Летящата класна стая
След като ние, възрастните, работим от " домакински офис ", за какво децата ни да не учат във виртуално учебно заведение?
[Shutterstock] Още по тематиката
Награди за иновативност вместо букети при започване на образователната година
За пръв път самодейността Teaching Alpha награждава с 3 хиляди лв. учители, които са водачи в специалността си
18 сеп 2018
Информирано униформени
Кратка история на учебната униформа и някои от главните ЗА и ПРОТИВ по тематиката
18 сеп 2018
Изтърканите подметки на модерното обучение
Оценките и бележкарството и кой има потребност от тях
17 сеп 2018
Есен на учебно заведение
" Капитал K:ids 2018 " е за всичко в, към и отвън учебното заведение, което назоваваме образование
6 сеп 2018
Бебето плувец
Според треньора по ранно плуване Деница Чобанова в басейна децата и родителите им се учат на доверие, партньорство и взаимопомощ
11 окт 2017
Цели в прахуляк и драскотини
Децата и техните най-хубави другари – нарисувани, разказани и предпочетени измежду всички други
10 окт 2017 Статията е част от специфичното издание " K:ids ", което е подарък за всички, закупили вестник " Капитал " в интервала 7-13 септември.
XXI век е векът на динамичните и световни промени във всяка сфера от живота ни. През миналите няколко години даже в мудната ни просветителна система настъпиха осезаеми промени. Стремителното развиване на технологиите и цифровата среда изправи българските учители, възпитаници и родители пред предизвикването да приспособят, доколкото е допустимо, метода на поднасяне на образователната материя, своя метод, че даже и себе си. Опитите на просветителната ни система да се приспособява към революционното нахлуване на технологиите обаче към момента вървят с дребни и неуверени бебешки стъпчици. Настоящата обстановка докара до неизбежния конфликт сред старите педагогичен похвати и настъпващите умни машини с безграничен достъп до голям размер информация. Този конфликт извади на напред във времето главния въпрос – доколко децата и родителите са готови за динамично изменящата се среда в света?
По-старото потомство, чието техническо средство на образование гравитира, общо взето, към касетофона, упреква актуалните възпитаници, че нямат задоволително познания в личните си глави, а разчитат най-много на електронни търсещи системи и уеб основани енциклопедии със съмнителна меродавност. Подрастващите пък, като се изключи че могат да смъкват цялото наличие на една касетка за касетофон за секунди, имат вяра, че колкото и познания да имаш, в случай че не ползваш актуалните технологии, си оставаш просто академик, пропуснат във времето. Въпросът е по какъв начин да се откри здравословният баланс сред тях.
Аз съм средностатистическа майка на седемгодишен малчуган, който към този момент основава свои лични игри онлайн. И по тази причина имам вяра, че при космополитността на актуалния свят и опциите, които ни предлага той, е неестествено да не се възползваме от всичко ново. Днес да вземем за пример е изцяло допустимо да работим от разнообразни елементи на света, до момента в който пътуваме, или даже да сменяме професионалната си тенденция, като изкараме онлайн подготовка, без да се постанова даже да ставаме от леглото. А откакто ние, възрастните, можем и работим от " домакински офис ", какво пречи децата ни да се образоват във виртуално учебно заведение? И в действителност дали тъкмо това не е моделът на просветителните системи на бъдещето? Затова, преди да се противопоставите с нормалния мотив, че това е " домашно образование ", дано изложа някои обстоятелства за виртуалното учебно заведение, които може да ви изненадат и да ви накарат да преосмислите отношението си към него.
Добрите практики
Онлайн учебното заведение (виртуално учебно заведение, или електронно учебно заведение, или киберучилище) преподава на учениците напълно или най-вече онлайн (дистанционно, посредством интернет). Виртуалното учебно заведение предлага същите преимущества, както и действителното учебно заведение (учебни материали, извършения, самообучителни курсове, беседи и часове с преподаватели в действително време, проби, уеб конгреси и т.н.), само че ги доставя посредством интернет. Физическото наличие е излишно или е единствено в допълнение. Учебните модели варират от отдалечено независимо образование (асинхронно), до живи интерактивни класове, в които учениците работят с преподавател по време на урока, по групи (синхронно). Размерите на виртуалните класове също варират - от дребна група от 6 до 30 възпитаници при синхронните образования до стотици или хиляди при самостоятелните форми.
