След скандалното заседание на Националния съвет на СДС на 17

След скандалното съвещание на Националния съвет на Съюз на демократичните сили на 17 април, за всички седесари думата сценарист е равна на изменник. Това заключи ръководителят на СДС-Варна доктор Янко Станев. В предаването „ Зала пленарна ” в ефира на Дарик радио той обоснова фундаменталната роля на синята партия за европейската ориентировка на България в предишното и през днешния ден и показа своите причини против тезата за предварителни парламентарни избори.

-Защо се сбиха в Съюз на демократичните сили, не мога да не стартира с този въпрос?

– Никой не се е бил в Съюз на демократичните сили, не сте видели някой да удря различен, видели сте по какъв начин се дърпат и се бутат.

– Това назоваваме пердах.

– Това казвате вие, а аз мисля че пердах е когато се гласоподава закон, при който се набиват примерно половин милион от българите с нарушение на техните права. Но, дано първо да се извиня на сините хора, които са видели всичко това. И второто – да кажа, че в Съюз на демократичните сили разликата сред осанна и разпни го е милиметър. И това е традиция.

– Каква беше повода за всичко това?
В случая става въпрос за следното: в Съюз на демократичните сили има три политически тези – за независимо явяване на избори, това е тезата на варненската организация и моя персонална теза. За страдание тя се поддържа с към една четвърт от хората, към 25-28 %. Втората рисунка е тази, която господин Лукарски развива в последните няколко месеца за консервативно патриотичния модел. Тя е най-модерната европейска теза сега.

– Да се присъедините към патриотичния фронт…
– Не, присъединение не може да става дума. Това е една политическа наклонност в Европа, тезата за конфедеративна Европа и мощно развиване на страните. И Полша, и Унгария, и Италия и други вървят в тази посока. При нас се появи неотдавна и нейн основен притежател е господин Божидар Лукарски. И третата, също доста сериозна теза е Съюз на демократичните сили да се причисли към Демократична България.

– Новата дясна формация…

– Тя не е дясна, ще помоля всички да бъдат по-внимателни в оценките си. Ако тя е дясна, аз съм някъде отвън политиката на България. Когато в една групировка вземат участие зелените, които са леви, Да България и ДСБ, които демонстрират демократични хрумвания, да не споделям джендърско държание, а да вземем за пример Истанбулската спогодба. В Съюз на демократичните сили такива работи няма. Ние в действителност може да се сбутваме и блъскаме, само че във връзка с обичайните полезности на българската нация нямаме съмнения и спорове.

Аз съм съперник на другите две, само че това се взема решение от всички хора в партията. Бях съперник на Реформаторския блок, гък не съм споделил. От тези три разновидността най-перспективна е тезата на Лукарски за консервативно-патриотичния съюз, най-равновесна отвън всевъзможни спорове е варненската – да се забележим какъв брой тежим и няма спор с никого. Най-отдалечена е третата заради едно само нещо – всички обединения, които се вършат, имат един недостатък, обвързван с крайната цел за съдзаване на обединен десен индивид. Това в Съюз на демократичните сили е изключено, в никакъв случай няма да се влеем в друга партия. И триста решения да взема управлението, постоянно ще останат 20 седесари, които ще възстановят Съюз на демократичните сили.

– Защо обаче не си ги говорихте добродушно тези неща, а се стигна до физически стълкновения?

– Нека ви кажа – това са политическите теории. На процедура какво се получава. За да може да се прокара една линия, без тя да бъде обсъждана 5-6 месеца и да е ясна, нормално водачите в Съюз на демократичните сили привикват съвещание, оспорва се председателството, да се махне Лукарски и новият водач да води договаряния със незабавно създаващата се групировка сред ДСБ, Да България, ДЕОС, зелените. Това също е политически ход. Но в устава на Съюз на демократичните сили е записано, че с 2/3 се отстранява ръководителя. Никой не може да събере 2/3 в Съюз на демократичните сили, по тази причина единствено морални удари могат да бъдат нанесени върху Лукарски. Но и моралният удар би имал триумф, в случай че той няма тази нова теза за консервативно патриотичната ориентировка. Виждайки, че не им стигат гласовете, част от уредниците, подтиквани от външни фактори сътвориха всичко това. Организират прелом, посредством сюжет. Ето това е позорното. Всичко останало оставя място за спор, случилото се не остави такова пространство.

