Актьорът Добромир Манев: Мъка ми е, че не играх овчаря в "Козият рог"
След над шестдесет кино лентата и блестяща театрална кариера след измененията в България Добромир Манев отпътува за Америка. Емигрантството му би могло да се подреди единствено в една рубрика - любовно. И не би трябвало да се свързва с хаоса, който тогава превзема страната. Продуцентите в Холивуд го посрещат с радостна усмивка и даже с екстаз: Имате забавно лъчение. Ще създадем за вас каквото е належащо. Първоначалната цена за нашите старания е 5000 $. С това кариерата на Българския Белмондо в Меката на киното завършва. Все отново наемат го един път. Играе фоторепортер и за дванадесет часа получава триста $. На 28 септември Добромир Манев - Ману навърши 75 години. По този мотив на 11 октомври в кино “Одеон” се завъртя лента, събрала забавни моменти от най-хубавите му функции. Видяхме го в “Мъже” (1966 г.) и в други филми. Няма да го забележим обаче в един различен шедьовър. Споменът му за тогава още подухва горест:
“Веднъж Методи Андонов ни събра. Бяхме пет души. Катя Паскалева още я нямаше. Всеки ден тренирахме езда, шият ни костюми. Знаем, че ще играем във филм, който се споделя “Козият рог”. Все още не е ясно кой какъв ще бъде.
Подочувах, че ми
е отредена ролята
на младия пастир
Или на един от изнасилвачите. Най-романтичният - изигра я Стефан Мавродиев”. По това време обаче ме канят в една от основните функции във кино лентата “Голямата победа”. За живота на автомобилните състезатели. С Коста Цонев, Йоско Сърчаджиев, Пепа Николова. Много забавна работа.
Манев (вдясно) и Григор Вачков във кино лентата " Гибелта на Александър Велики "
Започнах, като се надявах бързо да свърша и да се върна за “Козият рог”. “Голямата победа”се оказа обаче комплициран за снимане филм. Продължихме две години. Методи се обажда: “Тръгвай!” “Не мога”, давам отговор. Надявах се да ме изчака, само че той по този начин провежда нещата, че при денонощна работа снима най-хубавия български филм за 24 дни. Нямаше ме там и това до през днешния ден си остава най-голямата ми мъка”, това си спомня Добромир Манев. Ролята на младия пастир е поверена на починалия към този момент негов състудент Милен Пенев, който я изиграва ослепително. Така е решила ориста.
А по какъв начин е станал артист? Това е друга история: “В казармата бях трудовак. Взеха ме в редакцията на вестник “Трудово дело”. Може би щях да стана публицист, в случай че един път Йоско не ме бе завел в кабинета на татко си проф. Стефан Сърчаджиев. Изрецитирах “Червените ескадрони” или “Опълченците на Шипка”. Професорът сподели: “Ти си готов”, и ме одобри в неговия клас. Скоро по-късно обаче умря.
Новият учител на Манев и състудентите му е Методи Андонов, най-интелигентният човек, който е срещал през живота си. В класа са още: Стефан Данаилов, упоменатите към този момент Милен Пенев, Стефан Мавродиев, Марин Янев, цяло бъдещо съзвездие на родния екран и спектакъл.
Още като студент Манев влиза
и в киното. Случва се да се снима
в по три кино лентата по едно и също време
Първата лента “Мъже”, в която играе една от основните функции, е по сюжет на нашумелия тогава публицист и предстоящ бежанец Георги Марков. Първоначално за нея бил определен Стефан Данаилов, само че след още пробни фотоси, през които минали над двеста души, шансът споходил Добромир и той станал Сашо.
Във кино лентата има епизод, в който трима младежи се сбиват. Преди да се завърти камерата, участниците си дават обещание: Ще играем, но същински. Снимките са в дълбоката кал към пълноводна река: “Моите “врагове”, които не бяха професионални артисти, а две яки момчета от улицата, толкоз се вживяха в функциите си, че започнаха да топят главата ми в тинята - спомня си Манев. - Когато го направиха за трети път, без да ми дадат никаква опция даже да мръдна, започнах да се удушавам.
