След ковид: Хората се връщат в кината, театрите, музеите и библиотеките през 2022 г.
След рестриктивните мерки поради коронавирус пандемията, които бяха наложени при започване на 2020 година, през предходната година доста се усилват визитите в кината, театрите, музеите и библиотеките в България, а в същото време понижава общата дълготрайност на излъчените радио и телевизионните стратегии . Това излиза наяве от данни на Националния статистически институт (НСИ) за културата в страната през 2022 година.
Статистическите проучвания на Национален статистически институт в региона на културата обезпечават информация за активността на музеите, театрите, библиотеките, кината, радио и телевизионната програмна активност, производството на филми и читалищната активност.
Музеи
Към 31 декември 2022 година в страната действат 186 независими музея, регистрирани според Закона за културното завещание, като по тематичен обсег 97 от тях са общи, а 89 - профилирани (вкл. художествени галерии).
През предходната година Националният музеен фонд включва 7 804 000 движими културни полезности, като спрямо 2021 година техният брой се усилва със 180 хиляди (2.3%). Цифровизирани са 463 хиляди фондови единици, което е с 11 хиляди повече по отношение на миналата година.
Посещенията в музеите през 2022 година са 4 001 000 и съпоставени с 2021 година се усилват с 37.2%. В дните със свободен вход са осъществени 13.6% от визитите (545 хиляди). Регистрирано е и нарастване на визитите на чужденци в музеите - с 272 хиляди, или със 75.6% спрямо миналата година.
Сценични изкуства
През 2022 година в настоящите 72 театъра в страната са проведени 13 193 представления, посетени от 1 712 000 фенове, като по отношение на 2021 година представленията се усилват с 24.4%, а визитите - с 48.3%. Средният брой гости на едно зрелище е 130 и се усилва с 41 спрямо миналата година.
Разпределението на театрите по тип и осъществени постановки през 2022 година е следното: 37 трагични театъра с 5 616 представления; 19 куклени театъра с 4 769 представления; 7 драматично-куклени театъра с 1 689 представления; 7 оперни и балетни театъра с 840 представления; 2 оперетни театъра с 279 представления.
През 2022 година музикалните колективи в страната са били 53 - 6 филхармонии, 21 професионални ансамбъла за национални песни и танци и 26 оркестъра. Представленията на тези колективи се усилват със 72.0% по отношение на 2021 година.
Библиотеки
През 2022 година броят на библиотеките с фонд над 200 хиляди библиотечни единици нараства по отношение на миналата година с 2. Общият им фонд се състои от 36 528 000 библиотечни документа - книги, продължаващи издания - вестници, списания, бюлетини и други, като в структурата му с най-голям дял са книгите - 54.3% (19 825 000), следвани от другите библиотечни документи (аудио-визуални, електронни, графични и картографски издания, микроформи, патенти и стандарти) - 28.9% (10 571 000), и продължаващите издания - 16.8% (6 132 000).
Регистрираните читатели са 314 хиляди, което е с 42% повече спрямо миналата година, а визитите се усилват с 23.1% и доближават 3 778 000. Заетият библиотечен фонд е 5 247 000. библиотечни единици.
В Националната библиотека " Св. св. Кирил и Методий " през 2022 година има регистрирани 8 438 000 библиотечни документа, или с 58 хиляди повече по отношение на миналата година. Библиотечният фонд в 26-те районни библиотеки в регионалните центрове е 12 179 000 единици, като заетият фонд в тях се усилва с 326 хиляди спрямо 2021 година.
Аудио-визуална активност
Аудио-визуалната активност включва филмовото произвеждане, активността на кината, както и радио- и телевизионната програмна активност.
Филмово произвеждане
През 2022 година са създадени общо 98 пълнометражни, късометражни и среднометражни кино лентата, включително 38 за киномрежата, 58 за малкия екран и 2 за други цели.
Произведените пълнометражни филми са 24 (18 игрални, 5 документални и 1 анимационен).
Произведените късометражни и среднометражни филми са 74 (включващи 9 сериала с общо 320 епизода), от които 15 игрални, 48 документални и 11 анимационни.
Кина
В края на 2022 година кината в страната са 85, а киноекраните - 227, като броят им се усилва надлежно с 9 и 6 по отношение на 2021 година. Мултиплексите са 11 и в тях са осъществени 57.4% от всички прожекции и 63.2% от визитите.
През 2022 година спрямо миналата година прожекциите в кината се усилват с 43.1%, а визитите - с 59.0%.
Най-голям е броят на кината в Югозападния регион - 26 с 120 хиляди прожекции, посетени от 1 893 000 фенове. В столицата са функционирали 17 кина със 74 екрана, в които са прожектирани 1 994 кино лентата.
