Вазов пише „Нова земя” през байганьовско време
След 25 години неявяване от книжния пазар продължението на „ Под игото ” - „ Нова земя ” беше съживен за българските читатели от издателство „ Кръг ”. Вторият разказ на Иван Вазов получи заслуженото си, издържано в графично отношение, издание, което да заеме почтено място в родните библиотеки. Книгата има единствено с шест независими издания от 1896 година насам. Романът, който се концентрира към Съединението, е порицан и обругаван още при излизането си. Амбициозен в замисъла си и белязан с високата оценка на създателя си, той стои настрана от творчеството на сопотския публицист, което сме привикнали да преглеждаме като канон в литературата ни. Защо? Какви са аргументите тази книга да бъде забравена?
Само едно десетилетие след великия, целенасочен, доблестен идеализъм на българите от 80-те години на XIX век, изкристализирал в Априлското въстание, байганьовщината настава в политическото, в нравите на старите, в стремежите на младите. Негативният облик на Алеко Константинов, роден тъкмо в средата на десетилетието, и концентрирал в себе си, всички грозни и негативни черти на новото време, се трансформира в репрезентативния воин на епохата, дело на своеобразното следосвобожденско развиване. Литературното поле не остава незасегнато от неговите омърсени ръце. Той освен гордо се разхожда из страниците на книгата на Алеко, само че оказва въздействие и на други писатели. Иван Вазов, патриотът, който постоянно възхвалява родината си, и пробва, в случай че не да оправдае, то най-малко да изясни недостойното държание на новите българи, прави критическо-реалистическо осмисляне на следосвобожденската реалност с втория си разказ.
„ Нова земя ” провокира бурни реакции още с излизането си. Може би тъй като съвременниците на писателя, изключително политическите му съперници, се разпознават в окарикатуреното, покварено, буржоазно общество в романа? Дали времето и неговите недъзи оставят своя незабравим отпечатък върху създателя и страниците? Дали в живописен проект творбата издиша, въпреки самият създател да я пази? Изобразяването на близки исторически събития ускорява ли усещанията на читатели и критици? Или просто никой различен разказ на Вазов не може да се мери с шедьовъра му „ Под игото ”? Истината е, че байганьовщината пречи на това заглавие да се осъществя в замисъла, който неговия създател му придава. Липса на национално-епопейна сплотяваща нишка, фрагментарен и фейлетонен жанр – това са методите, по които може да се написа за ера, в която цари Ганьо Балкански.
Когато работи по „ Нова земя ”, Вазов към този момент е друг от оня публицист, който основава „ Под игото ”. Времето не прости никому и патриархът на българската литература става негова жертва. Между „ Под игото ” и „ Нова земя ” съществува двойна времева отдалеченост. Става дума освен за годините сред самите исторически събития – Априлското въстание и Съединението, само че и времето на написването - „ Под игото ” е от 1888 година, а „ Нова земя ” – от деветдесетте. Тези десетина години са незначителни в вероятността на историческата просвета, само че в оня кондензиран откъм събития и промени интервал са от значително значение. Картината на обществото и политиката се трансформира радикално.
„ Това са две безусловно разнообразни столетия. И едната може да бъда единствено подигравка на другата, в случай че се повтори ”, изяснява доцент дфн Пламен Антов, експерт по творчеството на Вазов.
Осемдесетте години са епопейното време на българската литература, когато са написани „ Под игото ”, „ Епопея на забравените ”, „ Записките по българските въстания ”.
„ Тогава се основава национално-митологичния облик на Възраждането, идеологията, която и през днешния ден се възпроизвежда по манифестации в един опошлен тип ”, добавя Антов.
Национално-идеологическото отпреди 10 години, което изпълва „ Под игото ”, се разпада. Дори великата Бяла църква от „ Под игото ” умира на страницата на „ Нова земя ” – тя е изпепелена, а чичовците – оредели. Търсенето на ново място, което да я замести, не дава резултат.
