Проф. Вучева направи дисекция на случая "КТБ"
След броени дни ще се навършат три години, откогато доста хора изгубиха спестяванията си след банкрута на огромната българска Корпоративна комерсиална банка /КТБ/. Проф. Христина Вучева, финансист, вицепремиер и министър на финансите в първото служебно държавно управление /1994-1995/ на България след измененията през 1989 година напомня в обстоен разбор за БГНЕС по какъв начин настъпи крахът.
Фондът за гарантиране на влогове в банка /ФГВБ/ похарчи - 2.5 милиарда лева – всичко, което беше събрано от вноски на банки. Наложи се фондът да вземе още 1.2 милиарда лева на заем от министерство на финансите, с цел да изплати обезпечените от закона спестявания в размер на 3.7 милиарда лева Това от своя страна провокира повишаване на регистрирания за страната недостиг от 3 % до 5.2 %, което пък ни вкара в групата от европейски страни с макроикономически несъответствия. Имаше и печеливши – това са тези, които бяха получили заеми от банката.
По данни към 2014 година раздадените заеми са към 5.2 милиарда лева След намесата на Българска народна банка и квесторите на поставената под специфичен контрол банка, забележителна част от тези заеми в размер на 4.2 милиарда лева, по оценка на наети за задачата оценители, бяха оповестени за несъбираеми. Това по каноните на счетоводството, води до загуби и стопяване на капитала на банката – законова причина тя да бъде оповестена в неплатежоспособност. Имаше разногласия от коя дата да е началото на тази неплатежоспособност. Това е от голяма важност за използване на правните разпореждания за възможните искания към тъй наречените маса на несъстоятелността.
През последните дни още веднъж се заприказва за КТБ. Причината е настояването да се даде достъп до стенограмата от разискване при президента на страната на 29.06.2014 година, откакто има и правосъдно мнение, че това може да бъде направено.
Преди да се спрем на сегашния мотив, ще напомним случките от началото на 2016 година, когато беше обявено, че ръководещите ще разрешат нещо от отчета на „ Алекс партнърс” да бъде налично и за други с изключение на за поръчалите го синдици на банката. По-късно се обясни, че достъпът ще бъде позволен единствено за народните представители. Както се вижда – мотивът е същият, както и актуалният – публичен интерес към проблемите на КТБ.
От казаното тогава във връзка на въпросния отчет, от господин Борисов стана известно, че отчетът не е бил възложен на прокуратурата. Това може да значи, че синдиците не са разкрили нещо, което заслужава вниманието на този орган. Чуха се и отзиви на специалисти, че не можем да чакаме активността на синдиците по отношение на масата на несъстоятелността на КТБ да получи подтик от рекомендациите на въпросната компания. Те се оказаха прави. Всеки, който има някакви знания по банкова активност, осведомен е с нашето законодателство в тази област и е отделил време, с цел да следи това, което се случи с КТБ през 2014 година, би показал интерес освен към въпросния отчет, а и към това, което трябваше да създадат квесторите в интервала от месец август до месец ноември 2014 година и което им беше предоставено и от закона, и от УС на Българска народна банка. След като сме решили, че е време да сме транспарантни и да съблюдаваме законите дано да се разгласяват следните документи:
- Заверен /подписан/ от регистрирани инспектори годишен финансов доклад на КТБ за 2014 г.;
- Наредбата за оценка на активи в КТБ, утвърдена от квесторите и предоставена на консултантите – трите компании, предложили преоценки за 4.2 милиарда лева.; - Докладът на тези три компании за осъщественото от тях в осъществяване на консултантските им договори;
- Списък на компании и лица, които към началото на 2014 година са имали кредитни договори;
-Доклад от квесторите до Българска народна банка по отношение на размера на загубата и избраната финансова адекватност – условия към квесторите според решение на УС на Българска народна банка от 31. 07. 2014 г.;
Трябва да се съгласим, че вероятността за събиране на пари, с цел да се удовлетворят, въпреки и отчасти вложителите и Фондът за гарантиране на влоговете, не е добра и до през днешния ден – три години по-късно. Ако ще продължим да отделяме социална сила в разисквания, разбори и други, то най-добре е да се съсредоточим по въпроси, от чието позволение тази вероятност може да се усъвършенства. Но на първо място би трябвало да сме наясно за началото. Ето по какъв начин стартира всичко.
