Мистериозното тяло на Мирин Дажо не усеща болка
След представлението в най-голямата концертна зала на Цюрих – „ Корсо ”, за него приказва целият град. Асистентът забива кинжали и рапири в гърба и гърдите му, а той въобще не реагира…
Ето по какъв начин свидетел разказва осъществяването му пред студенти медици: „ Мирин Дажо, гол до кръста, безмълвно стоеше в центъра на стаята. Асистентът бързо мина откъм гърба и го промуши с 80-сантиметрова рапира някъде в региона на бъбреците. Гробовна тишина. Студентите и преподавателите седяха с отворени усти и не имаха вяра на очите си. Няма подозрение: острието беше минало през тялото, върхът му стърчеше начело. Най-удивителното даже не беше невъзмутимостта на Дажо, а това, че по тялото му нямаше и капка кръв… ”.
Истинското име на Дажо е Арнолд Герит Хенске. Роден е на 6 август 1912 година в Ротердам. Нол, както го назовават приятелите му, се увлича от рисуването и на 20 години оглавява екип от архитекти в проектантско бюро.
Странни събития
Като дете и на млади години с Нол Хенске неведнъж се случват странни събития. Той рисува портрет на починалата си вуйна, която прекарва целия си живот в Южна Африка и която той в никакъв случай не е виждал. Успява да я изобрази с такава акуратност, като че ли му е театралничила. Често, събуждайки се заран, Арнолд с учудване открива, че ръцете и чаршафите му са изцапани с багра, а в ателието му царува хаос. Той рисува насън много прилични картини, без даже да си спомня на сутринта за това.
„ Превратът ” в живота на Нол настава на 33-ата му година. Именно тогава той схваща, че тялото му е неуязвимо. Изоставя работата си и се реалокира в Амстердам, където обикаля питейните заведения и дава представления пред посетителите, като се пробожда. Скоро за него приказва целият град.
Името си Арнолд Хенске сменя не за реклама, а тъй като на есперанто Мирин Дажо значи „ превъзходен ”, „ изумителен ”. Той, както и доста негови съвременници, считат, че благодарение на този неестествен език човечеството ще успее да преодолее информационните бариери сред народите.
Няма увреждания
Разбира се, Дажо е проверяван неведнъж от лекари. В края на май 1947 година той показва своите гении в Цюрихската кантонална болница. Както нормално, Мирин се съблича гол до кръста. Когато асистентът пронизва с рапира сърцето, белите дробове и бъбреците, той не усеща болежка и не проронва и капка кръв. За да се изключи опцията за внушаемост, е решено да се направи рентгеново проучване, само че медиците не знаят по какъв начин да го закарат до рентгеновия кабинет, тъй като носилките не са приспособени за превозване на хора, промушени с рапири. Дажо ги успокоява, че самичък ще отиде, където би трябвало – със забитата рапира, естествено. Снимките изключват всевъзможни подозрения: острието е минало през няколко витално значими органи, без да аргументи никакви увреждания.
Когато изваждат деликатно оръжието от тялото на Дажо, по кожата му остават едвам забележими петънца: на мястото на входа и изхода на острието. Малките ранички са промити и обработени, въпреки че Мирин Дажо декларира, че няма потребност от това – не го заплашва зараза.