„ Романът „ Нова земя ” е написан в поетиката на 90-те, когато Вазов към този момент е напуснал национално-епопейно-патриотичното положение, което го е владеело, до момента в който работел над „ Под игото ” и „ Епопея на забравените ”. По това време той написа фейлетони и къси сатирични разкази. Търси новия позитивен воин и не го намира, тъй като подобен няма, а и тъй като новият воин е Бай Ганьо ”, разяснява Антов.
Историческата обстановка ражда последните заглавия. Преди да се появи книгата на Алеко Константинов, неговият воин се подвизава под други имена в други произведения. Бързите трансформации на морала от това време се виждат в „ Българи от остаряло време ” на Каравелов, „ Чичовци ” на Вазов, „ Книга за българския народ ” на Стоян Михайловски. Но Алеко извайва воин, въплъщаващ всички ниски пристрастености и нравствени падения на българина от след Освобождението. Когато Вазов замисля и написа „ Нова земя ”, Алеко към този момент е пратил своя воин да пътешества из Европа. Още Петър Динеков написа в „ Българска мисъл ” от 1941 година, че сравнението сред Бай Ганьо и „ Нова земя ” би било доста забавно. Не е изключено и написа Милена Цанева, някои от окарикатурените герои на Вазов, които той рисува в чужбина, да са му подсказани от Алековия воин.
В „ Нова земя ” Вазов прави картина и на младите българи в чужбина, втурнали се из Европа след Освобождението за придобиване на дипломи и разцвет. Чрез героя граф Марузин той разказва българския обществен и нравствен живот от това време: “Интелигенцията, обаче - пардон за гръмкото слово - се мъчи да се отчужди от народа. Европейският искра я пленява и той е дал на маниерите й и облика на живота й неестествен, подправен отпечатък. Няма за какво да виним младежите, това е в реда на нещата, историческият ход на развиването у един млад народ, чийто първи нагон е да подражава ”.
Вазов желае да направи нова, също толкоз значима и въодушевяващ история като „ Под игото ”. Той взема друго популярно събитие в младата ни история – Съединението като върхов център и към него провежда своята история, стремейки се да ѝ придаде национално-епопейни детайли. Но мрежата, която държи разказа в „ Под игото ” и го трансформира в национална епопея, към този момент не е толкоз здрава. Байганьовите ръце разплитат замисъла, трансформирайки героизма в малък и вулгарен, а изказът от епопеен монументализъм става фейлетонен. Както творчество на Вазов от 80-те е изпълнено с магията на това популярно време, по този начин работата му през 90-те се трансформира в критически израз, повлиян от времето, в което живее.
Критиките…
Критиците на Вазов виждат всичко това в „ Нова земя “ и не простят на побелелия публицист, въпреки това – острите им езици са част от нравите на епохата. Наричат го на майтап Патриарха и по подигравка Вазов в действителност остава подобен за идващите поколени. Деветдесетте години на XIX век в България са във всяко отношение преломни – и политически, и литературно, и културно. За едно десетилетие ядрото на интелектуалците се сменя – Иван Вазов и Петко Славейков отстъпват място на младите, възпитани в европейски университети и полезности, чиито лидер е Пенчо Славейков. Възниква спорът сред обичайното и модерното в литературата. От една страна Вазов и Захарий Стоянов, далечни като политически врагове и близки идейно, не престават възрожденската линия на Паисий, Софроний, Каравелов, Петко Славейков, Ботев. Съзнателно разграничени от тези обичаи, е групата на младите, ръководена от Пенчо Славейков, доктор Кръстев и кръгът „ Мисъл ”. За тях възрожденската традиция е културна назадничавост, плод на патриархалното, неспособна да отговори на потребностите на новите времена.
