Жените между 25 и 45 години най-често страдат от сезонна депресия
След края на лятото и захлаждане на времето, доста постоянно хората изпитват усложнение да се настроят още веднъж на работна вълна и това ги кара да се усещат зле. Повече за това какво съставляват есенно-зимните депресии и по какъв начин да се оправим с тях ни описа в интевю психологът доцент доктор Милена Бръчкова.
Доц. Бръчкова, какво съставлява есенно-зимната меланхолия? Има ли избрана характерност и разграничава ли се от другите типове депресии?
В края на лятото, когато към този момент се сбогуваме с топлите летни дни край морския бряг или планината, когато се връщаме към забързаното градско всекидневие и дните стартират да стават все по-къси, мрачни и дъждовни, а пък нощите – все по-дълги и студени, огромна част от хората стават подтиснати и меланхолични. Това са първите признаци и признаци на положението, което назоваваме сезонна или есенно-зимна меланхолия. Трябва да подчертаем, че това е нещо друго от болестното положение на същинската клинична меланхолия. Сезонната меланхолия се характеризира с угнетеност, потиснатост, неприятно въодушевление, незаинтересованост, липса на сила, бърза уморяемост, намалена централизация, бодърствуване нощем и унесеност денем и така нататък Апетитът нараства, изключително към сладки неща, и оттова се усилва и тежестта. Това положение не включва тежки признаци на непрекъсната дълбока горест, няма прекарване на мощни страхове и мисли за самоубийство, които са присъщи за клиничната меланхолия. Тоест при есенно-зимната меланхолия не става въпрос за болестно положение, а за нужда от пренастройване на организма и акомодация на биологичния ни часовник към промяната на сезоните и към измененията на денонощния темп на интензивност. Това положение не е типично единствено за нашето съвремие. Още в предишното, един от първите психиатри от края на XIX век – началото на XX век Емил Крепелин е писал за „ печалните хора на зимата ”.
Кои са главните аргументи за сезонната меланхолия?
Като съществени физиологични аргументи, през днешния ден към този момент знаем, че това са намаляването на слънчевата светлина, по-голямата дълготрайност на нощта и неналичието на задоволително витамин Д. Малките часове слънчева светлина водят до понижаване на синтеза на серотонин, наименуван „ хормон на щастието ”. Освен това по-дългите нощи карат тялото да създава по-големи количества от хормона мелатонин и това е повода хората да се усещат по-сънливи и замаяни. Социалните аргументи допълват картината – настъпващи страхове от финансови усложнения, сметки за отопление, все по-чести заплашителни информации в медиите за застрашителна грипна вълна и така нататък Тоест натрупва се напрежение в хората, водещо до дистрес и провокиращо депресивни положения.
Кои хора са най-податливи и най-лесно могат да изпаднат в меланхолия?
Първоначално се вижда, че са наранени хората, които живеят в по-отдалечените от екватора региони, т.е. там където продължителността на естественото слънчево греене е по-кратка. Напоследък, под въздействие на обществени и стопански фактори, от ден на ден хора стартират да страдат от сезонна меланхолия в развитите стопански региони на света. Доказано е, че дамите са доста по-податливи на депресивни положения, в сравнение с мъжете. Причините са сложни – хормонални, биологични, прочувствени. Най-често дамите сред 25 и 45 години са склонни да изпаднат в депресивни положения. Напоследък като наклонност се откроява повишаване на броя на мъжете, наранени от сезонна меланхолия, както и понижаване на възрастта, т.е. от ден на ден младежи в следучилищна и студентска възраст са склонни към меланхолия.
Бихте ли дали препоръки на нашите читатели по отношение на това по какъв начин да се предпазят от сходно положение?
