Наука без право на глас
След като изписали цялостен куп мнения за нарастване на докторантските стипендии, група млади учени решили да защитят настояването си и пред Комисията по обучение. Не им дали думата. Причината - " не останало време ". Но министърът предложил - стипендията да се усили с 50 лв.. Как се прави просвета без пари - вижте повече в репортажа на Милена Кирова...
Делян Русев - докторант в Исторически факултет на СУ: Все по-малко хора се вземат решение да запичшат докторантура. Антония Хубанчева - докторант в Института по биоразнообразие и екосистемнни проучвания към Българска академия на науките: Усилията на докторантите са оценени по-ниско от допустимо най-ниско платения труд в тази страна. Янко Николов - докторант към Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория " Рожен ": Няма да има кой да образова обучители след време.
Констатации на младите учени у нас. Делян изписва половината дъска - единствено с тематиката за своята дисертация - тригодишен труд. И под чертата - трицифрена сума - 450 лв. - размера на стипендията за всеки постоянен докторант. Така остава изборът - сред науката и залъка.
Делян Русев - докторант в Исторически факултет на СУ: Хората са принудени да работят нещо редом, напълно несвързано с тяхната съществена тематика - всевъзможни разновидности има - в колцентрове, в уеб сайтове. За да бъде качествено едно научно проучване човек би трябвало да се посвети напълно на него.
За да има качество в университетите, би трябвало да има хора, които да добиват знания - а освен да възпроизвеждат - това е убеждението на Янко. Той е астрофизик.
Янко Николов - докторант към Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория " Рожен ": Не е обновена от 2008г. докторантската стипендия. Тази година са дали обещание 50 лв., която в случай че пр иравним към 2008 година - това се равнява на към 20 лв. покупателна дарба - няма да промени значително обстановката, в която попадат младите докторанти.
Антония изследва по какъв начин сетивата на животните дефинират системата хищник-жертва и каква е ролята на тази система за здравето на хората и околната среда. Освен в лаборатория работи и на терен... по 20 часа за тези същите 450 лв..
Антония Хубанчева - докторант в Института по биоразнообразие и екосистемнни проучвания към Българска академия на науките: Последната работа, която аз отхвърлих беше за 3000 евро в Германия. Аз я отхвърлих, тъй като имам вяра, че има смисъл в това младежите да се занимават с просвета в България.
Отговорът на министерството на образованието.
Красимир Вълчев - министър на образованието и науката: Създали сме работна група, която ще търси решение за диференцирано нарастване. Факт е, че докторантските стипендии би трябвало да се усилят още, в допълнение. Факт е и, че не всички докторанти приключват, не всички докторанти са дейно включени в научна активност. Антония Хубанчева - докторант в Института по биоразнообразие и екосистемнни проучвания към Българска академия на науките: Наука без страна и страна без просвета не може да съществува.
Делян Русев - докторант в Исторически факултет на СУ: Все по-малко хора се вземат решение да запичшат докторантура. Антония Хубанчева - докторант в Института по биоразнообразие и екосистемнни проучвания към Българска академия на науките: Усилията на докторантите са оценени по-ниско от допустимо най-ниско платения труд в тази страна. Янко Николов - докторант към Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория " Рожен ": Няма да има кой да образова обучители след време.
Констатации на младите учени у нас. Делян изписва половината дъска - единствено с тематиката за своята дисертация - тригодишен труд. И под чертата - трицифрена сума - 450 лв. - размера на стипендията за всеки постоянен докторант. Така остава изборът - сред науката и залъка.
Делян Русев - докторант в Исторически факултет на СУ: Хората са принудени да работят нещо редом, напълно несвързано с тяхната съществена тематика - всевъзможни разновидности има - в колцентрове, в уеб сайтове. За да бъде качествено едно научно проучване човек би трябвало да се посвети напълно на него.
За да има качество в университетите, би трябвало да има хора, които да добиват знания - а освен да възпроизвеждат - това е убеждението на Янко. Той е астрофизик.
Янко Николов - докторант към Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория " Рожен ": Не е обновена от 2008г. докторантската стипендия. Тази година са дали обещание 50 лв., която в случай че пр иравним към 2008 година - това се равнява на към 20 лв. покупателна дарба - няма да промени значително обстановката, в която попадат младите докторанти.
Антония изследва по какъв начин сетивата на животните дефинират системата хищник-жертва и каква е ролята на тази система за здравето на хората и околната среда. Освен в лаборатория работи и на терен... по 20 часа за тези същите 450 лв..
Антония Хубанчева - докторант в Института по биоразнообразие и екосистемнни проучвания към Българска академия на науките: Последната работа, която аз отхвърлих беше за 3000 евро в Германия. Аз я отхвърлих, тъй като имам вяра, че има смисъл в това младежите да се занимават с просвета в България.
Отговорът на министерството на образованието.
Красимир Вълчев - министър на образованието и науката: Създали сме работна група, която ще търси решение за диференцирано нарастване. Факт е, че докторантските стипендии би трябвало да се усилят още, в допълнение. Факт е и, че не всички докторанти приключват, не всички докторанти са дейно включени в научна активност. Антония Хубанчева - докторант в Института по биоразнообразие и екосистемнни проучвания към Българска академия на науките: Наука без страна и страна без просвета не може да съществува.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