Този метод на отдалечено образование дава неповторимата независимост да учиш от всяка точка на света, без спомагателни разноски за пътувания и безценен престой в разнообразни страни. Помислете и за незаменимия обществен плюс - виртуалният метод на образование подсигурява правото на достъп до обучение на всички физически възпрепятствани хора, на страдащите от разнообразни болести или степени на неработоспособност, които също имат право на познание и обучение, само че нямат физическа опция да посещават обичайно учебно заведение, нито могат да си разрешат частни учители всекидневно.
В България през 2011 година като част от акцията " Заедно сме по–силни " на Българската асоциация " Диабет " даже беше извършен обучителен шестмесечен онлайн семинар под формата на виртуално учебно заведение, включващо самостоятелни обучителни беседи със експерти ендокринолози и учебно заведение за пациенти с диабет вид 2. В него са се записали голям брой хора, искащи да се образоват по тематиката – както пациенти, по този начин и техни близки.
Всъщност по-технологичната част на света познава тази форма на образование от много от дълго време. Още в края на 90-те години на предишния век в Съединени американски щати се появяват изцяло онлайн основани учебни заведения, а към 2015 година там те към този момент са 526 и в тях учат 278 511 възпитаници. У нас първото такова по рода си учебно заведение е учредено през 2005 година и се назовава " ВОС (Виртуална просветителна система) " По жицат@ ".
Платформата дава цялостна стратегия за отдалечено образование по български език, литература и история на възпитаници от всяка точка на света, даже в действително време с професионални педагози и преподаватели от България. Учебният материал съставлява особено основана цялостна стратегия съгласно потребностите на учениците, които живеят непрекъснато отвън България. Основател на " По жицата@ " е младият българин Валентин Ненков, който от години живее и работи в Съединени американски щати. Мотивът му да сътвори сходно учебно заведение е все по-нарастващата нужда от образование по български език за многочислените български общности оттатък границите на България. За времето си на битие в " По жицат@ " са учили няколко хиляди българи на друга възраст. " Основната активност е ориентирана към децата. Обучението е по главните предмети, които не могат да учат в учебните заведения по света, а точно български език и литература и българска история ", споделя в изявление от 2008 година господин Ненков. И в случай че в началото виртуалното учебно заведение е посещавано от възпитаници на друга възраст, в последните няколко години негови ученици са най-вече 5-6-7-годишни българчета, първо потомство емигранти. Така във виртуалната класна стая на " По жицат@ " в един миг дружно се оказват българчета от Англия, Америка, Канада, Италия, ЮАР, Дубай
Оптимистичното е, че с изключение на " По жицат@ ", чиято целева публика са главно български емигранти, към този момент изцяло действат и доста виртуални просветителни платформи, ориентирани към учениците в страната. Изключително потребното и богато откъм образователни класове е виртуалното учебно заведение Daskal.eu. Училището предлага както образование по БЕЛ, математика, осведомителни технологии, подготовка за матури, естествени науки, филантропични науки – история, философия, география, по този начин и профилирани обучителни курсове като " Основи на счетоводството ", " Предприемачество ", " Икономика " и така нататък
Виртуално построена е и просветителната платформа " Уча.се ", която разполага с база от над 7000 особено основани видеоуроци, които възпитаници от предучилищна възраст до 12 клас могат да гледат и учат онлайн.
За страдание у нас към момента няма настоящ закон за виртуалното обучение, само че въпреки всичко наклонността на развиване на тази сфера е в позитивна посока. Все повече обичайни образователни заведения и университети основават свои виртуални стратегии като опция за спомагателни квалификации към образователните им проекти.
Вредните стандарти
Дори да изключим законодателните спънки, онлайн образованието ще бъде обвързвано за дълго в съзнанието на българина с доста разнообразни стандарти. Хората постоянно мислят, че учениците, които се образоват виртуално, не са задоволително умни, с цел да бъдат признати в обичайни учебни заведения, или че са мързеливи, или пък, че не получават действителни и " същински " степени и дипломи за приключеното си обучение. Точно тези изказвания обезкуражават и останалите да запишат онлайн курсове и те остават в обичайна просветителна система, която - да го кажем напряко – употребява големи финансови средства, нерви и години от живота ни.