В някои ежедневници и уеб сайтове към 13 юни 2014 година и идващите дни, стартират трудове и изказвания за това, че се теглят пари от КТБ и там става нещо неправилно. Хората, които не четяха тези вестници и уеб сайтове не знаят за тези паники. Прояви на забележима суматоха стартират, откакто се разчува, че профилирана полиция с качулки са нахлули в постройката на централния офис на банката.
По същото време на уеб страницата на Българска народна банка може да се прочетат известия за тържества по случай 135-та годишнина на Българска народна банка. В отчет на шефа на Българска народна банка, пред защита аудитория, се изреждат триумфите на нашата банкова система и по какъв начин надзорът е към този момент пруденциален. Провежда се и нещо като научна конференция, на която известни интернационалните експерти хвалят нашия контрол и активността на централната банка. На 12.06 2014 година идва времето за нов член на управителния съвет от квотата на президента. Господин Плевнелиев прави нещо извънредно – отива в постройката на Българска народна банка и персонално показва пред Управителния съвет своята избраничка – доцент Лена Русинова.
В тези дни – сред честването и „ качулките” никой от ръководещите не се занимава с КТБ. Официалните медии - също.
Първият жест в друга от хвалбите от юбилея посока е известие на Българска народна банка от 17.06 2014 година, в което се споделя следното:
„ По мотив на изявления и догатки по отношение на КТБ, Българска народна банка декларира, че деликатно и от близко следи развиването на целия банков бранш и на упомената банка”. Поводът за това известие е писмо от Българска национална телевизия към Българска народна банка. Националната телевизия уведомява, че при нея е пристигнало анонимно писмо за това, че подуправителят на Българска народна банка по надзора е разследван за тъй наречените закононарушения по работа. Телевизията пита Българска народна банка какво се случва.
Същата вечер в предаването „ Още от деня” водещият Димитър Цонев насочва въпрос какво става с банковата система. Участвам в предаването. Аз съм от групата хора, която не чете въпросните вестници, има професионален интерес и чете данните на страницата на Българска народна банка. Отговарям решително, че суматохата е без причина и че Българска народна банка би трябвало по-категорично да отбрани банката и цялата банкова система. На другия ден незнайното писмо на незнайния създател за активността на подуправителя по надзора се появява на доста уеб сайтове. Сега и такива като мен, които не наблюдават тъкмо избрани медии, би трябвало да са научили, че подуправителят на централната банка, отговарящ за надзора, се проверява за това, че не бил упражнил нужния надзор върху някакви заеми отпуснати от КТБ. Естествено след тази информация тегленето на влогове от банката се ускорява до стенен, че самата КТБ насочва на 20.06 искане до Българска народна банка да бъде сложена под специфичен контрол. От позицията на днешния ден е забавно дали прокуратурата не знае кое е това лице, което упорства публиката да научи, че се проверява подуправител на Българска народна банка.
Това е началото, което може да бъде забелязано от безпристрастен четец и фен на протичащото се с КТБ. Сега към този момент всички знаем по какъв начин продължи случката след публично наложения с решение на УС на Българска народна банка специфичен контрол от 20.06.2014 година до известието на Българска народна банка от 07.11. 2014 година, когато отново с решение на Българска народна банка лицензът на тази банката беше лишен, а КТБ беше оповестена за неплатежоспособно още от 20.06.2014 година
Заслужава да се означи, че в Закона за кредитните институции, частта за специфичния контрол е със заглавие ”Специален контрол при риск от неплатежоспособност”. Това наименование, както и наличието на наредбите от член 103 до член 115 демонстрират, че в тази част от закона законодателят е предвидел многочислени дейности, чието осъществяване би трябвало да оздрави банката и да предотврати риска от несъстоятелност. Следователно банка, която е сложена в специфичен контрол не е неплатежоспособна. За страдание, това схващане на наличието на ЗКИ, както и на смисъла на слагането под специфичен контрол, не се познаваше и разбираше от множеството говорещи по медиите. Не беше мъчно да се откри, че те не се интересуваха и не познаваха закона, само че явно се ръководеха от нещо друго, тъй като от първия ден на сагата КТБ повтаряха, че тя би трябвало да бъде ликвидирана. Тези хора не проявяваха никакъв интерес, когато им се повтаряше, че по този начин не се прави при банки с хиляди инвеститори, тъй като последствията за цялото общество са доста тежки и разрушителни. За страдание и към днешна дата това виждане се поддържа както от някои хора с научни трофеи, по този начин и от политици.