По време на почивката ми попадна този сюжет и поканих един от съпартийците си, с които сме на противоположни позиции, индивидът четеше с учудване, в същото време пристигна доктор Кабаиванов, кметът на Карлово, също мой другар. И внезапно се нахвърли върху индивида да къса, да блъска… Кой знае какво към този момент станало, по този начин или другояче към този момент е известно, прочетено…

– А, по този начин в действителност се стигна до тези сцени…
– Кой знае какво. Половината от хората попаднаха в това блъскате, без да имат визия за какво. Това е срамно! Сценарият е срамен!

– Какво пишеше в него, намекнете най-малко?

– Просто се срамя да изтъквам. Вътре поименно се разказва кой какво да каже, кой по какъв начин ще се разплаче, по какъв начин ще кихне, различен да грабне микрофона, кого да прекъсне, кой да блъсне, кой ще даде знак да се скандира…просто не може да си визиите.

– Това в действителност е жалка история, в случай че го има..

– Не казвайте в случай че. Аз съм подготвен да седна на детектора на лъжата.

– Въобще не се колебая в думите Ви.

– Не за Вас приказвам. Първата теза от събитието беше- Няма подобен сюжет, подхвърлен е. Аз бях също толкоз учуден, колкото и останалите ми сътрудници след първата и втората страница. Честна дума – нямах сили за реакция.

– Колко страници са това?

– Знам ли, 7-8. Единствено извиках Любо, чист, типичен седесар, постоянно по предписание с противоположната политическа теза на моята. Не е смешно! Когато не ви стигат гласовете и сте поели ангажимент към външни фактори, както постоянно се получава в Съюз на демократичните сили, с цел да може да се направи нов десен индивид за хората, които предадоха в годините Съюз на демократичните сили. Не може да се направи нов индивид в дясно, в случай че го няма Съюз на демократичните сили. Сметката с днешна дата е 2 % ДСБ, 2 % Да България, даже на Евроизбори ти трябват 6 %. Затова вземи 2-та % на Съюз на демократичните сили и подготвена работата. Няма да стане по този начин! Вчерашният удар се пояснява като закриване на Съюз на демократичните сили, защото гласоподавателите се отблъскват. Много подценяват десните хора! Само че е срамно. И за мен. Щях да предложа да гласуваме оставката или поддръжката към ръководителя Лукарски и да прекратим съвещанието, защото е ясно с тези агитки… Абе огромен позор!

– А Вие бихте ли подкрепили Лукарски, в случай че се стигне до избор.

– Първо, не съм подкрепил единствено Лукарски. На конференцията предходната година взехме решение да не сменяме управлението, тъй като са натрупали опит, въпреки и горчив. Смятахме, че са разбрали по какъв начин нещата не стават с математика, а с политика. Ние избрахме целия екип и тези хора – Кабаиванов, Христов, те също са част от екипа на Лукарски. Ако някой ще поема отговорност, да е целият екип. Дойдоха при нас във Варна хората от екипа за свалянето на Лукарски, изслушахме ги, хубаво приказват. Но им зададох три въпроса – първият, Кой ще води партията?, Накъде ще отива партията?, тъй като като е ясна посоката, става явен и водачът. „ Ми, не знаем ” Кой ще работи по организационната и финансова конструкция? „ Ми не сме мислили ”. Е, какво сте мислили…, да свалите Лукарски.

– Ще го има ли Съюз на демократичните сили след всичко това.

– Съюз на демократичните сили съществува с помощта на хората. Как ще закриеш СДС-Варна, когато хората ги има и са тук. Страдат, само че не се отхвърлят.

– Кой отвън Съюз на демократичните сили може да се възползва от този скандал най-вече?

– Естествено тези дето се вършат на нови десни. Всички могат да извлекат изгоди, само че аз не считам, че печелят. Моето виждане е друго – няма по какъв начин един десен човек да завоюва от драмата на различен десен човек. Това ми наподобява на това „ Да свалим ГЕРБ, ние сме десните, тъй като сме срещу ГЕРБ! ” И това е друга разграничителна линия, там джендъри мендъри… ние гейове няма да станем в Съюз на демократичните сили.

Но ме изумява – махнете Лукарски, с цел да ви приемем. Второ – ще кажете, че сте срещу ГЕРБ. Чакай бе – значи да сме срещу 1,2 млн. гласоподаватели, които са дали своят вот за ГЕРБ, от които 500-600 хиляди са били гласоподаватели на Съюз на демократичните сили в предишното. Никога няма да схвана тази логичност „ стани да седна ”. Това стана предишния ден, само че няма в Съюз на демократичните сили място за такива хора. Там не са останали приватизаторите.

