В Адриатическо море вече няма международни води, а Словения остана единствената страна в региона без изключителна икономическа зона
След като Хърватия откри през 2021 година изключителна икономическа зона в Адриатическо море, преди дни Италия направи същото. Така в Адриатика към този момент няма интернационалните води, а Словения остана единствената страна с изход на морето, която няма лична изключителна икономическа зона и няма право на такава, пишат словенските медии.
Тристранни въпроси сред Словения, Хърватия и Италия
Главният юридически консултант към Министерството на външните работи на Словения Марко Раковъц уточни на конференция предходната седмица, че среща на ниво външни министри на трите страни се приготвя от няколко години и в този момент министерството е изпратило публично предложение за такава, заяви словенската новинарска организация СТА. По думите му италианското решение е последвало откакто Италия и Хърватия са постигнали съглашение за разграничение на изключителната икономическа зона. „ Всяка крайбрежна страна има това право “, добави той.
Според арбитражно решение обаче Словения няма това право, тъй като няма директен достъп до намерено море, а само през зоната на контакт. „ Зоната на контакт не свършва в намерено море, а в изключителната икономическа зона на Хърватия, която разгласи тази зона още предходната пролет “, разяснява Раковъц.
Той добави, че в изключителната икономическа зона другите страни имат независимост на корабоплаване, прехвръкване и полагане на тръбопроводи. „ Ние въпреки всичко можем да реализираме всички ползи – от корабоплаване до военни учения “, добави Раковъц.
Според общата риболовна политика на Европейския съюз изключителните стопански зони на Хърватия и Италия са европейски риболовни зони, защото и двете страни са членки на Европейски Съюз. Съответно Словения може да реализира свободен лов на риба в тези води. Според Раковъц освен в риболова, а като цяло няма да има каквито и да било отрицателни последствия за Словения поради формалното оповестяване на изключителни стопански зони от страна на Хърватия и Италия.
По думите му Словения ще продължава да има достъп до намерено море през изключителната икономическа зона, откакто се излезе от Адриатическо море, в Средиземно море. Според него обаче и Средиземно море в бъдеще „ може да остане без намерено море “.
Както изясни той, континенталният шелф и надлежно изключителната икономическа зона могат да се простират на 200 морски благи от брега. „ Ако всички крайбрежни страни разгласят такива зони, в Средиземно море на процедура няма да остане намерено море “, сподели той.
Изключителната икономическа зона не може да лимитира множеството права, които засягат другите крайбрежни страни. Става дума единствено за опцията за стопанско потребление – за въглеводороди, рандеман на петрол и газ. Това е допустимо за всички страни в намерено море, а в изключителната икономическа зона – единствено за страната, която я е оповестила.
Раковъц сподели още, че Словения непрекъснато се координира с Италия и Хърватия по отношение на взаимното ръководство на Адриатическо море, в това число на тристранни срещи на външните министри.
Отворени въпроси сред Словения и Хърватия
Въпреки че съгласно арбитражно решение от 2017 година за установяване на морската граница Хърватия получава право на изключителна икономическа зона, а Словения не, Хърватия въпреки всичко не е удовлетворена от други детайли на решението и не го признава, разяснява словенската редакция на районната телевизия Ен 1. Решението присъжда по-голямата част от Пиранския залив на Словения, до момента в който Хърватия продължава да упорства за равното му делене сред двете страни.
Всъщност Хърватия и Словения имат пререкания по отношение на морската си граница още от отделянето си от някогашна Югославия и този въпрос застава на пътя на присъединението на Хърватия към Европейския съюз преди 2013 година Въпреки че несъгласията са преодолени значително и в последна сметка Хърватия сполучливо се причислява към Европейски Съюз, подялбата на Пиранския залив остава проблематична.
В известието на хърватското външно министерство за въвеждането на италианската изключителна икономическа зона е приложена карта, на която границата със Словения е нарисувана по междинната линия в Пиранския залив, макар че арбитражният съд е присъдил по-голямата част от залива на Словения, написа словенското издание „ 24 ур “.
Арбитражният съд е определил и 2,5 морски благи необятно пространство, което свързва Словения с намерено море - по този начин наречената зона за контакт, която по документи остава в хърватски териториални води, само че там Хърватия не би трябвало да пречи на корабите, които плават от интернационалните води към словенските води или назад, както и не би трябвало да прави дейности, които могат да затруднят тази връзка сред словенското море и интернационалните води.
Министерството на външните работи на Словения постоянно стачкува пред хърватската страна поради хърватските карти, които не вземат поради решението на арбитража. Последната такава протестна нота е изпратена на 8 декември 2025 година
По самодейност на Словения през 2021 година беше основана тристранна група за съдействие в региона на Северно Адриатическо море, в границите на която се разискват въпроси, свързани с рибарството, сигурността, опазването на околната среда и свързаността и изключително съдействието сред северноадриатическите пристанища.
Словения също по този начин е разгледала в детайли предлагането за тримерен проект за хърватската изключителна икономическа зона и през декември предходната година е изпратила на Загреб, в границите на трансграничната оценка на въздействието върху околната среда, своите мнения, спомагателни въпроси и оферти за допълнение.
Не е ясно обаче до каква степен градивен е разговорът поради обстоятелството, че единствено Хърватия не признава арбитражното решение от 2017 година и в същото време афишира четири години по-късно изключителна икономическа зона. Съответно изключителните стопански зони на Хърватия и Италия не оставиха интернационалните води по словенското крайбрежие. Ако Словения не признаваше арбитражното решение от 2017 година, сходно на Хърватия, тогава тя можеше също да разгласи изключитлена икономическа зона в Адриатическо море, само че тогава щеше да влезе в спор на ползи с Италия, а не с Хърватия, разясняват специалисти.
