И те бягат от войната
След навлизането на Русия в Украйна доста украински предприятия се оказаха под съветска окупация. И напълно не всички са съумели да изтеглят даже и част от оборудването си. Много артикули изчезнаха от рафтовете на магазините, в това число да вземем за пример познатите на украинците макаронени произведения, доматено пюре, сосове и кетчуп под марката " Чумак " - предприятието от град Каховка в Херсонска област, чието произвеждане бе прекратено незабавно след окупацията на града на 24-и февруари 2022-а година.
Заводът не пострада от бойните дейности, само че компанията не съумя да изтегля нито оборудването, нито чиновниците, споделя пред Дойче веле (генералният шеф Андрей Левчук. За да не останат хората без поддръжка, компанията продължава да им заплаща заплати.
В момента заводът " Чумак " се разграбва. " Оттам непрекъснато излизат цялостни камиони. Но не знаем какво е откраднато, защото наши служащи там няма. Ще оценяваме вредите след деокупацията на Каховка ", споделя Левчук.
Въпреки загубата на цялото произвеждане " Чумак " съумява да върне продуктите си в магазините въз основата на така наречен аутсорсинг - договаря се за съдействие с 12 компании, на чиито площадки стоките могат да се създават по одобрените предписания и технологии. Осем от компаниите, с които се работи взаимно, са украински, само че има и сътрудници в Турция, Италия и Виетнам.
Днес в " Чумак " работят 110 души, в случай, че преди началото на войната чиновниците са били 1200. До момента е възобновена към една трета от производството, възвръща се и износът - към Съединени американски щати, балтийските страни, Африка. До края на годината " Чумак " възнамерява да доближи оборота си от 2021-а година.
Да загубиш всичко и да започнеш още веднъж
Фабриката за чорапи в окупирания град Рубежное, в Луганска област, потегля по различен път. Тя съществува от над 25 години и създава чорапи и чорапогащници за доста украински марки. Преди войната в нея са работили 162 души, имало 98 предачни и към 40 шевни машини.
Както споделя комерсиалната дирукторка на фабриката Олга Ушакова, в този момент ориста на оборудването е незнайна, защото връзка с Рубежное няма. Вторият етаж е бил опустошен напълно, откакто е бил уцелен от снаряд, само че даже високотехнологичното съоръжение да не е открадното, то надали се е запазило през зимата в неотопляваните помощения, показва още Ушакова.
И от тази фабрика не е могло да бъде евакуирано нищо, по тази причина се постанова производството да стартира на практика от нулата. Помогнали са компаниите поръчители, както и градският съвет в Лвов, който спомага за намирането на помещение под аренда. Освен тях - Американската организация за интернационално развиване, която платила едногодишната аренда; Международната организация по миграцията, предоставила средства за покупката на шивашко оборудване; Датският съвет за бежанците, който отпуснал грант за покупката на офис техника. " Така, без да имаме нищо, започнахме произвеждане в Лвов ", споделя Ушакова. Компанията довела част от чиновниците си със фамилиите им от Рубежное, а лвовската администрация помогнала да бъдат настанени в общежитие.
В Лвов във фабриката работят съвсем пет пъти по-малко хора, асортиментът е стеснен, само че все пак износът се възобновява. Ушакова гледа оптимистично на бъдещето: " Смятаме да се установим в Лвов непрекъснато. Но когато освободят Рубежное и там стане безвредно, бихме желали да обновим и производството си там ".
От Северодонецк в Уман
На предприятието " Тана ", което създава полимери за автомобилната и строителната промишленост, също му се постанова да бяга от войната. Във фабриката в Северодонецк преди началото на нашествието работели към 100 души, имало шест индустриални линии. Заради бойните дейности обаче работата прекъсва, споделя пред Дъждовни води шефът на компанията Сергей Войтюк.
" За към месец успяхме да намерим водачи и да образуваме бригада за изтегляне на оборудването и на остатъците от продукцията от Северодонецк. Беше рисково, тъй като обстрелът не спираше ", споделя Войтюк. До май - когато градът към този момент бил недосегаем - компанията съумяла да изтегля половината от имуществото си, останалото било изгубено. " От фотосите и видеозаписите видяхме, че съвсем всичко е изгоряло, а останалото е разграбено ", изяснява шефът на " Тана ".