Тъй като множеството прояви са свързани с това, че започваме да прекарваме повече време на закрито, спим повече, движим се по-малко, тъкмо там би трябвало да съсредоточим напъните си, с цел да се предпазим от депресивни прояви. Ранно ставане, физическа интензивност, спорт, фитнес, разходка - даже единствено 10-15 минути на чист въздух има доста тонизиращо влияние, повече естествена светлина – това са главните неща за справяне с депресията. Разходката в един даже заоблачен зимен ден носи към 1000 до 2000 лукса, до момента в който в офиса или у дома човек получава към 300 до 500. Специалистите оферират терапия с цветна светлина, която включва основаване на самостоятелна цветова примес, всекидневно превозване под влияние на лечебни лампи от половин до 2 часа. При по-леки случаи на угнетеност, светлинните терапевти поучават да се заобиколим с ярки жълти, оранжеви и червени предмети. Освен това, психолозите доста постоянно поучават да променим метода си на хранене, тъй като производството на серотонин и допамин се подтиква от въглехидрати и по тази причина би трябвало да включим в менюто си въглехидратни артикули. Добре е това да бъде калоричен кафяв ориз или овес, защото техните въглехидрати се усвояват по-бавно. За повишение равнището на витамин Д, положителни източници са прясна риба, зърнени храни, прясно и кисело мляко. Освен това е значимо да се набират Омега 3 мастни киселини и да се ограничи захарта. Много хора употребяват билки, които са типични при разстройство на нервната система и доста могат да подобрят положението. Това са маточина, валериана, хмел, жълт кантарион и други. Социалните психолози подчертават доста и на обществените контакти, срещите, заниманията с другари, занимания – всичко, което може да ни донесе наслаждение и разтоварване.
Можем ли да обобщим, че есенно-зимната меланхолия не може да прерасне в освен това като физическо заболяване или мисли за самоубийство, а е просто сезонно положение, което ще отмине?
Точно по този начин. Есенно-зимната меланхолия не е заболяване, тя е положение на сезонна потиснатост и незаинтересованост и не трябва да се смесва с клиничната меланхолия, чиито съществени признаци са дълбока горест, прочувствена празнина, обезсърчение, мисли за гибел. Разбира се, и в сезонните депресии ги има признаците на загуба или наддаване на тегло, забавеност на мислите и придвижванията, липса на мотивация, заспалост, само че при клиничната се среща положение на яд, нервност с периодично повтаряне на епизоди на еуфория и хиперактивност. В началото, когато клиничната меланхолия има краткотрайни и епизодични признаци, тя може да бъде сбъркана със сезонна, само че когато признаците не отшумяват, зачестяват и тревожното положение стане непрекъснато и всекидневно, тогава в действителност приказваме за клинична меланхолия и би трябвало да бъде потърсена помощ от експерт.
Доц. Бръчкова, какво съставлява есенно-зимната меланхолия? Има ли избрана характерност и разграничава ли се от другите типове депресии?
В края на лятото, когато към този момент се сбогуваме с топлите летни дни край морския бряг или планината, когато се връщаме към забързаното градско всекидневие и дните стартират да стават все по-къси, мрачни и дъждовни, а пък нощите – все по-дълги и студени, огромна част от хората стават подтиснати и меланхолични. Това са първите признаци и признаци на положението, което назоваваме сезонна или есенно-зимна меланхолия. Трябва да подчертаем, че това е нещо друго от болестното положение на същинската клинична меланхолия. Сезонната меланхолия се характеризира с угнетеност, потиснатост, неприятно въодушевление, незаинтересованост, липса на сила, бърза уморяемост, намалена централизация, бодърствуване нощем и унесеност денем и така нататък Апетитът нараства, изключително към сладки неща, и оттова се усилва и тежестта. Това положение не включва тежки признаци на непрекъсната дълбока горест, няма прекарване на мощни страхове и мисли за самоубийство, които са присъщи за клиничната меланхолия. Тоест при есенно-зимната меланхолия не става въпрос за болестно положение, а за нужда от пренастройване на организма и акомодация на биологичния ни часовник към промяната на сезоните и към измененията на денонощния темп на интензивност. Това положение не е типично единствено за нашето съвремие. Още в предишното, един от първите психиатри от края на XIX век – началото на XX век Емил Крепелин е писал за „ печалните хора на зимата ”.
Кои са главните аргументи за сезонната меланхолия?