Тристранни въпроси сред Словения, Хърватия и Италия
Главният юридически консултант към Министерството на външните работи на Словения Марко Раковъц уточни на конференция предходната седмица, че среща на ниво външни министри на трите страни се приготвя от няколко години и в този момент министерството е изпратило публично предложение за такава, заяви словенската новинарска организация СТА. По думите му италианското решение е последвало откакто Италия и Хърватия са постигнали съглашение за разграничение на изключителната икономическа зона. „ Всяка крайбрежна страна има това право “, добави той.
Според арбитражно решение обаче Словения няма това право, тъй като няма директен достъп до намерено море, а само през зоната на контакт. „ Зоната на контакт не свършва в намерено море, а в изключителната икономическа зона на Хърватия, която разгласи тази зона още предходната пролет “, разяснява Раковъц.
Той добави, че в изключителната икономическа зона другите страни имат независимост на корабоплаване, прехвръкване и полагане на тръбопроводи. „ Ние въпреки всичко можем да реализираме всички ползи – от корабоплаване до военни учения “, добави Раковъц.
Според общата риболовна политика на Европейския съюз изключителните стопански зони на Хърватия и Италия са европейски риболовни зони, защото и двете страни са членки на Европейски Съюз. Съответно Словения може да реализира свободен лов на риба в тези води. Според Раковъц освен в риболова, а като цяло няма да има каквито и да било отрицателни последствия за Словения поради формалното оповестяване на изключителни стопански зони от страна на Хърватия и Италия.
По думите му Словения ще продължава да има достъп до намерено море през изключителната икономическа зона, откакто се излезе от Адриатическо море, в Средиземно море. Според него обаче и Средиземно море в бъдеще „ може да остане без намерено море “.
Както изясни той, континенталният шелф и надлежно изключителната икономическа зона могат да се простират на 200 морски благи от брега. „ Ако всички крайбрежни страни разгласят такива зони, в Средиземно море на процедура няма да остане намерено море “, сподели той.
Изключителната икономическа зона не може да лимитира множеството права, които засягат другите крайбрежни страни. Става дума единствено за опцията за стопанско потребление – за въглеводороди, рандеман на петрол и газ. Това е допустимо за всички страни в намерено море, а в изключителната икономическа зона – единствено за страната, която я е оповестила.
Раковъц сподели още, че Словения непрекъснато се координира с Италия и Хърватия по отношение на взаимното ръководство на Адриатическо море, в това число на тристранни срещи на външните министри.
Отворени въпроси сред Словения и Хърватия
Въпреки че съгласно арбитражно решение от 2017 година за установяване на морската граница Хърватия получава право на изключителна икономическа зона, а Словения не, Хърватия въпреки всичко не е удовлетворена от други детайли на решението и не го признава, разяснява словенската редакция на районната телевизия Ен 1. Решението присъжда по-голямата част от Пиранския залив на Словения, до момента в който Хърватия продължава да упорства за равното му делене сред двете страни.
Всъщност Хърватия и Словения имат пререкания по отношение на морската си граница още от отделянето си от някогашна Югославия и този въпрос застава на пътя на присъединението на Хърватия към Европейския съюз преди 2013 година Въпреки че несъгласията са преодолени значително и в последна сметка Хърватия сполучливо се причислява към Европейски Съюз, подялбата на Пиранския залив остава проблематична.
В известието на хърватското външно министерство за въвеждането на италианската изключителна икономическа зона е приложена карта, на която границата със Словения е нарисувана по междинната линия в Пиранския залив, макар че арбитражният съд е присъдил по-голямата част от залива на Словения, написа словенското издание „ 24 ур “.
Арбитражният съд е определил и 2,5 морски благи необятно пространство, което свързва Словения с намерено море - по този начин наречената зона за контакт, която по документи остава в хърватски териториални води, само че там Хърватия не би трябвало да пречи на корабите, които плават от интернационалните води към словенските води или назад, както и не би трябвало да прави дейности, които могат да затруднят тази връзка сред словенското море и интернационалните води.
Министерството на външните работи на Словения постоянно стачкува пред хърватската страна поради хърватските карти, които не вземат поради решението на арбитража. Последната такава протестна нота е изпратена на 8 декември 2025 година
По самодейност на Словения през 2021 година беше основана тристранна група за съдействие в региона на Северно Адриатическо море, в границите на която се разискват въпроси, свързани с рибарството, сигурността, опазването на околната среда и свързаността и изключително съдействието сред северноадриатическите пристанища.
Словения също по този начин е разгледала в детайли предлагането за тримерен проект за хърватската изключителна икономическа зона и през декември предходната година е изпратила на Загреб, в границите на трансграничната оценка на въздействието върху околната среда, своите мнения, спомагателни въпроси и оферти за допълнение.
Не е ясно обаче до каква степен градивен е разговорът поради обстоятелството, че единствено Хърватия не признава арбитражното решение от 2017 година и в същото време афишира четири години по-късно изключителна икономическа зона. Съответно изключителните стопански зони на Хърватия и Италия не оставиха интернационалните води по словенското крайбрежие. Ако Словения не признаваше арбитражното решение от 2017 година, сходно на Хърватия, тогава тя можеше също да разгласи изключитлена икономическа зона в Адриатическо море, само че тогава щеше да влезе в спор на ползи с Италия, а не с Хърватия, разясняват специалисти.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