Азербайджан чака от Армения карти на минираните райони
След края на 44-дневната война предходната есен, обезвреждането на противопехотни мини и други невзривени военни останки се обрисува като един от най-належащите въпроси. Д-р Васиф Хусейнов изяснява за какво Армения би трябвало да съобщи картите на минираните територии, които в този момент са под контрола на Азербайджан, в тази публикация за KarabakhSpace.eu.
Изминаха към този момент шест месеца от първия изстрел на Втората Карабахска война, почнала рано сутринта на 27 септември 2020 година Войната постави завършек на трийсетгодишното статукво в спора сред Армения и Азербайджан за района Карабах и близките области, приети в интернационален проект като част от Азербайджан, само че попаднали под контрола на Армения след Първата Карабахска война при започване на 90-те години.
След успеха над Армения на бойното поле, Азербайджан съумя да възвърне контрола си върху окупираните територии. Краят на окупацията, който Азербайджан дефинира като разрешаване на спора, дава неповторима опция да се откри общ език и да се реализиран съглашения по противоречивите въпроси сред страните.
Затова тази нова обстановка беше приветствана от множеството районни и интернационалните участници като удобна за построяването на дълготраен мир и проспериращи платформи за съдействие в района. Съществуват обаче многочислени провокации пред тази вероятност и двете страни би трябвало да се възползват от всяка опция, която може да помогне за превъзмогването им.
Фактите, че държавните управления на Армения и Азербайджан признават изгодите от съдействието в границите на районни транспортни и други планове, основават добра основа за отваряне на нова глава в връзките сред двете страни.
На този стадий от връзките предаването от страна на Армения на картите с минирани региони в някогашните окупирани територии на Азербайджан би дало значителен подтик на мирния развой и би насърчило двете страни да реализират компромис по други конфликтни въпроси. Това обаче е освен рецепта за облекчение на напрежението сред страните, само че и ред на интернационалното филантропично право, който не разрешава безразборното потребление на противопехотни мини.
Азербайджанските управляващи декларират, че някогашният окупиран район в огромна степен е миниран, като постоянно са наранени гражданска инфраструктура, улично осветяване, канали, пътни възли, дворове, гробища, крайбрежия на реки и селски и градски пътеки. „ Понякога в минираните региони се откриват повече от 10 мини на квадратен метър ", съгласно Азербайджанската организация за противоминна активност (ANAMA). До 20 азербайджански жители, в това число цивилни, са убити, а над 70 души са ранени от детонации на мини в освободените територии от края на последната война насам.
Отказът на Ереван да съблюдава интернационалното право и да сътрудничи по този сензитивен въпрос, макар възходящия брой жертви, възмущава азербайджанската страна, в допълнение изостря районната обстановка и попречва установяването на дух на съдействие сред двете страни.
„ Противопехотните мини, сложени всеобщо от Армения в освободени земи на Азербайджан, безсистемно убиват, осакатяват цивилни и повреждат стопанската система и околната среда. Армения отхвърля да даде точни карти на минираните региони. Безотговорното държание на Армения би трябвало да бъде съществено наказано ", написа Хикмет Хаджиев, асистент на президента на Азербайджан в своя формален акаунт в Twitter на 17 март. В друго изказване в края на март той съобщи, че освободените територии на Карабах са измежду най-минираните територии в света, наричайки това „ минен гнет " от страна на Армения против Азербайджан.
„ При един от последните гърмежи на мини, които се случиха на 16 март в район Агдам, пострадаха шестима цивилни, двама от тях бяха убити ", съобщи азербайджанският външен министър Джейхун Байрамов на взаимна конференция със своя словашки сътрудник Иван Корчок в Баку на 17 март, като назова това „ продължение на експанзията на Армения против Азербайджан " и прикани интернационалната общественост да окаже напън над Армения да съобщи карти на мините. Според информацията, предоставена от ANAMA, по време на интервенции по разминиране от 27 септември насам са тествани над 16 586 квадратни метра площи (1,66 хектара) и са открити и обезвредени 9584 противопехотни и противотанкови мини и 7081 невзривени муниции.
Според някои оценки процесът на разминиране на всички освободени територии може да отнеме повече от двадесет години и се усложнява в допълнение от планинския релеф на района. Международната поддръжка, която Азербайджан получи, оказва помощ да се форсира процесът, само че не позволява казуса в нужния период.
Ето за какво е извънредно значимо арменските управляващи да предадат картите на минираните обекти, да спрат да нагнетяват напрежението в района с повече провокации и провокации и да се възползват от неповторимия исторически късмет да извърнат нова страница в връзките сред азербайджанци и арменци. Армения няма рационална опция, с изключение на да сътрудничи при разминирането на района Карабах, тъй като, наред с другото, всяка детонация, която убива цивилни, също е изстрел против самодейностите за мир - сигурно, в случай че мирът е нещо, към което Армения се стреми в връзките си с Азербайджан.
