Интерхотел Велико Търново - съвсем преоценен
След седем години оглушително безмълвие по въпроса за същинските аргументи, довели до разгрома на " Корпоративна комерсиална банка ", преди десетина дни за първи път някой публично отвори приказка, че е извънредно време несъстоятелността на фалираната финансова институция да бъде подложена на непоколебим одит. Това стана по време на договарянията сред бъдещите съдружни сътрудници по тематика " Финанси ", а концепцията за това е на " Демократична България ".
И с този одит - като в известната ария: по-добре късно, в сравнение с в никакъв случай! Защото около него току виж бъдат изследвани и същинските последици от съсипването на банката. От едната страна на монетата - стотици банкрути, затриване на бизнеси, обезглавяване на стопански браншове. От другата й страна - синдици, държани като че ли на въже, разпродадоха и не престават да разпродават всичко, до което съумеят да се докопат. Най-често - на смехотворни цени! Равносметката е явна - стотици парцели се озоваха в само „ подобаващите “ ръце, а
мизерните доходи от продажбите им
покриха пренебрежимо дребна част от отговорностите към банката.
Ярка илюстрация на този " буфосинхронизъм " е четвъртото по ред оповестяване за обмен на най-големия и емблематичен за остарялата столица на България - „ Интерхотел Велико Търново “. Неговият собственик - " Интерхотели " АД, съвсем като доста свои " събратя “, след фалирането на КТБ потъна в черната дупка на несъстоятелността.
Търгът, разгласен от синдика на сдружението Венцеслава Стефанова е на 17 декември. Теренът на ул. „ Александър Пенчев “ е с повърхност 14 506 кв. метра. Върху него са вдигнати четири блока, оформящи солидния корпус на 6-етажния хотел със застроена повърхност от 4900 кв. метра.
До разгрома на КТБ, хотелът е разполагал с 201 елементарни и 19 първокласни стаи, два " президентски " жилището, три ресторанта (с 220, 100 и 80 места), четири конферентни зали, закрит басейн, спа- и фитнес центрове. Плюс нощен бар и гаражи, които са отвън главната постройка, плюс още няколко независими обслужващи пространства.
И до момента в който цените на парцелите в цялата страна порастват стремглаво, оценката на хотела се срутва с всяко предложение. Разбира се, съгласно стандартите на несъстоятелността – на всеки идващ търг цената е с 20% по-ниска от предходната. Справка в осведомителния портал на синдиците демонстрира, че през юни 2020 година оценката на " Интерхотел Велико Търново " е била 24.996 млн. лв.. През май т. година - тя към този момент е 20 млн.лв., през август - 17.997 млн. лева, а през днешния ден - с 900 000 лева по-малко - 17.097 милиона.
По силата на каква логичност първокласният за времето си
хотел в сърцето на Велико Търново,
издигнат през 1981 година по план на известния български проектант Никола Николов, става все по-евтин и по-евтин? След като в естествените страни емблематичните за всеки град здания " вървят " в противоположната посока, т.е. стават все по-скъпи и по-скъпи? У нас обаче съвсем всичко наложително се разминава с естествените демокрации и историята на този хотел е следващото доказателство за това.
При огромното раздържавяване след 10 ноември 1989 година " Интерхотел велико Търново ", дружно с някогашната резиденция на Тодор Живков в Арбанаси, попадна в лапите на някогашния приватизационен фонд „ Мултигрупелит “, който през 2001 година бе преименуван на „ Ем джи хайлайф холдинг “, част от империята " Мултигруп ".
След обществената екзекуция на нейния необут Илия Павлов (7 март 2003 г.) и последвалия разпад на икономическата формация, през 2006 година хотелът става благосъстоятелност на ловешката “Генимекс ойл ”, която е дъщерна компания на “Генимекс ”. Според формалната информация, новият притежател - предприемачът Георги Георгиев, имал огромни ползи в туризма и хотелиерството, тъй като имал хотели в курорта " Боровец ", гр. Априлци и по Черноморието.
Впоследствие собствеността на хотела е трансферирана към друго сателитно сдружение на Георгиев - „ Интepxoтeли ” АД, в което той държи пoчти вcички aкции чpeз компанията cи „ Ди eнд Ди Джи пeтpoл пpoдyктc ” (бившата компания „ Гeнимeкc oйл ”), кoятo cъщo e оповестена в нecъcтoятeлнocт.