Когато се появява „ Под игото ”, то също е обект на жестоки оценки, изключително от кръга „ Мисъл ”. Групата на Пенчо Славейков даже пуска поредност публикации за това какъв брой слаб е романът. Д-р Кръстев написа от това време във връзка издаването на романа на британски език: „ Иван Вазов е... оня публицист, който с едно свое произведение – приказвам за Под игото – притегли (в едно време, когато литературата бе още прекомерно нищожна и нито един от по-младите не бе се проявил) върху нашата литература вниманието на непознати критици, които и откриха това произведение по едни или други аргументи почтено да бъде преведено и издадено на техния език. Малко важи, че романът Под игото, който има около несъмнени достолепия, и прекомерно основни художествени дефекти, не е добил, нито е могъл да добие каква и да било популярност в необятната аудитория на Запад или даже в славянските земи. ”
Кръгът „ Мисъл ” не бяга от остри думи, когато подлага на критика Вазов. В публикацията си „ Около юбилея на Илия Р. Блъсков “ доктор Кръстев даже назовава творбите му жълта литература: „ Ний казахме, че Вазов е получил наследството на Любена Каравелова и на Блъскова. Това е и правилно, и погрешно. Литературната история така ще го запише. Но действителността напълно друго ни приказва. Именно тя ни споделя, че Вазов е единствено мним правоприемник. Истинският техен правоприемник, който приживе е обезнаследил и Вазова, и Михайловски, и толкоз други, е жълтата преса и култивираната от нея жълта литература, художествена и критическа. И в това е позорът на българската литература от през днешния ден. ”
Доц. Антов изяснява:
„ Вазов не е новатор и не е от вида на Пенчо Славейков и доктор Кръстев – западен интелектуалец, който стои над народа и го тегли напред. Той е самият народ. Той въплъщава във всевъзможен смисъл груповия нрав. Точно по тази причина е националният класик, тъй като събира целия наивизъм, консерватизъм, промитивизъм на хората. Няма образован народ и Вазов е еманация на националния консерватизъм. Това си проличава във всичко, което написа. Това не е положително или неприятно, просто е по този начин. Не би трябвало да го съдим с днешни очи ”.
Още с излизането си „ Нова земя ” става крайъгълен камък за доста полемики и рецензии. От една страна приятелите на Вазов пазят романа из страниците на сп. „ Българска колекция ” и вестник „ Мир ”, само че от другата страна ударите не са леки. Беньо Цонев му прави живописен разбор в „ Български обзор ”, където написа, че това е общ брой от епизоди, за които полипсала креативна мощ да ги сплоти и свърже в едно цяло ”. В списание „ Ден ” Георги Кирков го добавя, като споделя, че в романа „ липсва единение, стройност и естетика сред обособените елементи ”, по тази причина книгата наподобявала пътуваща гледка, в която „ любопитния може да види доста и хубави неща, само че без всякаква взаимозависимост. ”
Писателят, несъмнено, посреща с голямо оскърбление сериозните мнения за „ Нова земя ”. Пред проф. Иван Шишманов той споделя:
„ Едва ли друга българска книга е предизвиквала подобен поток от ругатни, отричания и нападки. Тия ругатни мощно ме оскърбиха и обезсърчиха, тъй като аз намирах, намирам и през днешния ден, че като историко-битов разказ „ Нова земя ” стои може би по-долу от „ Под игото ”, само че го надминава като художествено произведение ”.
Вазов написа и обстойна записка „ Г-н Вазовата „ Нова земя ” и критиците ѝ по въпроса на Съединението и прочие ”, която е оповестена в сп. „ Българска колекция ” от 1896 година с автограф В. С. Писателят дава отговор на художествените рецензии, като акцентира, че „ Нова земя ” не е разказ за политическото събитие от 6 септември, а за българите като цяло от този интервал, и че единството на романа се състои в господстващата мисъл и цялостната картина, а не във връзката сред героите и събитията. По-късно пред проф. Шишманов Вазов добавя: „ Особено бях афектиран от натякването на проф. Беньо Цонев, че в романа ми нямало основен воин, като че във „ Война и мир ” да вземем за пример на Толстоя има подобен. ”
Много създатели изпитват особена уязвимост към по-неуспешните си произведения.