Написано от Васиф Хусейнов, старши консултант в Центъра за разбор на интернационалните връзки (AIR Center)
Изминаха към този момент шест месеца от първия изстрел на Втората Карабахска война, почнала рано сутринта на 27 септември 2020 година Войната постави завършек на трийсетгодишното статукво в спора сред Армения и Азербайджан за района Карабах и близките области, приети в интернационален проект като част от Азербайджан, само че попаднали под контрола на Армения след Първата Карабахска война при започване на 90-те години.
След успеха над Армения на бойното поле, Азербайджан съумя да възвърне контрола си върху окупираните територии. Краят на окупацията, който Азербайджан дефинира като разрешаване на спора, дава неповторима опция да се откри общ език и да се реализиран съглашения по противоречивите въпроси сред страните.
Затова тази нова обстановка беше приветствана от множеството районни и интернационалните участници като удобна за построяването на дълготраен мир и проспериращи платформи за съдействие в района. Съществуват обаче многочислени провокации пред тази вероятност и двете страни би трябвало да се възползват от всяка опция, която може да помогне за превъзмогването им.
Фактите, че държавните управления на Армения и Азербайджан признават изгодите от съдействието в границите на районни транспортни и други планове, основават добра основа за отваряне на нова глава в връзките сред двете страни.
На този стадий от връзките предаването от страна на Армения на картите с минирани региони в някогашните окупирани територии на Азербайджан би дало значителен подтик на мирния развой и би насърчило двете страни да реализират компромис по други конфликтни въпроси. Това обаче е освен рецепта за облекчение на напрежението сред страните, само че и ред на интернационалното филантропично право, който не разрешава безразборното потребление на противопехотни мини.
Азербайджанските управляващи декларират, че някогашният окупиран район в огромна степен е миниран, като постоянно са наранени гражданска инфраструктура, улично осветяване, канали, пътни възли, дворове, гробища, крайбрежия на реки и селски и градски пътеки. „ Понякога в минираните региони се откриват повече от 10 мини на квадратен метър ", съгласно Азербайджанската организация за противоминна активност (ANAMA). До 20 азербайджански жители, в това число цивилни, са убити, а над 70 души са ранени от детонации на мини в освободените територии от края на последната война насам.
Отказът на Ереван да съблюдава интернационалното право и да сътрудничи по този сензитивен въпрос, макар възходящия брой жертви, възмущава азербайджанската страна, в допълнение изостря районната обстановка и попречва установяването на дух на съдействие сред двете страни.
„ Противопехотните мини, сложени всеобщо от Армения в освободени земи на Азербайджан, безсистемно убиват, осакатяват цивилни и повреждат стопанската система и околната среда. Армения отхвърля да даде точни карти на минираните региони. Безотговорното държание на Армения би трябвало да бъде съществено наказано ", написа Хикмет Хаджиев, асистент на президента на Азербайджан в своя формален акаунт в Twitter на 17 март. В друго изказване в края на март той съобщи, че освободените територии на Карабах са измежду най-минираните територии в света, наричайки това „ минен гнет " от страна на Армения против Азербайджан.
„ При един от последните гърмежи на мини, които се случиха на 16 март в район Агдам, пострадаха шестима цивилни, двама от тях бяха убити ", съобщи азербайджанският външен министър Джейхун Байрамов на взаимна конференция със своя словашки сътрудник Иван Корчок в Баку на 17 март, като назова това „ продължение на експанзията на Армения против Азербайджан " и прикани интернационалната общественост да окаже напън над Армения да съобщи карти на мините. Според информацията, предоставена от ANAMA, по време на интервенции по разминиране от 27 септември насам са тествани над 16 586 квадратни метра площи (1,66 хектара) и са открити и обезвредени 9584 противопехотни и противотанкови мини и 7081 невзривени муниции.
Според някои оценки процесът на разминиране на всички освободени територии може да отнеме повече от двадесет години и се усложнява в допълнение от планинския релеф на района. Международната поддръжка, която Азербайджан получи, оказва помощ да се форсира процесът, само че не позволява казуса в нужния период.
Ето за какво е извънредно значимо арменските управляващи да предадат картите на минираните обекти, да спрат да нагнетяват напрежението в района с повече провокации и провокации и да се възползват от неповторимия исторически късмет да извърнат нова страница в връзките сред азербайджанци и арменци. Армения няма рационална опция, с изключение на да сътрудничи при разминирането на района Карабах, тъй като, наред с другото, всяка детонация, която убива цивилни, също е изстрел против самодейностите за мир - сигурно, в случай че мирът е нещо, към което Армения се стреми в връзките си с Азербайджан.
Написано от Васиф Хусейнов, старши консултант в Центъра за разбор на интернационалните връзки (AIR Center)
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