Противниците на виртуалната форма на образование настояват, че онлайн стратегиите би трябвало да се придържат към общоприетите просветителни стандарти. За да се оправи с тази рецензия, Международната асоциация за онлайн образование K-12 (iNACOL) е създала набор от стандарти, оповестени през септември 2007 година и обновени на 12 октомври 2011 година Смята се, че това е извънредно значима стъпка в мониторинга на онлайн стратегиите, предлагани в международен мащаб.
Благодарение на нея, а и на към този момент потвърдилите в пазарни условия професионализма си онлайн студенти доводите срещу виртуалното обучение полека-лека стартират да отпадат. Нищо не ни пречи да желаяме да изкараме курс по неврология, да речем, и просто да го открием из мрежата като образование онлайн. Като родител обаче аз също си давам сметка, че когато става въпрос за нас и нашата подготовка е едно, само че когато иде тирада за децата ни, сме най-малко тройно по-внимателни в избора си.
Едно от най-разпространените терзания, свързани с главните и междинни виртуални учебни заведения, е митът, че липсва обществена връзка. Факт е, че моделът на отдалечено независимо образование лимитира човешкото взаимоотношение и го свежда до най-малко, само че в едно интерактивно онлайн учебно заведение (синхронно обучение) уроците са обществено построени. Учениците са в контакт както между тях, по този начин и с учителите посредством програмен продукт, възложен от съответното виртуално учебно заведение, посредством е-поща, както по време на уроци, по този начин и отвън клас. Те могат да споделят и по телефон, когато това е позволено. Чрез другите типове обществени контакти се развиват и персоналните взаимоотношения. Някои онлайн учебни заведения даже се занимават съответно с персоналната и обществената поддръжка, изключително в случаите с по-малки възпитаници. Те оферират в допълнение образование по обществени умения. А пък бранителите на онлайн учебните заведения и виртуалното образование показват измежду главните преимуществата това, че контролът върху издевателството и насилието измежду учениците е доста по-лесно изпълним. Да споменем и че физическата форма на принуждение по време на учебно заведение е изцяло изключена.
В онлайн учебните заведения възрастта, външният тип и произходът са по-малко забележими, което свежда до най-малко експанзията, учредена на дискриминация. Виртуалните класове се образуват извънредно и единствено съгласно персоналните качества на учениците и техния обществен статус - религиозните им убеждения или даже възрастта им не играят някаква роля. Самите възпитаници се възползват от контакта си с други хора с разнообразни култури по света, което обогатява знанията им по история, география, вяра и политика от първа ръка и действително развива обществените им умения.
Друго главно преимущество, което обезпечава виртуалното учебно заведение, е времето. Според споделения опит на едно американско семейство децата им са били ангажирани в действителното учебно заведение по 8 часа дневно, а постоянно и доста повече. След като минали на виртуална форма на образование, това им е отнемало не повече от 4 часа на ден, като в случаите, когато са се справяли по-добре по даден предмет, са се движели даже напред в часовете и образователната стратегия. Освободеното време децата са запълвали с игри, тренировки и, представете си, със обществени контакти с връстниците си.
Второто огромно родителско терзание е за времето, прекарано пред екрана. Сигурна съм, че няма естествен родител в света, който да желае децата му да живеят през целия ден пред екрана. Всеки е чел за вредата, която това може да аргументи на зрението, за нездравословните предавания и прочие, и прочие. Ето тук идва дейната роля на родителя в образованието на децата. Съществуват виртуални учебни заведения, в които класната работа онлайн е разпределена уравновесено със задания към учениците, които са офлайн, само че те изискват супервизиране и наличие от страна на родителите. Тоест без значение от формата на образование, която сме избрали или ще изберем за децата си, не би трябвало да забравяме, че самите ние също сме част от техния образователния развой. И от нас зависи да успеем най-добре да подготвим дребните любопитни човечета за актуалния свят, като им предадем смелостта да пробват от новото без капчица боязън. Това в действителност нито едно учебно заведение - действително или виртуално - не би могло да го съобщи.