Благодарение на избавеното съоръжение обаче " Тана " съумява да възвърне производството си в град Уман в Черкаска област. Намерили там жилища за служащите, а локалните управляващи помогнали за намирането на индустриално помещение. " Сега асортиментът ни включва към 100 позиции - съвсем толкоз, колкото и преди окупацията на нашето дружество ", споделя Войтюк. Макар да има проблеми със суровините, " Тана " работи и за експорт - главно за Германия и за Белгия.
Заводът не пострада от бойните дейности, само че компанията не съумя да изтегля нито оборудването, нито чиновниците, споделя пред Дойче веле (генералният шеф Андрей Левчук. За да не останат хората без поддръжка, компанията продължава да им заплаща заплати.
В момента заводът " Чумак " се разграбва. " Оттам непрекъснато излизат цялостни камиони. Но не знаем какво е откраднато, защото наши служащи там няма. Ще оценяваме вредите след деокупацията на Каховка ", споделя Левчук.
Въпреки загубата на цялото произвеждане " Чумак " съумява да върне продуктите си в магазините въз основата на така наречен аутсорсинг - договаря се за съдействие с 12 компании, на чиито площадки стоките могат да се създават по одобрените предписания и технологии. Осем от компаниите, с които се работи взаимно, са украински, само че има и сътрудници в Турция, Италия и Виетнам.
Днес в " Чумак " работят 110 души, в случай, че преди началото на войната чиновниците са били 1200. До момента е възобновена към една трета от производството, възвръща се и износът - към Съединени американски щати, балтийските страни, Африка. До края на годината " Чумак " възнамерява да доближи оборота си от 2021-а година.
Да загубиш всичко и да започнеш още веднъж
Фабриката за чорапи в окупирания град Рубежное, в Луганска област, потегля по различен път. Тя съществува от над 25 години и създава чорапи и чорапогащници за доста украински марки. Преди войната в нея са работили 162 души, имало 98 предачни и към 40 шевни машини.
Както споделя комерсиалната дирукторка на фабриката Олга Ушакова, в този момент ориста на оборудването е незнайна, защото връзка с Рубежное няма. Вторият етаж е бил опустошен напълно, откакто е бил уцелен от снаряд, само че даже високотехнологичното съоръжение да не е открадното, то надали се е запазило през зимата в неотопляваните помощения, показва още Ушакова.
И от тази фабрика не е могло да бъде евакуирано нищо, по тази причина се постанова производството да стартира на практика от нулата. Помогнали са компаниите поръчители, както и градският съвет в Лвов, който спомага за намирането на помещение под аренда. Освен тях - Американската организация за интернационално развиване, която платила едногодишната аренда; Международната организация по миграцията, предоставила средства за покупката на шивашко оборудване; Датският съвет за бежанците, който отпуснал грант за покупката на офис техника. " Така, без да имаме нищо, започнахме произвеждане в Лвов ", споделя Ушакова. Компанията довела част от чиновниците си със фамилиите им от Рубежное, а лвовската администрация помогнала да бъдат настанени в общежитие.
В Лвов във фабриката работят съвсем пет пъти по-малко хора, асортиментът е стеснен, само че все пак износът се възобновява. Ушакова гледа оптимистично на бъдещето: " Смятаме да се установим в Лвов непрекъснато. Но когато освободят Рубежное и там стане безвредно, бихме желали да обновим и производството си там ".
От Северодонецк в Уман
На предприятието " Тана ", което създава полимери за автомобилната и строителната промишленост, също му се постанова да бяга от войната. Във фабриката в Северодонецк преди началото на нашествието работели към 100 души, имало шест индустриални линии. Заради бойните дейности обаче работата прекъсва, споделя пред Дъждовни води шефът на компанията Сергей Войтюк.
" За към месец успяхме да намерим водачи и да образуваме бригада за изтегляне на оборудването и на остатъците от продукцията от Северодонецк. Беше рисково, тъй като обстрелът не спираше ", споделя Войтюк. До май - когато градът към този момент бил недосегаем - компанията съумяла да изтегля половината от имуществото си, останалото било изгубено. " От фотосите и видеозаписите видяхме, че съвсем всичко е изгоряло, а останалото е разграбено ", изяснява шефът на " Тана ".
Благодарение на избавеното съоръжение обаче " Тана " съумява да възвърне производството си в град Уман в Черкаска област. Намерили там жилища за служащите, а локалните управляващи помогнали за намирането на индустриално помещение. " Сега асортиментът ни включва към 100 позиции - съвсем толкоз, колкото и преди окупацията на нашето дружество ", споделя Войтюк. Макар да има проблеми със суровините, " Тана " работи и за експорт - главно за Германия и за Белгия.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