Като съществени физиологични аргументи, през днешния ден към този момент знаем, че това са намаляването на слънчевата светлина, по-голямата дълготрайност на нощта и неналичието на задоволително витамин Д. Малките часове слънчева светлина водят до понижаване на синтеза на серотонин, наименуван „ хормон на щастието ”. Освен това по-дългите нощи карат тялото да създава по-големи количества от хормона мелатонин и това е повода хората да се усещат по-сънливи и замаяни. Социалните аргументи допълват картината – настъпващи страхове от финансови усложнения, сметки за отопление, все по-чести заплашителни информации в медиите за застрашителна грипна вълна и така нататък Тоест натрупва се напрежение в хората, водещо до дистрес и провокиращо депресивни положения.
Кои хора са най-податливи и най-лесно могат да изпаднат в меланхолия?
Първоначално се вижда, че са наранени хората, които живеят в по-отдалечените от екватора региони, т.е. там където продължителността на естественото слънчево греене е по-кратка. Напоследък, под въздействие на обществени и стопански фактори, от ден на ден хора стартират да страдат от сезонна меланхолия в развитите стопански региони на света. Доказано е, че дамите са доста по-податливи на депресивни положения, в сравнение с мъжете. Причините са сложни – хормонални, биологични, прочувствени. Най-често дамите сред 25 и 45 години са склонни да изпаднат в депресивни положения. Напоследък като наклонност се откроява повишаване на броя на мъжете, наранени от сезонна меланхолия, както и понижаване на възрастта, т.е. от ден на ден младежи в следучилищна и студентска възраст са склонни към меланхолия.
Бихте ли дали препоръки на нашите читатели по отношение на това по какъв начин да се предпазят от сходно положение?
Тъй като множеството прояви са свързани с това, че започваме да прекарваме повече време на закрито, спим повече, движим се по-малко, тъкмо там би трябвало да съсредоточим напъните си, с цел да се предпазим от депресивни прояви. Ранно ставане, физическа интензивност, спорт, фитнес, разходка - даже единствено 10-15 минути на чист въздух има доста тонизиращо влияние, повече естествена светлина – това са главните неща за справяне с депресията. Разходката в един даже заоблачен зимен ден носи към 1000 до 2000 лукса, до момента в който в офиса или у дома човек получава към 300 до 500. Специалистите оферират терапия с цветна светлина, която включва основаване на самостоятелна цветова примес, всекидневно превозване под влияние на лечебни лампи от половин до 2 часа. При по-леки случаи на угнетеност, светлинните терапевти поучават да се заобиколим с ярки жълти, оранжеви и червени предмети. Освен това, психолозите доста постоянно поучават да променим метода си на хранене, тъй като производството на серотонин и допамин се подтиква от въглехидрати и по тази причина би трябвало да включим в менюто си въглехидратни артикули. Добре е това да бъде калоричен кафяв ориз или овес, защото техните въглехидрати се усвояват по-бавно. За повишение равнището на витамин Д, положителни източници са прясна риба, зърнени храни, прясно и кисело мляко. Освен това е значимо да се набират Омега 3 мастни киселини и да се ограничи захарта. Много хора употребяват билки, които са типични при разстройство на нервната система и доста могат да подобрят положението. Това са маточина, валериана, хмел, жълт кантарион и други. Социалните психолози подчертават доста и на обществените контакти, срещите, заниманията с другари, занимания – всичко, което може да ни донесе наслаждение и разтоварване.
Можем ли да обобщим, че есенно-зимната меланхолия не може да прерасне в освен това като физическо заболяване или мисли за самоубийство, а е просто сезонно положение, което ще отмине?
Точно по този начин. Есенно-зимната меланхолия не е заболяване, тя е положение на сезонна потиснатост и незаинтересованост и не трябва да се смесва с клиничната меланхолия, чиито съществени признаци са дълбока горест, прочувствена празнина, обезсърчение, мисли за гибел. Разбира се, и в сезонните депресии ги има признаците на загуба или наддаване на тегло, забавеност на мислите и придвижванията, липса на мотивация, заспалост, само че при клиничната се среща положение на яд, нервност с периодично повтаряне на епизоди на еуфория и хиперактивност. В началото, когато клиничната меланхолия има краткотрайни и епизодични признаци, тя може да бъде сбъркана със сезонна, само че когато признаците не отшумяват, зачестяват и тревожното положение стане непрекъснато и всекидневно, тогава в действителност приказваме за клинична меланхолия и би трябвало да бъде потърсена помощ от експерт.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