В продължение на месеци банката се ръководи от назначените от Българска народна банка квестори. По закон те би трябвало да вършат нещо за излекуване на банката. Реално се вижда, че те не вършат това. Многобройните инвеститори и компании, които имат депозити и разплащателни сметки в нея нямат достъп до парите си. Те обаче са обнадеждени от известието на УС на Българска народна банка от 22.06.2014 година, че КТБ ще бъде отворена след един месец. За страдание това освен, че не се извършва, само че и последват известия от страна на УС, които са спорни и объркващи. Квесторите не подхващат нито едно деяние, което да дава отговор на закона за специфичния контрол. Все отново оповестяват, че ще прегледат кредитните досиета. Дори афишират, че вместо облага както са отчели към края на месец май 2014 година към 30 06 осчетоводяват загуба от 63 милиона лв.. Взели са поради избран неприятните заеми по тяхна оценка. Въпреки това резултатът, измерен посредством индикатора за финансова адекватност е доста добър – 10 %.
Може би поради това няма никакви прояви на безпокойствие и от страна на тогавашното държавно управление. Витаят клюки за някакви съвещания при Президента, на които участват депутати от 42-ия парламент и видни специалисти. Какво си приказват, кои са специалистите и какво вземат решение – никой не знае – и тогава и в този момент. Необяснимо е за какво не се следва плануваното в закона, а се вършат секрети съвещания. Още по-необяснимо е, че участващите в полемиките по медиите не демонстрират интерес към главното в тази ситуация кой и какви заеми е взел, с какво ги е обезпечил и по какъв начин могат бързо да се събират вземанията. Вместо това цялата сила и сериозен възторг се насочва към инвеститори със обилни суми, както и към техните опити да спасят парите си посредством прихващания и други покупко-продажби. Това се жигосва като демонстрация, която народните представители на оня стадий дефинират като неприемлива. Оказва се към днешна дата, че това не е било напълно по този начин.
През лятото на 2014 година от Европейската комисия питат Българска народна банка за какво не съблюдава директивата и не обезпечава в къс период достъп на вложителите до техните обезпечени пари. Междувременно идва служебно държавно управление на проф. Георги Близнашки и министър на финансите Румен Порожанов. Няма парламент.
От формалната страница на Българска народна банка, от която ние елементарните хора черпим информация, не се виждат някакви решения, които да разясняват какво може да се чака от специфичния контрол.
Още по-объркващо е, че мненията на Българска народна банка внезапно се трансформират след 11 юли. Увереният звук от началото на сагата, че всичко ще се оправи за един месец е сменен с пояснения от самия Управител на нашата централна банка, че това е „ каца без дъно”. Същият шеф едвам през месец октомври в отчет до 43-ия парламент изяснява нещо, което е трябвало да каже още на 13.06 2014 година Научаваме едвам тогава, че, когато „ качулките” влизат в постройката на КТБ, те са там не поради банката, а поради компании, които употребили същата постройка. Сигналът бил даден през месец февруари от неправителствената организация ”Протестна мрежа”. Това закъсняло пояснение евентуално е коствало на „ кацата без дъно " стотици милиони изтеглени влогове за дните от 13.06 до 18.06. 2014 година
Отзвукът в медиите на това, което нарекохме „ начало” е мелодичен с забележимите външни събития, само че и доста воднист от това, че на 19.06 стартира офанзива и против друга банка. Тази офанзива продължава към два-три дни. Тя е прекъсната бързо по метода, който се прави във всички страни през последните повече от петдесет години. Оказана бе незабавно и в точния момент ликвидна поддръжка от страна на държавната власт. Предоставиха към 1.2 милиарда лева, след което опашките пред тази нова жертва на клюки изчезват. Странното е, че и до през днешния ден, няма нито едно писание или коментар по какъв начин бързо се възстановява доверието, когато ограниченията са съответни на обстановката. Една от аргументите за това евентуално е в закъснялото пояснение на Българска народна банка, съдържащо се в упоменатия отчет от октомври 2014 година пред 43-ия парламент, че когато на 22.06 Българска