С последни сили съумях да се измъкна и под паника да изкрещя: “Стига!” Така се спасих.”
Българският Ален Делон (Стефан Данаилов) и Добромир Манев и различен път са кръстосвали шпаги в борба за режисьорското снизхождение. Следващия път обаче победил Ламбо.
“Така беше - спомня си родният Белмондо (Не е известно кой пръв го е нарекъл по този начин, само че това название си останало). - Грабна ми функциите под носа. Особено Иван Загубански от кино лентата “Първият куриер”. Ако ми я бяха дали, може би след това аз щях да съм майор Деянов от “На всеки километър”.
На сцената на Народния спектакъл на младежта, където минава по-голямата част от живота му, Добромир Манев
играе всичко - от
партиен секретар до щъркел
Да бъде принц обаче му се случвало най-често. Въобще ориста е много благосклонна към него - дарила го е с осанка, шанс и гений.
И в най-голямата рецесия след измененията през 1989 година Манев продължава да играе, намира място в кинопродукциите на надошлите у нас непознати режисьори. Точно тогава напълно инцидентно вижда една остаряла обич - Люба. За момент двамата с изненада откриват, че срещата им е съдбовна - дават обещание си в никакъв случай повече да не се разделят. Люба обаче от години живее в Америка. Любовта поема към
Обетованата земя.
Днес Българския
Белмондо още веднъж е тук
Върна се като художник. След толкоз години потегли по стъпките на своя брат парижкия актьор Никола Манев. Всъщност рисуването е втора уязвимост и на Добри. Даже учителите му предвиждали положително бъдеще като сътрудник на Рембранд, Пикасо и Жул Паскин. Актьорството обаче го е отклонило от този път. Странно е, че години по-късно на път за Америка той не взема нищо друго с изключение на няколко четки, бои и палитра. Там в няколко влиятелни изложения одобряват и правят оценка неговите първи картини. Явяват се и първите купувачи. Лекарка е подготвена да заплати 3700 $, колкото е оповестената цена, за негово платно. Не мога да взема толкоз пари от българка, отсича зографът и понижава на $1700.
Днес броят на изложбите на Добромир Манев наближава броя на филмите му. Някои от картините той вижда за първи път в сънищата си. В които към момента непрекъснато свети и сцената.
Исак ГОЗЕС
“Веднъж Методи Андонов ни събра. Бяхме пет души. Катя Паскалева още я нямаше. Всеки ден тренирахме езда, шият ни костюми. Знаем, че ще играем във филм, който се споделя “Козият рог”. Все още не е ясно кой какъв ще бъде.
Подочувах, че ми
е отредена ролята
на младия пастир
Или на един от изнасилвачите. Най-романтичният - изигра я Стефан Мавродиев”. По това време обаче ме канят в една от основните функции във кино лентата “Голямата победа”. За живота на автомобилните състезатели. С Коста Цонев, Йоско Сърчаджиев, Пепа Николова. Много забавна работа.
Манев (вдясно) и Григор Вачков във кино лентата " Гибелта на Александър Велики "
Започнах, като се надявах бързо да свърша и да се върна за “Козият рог”. “Голямата победа”се оказа обаче комплициран за снимане филм. Продължихме две години. Методи се обажда: “Тръгвай!” “Не мога”, давам отговор. Надявах се да ме изчака, само че той по този начин провежда нещата, че при денонощна работа снима най-хубавия български филм за 24 дни. Нямаше ме там и това до през днешния ден си остава най-голямата ми мъка”, това си спомня Добромир Манев. Ролята на младия пастир е поверена на починалия към този момент негов състудент Милен Пенев, който я изиграва ослепително. Така е решила ориста.