Справка в регистрите на " Корпоративна комерсиална банка " демонстрират, че към края на 2013 година
Георгиев и " Интерхотели " АД имат заем от 22.052 млн. лева,
който - при затварянето на банката на 20 юни 2014 година - към този момент е 23.509 милиона. Три години по-късно, когато синдиците се сещат за Георгиев и задълженията на туристическото му украшение - през февруари 2017 година, непогасените му отговорности (главница плюс лихви) към този момент са 31.472 млн. лв.. А съгласно листата на кредиторите, утвърден от съда по несъстоятелността, компанията дължи пари и на Националната организация за приходите: до март 2020 година - 199 622 лв..
Както можем да се досетим, даже сегашната продажба на хотела да бъде осъществена на оповестената от синдика цена, кредиторите на сдружението няма да могат да получат и половината от парите си. Това обаче е оптимистичният вид, който - в случай че съдим от насъбрания до момента опит - надали ще се случи. Практиката демонстрира, че обезценките на парцела ще продължи, до момента в който
крайната цена не стане комфортна за " богоизбраните " купувачи,
т.е. падне до към 20% от действителните задължения на компанията.
Звучи параноично, само че събитията подсказват, че някой старателно работи в тази посока.
Огромният комплекс, който преди време беше знак на лукса, се разрушава и с всеки минал ден добива все по-неугледен и неприветлив тип. По информация на очевидци, предходната година самият Георгиев - без значение от отнетите му от съда пълномощия - персонално е управлявал изнасянето на съвсем цялото обзавеждане и съоръжение на хотела.
След това пристигнал редът на апашите, които почнали да " шетат " из големия комплекс толкоз безочливо, че най-после синдикът на сдружението бил заставен да прибегне до услугите на специфичната охранителна фирата „ Делта Гард “.
Какво ще се случи на 17 декември не е мъчно да предположим. Търгът от дълго време е разпалил пристрастеностите и е засилил майсторите на градски митове в старопрестолната столица. В послание са пуснати имената на неколцина видни политици и един куп " лъскави " интернационалните компании, които през глава хукнали да влагат у нас, откакто научили вестта за търга. Както нормално обаче става в сходни случаи, всички може и да приказват, само че " същинския “ победител още не се е появил на хоризонта.
Що се отнася до ориста на кредиторите, тя също е лесна за предугаждане - свят необятен, студена вода за пиянство бол...
И с този одит - като в известната ария: по-добре късно, в сравнение с в никакъв случай! Защото около него току виж бъдат изследвани и същинските последици от съсипването на банката. От едната страна на монетата - стотици банкрути, затриване на бизнеси, обезглавяване на стопански браншове. От другата й страна - синдици, държани като че ли на въже, разпродадоха и не престават да разпродават всичко, до което съумеят да се докопат. Най-често - на смехотворни цени! Равносметката е явна - стотици парцели се озоваха в само „ подобаващите “ ръце, а
мизерните доходи от продажбите им
покриха пренебрежимо дребна част от отговорностите към банката.
Ярка илюстрация на този " буфосинхронизъм " е четвъртото по ред оповестяване за обмен на най-големия и емблематичен за остарялата столица на България - „ Интерхотел Велико Търново “. Неговият собственик - " Интерхотели " АД, съвсем като доста свои " събратя “, след фалирането на КТБ потъна в черната дупка на несъстоятелността.
Търгът, разгласен от синдика на сдружението Венцеслава Стефанова е на 17 декември. Теренът на ул. „ Александър Пенчев “ е с повърхност 14 506 кв. метра. Върху него са вдигнати четири блока, оформящи солидния корпус на 6-етажния хотел със застроена повърхност от 4900 кв. метра.
До разгрома на КТБ, хотелът е разполагал с 201 елементарни и 19 първокласни стаи, два " президентски " жилището, три ресторанта (с 220, 100 и 80 места), четири конферентни зали, закрит басейн, спа- и фитнес центрове. Плюс нощен бар и гаражи, които са отвън главната постройка, плюс още няколко независими обслужващи пространства.