народна банка дава обещание, че ще отвори КТБ след месец тя е имала уверенията на министър Чобанов, че КТБ ще отвори на 21.07 като държавна банка. Тази информация от октомври 2014 година за това, че акционерите ще бъдат отстранени, в случай че я имаше в известието от 22.06.2014 година евентуално протичащото се през идващите месеци би имало друго развиване. Остава въпросът и до през днешния ден кой се отхвърли и за какво от това решение. Трябва да се означи, че то има два разновидността: първият от месец юни - да се национализира банката; вторият от 14 юли 2014 година препоръчан специфичен закон за преструктуриране на КТБ. Който и да е от двата метода, в случай че е бил въведен, би икономисал загубите на ФГВБ в размер на 3.7 милиарда лева.; загубите на тези с влогове над обезпечения размер, само че и не би било допустимо да се появят новите кредитни милионери, обсебили заеми за към 4 милиарда лева Това е вероятният отговор на непрекъснато задавания въпрос – къде са парите от КТБ. Отговорът е - в тези, които са взели заемите.
Късметът за тези с заемите е и в това, че когато се внася отчета на Българска народна банка през октомври 2014 година новият парламент към момента не работи пълноценно. Докладът се приема прекомерно официално от комисия, която краткотрайно извършва функционалностите по бюджет и финанси. Набързо се отхвърля и предложение на акционерите на КТБ.
Въпросният отчет, макар че дава някои закъснели пояснения, не съумява да отговори на главния въпрос, за какво УС схваща едвам на 11.07.2014, че въпросната банка е „ каца без дъно” и все пак на 20.10.2014 осведоми новото Народно заседание, че банката е можело да бъде одържавена и отворена след месец. В отчета обаче няма пояснение за какво със свое решение от 31.07.2014 Българска народна банка подрежда на квесторите да наемат външни оценители на всички активи и пасиви и до 20.08 да рапортуват какви са загубите от амортизация, като тези загуби се дефинират по нови правила.
Важна специфичност, която по-късно се премълчава, че тези правила ще се дефинират от квесторите, а наетите оценители единствено ще ги приложат. Тази част от напътствията не се ползва в никакъв случай, тъй като квесторите съвсем не вземат участие в процеса на правене на разпоредбите. От известие на Българска народна банка се схваща, че от всичките заеми раздавани от банката в размер от 5.3 милиарда лева 4.2 милиарда лева се правят оценка като неприятни, което от своя страна допуска това да се осчетоводи като загуба. В решението се споделя, че оценката за тази загуба ще бъде осъществено до 31.10. и тя ще бъде оповестена на страницата на Българска народна банка. Нищо сходно не се случи. Счетоводният резултат не беше разгласен нито от Българска народна банка, нито от КТБ. По-любознателните намерихме счетоводния баланс към 30.09.2014 година, оповестяващ въпросната загуба на страницата на Българска фондова борса, защото КТБ беше обществено сдружение, участващо на фондовата борса.
Странно е, че беше забравено напътствието до квесторите да преценяват дали обезценката от 4.2 милиарда лева е действителна загуба и в случай че е по този начин да я включат в своя доклад в период до 31.10.2014 година Беше обявено само, че на 06.11.2014 година се лишава лиценза на КТБ, заради това че въпросната загуба е довела до негативен личен капитал.
Забравено бе обещанието, че ще се разгласяват разпоредбите, по които са оценени активите и е получена обезценката от 4 милиарда лева, ще се разгласява отчета на компаниите консултанти, определили загубата в размер на 4222 млн. лева, размера на счетоводната загуба към 30.09 2014 година, отчета за финансовата адекватност. Това са значимите неща към КТБ, а не наличието на диалозите на събралите се при господин Плевнелиев на 29.06.2014 година
От това, което се разяснява през днешния ден от някои от участниците в това събиране при господин Плевнелиев, личи за кой ли път, че би трябвало доста да сме признателни на МВФ, който предложи и в прочут смисъл наложи, паричен механизъм през 1997 година, при който бе отнета дискрецията в ръководството на нашата централна банка, както и да се надяваме, че когато се наложи актуалният паричен механизъм да се смени – това ще стане посредством влизането ни в еврозоната.
