След двудневен престой в София ми е трудно да кажа,

След двудневен престой в София ми е мъчно да кажа, кое ме шокира повече — положението на градската инфраструктура или човешката палитра към Лъвов мост, споделените терзанията на хората поради упования банкрут на „ Топлофикация “, неналичието на сметоизвозване в някои квартали, неналичието на естествена канализация в някои от най-луксозните региони... И на този декор — големите искания на хора от този град да бъдат незаобиколим фактор в ръководството на страната ни. Да вземат решение съдбините, сегашното и бъдещето на България.Абе хора вие не виждате ли, че градът е задушен от бетон и прахуляк. Презастрояването гълтам всяка зелена повърхност, а въздухът тежи — освен от мръсотията, само че и от чувството за безизходност. Улиците са задръстени, експанзията е всекидневие, а градският превоз наподобява на преносим музей на безхаберието. Между скъпите джипове и хората, ровещи в контейнерите, пропастта пораства — освен икономическа, само че и морална.Старите здания рухват, а новите нямат лице. София се трансформира от ден на ден в град без памет и без еднаквост — място, в което всеки оцелява самичък, без да се интересува от общото. Вечният звук, бързината, нервността — всичко това прави столицата град на напрежението, в който хиляди хора живеят един до различен, само че не и дружно.През цялото време имах възприятието, че София се люлее сред съсипия и самозаблуда. И някъде по средата стои действителността — сивa, прашнa, изнервенa — която всички отхвърлят да видят.P.S. Това е и моята столица и желая тя да бъде витрината на моята страна. Тази днешна витрина не е моята!

 

FaceBookTwitterPinterest