„ Като някакви недооценени сирачета са, обичат ги като напук - отбелязва Антов. - Историята е цялостна с такива куриозни случаи. Много шедьоври стават неподозирано такива. Еразъм Ротердамски написа „ Възхвала на нелепостта ” на коляно, пътувайки сред два града, а остава с него в историята. До края на дните си не му отделя никакво внимание и счита за делото на живота си други големи метафизичен опуси. Дори Сервантес има вяра, че огромните му книги са други, а не „ Дон Кихот ”. ”
Героите…
В „ Нова земя ” Вазов разсънва част от познатите облици от „ Под игото ”, а някои от новите герои са наследници на известните характери. Образът на Бай Ганьо е вплетен в прочут и доста приветлив в „ Под игото ” воин – Боримечката. Той към този момент е състоятелен селски кмет. Неговото преображение е симптоматично за епохата.
Главният воин Найден Стремски е наследник на чорбаджи Марко. „ В лицето на Стремски изобразих себе си ”, споделя създателят пред проф. Шишманов. Стремски изминава същия път като на създателя: Русия, Пловдив, Берковица, Европа, въпреки че романът не е биографичен или мемоарен. Както „ Под игото ” не е разказ за Бойчо Огнянов, а за предосвобожденска България, по този начин и „ Нова земя ” не е разказ за Найден Стремски, а за събитията, последвали свободата. Главният му воин остава техен въздържан наблюдаващ, без да се включва непосредствено в тях. Той не се трансформира, околната среда не му въздейства, не изстрадва дружно с други герои действителността. Социалистическият книжовен критик от 90-те на XIX век Димитър Благоев споделя, че Стремски е доказателство за това, че у нас няма персони с построени убеждения. Той написа в известната графа на списание „ Ново време ” – „ Из живота и литературата ”: „ Ний имаме много интелигентни хора, които са приключили висши учебни заведения и ходили в странство да се учат. Но грамадната част от тях живее с филистерските понятия за международните работи, с морала на най-обикновената, ходящата мещанско-буржоазна философия, Стремски е може би най-високите пример на тоя жанр интелигенти ”.
Бездействието на основния воин е маркирано от всички, които пишат за „ Нова земя ” по време на първото му излизане. Те жестоко го отъждествяват с дейностите на писателя, само че Милена Цанева акцентира, че „ автобиографичният материал е единствено външен – обстоятелства от виталния път на втора, а не черти от характера, възгледи и психика. ” Всъщност Вазов вплита в облика на Стремски и черти от други хора – брат си Кирил Вазов, приятеля си Константин Величков. Той подарява облика на Стремски с всички добродетели на публичния деятел, които съгласно него би трябвало да има. Много деликатно подбраната селекция на черти на характера на Стремски в действителност го вършат еднопластов и неоснователен.
През септември 1896 година в подлистника на вестник “Знаме ” в няколко елементи се разгласява критика за новоизлезлия Вазов разказ Нова земя, подписна мистериозно с името Любомир Цаклин. Материалът със заглавие „ Един остарял херой ” е ориентиран против Вазов и частично против втория му разказ. Псевдонимът скоро е оголен – самият Пенчо Славейков. В публикацията той декларира, че натоварвайки Стремски с толкоз достолепия, създателят в действителност е поласкал себе си.
Следосвобожденската ера е нарисувана сладкодумно от Вазов, сходно на платно на Мърквичка - и в случай че произведение като „ Под игото “ възпитава учениците на родолюбие, „ Нова земя “ демонстрира какво се случва, когато народът получи мечтаната независимост. Как един позитивен воин като Боримечката се трансформира в състоятелен селски кмет, един Бай Ганьо. Трансформация, която е забележима и през днешния ден за всички нас. Затова е хубаво, че дългото неявяване на „ Нова земя “ завърши.