Фондът за гарантиране на влогове в банка /ФГВБ/ похарчи - 2.5 милиарда лева – всичко, което беше събрано от вноски на банки. Наложи се фондът да вземе още 1.2 милиарда лева на заем от министерство на финансите, с цел да изплати обезпечените от закона спестявания в размер на 3.7 милиарда лева Това от своя страна провокира повишаване на регистрирания за страната недостиг от 3 % до 5.2 %, което пък ни вкара в групата от европейски страни с макроикономически несъответствия. Имаше и печеливши – това са тези, които бяха получили заеми от банката.
По данни към 2014 година раздадените заеми са към 5.2 милиарда лева След намесата на Българска народна банка и квесторите на поставената под специфичен контрол банка, забележителна част от тези заеми в размер на 4.2 милиарда лева, по оценка на наети за задачата оценители, бяха оповестени за несъбираеми. Това по каноните на счетоводството, води до загуби и стопяване на капитала на банката – законова причина тя да бъде оповестена в неплатежоспособност. Имаше разногласия от коя дата да е началото на тази неплатежоспособност. Това е от голяма важност за използване на правните разпореждания за възможните искания към тъй наречените маса на несъстоятелността.
През последните дни още веднъж се заприказва за КТБ. Причината е настояването да се даде достъп до стенограмата от разискване при президента на страната на 29.06.2014 година, откакто има и правосъдно мнение, че това може да бъде направено.
Преди да се спрем на сегашния мотив, ще напомним случките от началото на 2016 година, когато беше обявено, че ръководещите ще разрешат нещо от отчета на „ Алекс партнърс” да бъде налично и за други с изключение на за поръчалите го синдици на банката. По-късно се обясни, че достъпът ще бъде позволен единствено за народните представители. Както се вижда – мотивът е същият, както и актуалният – публичен интерес към проблемите на КТБ.
От казаното тогава във връзка на въпросния отчет, от господин Борисов стана известно, че отчетът не е бил възложен на прокуратурата. Това може да значи, че синдиците не са разкрили нещо, което заслужава вниманието на този орган. Чуха се и отзиви на специалисти, че не можем да чакаме активността на синдиците по отношение на масата на несъстоятелността на КТБ да получи подтик от рекомендациите на въпросната компания. Те се оказаха прави. Всеки, който има някакви знания по банкова активност, осведомен е с нашето законодателство в тази област и е отделил време, с цел да следи това, което се случи с КТБ през 2014 година, би показал интерес освен към въпросния отчет, а и към това, което трябваше да създадат квесторите в интервала от месец август до месец ноември 2014 година и което им беше предоставено и от закона, и от УС на Българска народна банка. След като сме решили, че е време да сме транспарантни и да съблюдаваме законите дано да се разгласяват следните документи:
- Заверен /подписан/ от регистрирани инспектори годишен финансов доклад на КТБ за 2014 г.;
- Наредбата за оценка на активи в КТБ, утвърдена от квесторите и предоставена на консултантите – трите компании, предложили преоценки за 4.2 милиарда лева.; - Докладът на тези три компании за осъщественото от тях в осъществяване на консултантските им договори;
- Списък на компании и лица, които към началото на 2014 година са имали кредитни договори;
-Доклад от квесторите до Българска народна банка по отношение на размера на загубата и избраната финансова адекватност – условия към квесторите според решение на УС на Българска народна банка от 31. 07. 2014 г.;
Трябва да се съгласим, че вероятността за събиране на пари, с цел да се удовлетворят, въпреки и отчасти вложителите и Фондът за гарантиране на влоговете, не е добра и до през днешния ден – три години по-късно. Ако ще продължим да отделяме социална сила в разисквания, разбори и други, то най-добре е да се съсредоточим по въпроси, от чието позволение тази вероятност може да се усъвършенства. Но на първо място би трябвало да сме наясно за началото. Ето по какъв начин стартира всичко.