Зрителите припадат
Независимо че на самия Дажо кинжалите не предизвикват никаква щета, феновете постоянно припадат на неговите представления. По време на едно от тях в Швейцария една изключително впечатлителна дама получава сърдечен припадък. На представлението в зала „ Корсо ” рапирата визира кост. Когато в безспорната тишина се чува злокобният тон, няколко души припадат. Всичко приключва с това, че не разрешават на Дажо да дава представления в огромни зали. Налага се да се ограничи в дребни кафенета и питейни заведения. Но Мирин не се оплаква, тъй като е почнал пътя си точно от тях…
В изявление за известно списание Мирин Дажо декларира: „ Аз не съм артист, а оракул. Ако вярваш в Бога, можеш да се научиш да управляваш тялото си ”…
Ето по какъв начин свидетел разказва осъществяването му пред студенти медици: „ Мирин Дажо, гол до кръста, безмълвно стоеше в центъра на стаята. Асистентът бързо мина откъм гърба и го промуши с 80-сантиметрова рапира някъде в региона на бъбреците. Гробовна тишина. Студентите и преподавателите седяха с отворени усти и не имаха вяра на очите си. Няма подозрение: острието беше минало през тялото, върхът му стърчеше начело. Най-удивителното даже не беше невъзмутимостта на Дажо, а това, че по тялото му нямаше и капка кръв… ”.
Истинското име на Дажо е Арнолд Герит Хенске. Роден е на 6 август 1912 година в Ротердам. Нол, както го назовават приятелите му, се увлича от рисуването и на 20 години оглавява екип от архитекти в проектантско бюро.
Странни събития
Като дете и на млади години с Нол Хенске неведнъж се случват странни събития. Той рисува портрет на починалата си вуйна, която прекарва целия си живот в Южна Африка и която той в никакъв случай не е виждал. Успява да я изобрази с такава акуратност, като че ли му е театралничила. Често, събуждайки се заран, Арнолд с учудване открива, че ръцете и чаршафите му са изцапани с багра, а в ателието му царува хаос. Той рисува насън много прилични картини, без даже да си спомня на сутринта за това.
„ Превратът ” в живота на Нол настава на 33-ата му година. Именно тогава той схваща, че тялото му е неуязвимо. Изоставя работата си и се реалокира в Амстердам, където обикаля питейните заведения и дава представления пред посетителите, като се пробожда. Скоро за него приказва целият град.
Името си Арнолд Хенске сменя не за реклама, а тъй като на есперанто Мирин Дажо значи „ превъзходен ”, „ изумителен ”. Той, както и доста негови съвременници, считат, че благодарение на този неестествен език човечеството ще успее да преодолее информационните бариери сред народите.
Няма увреждания
Разбира се, Дажо е проверяван неведнъж от лекари. В края на май 1947 година той показва своите гении в Цюрихската кантонална болница. Както нормално, Мирин се съблича гол до кръста. Когато асистентът пронизва с рапира сърцето, белите дробове и бъбреците, той не усеща болежка и не проронва и капка кръв. За да се изключи опцията за внушаемост, е решено да се направи рентгеново проучване, само че медиците не знаят по какъв начин да го закарат до рентгеновия кабинет, тъй като носилките не са приспособени за превозване на хора, промушени с рапири. Дажо ги успокоява, че самичък ще отиде, където би трябвало – със забитата рапира, естествено. Снимките изключват всевъзможни подозрения: острието е минало през няколко витално значими органи, без да аргументи никакви увреждания.
Когато изваждат деликатно оръжието от тялото на Дажо, по кожата му остават едвам забележими петънца: на мястото на входа и изхода на острието. Малките ранички са промити и обработени, въпреки че Мирин Дажо декларира, че няма потребност от това – не го заплашва зараза.
Зрителите припадат
Независимо че на самия Дажо кинжалите не предизвикват никаква щета, феновете постоянно припадат на неговите представления. По време на едно от тях в Швейцария една изключително впечатлителна дама получава сърдечен припадък. На представлението в зала „ Корсо ” рапирата визира кост. Когато в безспорната тишина се чува злокобният тон, няколко души припадат. Всичко приключва с това, че не разрешават на Дажо да дава представления в огромни зали. Налага се да се ограничи в дребни кафенета и питейни заведения. Но Мирин не се оплаква, тъй като е почнал пътя си точно от тях…
В изявление за известно списание Мирин Дажо декларира: „ Аз не съм артист, а оракул. Ако вярваш в Бога, можеш да се научиш да управляваш тялото си ”…
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