните си бази там, с цел да усилят контрола си над Източното Средиземноморие. Египет би желал резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, изискваща напускането на всички задгранични войски от Либия. Ще съумеят ли французите? Това би било първа стъпка в политическото възобновяване на страна, за чието заличаване в миналото, за жалост, спомогнаха...
Преди 10 години в Бенгази стартира въстанието против Кадафи - " Лидерът ", управлявал Либия с стоманен пестник от военния му прелом против монархията през 1969 година През март френският президент, припрян да се качи на влака за " Арабската пролет ", взема решение да пази бунтовниците политически, а по-късно и военно. Към него се причисляват английският министър председател Камерън и американският президент Обама под прикритието на НАТО. Френските изтребители-бомбардировачи приковават на земята бронираната бригада на Кадафи, настъпваща към Бенгази. В Европа обаче Никола Саркози среща скептицизма на немското и италианското държавно управление.
Кадафи сигурно беше нечовечен деспот, безсърдечен с съперниците си. Но в очите на доста европейски дипломати той имаше три значими преимущества. Първо, при започване на 2000-те той изостави революционните си пристрастености, с цел да се приближи стопански и стратегически до Запада. Той се беше съгласил да изостави нуклеарната си стратегия и да изобличи тъмните покупко-продажби на бащата на пакистанската атомна бомба Абдул Кадир Хан. Второ, той беше несклоняем с ислямистите и в никакъв случай не би разрешил част от либийската територия да служи като светилище за джихадистите. И най-после, той си сътрудничеше с Европейския съюз в битката против трафикантите на хора.
Триполи попадна без кръвопролития в ръцете на бунтовниците през август 2011 година, а Кадафи беше погубен през октомври, откакто конвоят му, бягащ от Сирт на юг, беше бомбардиран от френските военновъздушни сили. Националният временен съвет, чиито водачи бяха признати от Саркози на 9 март 2011 година, съумя да провежда свободни избори през юли 2012 година Избран бе Общ народен конгрес (CGN). Но демокрацията може да работи в една страна, единствено в случай че нейните политически участници се съгласят да играят играта й. Въоръжените групи, свалили Кадафи, не се интересуват от демокрацията. За тях властта и замогването са на върха на оръжието; значимо е бъдещето на тяхното племе, а не това на нацията. През юли 2013 година въоръжените групи поемат контрола над петролните съоръжения. В страната се открива безредица.
През декември CGN реши да наложи шериата в страната и едностранно да удължи мандата си. През февруари 2014 година Халифа Хафтар, някогашен военачалник на Кадафи, прикани за образуване на краткотрайно държавно управление, което да провежда нови избори. CGN предотврати опит за прелом. През март 2014 година министър председателят Али Зейдан, некадърен да възвърне реда, избяга от Либия с частен аероплан. През май военачалник Хафтар стартира атака против салафистите в Бенгази, до момента в който в Триполи бригадите на Мисрата поеха контрола над столицата. Образуват се два блока: единият в Триполитания с уклон към " Мюсюлманско приятелство ", а другият в Киренайка при военачалник Хафтар, с изявена класическа националистическа наклонност. Първият се поддържа от турците и катарците, вторият от емирците, египтяните и руснаците. Страната потъва в революция, трансформирайки се в идеално светилище за трафиканти на хора и джихадисти.
През декември 2014 година президентът на прилежащ Чад прикани НАТО да се намеси още веднъж в Либия, с цел да поправи основаната от него неразбория. Напразно. Страната се трансформира в превъзходен трамплин за африканската незаконна имиграция към Европа.
В подмяна на петролни облаги Турция се съгласи да даде военна помощ на лагера в Триполи при започване на 2020 година Благодарение на нея силите на Хафтар, обграждащи столицата, бяха изтласкани през юни. Турците вкараха в Либия над 10 000 сирийски джихадисти. Руснаците реагираха, като изпратиха своите изтребители-бомбардировачи и лични наемници, с цел да подсилят Хафтар. През октомври беше подписано преустановяване на огъня в Женева сред либийските партии. В началото на февруари 2021 година е назначено преходно държавно управление, ръководено от богатия предприемач Абдулхамид ад-Дбейба, който към този момент е играл значима роля при Кадафи. Той дава отговор за организирането на изборите, които би трябвало да се състоят на 24 декември.
Шансовете тези избори да донесат непоклатимост и господство на закона, от които се нуждае Либия, са доста дребни. Силни са възможностите на Турция и Русия - които може би са сключили загадка договорка - да запазят военните си бази там, с цел да усилят контрола си над Източното Средиземноморие. Египет би желал резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, изискваща напускането на всички задгранични войски от Либия. Ще съумеят ли французите? Това би било първа стъпка в политическото възобновяване на страна, за чието заличаване в миналото, за жалост, спомогнаха...
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