В някои ежедневници и уеб сайтове към 13 юни 2014 година и идващите дни, стартират трудове и изказвания за това, че се теглят пари от КТБ и там става нещо неправилно. Хората, които не четяха тези вестници и уеб сайтове не знаят за тези паники. Прояви на забележима суматоха стартират, откакто се разчува, че профилирана полиция с качулки са нахлули в постройката на централния офис на банката.
По същото време на уеб страницата на Българска народна банка може да се прочетат известия за тържества по случай 135-та годишнина на Българска народна банка. В отчет на шефа на Българска народна банка, пред защита аудитория, се изреждат триумфите на нашата банкова система и по какъв начин надзорът е към този момент пруденциален. Провежда се и нещо като научна конференция, на която известни интернационалните експерти хвалят нашия контрол и активността на централната банка. На 12.06 2014 година идва времето за нов член на управителния съвет от квотата на президента. Господин Плевнелиев прави нещо извънредно – отива в постройката на Българска народна банка и персонално показва пред Управителния съвет своята избраничка – доцент Лена Русинова.
В тези дни – сред честването и „ качулките” никой от ръководещите не се занимава с КТБ. Официалните медии - също.
Първият жест в друга от хвалбите от юбилея посока е известие на Българска народна банка от 17.06 2014 година, в което се споделя следното:
„ По мотив на изявления и догатки по отношение на КТБ, Българска народна банка декларира, че деликатно и от близко следи развиването на целия банков бранш и на упомената банка”. Поводът за това известие е писмо от Българска национална телевизия към Българска народна банка. Националната телевизия уведомява, че при нея е пристигнало анонимно писмо за това, че подуправителят на Българска народна банка по надзора е разследван за тъй наречените закононарушения по работа. Телевизията пита Българска народна банка какво се случва.
Същата вечер в предаването „ Още от деня” водещият Димитър Цонев насочва въпрос какво става с банковата система. Участвам в предаването. Аз съм от групата хора, която не чете въпросните вестници, има професионален интерес и чете данните на страницата на Българска народна банка. Отговарям решително, че суматохата е без причина и че Българска народна банка би трябвало по-категорично да отбрани банката и цялата банкова система. На другия ден незнайното писмо на незнайния създател за активността на подуправителя по надзора се появява на доста уеб сайтове. Сега и такива като мен, които не наблюдават тъкмо избрани медии, би трябвало да са научили, че подуправителят на централната банка, отговарящ за надзора, се проверява за това, че не бил упражнил нужния надзор върху някакви заеми отпуснати от КТБ. Естествено след тази информация тегленето на влогове от банката се ускорява до стенен, че самата КТБ насочва на 20.06 искане до Българска народна банка да бъде сложена под специфичен контрол. От позицията на днешния ден е забавно дали прокуратурата не знае кое е това лице, което упорства публиката да научи, че се проверява подуправител на Българска народна банка.
Това е началото, което може да бъде забелязано от безпристрастен четец и фен на протичащото се с КТБ. Сега към този момент всички знаем по какъв начин продължи случката след публично наложения с решение на УС на Българска народна банка специфичен контрол от 20.06.2014 година до известието на Българска народна банка от 07.11. 2014 година, когато отново с решение на Българска народна банка лицензът на тази банката беше лишен, а КТБ беше оповестена за неплатежоспособно още от 20.06.2014 година
Заслужава да се означи, че в Закона за кредитните институции, частта за специфичния контрол е със заглавие ”Специален контрол при риск от неплатежоспособност”. Това наименование, както и наличието на наредбите от член 103 до член 115 демонстрират, че в тази част от закона законодателят е предвидел многочислени дейности, чието осъществяване би трябвало да оздрави банката и да предотврати риска от несъстоятелност. Следователно банка, която е сложена в специфичен контрол не е неплатежоспособна. За страдание, това схващане на наличието на ЗКИ, както и на смисъла на слагането под специфичен контрол, не се познаваше и разбираше от множеството говорещи по медиите. Не беше мъчно да се откри, че те не се интересуваха и не познаваха закона, само че явно се ръководеха от нещо друго, тъй като от първия ден на сагата КТБ повтаряха, че тя би трябвало да бъде ликвидирана. Тези хора не проявяваха никакъв интерес, когато им се повтаряше, че по този начин не се прави при банки с хиляди инвеститори, тъй като последствията за цялото общество са доста тежки и разрушителни. За страдание и към днешна дата това виждане се поддържа както от някои хора с научни трофеи, по този начин и от политици.
