Златният медал на Карлос Насар и още 5 важни спортни успеха на българи, които остават в историята
След еуфорията около българския тим по волейбол, който стана втори на международното състезание във Филипините, имаме следващ мотив за национална горделивост. Този път ни го донесе Карлос Насар, който още веднъж потвърди хегемонията си и сграбчи златото на Световното по повдигане на тежести в Норвегия в категория до 94 кг.
Лъвският скок на българските волейболисти, от който всички имахме потребност
Примерите, за които би трябвало да се приказва
Това е трета поредна световна купа за спортиста и този път си я завоюва, поставяйки и нов връх в изтласкването с цели 222 кг. Карлос Насар още веднъж записа името си със златни букви в историята, пяхме националния химн през сълзи от благополучие и за следващ път успяхме да покажем на света, че у нас към момента се раждат първенци, макар всички тествания, пред които е подложен родният спорт.
А във връзка международното злато на 21-годишния щангист си припомняме за още пет други велики достижения от нашата спортна история, които е добре да не забравяме, тъй като са още пет мотива за национална горделивост.
Борис Георгиев
По-известен като Моката, боксьорът, роден в някогашни румънски територии, носи първи орден за България на олимпийски игри. Това се случва в Хелзинки през 1952 година, когато става трети в категорията до 75 кг. Моката носи олимпийския огън по пътя му към Москва за игрите през 1980 година и към Атина за игрите през 2004 година По време на спортната си кариера изиграва общо 289 мача, 54 от които интернационалните.
Никола Станчев
Известен най-много с прякора си Бай Кольо, той е играч по битка в свободния и класическия жанр и е първият българин, спечелил олимпийско злато за България. Роден през 1930 година, той става олимпийски първенец по свободна битка в категория до 79 кг. на Летните олимпийски игри в Мелбърн през 1956 година Именно с помощта на него българският химн проехтява за пръв път на най-големия състезателен конгрес.
България има дълги обичаи в битката
Норайр Нурикян
Често и неслучайно го назовават най-великия щангист в историята на българския спорт. Той е повторен олимпийски първенец - от Мюнхен 1972 година и Монреал 1976 година Освен двата златни медала от олимпийски игри, има и цели четири световни рекорда, с които се записва в историята на международните щанги. През 2008 година получава и Орден " Стара планина " I степен за изключителния му принос за развиването на физическото образование и спорта.
Таня Богомилова
Тя става златен медалист на Летните олимпийски игри в Сеул 1988 година в категорията 100 метра Бруст. И до през днешния ден, 37 години по-късно, е единственият български плувец с олимпийско злато. Само четири секунди я разделят и от нов международен връх. А когато тя се изкачва на най-високото ходило на почетната стълбица, на второ място е още една българка - Антоанета Френкева. Богомилова има в актива си и три медала от европейски шампионати.
Таня Богомилова на европейско състезание през 1985 година
Йорданка Донкова
Родната лекоатлетка печели златен орден на Олимпийските игри в Сеул през 1988 година и бронзов в Барселона през 1992 година на 100 м с трудности. Златото си печели с рекордно време от 12.38 секунди, което е усъвършенствано чак на 7 август 2012 година на Летните олимпийски игри в Лондон с три секунди. На стадиона на " Берое " през 1988 година пък тя съумява да избяга 100 м с трудности за 12.21 секунди - връх, който е усъвършенстван чак през 2016 година
Той подрежда спортистката измежду 10-те най-дълго задържали се международни върхове в леката атлетика дружно с непобедимите 2.19 сантиметра на Стефка Костадинова в Скока на височина. Донкова има и четири международни върха и четири медала от европейски шампионати. През 2012 година е удостоена с орден " Стара планина " I степен " за огромните си заслуги в региона на физическото образование и спорта.
Бъдещето на българския тенис: Григор Димитров изпраща две деца в влиятелна академия
11-годишни тенисисти ще упражняват при Патрик Муратоглу
Разбира се, има още доста имена на български спортисти, които е значимо да загатваме постоянно и да не забравяме, тъй като те са дали всичко от себе си, с цел да накарат народа си да се гордее с тях. Сред тях са както Стефка Костадинова, по този начин и най-хубавият ни скиор Петър Попангелов, сестрите Малееви, Йордан Йовчев, Екатерина Дафовска, Евгения Раданова и доста други. Защото България е страна, която е раждала и продължава да ражда първенци.