[Shutterstock] Още по тематиката
Награди за иновативност вместо букети при започване на образователната година
За пръв път самодейността Teaching Alpha награждава с 3 хиляди лв. учители, които са водачи в специалността си
18 сеп 2018
Информирано униформени
Кратка история на учебната униформа и някои от главните ЗА и ПРОТИВ по тематиката
18 сеп 2018
Изтърканите подметки на модерното обучение
Оценките и бележкарството и кой има потребност от тях
17 сеп 2018
Есен на учебно заведение
" Капитал K:ids 2018 " е за всичко в, към и отвън учебното заведение, което назоваваме образование
6 сеп 2018
Бебето плувец
Според треньора по ранно плуване Деница Чобанова в басейна децата и родителите им се учат на доверие, партньорство и взаимопомощ
11 окт 2017
Цели в прахуляк и драскотини
Децата и техните най-хубави другари – нарисувани, разказани и предпочетени измежду всички други
10 окт 2017 Статията е част от специфичното издание " K:ids ", което е подарък за всички, закупили вестник " Капитал " в интервала 7-13 септември.
XXI век е векът на динамичните и световни промени във всяка сфера от живота ни. През миналите няколко години даже в мудната ни просветителна система настъпиха осезаеми промени. Стремителното развиване на технологиите и цифровата среда изправи българските учители, възпитаници и родители пред предизвикването да приспособят, доколкото е допустимо, метода на поднасяне на образователната материя, своя метод, че даже и себе си. Опитите на просветителната ни система да се приспособява към революционното нахлуване на технологиите обаче към момента вървят с дребни и неуверени бебешки стъпчици. Настоящата обстановка докара до неизбежния конфликт сред старите педагогичен похвати и настъпващите умни машини с безграничен достъп до голям размер информация. Този конфликт извади на напред във времето главния въпрос – доколко децата и родителите са готови за динамично изменящата се среда в света?
По-старото потомство, чието техническо средство на образование гравитира, общо взето, към касетофона, упреква актуалните възпитаници, че нямат задоволително познания в личните си глави, а разчитат най-много на електронни търсещи системи и уеб основани енциклопедии със съмнителна меродавност. Подрастващите пък, като се изключи че могат да смъкват цялото наличие на една касетка за касетофон за секунди, имат вяра, че колкото и познания да имаш, в случай че не ползваш актуалните технологии, си оставаш просто академик, пропуснат във времето. Въпросът е по какъв начин да се откри здравословният баланс сред тях.
Аз съм средностатистическа майка на седемгодишен малчуган, който към този момент основава свои лични игри онлайн. И по тази причина имам вяра, че при космополитността на актуалния свят и опциите, които ни предлага той, е неестествено да не се възползваме от всичко ново. Днес да вземем за пример е изцяло допустимо да работим от разнообразни елементи на света, до момента в който пътуваме, или даже да сменяме професионалната си тенденция, като изкараме онлайн подготовка, без да се постанова даже да ставаме от леглото. А откакто ние, възрастните, можем и работим от " домакински офис ", какво пречи децата ни да се образоват във виртуално учебно заведение? И в действителност дали тъкмо това не е моделът на просветителните системи на бъдещето? Затова, преди да се противопоставите с нормалния мотив, че това е " домашно образование ", дано изложа някои обстоятелства за виртуалното учебно заведение, които може да ви изненадат и да ви накарат да преосмислите отношението си към него.
Добрите практики
Онлайн учебното заведение (виртуално учебно заведение, или електронно учебно заведение, или киберучилище) преподава на учениците напълно или най-вече онлайн (дистанционно, посредством интернет). Виртуалното учебно заведение предлага същите преимущества, както и действителното учебно заведение (учебни материали, извършения, самообучителни курсове, беседи и часове с преподаватели в действително време, проби, уеб конгреси и т.н.), само че ги доставя посредством интернет. Физическото наличие е излишно или е единствено в допълнение. Учебните модели варират от отдалечено независимо образование (асинхронно), до живи интерактивни класове, в които учениците работят с преподавател по време на урока, по групи (синхронно). Размерите на виртуалните класове също варират - от дребна група от 6 до 30 възпитаници при синхронните образования до стотици или хиляди при самостоятелните форми.