В продължение на месеци банката се ръководи от назначените от Българска народна банка квестори. По закон те би трябвало да вършат нещо за излекуване на банката. Реално се вижда, че те не вършат това. Многобройните инвеститори и компании, които имат депозити и разплащателни сметки в нея нямат достъп до парите си. Те обаче са обнадеждени от известието на УС на Българска народна банка от 22.06.2014 година, че КТБ ще бъде отворена след един месец. За страдание това освен, че не се извършва, само че и последват известия от страна на УС, които са спорни и объркващи. Квесторите не подхващат нито едно деяние, което да дава отговор на закона за специфичния контрол. Все отново оповестяват, че ще прегледат кредитните досиета. Дори афишират, че вместо облага както са отчели към края на месец май 2014 година към 30 06 осчетоводяват загуба от 63 милиона лв.. Взели са поради избран неприятните заеми по тяхна оценка. Въпреки това резултатът, измерен посредством индикатора за финансова адекватност е доста добър – 10 %.
Може би поради това няма никакви прояви на безпокойствие и от страна на тогавашното държавно управление. Витаят клюки за някакви съвещания при Президента, на които участват депутати от 42-ия парламент и видни специалисти. Какво си приказват, кои са специалистите и какво вземат решение – никой не знае – и тогава и в този момент. Необяснимо е за какво не се следва плануваното в закона, а се вършат секрети съвещания. Още по-необяснимо е, че участващите в полемиките по медиите не демонстрират интерес към главното в тази ситуация кой и какви заеми е взел, с какво ги е обезпечил и по какъв начин могат бързо да се събират вземанията. Вместо това цялата сила и сериозен възторг се насочва към инвеститори със обилни суми, както и към техните опити да спасят парите си посредством прихващания и други покупко-продажби. Това се жигосва като демонстрация, която народните представители на оня стадий дефинират като неприемлива. Оказва се към днешна дата, че това не е било напълно по този начин.
През лятото на 2014 година от Европейската комисия питат Българска народна банка за какво не съблюдава директивата и не обезпечава в къс период достъп на вложителите до техните обезпечени пари. Междувременно идва служебно държавно управление на проф. Георги Близнашки и министър на финансите Румен Порожанов. Няма парламент.
От формалната страница на Българска народна банка, от която ние елементарните хора черпим информация, не се виждат някакви решения, които да разясняват какво може да се чака от специфичния контрол.
Още по-объркващо е, че мненията на Българска народна банка внезапно се трансформират след 11 юли. Увереният звук от началото на сагата, че всичко ще се оправи за един месец е сменен с пояснения от самия Управител на нашата централна банка, че това е „ каца без дъно”. Същият шеф едвам през месец октомври в отчет до 43-ия парламент изяснява нещо, което е трябвало да каже още на 13.06 2014 година Научаваме едвам тогава, че, когато „ качулките” влизат в постройката на КТБ, те са там не поради банката, а поради компании, които употребили същата постройка. Сигналът бил даден през месец февруари от неправителствената организация ”Протестна мрежа”. Това закъсняло пояснение евентуално е коствало на „ кацата без дъно " стотици милиони изтеглени влогове за дните от 13.06 до 18.06. 2014 година
Отзвукът в медиите на това, което нарекохме „ начало” е мелодичен с забележимите външни събития, само че и доста воднист от това, че на 19.06 стартира офанзива и против друга банка. Тази офанзива продължава към два-три дни. Тя е прекъсната бързо по метода, който се прави във всички страни през последните повече от петдесет години. Оказана бе незабавно и в точния момент ликвидна поддръжка от страна на държавната власт. Предоставиха към 1.2 милиарда лева, след което опашките пред тази нова жертва на клюки изчезват. Странното е, че и до през днешния ден, няма нито едно писание или коментар по какъв начин бързо се възстановява доверието, когато ограниченията са съответни на обстановката. Една от аргументите за това евентуално е в закъснялото пояснение на Българска народна банка, съдържащо се в упоменатия отчет от октомври 2014 година пред 43-ия парламент, че когато на 22.06 Българска народна банка дава обещание, че ще отвори КТБ след месец тя е имала уверенията на министър Чобанов, че КТБ ще отвори на 21.07 като държавна банка. Тази информация от октомври 2014 година за това, че акционерите ще бъдат отстранени, в случай че я имаше в известието от 22.06.2014 година евентуално протичащото се през идващите месеци би имало друго развиване. Остава въпросът и до през днешния ден кой се отхвърли и за какво от това решение. Трябва да се означи, че то има два разновидността: първият от месец юни - да се национализира банката; вторият от 14 юли 2014 година препоръчан специфичен закон за преструктуриране на КТБ. Който и да е от двата метода, в случай че е бил въведен, би икономисал загубите на ФГВБ в размер на 3.7 милиарда лева.; загубите на тези с влогове над обезпечения размер, само че и не би било допустимо да се появят новите кредитни милионери, обсебили заеми за към 4 милиарда лева Това е вероятният отговор на непрекъснато задавания въпрос – къде са парите от КТБ. Отговорът е - в тези, които са взели заемите.