Догодина се означават 170 години от рождението на Иван Вазов. Годишнината ще бъде маркирана и с режисура по „ Нова земя ” на Голямата сцена в Народния спектакъл. Драматург е Юрий Дачев, а режисьор - Бина Харалампиева.
Само едно десетилетие след великия, целенасочен, доблестен идеализъм на българите от 80-те години на XIX век, изкристализирал в Априлското въстание, байганьовщината настава в политическото, в нравите на старите, в стремежите на младите. Негативният облик на Алеко Константинов, роден тъкмо в средата на десетилетието, и концентрирал в себе си, всички грозни и негативни черти на новото време, се трансформира в репрезентативния воин на епохата, дело на своеобразното следосвобожденско развиване. Литературното поле не остава незасегнато от неговите омърсени ръце. Той освен гордо се разхожда из страниците на книгата на Алеко, само че оказва въздействие и на други писатели. Иван Вазов, патриотът, който постоянно възхвалява родината си, и пробва, в случай че не да оправдае, то най-малко да изясни недостойното държание на новите българи, прави критическо-реалистическо осмисляне на следосвобожденската реалност с втория си разказ.
„ Нова земя ” провокира бурни реакции още с излизането си. Може би тъй като съвременниците на писателя, изключително политическите му съперници, се разпознават в окарикатуреното, покварено, буржоазно общество в романа? Дали времето и неговите недъзи оставят своя незабравим отпечатък върху създателя и страниците? Дали в живописен проект творбата издиша, въпреки самият създател да я пази? Изобразяването на близки исторически събития ускорява ли усещанията на читатели и критици? Или просто никой различен разказ на Вазов не може да се мери с шедьовъра му „ Под игото ”? Истината е, че байганьовщината пречи на това заглавие да се осъществя в замисъла, който неговия създател му придава. Липса на национално-епопейна сплотяваща нишка, фрагментарен и фейлетонен жанр – това са методите, по които може да се написа за ера, в която цари Ганьо Балкански.
Когато работи по „ Нова земя ”, Вазов към този момент е друг от оня публицист, който основава „ Под игото ”. Времето не прости никому и патриархът на българската литература става негова жертва. Между „ Под игото ” и „ Нова земя ” съществува двойна времева отдалеченост. Става дума освен за годините сред самите исторически събития – Априлското въстание и Съединението, само че и времето на написването - „ Под игото ” е от 1888 година, а „ Нова земя ” – от деветдесетте. Тези десетина години са незначителни в вероятността на историческата просвета, само че в оня кондензиран откъм събития и промени интервал са от значително значение. Картината на обществото и политиката се трансформира радикално.
„ Това са две безусловно разнообразни столетия. И едната може да бъда единствено подигравка на другата, в случай че се повтори ”, изяснява доцент дфн Пламен Антов, експерт по творчеството на Вазов.
Осемдесетте години са епопейното време на българската литература, когато са написани „ Под игото ”, „ Епопея на забравените ”, „ Записките по българските въстания ”.
„ Тогава се основава национално-митологичния облик на Възраждането, идеологията, която и през днешния ден се възпроизвежда по манифестации в един опошлен тип ”, добавя Антов.
Национално-идеологическото отпреди 10 години, което изпълва „ Под игото ”, се разпада. Дори великата Бяла църква от „ Под игото ” умира на страницата на „ Нова земя ” – тя е изпепелена, а чичовците – оредели. Търсенето на ново място, което да я замести, не дава резултат.
„ Романът „ Нова земя ” е написан в поетиката на 90-те, когато Вазов към този момент е напуснал национално-епопейно-патриотичното положение, което го е владеело, до момента в който работел над „ Под игото ” и „ Епопея на забравените ”. По това време той написа фейлетони и къси сатирични разкази. Търси новия позитивен воин и не го намира, тъй като подобен няма, а и тъй като новият воин е Бай Ганьо ”, разяснява Антов.
