След 230 години: защо САЩ спират да секат монети от 1 цент
След повече от 230 години американските монетни дворове прекратиха производството на монети от един цент. Последното т. нар. пени беше отсечено в сряда във Филаделфия, с което завършва една от най-дълго съществуващите парични обичаи в историята на Съединените щати, написа.
Американският президент Доналд Тръмп разпореди тази мярка още през февруари, откакто Министерството на финансите пресметна, че производството на най-малката монета в обращение коства към този момент към четири цента - четири пъти повече от номиналната ѝ стойност. Основната причина за това са високите разноски за мед и цинк, от които е формиран актуалният едноцентов номинал.
Според решението на Белия дом производството на „ пени “ се прекратява по стопански съображения, защото монетата все по-рядко се употребява в ежедневните разплащания и натоварва държавния бюджет.
Министърът на финансите Брандън Бийч съобщи, че последните отсечени монети ще бъдат препоръчани на търг, а постъпленията ще бъдат ориентирани към стратегии за запазване на културно и историческо завещание. Последните „ пени “, които са били пуснати в свободно обращение, са отсечени още през юни.
Въпреки това монетите от един цент ще продължат да бъдат законно платежно средство, като в обращение сега се намират почти 114 милиарда броя.
Едноцентовата монета има дълбоки исторически корени. Тя е пусната в обращение за първи път през 1793 година, а от 1909 година върху нея е изобразен президентът Ейбрахам Линкълн - знак на американската държавност и народна власт.
В бъдеще американските компании ще би трябвало да закръгляват крайните цени до идната по-голяма монета - петцентовата („ никел “) - при заплащания в брой. Някои представители на комерсиалните асоциации обаче към този момент показаха неодобрение от неналичието на ясни указания от страна на държавното управление по отношение на метода на използване на новото предписание.
Американски медии оповестяват, цитирайки прогнозата на производителя на монети, че прекъсването на производството на едноцентовите монети ще спести на страната към 56 милиона $ (приблизително 50 милиона евро) годишно.
Исторически подтекст и икономическо отражение
Решението на Съединените щати има освен финансово, само че и алегорично значение. То бележи края на една ера, в която дребните монети играеха значима роля в построяването на националната еднаквост и финансовата просвета.
„ Производството на парите в брой би трябвало да следва логиката на времето – а времето към този момент е цифрово “, разясняват американски анализатори, съгласно които решението е част от по-широката наклонност на преход към безкасови заплащания и оптимизация на държавните разноски.
Експерти обаче предизвестяват, че символичният заряд на решението е забележителен: монетата с лика на Линкълн е не просто платежно средство, а историческа и културна икона, част от националната памет. Затова се чака последните екземпляри да бъдат търсени от колекционери, като цената им на търг може да надвиши номиналната стойност хиляди пъти.
Европейски паралели
Темата за премахването на най-дребните монети се разисква и в Европа. В редица страни от еврозоната, измежду които Финландия, Нидерландия, Словакия, Ирландия, Италия, Белгия и Естония, заплащанията в брой към този момент се закръгляват по закон до най-близката стойност от пет цента. Макар монетите от един и два евроцента да не престават да бъдат законно платежно средство, в доста страни те последователно изчезват от ежедневна приложимост.
Данни на немската „ Бундесбанк “ демонстрират, че към 80 на 100 от монетите от един цент и 75 на 100 от монетите от два цента в Германия не са в послание – те се съхраняват вкъщи, губят се или се употребяват за дарения.
Германската централна банка и Националният конгрес за парите в брой още веднъж повдигнаха тематиката при започване на годината. „ Икономическите и екологичните разноски за производството, пакетирането и превозването на монетите от един и два цента са несъразмерно високи по отношение на тяхната стойност, “ съобщи членът на Управителния съвет на „ Бундесбанк “ Буркхард Балц, представен от ДПА.
Според него премахването на дребните номинали би направило паричния оборот по-ефективен и резистентен, като в същото време ще понижи административните разноски за търговците и банките.
Не всички обаче споделят това мнение. Търговската асоциация HDE съобщи, че „ не се застъпва интензивно за въвеждане на предписание за закръгляване, защото нечетните цени постоянно са инструмент за конкуренция в търговията на дребно “.
Същевременно представители на потребителските организации означават, че доста хора не обичат да носят дребни монети, защото това забавя заплащанията и основава неудобства в всекидневието.
По-широка наклонност
Според последните изследвания на Евробарометър болшинството от европейските жители поддържат премахването на монетите от един и два цента. Основните причини са стопански, само че и екологични - добивът и обработката на метали за дребни монети имат висока въглеродна диря при минимална действителна изгода.
Данните на Европейската централна банка сочат, че монетите от един и два цента съставляват над половината от всички монети по брой, само че едвам към 7 % от общата им стойност.