Този метод на отдалечено образование дава неповторимата независимост да учиш от всяка точка на света, без спомагателни разноски за пътувания и безценен престой в разнообразни страни. Помислете и за незаменимия обществен плюс - виртуалният метод на образование подсигурява правото на достъп до обучение на всички физически възпрепятствани хора, на страдащите от разнообразни болести или степени на неработоспособност, които също имат право на познание и обучение, само че нямат физическа опция да посещават обичайно учебно заведение, нито могат да си разрешат частни учители всекидневно.
В България през 2011 година като част от акцията " Заедно сме по–силни " на Българската асоциация " Диабет " даже беше извършен обучителен шестмесечен онлайн семинар под формата на виртуално учебно заведение, включващо самостоятелни обучителни беседи със експерти ендокринолози и учебно заведение за пациенти с диабет вид 2. В него са се записали голям брой хора, искащи да се образоват по тематиката – както пациенти, по този начин и техни близки.
Всъщност по-технологичната част на света познава тази форма на образование от много от дълго време. Още в края на 90-те години на предишния век в Съединени американски щати се появяват изцяло онлайн основани учебни заведения, а към 2015 година там те към този момент са 526 и в тях учат 278 511 възпитаници. У нас първото такова по рода си учебно заведение е учредено през 2005 година и се назовава " ВОС (Виртуална просветителна система) " По жицат@ ".
Платформата дава цялостна стратегия за отдалечено образование по български език, литература и история на възпитаници от всяка точка на света, даже в действително време с професионални педагози и преподаватели от България. Учебният материал съставлява особено основана цялостна стратегия съгласно потребностите на учениците, които живеят непрекъснато отвън България. Основател на " По жицата@ " е младият българин Валентин Ненков, който от години живее и работи в Съединени американски щати. Мотивът му да сътвори сходно учебно заведение е все по-нарастващата нужда от образование по български език за многочислените български общности оттатък границите на България. За времето си на битие в " По жицат@ " са учили няколко хиляди българи на друга възраст. " Основната активност е ориентирана към децата. Обучението е по главните предмети, които не могат да учат в учебните заведения по света, а точно български език и литература и българска история ", споделя в изявление от 2008 година господин Ненков. И в случай че в началото виртуалното учебно заведение е посещавано от възпитаници на друга възраст, в последните няколко години негови ученици са най-вече 5-6-7-годишни българчета, първо потомство емигранти. Така във виртуалната класна стая на " По жицат@ " в един миг дружно се оказват българчета от Англия, Америка, Канада, Италия, ЮАР, Дубай
Оптимистичното е, че с изключение на " По жицат@ ", чиято целева публика са главно български емигранти, към този момент изцяло действат и доста виртуални просветителни платформи, ориентирани към учениците в страната. Изключително потребното и богато откъм образователни класове е виртуалното учебно заведение Daskal.eu. Училището предлага както образование по БЕЛ, математика, осведомителни технологии, подготовка за матури, естествени науки, филантропични науки – история, философия, география, по този начин и профилирани обучителни курсове като " Основи на счетоводството ", " Предприемачество ", " Икономика " и така нататък
Виртуално построена е и просветителната платформа " Уча.се ", която разполага с база от над 7000 особено основани видеоуроци, които възпитаници от предучилищна възраст до 12 клас могат да гледат и учат онлайн.
За страдание у нас към момента няма настоящ закон за виртуалното обучение, само че въпреки всичко наклонността на развиване на тази сфера е в позитивна посока. Все повече обичайни образователни заведения и университети основават свои виртуални стратегии като опция за спомагателни квалификации към образователните им проекти.
Вредните стандарти
Дори да изключим законодателните спънки, онлайн образованието ще бъде обвързвано за дълго в съзнанието на българина с доста разнообразни стандарти. Хората постоянно мислят, че учениците, които се образоват виртуално, не са задоволително умни, с цел да бъдат признати в обичайни учебни заведения, или че са мързеливи, или пък, че не получават действителни и " същински " степени и дипломи за приключеното си обучение. Точно тези изказвания обезкуражават и останалите да запишат онлайн курсове и те остават в обичайна просветителна система, която - да го кажем напряко – употребява големи финансови средства, нерви и години от живота ни.