Радиопрограмна активност
През 2022 година в страната са функционирали 73 регистрирани и лицензирани радиооператора, излъчили 603 хиляди часа радиопредавания, което е с 31 800 часа по-малко по отношение на 2021 година. Най-голям е делът на излъчените музикални излъчвания - 62.4%, следвани от новините (бюлетини, мнения, спортни вести и прогнози за времето) - 8.7%.
Телевизионна програмна активност
През 2022 година в страната са функционирали 112 регистрирани и лицензирани български телевизионни оператора, което е с 16 по-малко от миналата година. Телевизиите с наземно разпространяване и тези по кабел и спътник са излъчили стратегии с обща дълготрайност 778 200 часа, или с 9.6% по-малко спрямо 2021 година.
Специализираните излъчвания са разпределени по часове, както следва: художествени излъчвания (игрални, телевизионни и видеофилми) - 186 900 часа; музикални излъчвания - 122 500 часа; спортни излъчвания - 88 900 часа; вести (бюлетини, мнения, спортни вести и прогнози за времето) - 62 100 часа; реклами - 59 500 часа; просветителни излъчвания - 7 800 часа.
Читалищна активност
Народните читалища са обичайни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в обитаемоте места, които извършват и държавни културно-просветни задания. Изследването на читалищната активност се организира един път на пет години в сходство с Националната статистическа стратегия и е изчерпателно, като обгръща всички читалища на територията на Република България, регистрирани в сходство със Закона за националните читалища.
Към 31 декември 2022 година настоящите читалища на територията на Република България са 3 319, от тях 665 (20.0%) са в градовете, а 2 654 (80.0%) в селата. В съпоставяне с 2017 година броят на читалищата понижава с 2. Членовете на читалищата са 261 342, като по отношение на 2017 година броят им понижава с 11 637, или с 4.5%.
През 2022 година във функциониращите читалища са налични следните услуги: в 1 670 читалища (50.3%) оферират услуги за прилагане на компютър с достъп до интернет за потребители; в 3 015 читалища, или 90.8% от всички читалища, има настоящи библиотеки; 2 426 (73.1%) читалища разполагат със зала за представления, като приблизително една зала разполага с 205 места за фенове.
През 2022 година от читалищата са проведени общо 75 512 културни и креативен прояви. Най-голям е броят на проведените от читалищата празненства и фестивали - 25 230, следван от честванията на бележити дати и годишнини - 22 300.
Статистическите проучвания на Национален статистически институт в региона на културата обезпечават информация за активността на музеите, театрите, библиотеките, кината, радио и телевизионната програмна активност, производството на филми и читалищната активност.
Музеи
Към 31 декември 2022 година в страната действат 186 независими музея, регистрирани според Закона за културното завещание, като по тематичен обсег 97 от тях са общи, а 89 - профилирани (вкл. художествени галерии).
През предходната година Националният музеен фонд включва 7 804 000 движими културни полезности, като спрямо 2021 година техният брой се усилва със 180 хиляди (2.3%). Цифровизирани са 463 хиляди фондови единици, което е с 11 хиляди повече по отношение на миналата година.
Посещенията в музеите през 2022 година са 4 001 000 и съпоставени с 2021 година се усилват с 37.2%. В дните със свободен вход са осъществени 13.6% от визитите (545 хиляди). Регистрирано е и нарастване на визитите на чужденци в музеите - с 272 хиляди, или със 75.6% спрямо миналата година.
Сценични изкуства
През 2022 година в настоящите 72 театъра в страната са проведени 13 193 представления, посетени от 1 712 000 фенове, като по отношение на 2021 година представленията се усилват с 24.4%, а визитите - с 48.3%. Средният брой гости на едно зрелище е 130 и се усилва с 41 спрямо миналата година.
Разпределението на театрите по тип и осъществени постановки през 2022 година е следното: 37 трагични театъра с 5 616 представления; 19 куклени театъра с 4 769 представления; 7 драматично-куклени театъра с 1 689 представления; 7 оперни и балетни театъра с 840 представления; 2 оперетни театъра с 279 представления.
През 2022 година музикалните колективи в страната са били 53 - 6 филхармонии, 21 професионални ансамбъла за национални песни и танци и 26 оркестъра. Представленията на тези колективи се усилват със 72.0% по отношение на 2021 година.