– Моля да ни осветлите за марката Съюз на демократичните сили и до каква степен в действителност има значение за напрежение?

– Марката Съюз на демократичните сили в действителност е загатна за идеята на Съюз на демократичните сили, сегашното на партията и бъдещето й. Всички огромни триумфи на България са свързани със Съюз на демократичните сили – Евросъюза, НАТО и няма да изреждам повече. Когато в Народното събрание се изправиха депутати на Съюз на демократичните сили с предложение – точка първа влизане на България в НАТО, Соломон Паси да припомня, звучеше налудничаво. Спомням си варненски адмирали се присмиваха под мустак, никой не вярваше. Сега никой не има вяра, че консервативно-патриотичните модели, които към този момент работят в Европа, са използвани и у нас. Така че марката Съюз на демократичните сили е спомен за всичко това. Тя обаче пречи на хора, които направиха много зулуми в прехода, да се покрият. Ако изчезне марката, внезапно ще се заличи и белята, и беладжията. Ето в СДС-Варна, няма приватизатори, няма анализатори, няма участници в грандоманските процеси, в които главните фондове на България от 400 милиарда сякаш да се приватизират, а станаха 6-7 милиарда. Затова през днешния ден ще кажа – Съюз на демократичните сили не е единствено спомен, само че и образец, както за положителното, по този начин и за недоброто. Да се подтиква положителното, дългата писта на България. Да има консенсус сред партиите. Подкрепям в това Карадайъ. Ако няма консенсус сред партиите, в случай че го няма сред жителите, не можеш да правиш промени. Винаги някой ще скочи и ще се дръпнеш, тъй като ще те смъкват от власт.
– Още един въпрос желая да Ви задам, Вие сте всекидневен политически анализатор – ще има ли предварителни парламентарни избори тази година?

– Моят отговор е, че няма потребност. Няма потребност от икономическото и публично положение на нещата. Държавата се развива в вярна посока, даже с грешките, които прави. Няма потребност, тъй като в случай че спрем развиването, не знам по какъв начин ще тръгнем отново. И тези, които желаят избори, не са злонамерени, само че да гледаме действителностите. Имаме най-ниска безработица в най-новата ни история, имаме един стопански стабилитет без значение от всички условности, имаме едно развиване на инфраструктурата, неповторимо за последните 30 години, имаме растеж на приходите, също неповторим. Имаме и доста недостатъци и неточности в обмисляне, неточности за това, че сме дребна страна, а от време на време желаеме да бъдем велики, и корупцията. Тези неща съществуват на всички места, само че на нас ни тежат, тъй като сме дребни, огромните страни имат повече буфери. Какво ще стане при предварителни избори, да ви кажа, казвал съм го и в Съюз на демократичните сили. Някаква революционна настройка имаше преди време – избори, избори… Добре, Съюз на демократичните сили печели изборите, запитвам ви какво вършим сами, без тези, които ръководят сега. И се оказва чисто софтуерно доста малко са другите неща. Още великият Хаджийски го е споделил – в случай че няма единодушие сред политическите партии, сред обособените пластове на популацията, това не е обществено отразено и не се знае, не става. Правим промяна в опазването на здравето – никой не скача, вършим промяна в правосъдната система, едно, две, три…за да има резултати.

– Това няма ли да ни лиши от съпротива въпреки всичко?

– Опозицията ще гледа дали се прави това, за което е реализирано единодушие. Защото огромният проблем при промените е да не се изкривяват. Виждал съм доста неща написани вярно, само че в процеса на осъществяване те губят 20 % от своята стойност заради неточности в осъществяването, в миналото до 70-80 %, и в края на краищата виждаш нещо напълно друго. И народът по тази причина не има вяра. Аз по тази причина персонално считам, че няма потребност от избори, а от европейско държание и европейско ръководство. Това не е нещо доста комплицирано – говоренето да е европейско, в тази връзка това, което стана в Съюз на демократичните сили е неприемливо!!!, европейска оценка и повече европейски критерии за работата, която се прави и за възнаграждението, което се получава за нея.

На финала да обобщя – аз обичам Варна, тя се развива добре в тази политическа конюнктура и това ме прави благополучен човек.