Избрах жена си по Невена, призна Филип Трифонов
След именития им дует в Момчето си отива, Филип Трифонов е избрал брачна половинка по Коканова, показа самият той: "Мисля за Невена Коканова
На 12 декември преди осемдесет години, в деня на Свети Спиридон, настойник на обущарите,занаятите и керамиците, е родена „ първата дама “ на българското кино, както назовават Невена Коканова.Покрай Невена и занаята на киноактьора този ден би могъл да бъде включен към празника на Свети Спиридон.
Като артист в киното, имах щастието да се „ сродя “ на екрана в четири игрални кино лентата с неповторимата Невена Коканова. В два от тях, Спасението и сериала Селцето (излъчен 15 години след основаването му) по роля Невена беше моя майка, а в останалите два Момчето си отива и продължението Не си отивай, по роля не беше моя майка и желанието на режисьора Людмил Кирков да я боготворя, до момента в който камерата ни следи в Момчето си отива, за мен беше елементарно изпълнимо.
Невена въодушевяваше с наличието си и режисьор, и сътрудници, като Кирил Господинов (неин брачен партньор по сценарий) да „ пишат “ нови текстове по време на фотоси, от което бъдещият филм единствено печелеше.
Покрай Тютюн, Крадецът на праскови и Мъже в командировка преди срещата ни в Момчето си отива и Не си отивай, за мен Невена Коканова беше не първа дама, а икона на черно-бялото ни кино. Ролята й на стюардеса в Бъди щастлива, Ани натежа след години при избора ми на брачна половинка със същата специалност.
Връзката ни на белия екран, лимитирана в границите на 13 снимачни дни за четирите кино лентата, можеше да продължи и на театрална сцена, в случай че шефът Станислав Стратиев не беше отхвърлил молбата ми да постъпя на работа в Сатиричния спектакъл.
Мечтата ми да съм част от състава на Сатирата реализира Павел Васев в 2006-та (шест години откакто духът на Невена се пресели в отвъдното). Но и в този момент питат ли ме какво бих избрал: сред боза от ръката на Невена или разговор с нея на сцената в Сатиричния спектакъл, без да се възнамерявам, ще предпочета да запитвам прав за „ една боза от шест стотинки “.
Тогава тя ме целуна в кадър и, като „ целунат от Невена “, продължих, бих споделил стремглавата си кариера в киното, колкото и нескромно да звучи. Филмът Момчето си отива изпълни кината и пожъна огромен триумф. Години по-късно мъже, на пръв взор не стъпвали в киносалон, се надпреварваха да ме черпят. Главно поради срещите на героя от кръстословиците „ с три букви “ в епизодите му със сладкарката.
Почерпката с въпросните „ киномани “ стартира нормално с „ Ей огромна работа сте вие от киното, а наздраве! “ И от„ наздраве до наздраве “ и без всякаква връзка стига до „ Абе я ми кажи, но почтено, ти имал ли си нещо общо с Венчето? “ Като, произнасяйки „ нещо “, въпросът му се укрепва жестикулационно от най-дългия пръст на дясната ръка. Едва ли не „ таковал ли си я? “, на което рипвам:„ по какъв начин може да си мислиш сходно нещо, ние сме сътрудници “ и тем сходни щуротии… При което „ фенът на хубавите български филми “ ненадейно изгубва интерес към тематиката,така, както я е подхванал.
Ако я бяха поканили (и пуснали), Невена с лекост би заместила всяка от огромни актриси на западноевропейското следвоенно кино. Но след демократичните промени в 1989 година си обясних извора на екранната й магия, научавайки за майка й, последвала като законна брачна половинка капитан Богдан Коканов от Виена до Дупница.
Вероятно дребната Невена и брат й са разговаряли на майчин език с майка си Елеонора. (може би в новата книга за Невена има нещо по този повод). Но след изпращането на капитан Коканов да копае собственоръчно насипи за националната власт на остров Персин, община Белене и мъжът на Невена на дали ще научи, че брачната половинка му е чела Стефан Цвайг в оригинал.
Не зная дали има киносалон (или най-малко МОЛ с киносалон), кръстен на Невена Коканова, само че два театъра носят името на актрисата. В Ямбол, да подсеща за първите й театрални изяви и Театър „ Невена Коканова – Дупница “ да припомня за родния град на филмовата актриса. Подчертавам „ филмовата “, тъй като камерата се е произнесла кой става и кой не става за кино.
Ако най-малко едно крило от постройката на продадения Киноцентър беше оставено неприватизирано за български филми (вместо НФЦ да заплаща наеми на Министерския съвет), крилото в Бояна можеше да носи нейното име: Национален Филмов Център Невена Коканова.