Библиотеки
През 2022 година броят на библиотеките с фонд над 200 хиляди библиотечни единици нараства по отношение на миналата година с 2. Общият им фонд се състои от 36 528 000 библиотечни документа - книги, продължаващи издания - вестници, списания, бюлетини и други, като в структурата му с най-голям дял са книгите - 54.3% (19 825 000), следвани от другите библиотечни документи (аудио-визуални, електронни, графични и картографски издания, микроформи, патенти и стандарти) - 28.9% (10 571 000), и продължаващите издания - 16.8% (6 132 000).
Регистрираните читатели са 314 хиляди, което е с 42% повече спрямо миналата година, а визитите се усилват с 23.1% и доближават 3 778 000. Заетият библиотечен фонд е 5 247 000. библиотечни единици.
В Националната библиотека " Св. св. Кирил и Методий " през 2022 година има регистрирани 8 438 000 библиотечни документа, или с 58 хиляди повече по отношение на миналата година. Библиотечният фонд в 26-те районни библиотеки в регионалните центрове е 12 179 000 единици, като заетият фонд в тях се усилва с 326 хиляди спрямо 2021 година.
Аудио-визуална активност
Аудио-визуалната активност включва филмовото произвеждане, активността на кината, както и радио- и телевизионната програмна активност.
Филмово произвеждане
През 2022 година са създадени общо 98 пълнометражни, късометражни и среднометражни кино лентата, включително 38 за киномрежата, 58 за малкия екран и 2 за други цели.
Произведените пълнометражни филми са 24 (18 игрални, 5 документални и 1 анимационен).
Произведените късометражни и среднометражни филми са 74 (включващи 9 сериала с общо 320 епизода), от които 15 игрални, 48 документални и 11 анимационни.
Кина
В края на 2022 година кината в страната са 85, а киноекраните - 227, като броят им се усилва надлежно с 9 и 6 по отношение на 2021 година. Мултиплексите са 11 и в тях са осъществени 57.4% от всички прожекции и 63.2% от визитите.
През 2022 година спрямо миналата година прожекциите в кината се усилват с 43.1%, а визитите - с 59.0%.
Най-голям е броят на кината в Югозападния регион - 26 с 120 хиляди прожекции, посетени от 1 893 000 фенове. В столицата са функционирали 17 кина със 74 екрана, в които са прожектирани 1 994 кино лентата.
Радиопрограмна активност
През 2022 година в страната са функционирали 73 регистрирани и лицензирани радиооператора, излъчили 603 хиляди часа радиопредавания, което е с 31 800 часа по-малко по отношение на 2021 година. Най-голям е делът на излъчените музикални излъчвания - 62.4%, следвани от новините (бюлетини, мнения, спортни вести и прогнози за времето) - 8.7%.
Телевизионна програмна активност
През 2022 година в страната са функционирали 112 регистрирани и лицензирани български телевизионни оператора, което е с 16 по-малко от миналата година. Телевизиите с наземно разпространяване и тези по кабел и спътник са излъчили стратегии с обща дълготрайност 778 200 часа, или с 9.6% по-малко спрямо 2021 година.
Специализираните излъчвания са разпределени по часове, както следва: художествени излъчвания (игрални, телевизионни и видеофилми) - 186 900 часа; музикални излъчвания - 122 500 часа; спортни излъчвания - 88 900 часа; вести (бюлетини, мнения, спортни вести и прогнози за времето) - 62 100 часа; реклами - 59 500 часа; просветителни излъчвания - 7 800 часа.
Читалищна активност
Народните читалища са обичайни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в обитаемоте места, които извършват и държавни културно-просветни задания. Изследването на читалищната активност се организира един път на пет години в сходство с Националната статистическа стратегия и е изчерпателно, като обгръща всички читалища на територията на Република България, регистрирани в сходство със Закона за националните читалища.
Към 31 декември 2022 година настоящите читалища на територията на Република България са 3 319, от тях 665 (20.0%) са в градовете, а 2 654 (80.0%) в селата. В съпоставяне с 2017 година броят на читалищата понижава с 2. Членовете на читалищата са 261 342, като по отношение на 2017 година броят им понижава с 11 637, или с 4.5%.
През 2022 година във функциониращите читалища са налични следните услуги: в 1 670 читалища (50.3%) оферират услуги за прилагане на компютър с достъп до интернет за потребители; в 3 015 читалища, или 90.8% от всички читалища, има настоящи библиотеки; 2 426 (73.1%) читалища разполагат със зала за представления, като приблизително една зала разполага с 205 места за фенове.
През 2022 година от читалищата са проведени общо 75 512 културни и креативен прояви. Най-голям е броят на проведените от читалищата празненства и фестивали - 25 230, следван от честванията на бележити дати и годишнини - 22 300.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