Късметът за тези с заемите е и в това, че когато се внася отчета на Българска народна банка през октомври 2014 година новият парламент към момента не работи пълноценно. Докладът се приема прекомерно официално от комисия, която краткотрайно извършва функционалностите по бюджет и финанси. Набързо се отхвърля и предложение на акционерите на КТБ.
Въпросният отчет, макар че дава някои закъснели пояснения, не съумява да отговори на главния въпрос, за какво УС схваща едвам на 11.07.2014, че въпросната банка е „ каца без дъно” и все пак на 20.10.2014 осведоми новото Народно заседание, че банката е можело да бъде одържавена и отворена след месец. В отчета обаче няма пояснение за какво със свое решение от 31.07.2014 Българска народна банка подрежда на квесторите да наемат външни оценители на всички активи и пасиви и до 20.08 да рапортуват какви са загубите от амортизация, като тези загуби се дефинират по нови правила.
Важна специфичност, която по-късно се премълчава, че тези правила ще се дефинират от квесторите, а наетите оценители единствено ще ги приложат. Тази част от напътствията не се ползва в никакъв случай, тъй като квесторите съвсем не вземат участие в процеса на правене на разпоредбите. От известие на Българска народна банка се схваща, че от всичките заеми раздавани от банката в размер от 5.3 милиарда лева 4.2 милиарда лева се правят оценка като неприятни, което от своя страна допуска това да се осчетоводи като загуба. В решението се споделя, че оценката за тази загуба ще бъде осъществено до 31.10. и тя ще бъде оповестена на страницата на Българска народна банка. Нищо сходно не се случи. Счетоводният резултат не беше разгласен нито от Българска народна банка, нито от КТБ. По-любознателните намерихме счетоводния баланс към 30.09.2014 година, оповестяващ въпросната загуба на страницата на Българска фондова борса, защото КТБ беше обществено сдружение, участващо на фондовата борса.
Странно е, че беше забравено напътствието до квесторите да преценяват дали обезценката от 4.2 милиарда лева е действителна загуба и в случай че е по този начин да я включат в своя доклад в период до 31.10.2014 година Беше обявено само, че на 06.11.2014 година се лишава лиценза на КТБ, заради това че въпросната загуба е довела до негативен личен капитал.
Забравено бе обещанието, че ще се разгласяват разпоредбите, по които са оценени активите и е получена обезценката от 4 милиарда лева, ще се разгласява отчета на компаниите консултанти, определили загубата в размер на 4222 млн. лева, размера на счетоводната загуба към 30.09 2014 година, отчета за финансовата адекватност. Това са значимите неща към КТБ, а не наличието на диалозите на събралите се при господин Плевнелиев на 29.06.2014 година
От това, което се разяснява през днешния ден от някои от участниците в това събиране при господин Плевнелиев, личи за кой ли път, че би трябвало доста да сме признателни на МВФ, който предложи и в прочут смисъл наложи, паричен механизъм през 1997 година, при който бе отнета дискрецията в ръководството на нашата централна банка, както и да се надяваме, че когато се наложи актуалният паричен механизъм да се смени – това ще стане посредством влизането ни в еврозоната.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