След година и половина Канада и Европейският съюз ще въведат

След година и половина Канада и Европейският съюз ще вкарат възбрана върху потреблението на пластмасови съдове и опаковки в опит да понижат световното произвеждане на боклуци. Години наред част от отпадъците се изнасяха за депониране в разрастващите се страни, които напоследък се афишират срещу това територията им да се трансформира в сметище. Филипините и Малайзия започнаха война с доставчиците на отпадък от развитите страни, където неговото преработване коства доста по-скъпо, написа Анатолий Комраков, " Независимая газета ".

В края на юни Канада ще получи изнесения през 2013 година от нейна територия отпадък. Страната с близо 10 млн. кв. км повърхност се съгласи да одобри назад своята " стока " от Филипините (с повърхност от 300 хиляди кв. км) едвам след разрешаването на дипломатически спор, обвързван с отзоваване на дипломат и консул.

Сто и три контейнера с тегло 2500 тона, маркирани като преработваема пластмаса, дойдоха през 2013 година от Канада във Филипините. При огледа митничарите откриха, че към две трети от наличието са памперси, макулатура и бутилки. Отпадъците от 34 от контейнерите бяха утилизирани на място, а останалите 69 стояха от самото начало в пристанище на 80 км от Манила.

Канада дълго твърдеше, че не носи отговорност за обстановката, като обясняваше, че износът на боклука е бил осъществен от частна компания. В ултимативна форма президентът Родриго Дутерте изиска транспортиране на контейнерите в период до 15 май 2019 година, като заплаши, че в противоположен случай ще ги изхвърли в канадски териториални води. " Аз самичък ще отпътува за Канада и ще изхвърля тези боклуци при тях. Ще водиме война с Канада, тя трансформира Филипините в бунище. Ще им разглася война ", споделяше Дутерте.

След като канадците не съблюдаваха периода, филипинците сами наеха транспортна компания и отзоваха дипломатите. Канада назова това дипломатически призрачен сън, съгласи се да заплати транспорта, а превозването на злощастните контейнери бе съпроводено от представители на канадската дипломатическа задача.

Войните за боклуци към този момент не са екзотика за модерна Русия. Буквално тези дни в разнообразни райони продължава опълчването на популацията против управляващите и предприемачи, които при неналичието на цивилизовани форми за преправка на отпадъците вземат решение казуса по нормалния метод, като изхвърлят отпадъците в полето и по-често наоколо до жилища поради по-малките разноски за превоз.

Вътрешни " боклучени баталии " има в няколко страни по света. През лятото на 2015 година огромни демонстрации срещу скупчването на боклук по улиците имаше в столицата на Ливан. Правителството не съумя в точния момент да реши казуса с преправянето на отпадъците, само че сълзотворният газ и гумените патрони на служителите на реда се стовариха върху протестиращите жители на Бейрут.

Най-известните вътрешни борби са в италианския Неапол, където рецесията с боклуците продължава към този момент съвсем 20 години. През есента на 2007 година държавното управление на страната направи опит да изнесе боклука от Неапол в Сардиния, само че на пристанището там имаше всеобщи манифестации против превръщането на острова в ново сметище. Тогава бе открит краткотраен компромис - управляващите оповестиха, че са се договорили с Германия, която се е съгласила да преработи италианските боклуци във своите преработващи фабрики.

Еколози обаче означават, че дори в развити страни от позиция на събирането, сортирането и преправянето на боклука, каквато е Германия, не всичко е толкоз безоблачно. Според съветския еколог Валерий Бриних западните страни трансферират казуса с преработката и депонирането на най-вредните боклуци в страни, където условията за екологична сигурност са много по-ниски, каквито са и разноските за решаването на тези проблеми. Стойността за депониране на рискови боклуци в промишлено развита страна може да доближава 5000 $ за звук, а при изнасянето им в Африка или Азия е към 10 $.

Германците са първенци по разделното събиране на отпадък. В сходство с новия закон за опаковките от 2022 година на вторична обработка би трябвало да подлежат 63 на 100 от пластмасовите боклуци. Според ръководителя на Обединението на немските предприятия по събиране и преправяне на боклуци Петер Курт това е малко евентуално да се случи. Контейнерите за боклук в Германия са запълнени с евтини опаковки от доставки по интернет, а в случай че опаковката е формирана от 20-30 разнообразни типове пластмаса, тогава преправянето й коства скъпо и е мъчно да бъде продаден полученият артикул, разяснява специалистът. 