На 12 декември преди осемдесет години, в деня на Свети Спиридон, настойник на обущарите,занаятите и керамиците, е родена „ първата дама “ на българското кино, както назовават Невена Коканова.Покрай Невена и занаята на киноактьора този ден би могъл да бъде включен към празника на Свети Спиридон.
Като артист в киното, имах щастието да се „ сродя “ на екрана в четири игрални кино лентата с неповторимата Невена Коканова. В два от тях, Спасението и сериала Селцето (излъчен 15 години след основаването му) по роля Невена беше моя майка, а в останалите два Момчето си отива и продължението Не си отивай, по роля не беше моя майка и желанието на режисьора Людмил Кирков да я боготворя, до момента в който камерата ни следи в Момчето си отива, за мен беше елементарно изпълнимо.
Невена въодушевяваше с наличието си и режисьор, и сътрудници, като Кирил Господинов (неин брачен партньор по сценарий) да „ пишат “ нови текстове по време на фотоси, от което бъдещият филм единствено печелеше.
Покрай Тютюн, Крадецът на праскови и Мъже в командировка преди срещата ни в Момчето си отива и Не си отивай, за мен Невена Коканова беше не първа дама, а икона на черно-бялото ни кино. Ролята й на стюардеса в Бъди щастлива, Ани натежа след години при избора ми на брачна половинка със същата специалност.
Връзката ни на белия екран, лимитирана в границите на 13 снимачни дни за четирите кино лентата, можеше да продължи и на театрална сцена, в случай че шефът Станислав Стратиев не беше отхвърлил молбата ми да постъпя на работа в Сатиричния спектакъл.
Мечтата ми да съм част от състава на Сатирата реализира Павел Васев в 2006-та (шест години откакто духът на Невена се пресели в отвъдното). Но и в този момент питат ли ме какво бих избрал: сред боза от ръката на Невена или разговор с нея на сцената в Сатиричния спектакъл, без да се възнамерявам, ще предпочета да запитвам прав за „ една боза от шест стотинки “.
Тогава тя ме целуна в кадър и, като „ целунат от Невена “, продължих, бих споделил стремглавата си кариера в киното, колкото и нескромно да звучи. Филмът Момчето си отива изпълни кината и пожъна огромен триумф. Години по-късно мъже, на пръв взор не стъпвали в киносалон, се надпреварваха да ме черпят. Главно поради срещите на героя от кръстословиците „ с три букви “ в епизодите му със сладкарката.
Почерпката с въпросните „ киномани “ стартира нормално с „ Ей огромна работа сте вие от киното, а наздраве! “ И от„ наздраве до наздраве “ и без всякаква връзка стига до „ Абе я ми кажи, но почтено, ти имал ли си нещо общо с Венчето? “ Като, произнасяйки „ нещо “, въпросът му се укрепва жестикулационно от най-дългия пръст на дясната ръка. Едва ли не „ таковал ли си я? “, на което рипвам:„ по какъв начин може да си мислиш сходно нещо, ние сме сътрудници “ и тем сходни щуротии… При което „ фенът на хубавите български филми “ ненадейно изгубва интерес към тематиката,така, както я е подхванал.
Ако я бяха поканили (и пуснали), Невена с лекост би заместила всяка от огромни актриси на западноевропейското следвоенно кино. Но след демократичните промени в 1989 година си обясних извора на екранната й магия, научавайки за майка й, последвала като законна брачна половинка капитан Богдан Коканов от Виена до Дупница.
Вероятно дребната Невена и брат й са разговаряли на майчин език с майка си Елеонора. (може би в новата книга за Невена има нещо по този повод). Но след изпращането на капитан Коканов да копае собственоръчно насипи за националната власт на остров Персин, община Белене и мъжът на Невена на дали ще научи, че брачната половинка му е чела Стефан Цвайг в оригинал.
Не зная дали има киносалон (или най-малко МОЛ с киносалон), кръстен на Невена Коканова, само че два театъра носят името на актрисата. В Ямбол, да подсеща за първите й театрални изяви и Театър „ Невена Коканова – Дупница “ да припомня за родния град на филмовата актриса. Подчертавам „ филмовата “, тъй като камерата се е произнесла кой става и кой не става за кино.
Ако най-малко едно крило от постройката на продадения Киноцентър беше оставено неприватизирано за български филми (вместо НФЦ да заплаща наеми на Министерския съвет), крилото в Бояна можеше да носи нейното име: Национален Филмов Център Невена Коканова.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