И до момента в който цените на парцелите в цялата страна порастват стремглаво, оценката на хотела се срутва с всяко предложение. Разбира се, съгласно стандартите на несъстоятелността – на всеки идващ търг цената е с 20% по-ниска от предходната. Справка в осведомителния портал на синдиците демонстрира, че през юни 2020 година оценката на " Интерхотел Велико Търново " е била 24.996 млн. лв.. През май т. година - тя към този момент е 20 млн.лв., през август - 17.997 млн. лева, а през днешния ден - с 900 000 лева по-малко - 17.097 милиона.
По силата на каква логичност първокласният за времето си
хотел в сърцето на Велико Търново,
издигнат през 1981 година по план на известния български проектант Никола Николов, става все по-евтин и по-евтин? След като в естествените страни емблематичните за всеки град здания " вървят " в противоположната посока, т.е. стават все по-скъпи и по-скъпи? У нас обаче съвсем всичко наложително се разминава с естествените демокрации и историята на този хотел е следващото доказателство за това.
При огромното раздържавяване след 10 ноември 1989 година " Интерхотел велико Търново ", дружно с някогашната резиденция на Тодор Живков в Арбанаси, попадна в лапите на някогашния приватизационен фонд „ Мултигрупелит “, който през 2001 година бе преименуван на „ Ем джи хайлайф холдинг “, част от империята " Мултигруп ".
След обществената екзекуция на нейния необут Илия Павлов (7 март 2003 г.) и последвалия разпад на икономическата формация, през 2006 година хотелът става благосъстоятелност на ловешката “Генимекс ойл ”, която е дъщерна компания на “Генимекс ”. Според формалната информация, новият притежател - предприемачът Георги Георгиев, имал огромни ползи в туризма и хотелиерството, тъй като имал хотели в курорта " Боровец ", гр. Априлци и по Черноморието.
Впоследствие собствеността на хотела е трансферирана към друго сателитно сдружение на Георгиев - „ Интepxoтeли ” АД, в което той държи пoчти вcички aкции чpeз компанията cи „ Ди eнд Ди Джи пeтpoл пpoдyктc ” (бившата компания „ Гeнимeкc oйл ”), кoятo cъщo e оповестена в нecъcтoятeлнocт.
Справка в регистрите на " Корпоративна комерсиална банка " демонстрират, че към края на 2013 година
Георгиев и " Интерхотели " АД имат заем от 22.052 млн. лева,
който - при затварянето на банката на 20 юни 2014 година - към този момент е 23.509 милиона. Три години по-късно, когато синдиците се сещат за Георгиев и задълженията на туристическото му украшение - през февруари 2017 година, непогасените му отговорности (главница плюс лихви) към този момент са 31.472 млн. лв.. А съгласно листата на кредиторите, утвърден от съда по несъстоятелността, компанията дължи пари и на Националната организация за приходите: до март 2020 година - 199 622 лв..
Както можем да се досетим, даже сегашната продажба на хотела да бъде осъществена на оповестената от синдика цена, кредиторите на сдружението няма да могат да получат и половината от парите си. Това обаче е оптимистичният вид, който - в случай че съдим от насъбрания до момента опит - надали ще се случи. Практиката демонстрира, че обезценките на парцела ще продължи, до момента в който
крайната цена не стане комфортна за " богоизбраните " купувачи,
т.е. падне до към 20% от действителните задължения на компанията.
Звучи параноично, само че събитията подсказват, че някой старателно работи в тази посока.
Огромният комплекс, който преди време беше знак на лукса, се разрушава и с всеки минал ден добива все по-неугледен и неприветлив тип. По информация на очевидци, предходната година самият Георгиев - без значение от отнетите му от съда пълномощия - персонално е управлявал изнасянето на съвсем цялото обзавеждане и съоръжение на хотела.
След това пристигнал редът на апашите, които почнали да " шетат " из големия комплекс толкоз безочливо, че най-после синдикът на сдружението бил заставен да прибегне до услугите на специфичната охранителна фирата „ Делта Гард “.
Какво ще се случи на 17 декември не е мъчно да предположим. Търгът от дълго време е разпалил пристрастеностите и е засилил майсторите на градски митове в старопрестолната столица. В послание са пуснати имената на неколцина видни политици и един куп " лъскави " интернационалните компании, които през глава хукнали да влагат у нас, откакто научили вестта за търга. Както нормално обаче става в сходни случаи, всички може и да приказват, само че " същинския “ победител още не се е появил на хоризонта.
Що се отнася до ориста на кредиторите, тя също е лесна за предугаждане - свят необятен, студена вода за пиянство бол...
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