Решението на Вашингтон евентуално слага началото на нова наклонност в световната парична политика, при която страните все по-често преценят освен номиналната, само че и действителната стойност на парите.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Американският президент Доналд Тръмп разпореди тази мярка още през февруари, откакто Министерството на финансите пресметна, че производството на най-малката монета в обращение коства към този момент към четири цента - четири пъти повече от номиналната ѝ стойност. Основната причина за това са високите разноски за мед и цинк, от които е формиран актуалният едноцентов номинал.
Според решението на Белия дом производството на „ пени “ се прекратява по стопански съображения, защото монетата все по-рядко се употребява в ежедневните разплащания и натоварва държавния бюджет.
Министърът на финансите Брандън Бийч съобщи, че последните отсечени монети ще бъдат препоръчани на търг, а постъпленията ще бъдат ориентирани към стратегии за запазване на културно и историческо завещание. Последните „ пени “, които са били пуснати в свободно обращение, са отсечени още през юни.
Въпреки това монетите от един цент ще продължат да бъдат законно платежно средство, като в обращение сега се намират почти 114 милиарда броя.
Едноцентовата монета има дълбоки исторически корени. Тя е пусната в обращение за първи път през 1793 година, а от 1909 година върху нея е изобразен президентът Ейбрахам Линкълн - знак на американската държавност и народна власт.
В бъдеще американските компании ще би трябвало да закръгляват крайните цени до идната по-голяма монета - петцентовата („ никел “) - при заплащания в брой. Някои представители на комерсиалните асоциации обаче към този момент показаха неодобрение от неналичието на ясни указания от страна на държавното управление по отношение на метода на използване на новото предписание.
Американски медии оповестяват, цитирайки прогнозата на производителя на монети, че прекъсването на производството на едноцентовите монети ще спести на страната към 56 милиона $ (приблизително 50 милиона евро) годишно.
Исторически подтекст и икономическо отражение
Решението на Съединените щати има освен финансово, само че и алегорично значение. То бележи края на една ера, в която дребните монети играеха значима роля в построяването на националната еднаквост и финансовата просвета.
„ Производството на парите в брой би трябвало да следва логиката на времето – а времето към този момент е цифрово “, разясняват американски анализатори, съгласно които решението е част от по-широката наклонност на преход към безкасови заплащания и оптимизация на държавните разноски.
Експерти обаче предизвестяват, че символичният заряд на решението е забележителен: монетата с лика на Линкълн е не просто платежно средство, а историческа и културна икона, част от националната памет. Затова се чака последните екземпляри да бъдат търсени от колекционери, като цената им на търг може да надвиши номиналната стойност хиляди пъти.
Европейски паралели
Темата за премахването на най-дребните монети се разисква и в Европа. В редица страни от еврозоната, измежду които Финландия, Нидерландия, Словакия, Ирландия, Италия, Белгия и Естония, заплащанията в брой към този момент се закръгляват по закон до най-близката стойност от пет цента. Макар монетите от един и два евроцента да не престават да бъдат законно платежно средство, в доста страни те последователно изчезват от ежедневна приложимост.
Данни на немската „ Бундесбанк “ демонстрират, че към 80 на 100 от монетите от един цент и 75 на 100 от монетите от два цента в Германия не са в послание – те се съхраняват вкъщи, губят се или се употребяват за дарения.
Германската централна банка и Националният конгрес за парите в брой още веднъж повдигнаха тематиката при започване на годината. „ Икономическите и екологичните разноски за производството, пакетирането и превозването на монетите от един и два цента са несъразмерно високи по отношение на тяхната стойност, “ съобщи членът на Управителния съвет на „ Бундесбанк “ Буркхард Балц, представен от ДПА.
Според него премахването на дребните номинали би направило паричния оборот по-ефективен и резистентен, като в същото време ще понижи административните разноски за търговците и банките.
Не всички обаче споделят това мнение. Търговската асоциация HDE съобщи, че „ не се застъпва интензивно за въвеждане на предписание за закръгляване, защото нечетните цени постоянно са инструмент за конкуренция в търговията на дребно “.
Същевременно представители на потребителските организации означават, че доста хора не обичат да носят дребни монети, защото това забавя заплащанията и основава неудобства в всекидневието.
По-широка наклонност
Според последните изследвания на Евробарометър болшинството от европейските жители поддържат премахването на монетите от един и два цента. Основните причини са стопански, само че и екологични - добивът и обработката на метали за дребни монети имат висока въглеродна диря при минимална действителна изгода.
Данните на Европейската централна банка сочат, че монетите от един и два цента съставляват над половината от всички монети по брой, само че едвам към 7 % от общата им стойност.
Решението на Вашингтон евентуално слага началото на нова наклонност в световната парична политика, при която страните все по-често преценят освен номиналната, само че и действителната стойност на парите.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