А по какъв начин е станал артист? Това е друга история: “В казармата бях трудовак. Взеха ме в редакцията на вестник “Трудово дело”. Може би щях да стана публицист, в случай че един път Йоско не ме бе завел в кабинета на татко си проф. Стефан Сърчаджиев. Изрецитирах “Червените ескадрони” или “Опълченците на Шипка”. Професорът сподели: “Ти си готов”, и ме одобри в неговия клас. Скоро по-късно обаче умря.
Новият учител на Манев и състудентите му е Методи Андонов, най-интелигентният човек, който е срещал през живота си. В класа са още: Стефан Данаилов, упоменатите към този момент Милен Пенев, Стефан Мавродиев, Марин Янев, цяло бъдещо съзвездие на родния екран и спектакъл.
Още като студент Манев влиза
и в киното. Случва се да се снима
в по три кино лентата по едно и също време
Първата лента “Мъже”, в която играе една от основните функции, е по сюжет на нашумелия тогава публицист и предстоящ бежанец Георги Марков. Първоначално за нея бил определен Стефан Данаилов, само че след още пробни фотоси, през които минали над двеста души, шансът споходил Добромир и той станал Сашо.
Във кино лентата има епизод, в който трима младежи се сбиват. Преди да се завърти камерата, участниците си дават обещание: Ще играем, но същински. Снимките са в дълбоката кал към пълноводна река: “Моите “врагове”, които не бяха професионални артисти, а две яки момчета от улицата, толкоз се вживяха в функциите си, че започнаха да топят главата ми в тинята - спомня си Манев. - Когато го направиха за трети път, без да ми дадат никаква опция даже да мръдна, започнах да се удушавам.
С последни сили съумях да се измъкна и под паника да изкрещя: “Стига!” Така се спасих.”
Българският Ален Делон (Стефан Данаилов) и Добромир Манев и различен път са кръстосвали шпаги в борба за режисьорското снизхождение. Следващия път обаче победил Ламбо.
“Така беше - спомня си родният Белмондо (Не е известно кой пръв го е нарекъл по този начин, само че това название си останало). - Грабна ми функциите под носа. Особено Иван Загубански от кино лентата “Първият куриер”. Ако ми я бяха дали, може би след това аз щях да съм майор Деянов от “На всеки километър”.
На сцената на Народния спектакъл на младежта, където минава по-голямата част от живота му, Добромир Манев
играе всичко - от
партиен секретар до щъркел
Да бъде принц обаче му се случвало най-често. Въобще ориста е много благосклонна към него - дарила го е с осанка, шанс и гений.
И в най-голямата рецесия след измененията през 1989 година Манев продължава да играе, намира място в кинопродукциите на надошлите у нас непознати режисьори. Точно тогава напълно инцидентно вижда една остаряла обич - Люба. За момент двамата с изненада откриват, че срещата им е съдбовна - дават обещание си в никакъв случай повече да не се разделят. Люба обаче от години живее в Америка. Любовта поема към
Обетованата земя.
Днес Българския
Белмондо още веднъж е тук
Върна се като художник. След толкоз години потегли по стъпките на своя брат парижкия актьор Никола Манев. Всъщност рисуването е втора уязвимост и на Добри. Даже учителите му предвиждали положително бъдеще като сътрудник на Рембранд, Пикасо и Жул Паскин. Актьорството обаче го е отклонило от този път. Странно е, че години по-късно на път за Америка той не взема нищо друго с изключение на няколко четки, бои и палитра. Там в няколко влиятелни изложения одобряват и правят оценка неговите първи картини. Явяват се и първите купувачи. Лекарка е подготвена да заплати 3700 $, колкото е оповестената цена, за негово платно. Не мога да взема толкоз пари от българка, отсича зографът и понижава на $1700.
Днес броят на изложбите на Добромир Манев наближава броя на филмите му. Някои от картините той вижда за първи път в сънищата си. В които към момента непрекъснато свети и сцената.
Исак ГОЗЕС
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