Лъвският скок на българските волейболисти, от който всички имахме потребност
Примерите, за които би трябвало да се приказва
Това е трета поредна световна купа за спортиста и този път си я завоюва, поставяйки и нов връх в изтласкването с цели 222 кг. Карлос Насар още веднъж записа името си със златни букви в историята, пяхме националния химн през сълзи от благополучие и за следващ път успяхме да покажем на света, че у нас към момента се раждат първенци, макар всички тествания, пред които е подложен родният спорт.
А във връзка международното злато на 21-годишния щангист си припомняме за още пет други велики достижения от нашата спортна история, които е добре да не забравяме, тъй като са още пет мотива за национална горделивост.
Борис Георгиев
По-известен като Моката, боксьорът, роден в някогашни румънски територии, носи първи орден за България на олимпийски игри. Това се случва в Хелзинки през 1952 година, когато става трети в категорията до 75 кг. Моката носи олимпийския огън по пътя му към Москва за игрите през 1980 година и към Атина за игрите през 2004 година По време на спортната си кариера изиграва общо 289 мача, 54 от които интернационалните.
Никола Станчев
Известен най-много с прякора си Бай Кольо, той е играч по битка в свободния и класическия жанр и е първият българин, спечелил олимпийско злато за България. Роден през 1930 година, той става олимпийски първенец по свободна битка в категория до 79 кг. на Летните олимпийски игри в Мелбърн през 1956 година Именно с помощта на него българският химн проехтява за пръв път на най-големия състезателен конгрес.
България има дълги обичаи в битката
Норайр Нурикян
Често и неслучайно го назовават най-великия щангист в историята на българския спорт. Той е повторен олимпийски първенец - от Мюнхен 1972 година и Монреал 1976 година Освен двата златни медала от олимпийски игри, има и цели четири световни рекорда, с които се записва в историята на международните щанги. През 2008 година получава и Орден " Стара планина " I степен за изключителния му принос за развиването на физическото образование и спорта.
Таня Богомилова
Тя става златен медалист на Летните олимпийски игри в Сеул 1988 година в категорията 100 метра Бруст. И до през днешния ден, 37 години по-късно, е единственият български плувец с олимпийско злато. Само четири секунди я разделят и от нов международен връх. А когато тя се изкачва на най-високото ходило на почетната стълбица, на второ място е още една българка - Антоанета Френкева. Богомилова има в актива си и три медала от европейски шампионати.
Таня Богомилова на европейско състезание през 1985 година
Йорданка Донкова
Родната лекоатлетка печели златен орден на Олимпийските игри в Сеул през 1988 година и бронзов в Барселона през 1992 година на 100 м с трудности. Златото си печели с рекордно време от 12.38 секунди, което е усъвършенствано чак на 7 август 2012 година на Летните олимпийски игри в Лондон с три секунди. На стадиона на " Берое " през 1988 година пък тя съумява да избяга 100 м с трудности за 12.21 секунди - връх, който е усъвършенстван чак през 2016 година
Той подрежда спортистката измежду 10-те най-дълго задържали се международни върхове в леката атлетика дружно с непобедимите 2.19 сантиметра на Стефка Костадинова в Скока на височина. Донкова има и четири международни върха и четири медала от европейски шампионати. През 2012 година е удостоена с орден " Стара планина " I степен " за огромните си заслуги в региона на физическото образование и спорта.
Бъдещето на българския тенис: Григор Димитров изпраща две деца в влиятелна академия
11-годишни тенисисти ще упражняват при Патрик Муратоглу
Разбира се, има още доста имена на български спортисти, които е значимо да загатваме постоянно и да не забравяме, тъй като те са дали всичко от себе си, с цел да накарат народа си да се гордее с тях. Сред тях са както Стефка Костадинова, по този начин и най-хубавият ни скиор Петър Попангелов, сестрите Малееви, Йордан Йовчев, Екатерина Дафовска, Евгения Раданова и доста други. Защото България е страна, която е раждала и продължава да ражда първенци.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