Противниците на виртуалната форма на образование настояват, че онлайн стратегиите би трябвало да се придържат към общоприетите просветителни стандарти. За да се оправи с тази рецензия, Международната асоциация за онлайн образование K-12 (iNACOL) е създала набор от стандарти, оповестени през септември 2007 година и обновени на 12 октомври 2011 година Смята се, че това е извънредно значима стъпка в мониторинга на онлайн стратегиите, предлагани в международен мащаб.
Благодарение на нея, а и на към този момент потвърдилите в пазарни условия професионализма си онлайн студенти доводите срещу виртуалното обучение полека-лека стартират да отпадат. Нищо не ни пречи да желаяме да изкараме курс по неврология, да речем, и просто да го открием из мрежата като образование онлайн. Като родител обаче аз също си давам сметка, че когато става въпрос за нас и нашата подготовка е едно, само че когато иде тирада за децата ни, сме най-малко тройно по-внимателни в избора си.
Едно от най-разпространените терзания, свързани с главните и междинни виртуални учебни заведения, е митът, че липсва обществена връзка. Факт е, че моделът на отдалечено независимо образование лимитира човешкото взаимоотношение и го свежда до най-малко, само че в едно интерактивно онлайн учебно заведение (синхронно обучение) уроците са обществено построени. Учениците са в контакт както между тях, по този начин и с учителите посредством програмен продукт, възложен от съответното виртуално учебно заведение, посредством е-поща, както по време на уроци, по този начин и отвън клас. Те могат да споделят и по телефон, когато това е позволено. Чрез другите типове обществени контакти се развиват и персоналните взаимоотношения. Някои онлайн учебни заведения даже се занимават съответно с персоналната и обществената поддръжка, изключително в случаите с по-малки възпитаници. Те оферират в допълнение образование по обществени умения. А пък бранителите на онлайн учебните заведения и виртуалното образование показват измежду главните преимуществата това, че контролът върху издевателството и насилието измежду учениците е доста по-лесно изпълним. Да споменем и че физическата форма на принуждение по време на учебно заведение е изцяло изключена.
В онлайн учебните заведения възрастта, външният тип и произходът са по-малко забележими, което свежда до най-малко експанзията, учредена на дискриминация. Виртуалните класове се образуват извънредно и единствено съгласно персоналните качества на учениците и техния обществен статус - религиозните им убеждения или даже възрастта им не играят някаква роля. Самите възпитаници се възползват от контакта си с други хора с разнообразни култури по света, което обогатява знанията им по история, география, вяра и политика от първа ръка и действително развива обществените им умения.
Друго главно преимущество, което обезпечава виртуалното учебно заведение, е времето. Според споделения опит на едно американско семейство децата им са били ангажирани в действителното учебно заведение по 8 часа дневно, а постоянно и доста повече. След като минали на виртуална форма на образование, това им е отнемало не повече от 4 часа на ден, като в случаите, когато са се справяли по-добре по даден предмет, са се движели даже напред в часовете и образователната стратегия. Освободеното време децата са запълвали с игри, тренировки и, представете си, със обществени контакти с връстниците си.
Второто огромно родителско терзание е за времето, прекарано пред екрана. Сигурна съм, че няма естествен родител в света, който да желае децата му да живеят през целия ден пред екрана. Всеки е чел за вредата, която това може да аргументи на зрението, за нездравословните предавания и прочие, и прочие. Ето тук идва дейната роля на родителя в образованието на децата. Съществуват виртуални учебни заведения, в които класната работа онлайн е разпределена уравновесено със задания към учениците, които са офлайн, само че те изискват супервизиране и наличие от страна на родителите. Тоест без значение от формата на образование, която сме избрали или ще изберем за децата си, не би трябвало да забравяме, че самите ние също сме част от техния образователния развой. И от нас зависи да успеем най-добре да подготвим дребните любопитни човечета за актуалния свят, като им предадем смелостта да пробват от новото без капчица боязън. Това в действителност нито едно учебно заведение - действително или виртуално - не би могло да го съобщи.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