Част бива изгаряна - химическата и циментовата индустрия в Германия употребяват като гориво пластмасови боклуци. Но пластмасовите боклуци са доста повече от нужните и по тази причина остатъците се изнасят в Азия.

Дълги години център за преправка на вносна пластмаса и международно сметище беше Китай. По данни на списанието " Сайънс адвансис " през 2016 година Китай е поел три четвърти от възлизащата на 14,1 милиона тона пластмаса в света, експортирана за преправка. Това е осем пъти повече от импортираната в Китай през 1988 година, когато стартира отчитането на тези размери. Но през 2017 година Китай вкара строги ограничавания върху вноса на пластмасови боклуци. От 2017 до 2018 година импортираните в Китай от Германия боклуци спаднаха с 95 % - от 340 хиляди тона до 16 хиляди тона. Затова пък бе регистриран растеж в износа на немски отпадък за Индия, Малайзия и Индонезия.

Пластмасата търси нови пътища. Тези дни министърът на науката, технологиите и нововъведенията на Малайзия Йео Би Ин разгласи, че страната ще изпрати 60 контейнера с пластмасови боклуци назад в Съединени американски щати, Англия, Канада, Холандия, Япония, както и в Китай, Саудитска Арабия, Бангладеш и Сингапур. През май Испания получи от Малайзия пет контейнера със свои пластмасови боклуци.

Малайзия преработва част от импортираните боклуци, само че също като в Русия там няма ефикасен бранш за преправка на боклуци. И в случай че в Русия боклукът някак си може да бъде прикрит далеко в тайгата, в южната страна мощните дъждове постоянно отнасят боклука в реките, а оттова и в океана, където към този момент са локализирани цели морета от " чорба " от микропластмаса.

" След като Китай втвърди разпоредбите си за импорт на боклуци, потокът от твърди битови боклуци (ТБО) се устреми към страни, където още няма такава политика. Защитните ограничения, подхванати от другите страни по отношение на вноса на Твърди битови отпадъци, би трябвало в дълготрайна вероятност да се отразят удобно на световната обстановка в третирането на отпадъците ", сподели за " Независимая газета " Мария Малоросиянова, координатор на планове на придвижването ЕКА. Тя разясни, че Европейският съюз към този момент е отправил рекомендация да не се строят нови фабрики за изгаряне на боклуци. Освен това за Европа е недопустимо заравянето на отпадъците и някои страни към този момент са достигнали индикатори за депониране на не повече от един % от отпадъците.

" Липсата на пазар за несортирани боклуци от пластмаса и макулатура ще подтиква реализирането на революционни стратегии, ориентирани към постигането на задачата " нулев боклук " - попречване на възникването на боклуци, включването на оптимален размер боклуци във второстепенен оборот и преправянето на отпадъците. Предстоящата през 2021 година възбрана върху еднократните непреработваеми произведения от пластмаса е едно от най-важните решения в това направление. Набелязва се законодателно подплатена наклонност за подмяна на еднократните и непреработваемите материали с компостируеми и елементарно преработваеми, споделя Малоросиянова.

Според нея към този момент в Русия доминират обичайните способи за отнасяне на отпадъците, като депонирането съставлява над 90 на 100. " Мерки за попречване на възникването на боклуци и за въвличането на запаси за второстепенен оборот на държавно равнище на процедура не са подхващат. Разработват се планове, които плануват единствено екстензивен - и затова водещ до средата - път за развиването на бранша ", споделя Малоросиянова. Тя предизвестява, че по отношение на прекосяването към нови технологии в Европа оборудването за произвеждане на непреработваема и мъчно преработваема пластмаса може да се окаже ненужно. " А при неналичието на нужните ограничения това съоръжение може да се озове в Русия, което още повече ще понижи така и така ниската стойност на труднопреработваемата тара и ще блокира развиването на производството на екологични опаковки, изключително в изискванията на неразвитата институция за разширена отговорност на производителя ", счита специалистът.