Историческата обстановка ражда последните заглавия. Преди да се появи книгата на Алеко Константинов, неговият воин се подвизава под други имена в други произведения. Бързите трансформации на морала от това време се виждат в „ Българи от остаряло време ” на Каравелов, „ Чичовци ” на Вазов, „ Книга за българския народ ” на Стоян Михайловски. Но Алеко извайва воин, въплъщаващ всички ниски пристрастености и нравствени падения на българина от след Освобождението. Когато Вазов замисля и написа „ Нова земя ”, Алеко към този момент е пратил своя воин да пътешества из Европа. Още Петър Динеков написа в „ Българска мисъл ” от 1941 година, че сравнението сред Бай Ганьо и „ Нова земя ” би било доста забавно. Не е изключено и написа Милена Цанева, някои от окарикатурените герои на Вазов, които той рисува в чужбина, да са му подсказани от Алековия воин.
В „ Нова земя ” Вазов прави картина и на младите българи в чужбина, втурнали се из Европа след Освобождението за придобиване на дипломи и разцвет. Чрез героя граф Марузин той разказва българския обществен и нравствен живот от това време: “Интелигенцията, обаче - пардон за гръмкото слово - се мъчи да се отчужди от народа. Европейският искра я пленява и той е дал на маниерите й и облика на живота й неестествен, подправен отпечатък. Няма за какво да виним младежите, това е в реда на нещата, историческият ход на развиването у един млад народ, чийто първи нагон е да подражава ”.
Вазов желае да направи нова, също толкоз значима и въодушевяващ история като „ Под игото ”. Той взема друго популярно събитие в младата ни история – Съединението като върхов център и към него провежда своята история, стремейки се да ѝ придаде национално-епопейни детайли. Но мрежата, която държи разказа в „ Под игото ” и го трансформира в национална епопея, към този момент не е толкоз здрава. Байганьовите ръце разплитат замисъла, трансформирайки героизма в малък и вулгарен, а изказът от епопеен монументализъм става фейлетонен. Както творчество на Вазов от 80-те е изпълнено с магията на това популярно време, по този начин работата му през 90-те се трансформира в критически израз, повлиян от времето, в което живее.
Критиките…
Критиците на Вазов виждат всичко това в „ Нова земя “ и не простят на побелелия публицист, въпреки това – острите им езици са част от нравите на епохата. Наричат го на майтап Патриарха и по подигравка Вазов в действителност остава подобен за идващите поколени. Деветдесетте години на XIX век в България са във всяко отношение преломни – и политически, и литературно, и културно. За едно десетилетие ядрото на интелектуалците се сменя – Иван Вазов и Петко Славейков отстъпват място на младите, възпитани в европейски университети и полезности, чиито лидер е Пенчо Славейков. Възниква спорът сред обичайното и модерното в литературата. От една страна Вазов и Захарий Стоянов, далечни като политически врагове и близки идейно, не престават възрожденската линия на Паисий, Софроний, Каравелов, Петко Славейков, Ботев. Съзнателно разграничени от тези обичаи, е групата на младите, ръководена от Пенчо Славейков, доктор Кръстев и кръгът „ Мисъл ”. За тях възрожденската традиция е културна назадничавост, плод на патриархалното, неспособна да отговори на потребностите на новите времена.
Когато се появява „ Под игото ”, то също е обект на жестоки оценки, изключително от кръга „ Мисъл ”. Групата на Пенчо Славейков даже пуска поредност публикации за това какъв брой слаб е романът. Д-р Кръстев написа от това време във връзка издаването на романа на британски език: „ Иван Вазов е... оня публицист, който с едно свое произведение – приказвам за Под игото – притегли (в едно време, когато литературата бе още прекомерно нищожна и нито един от по-младите не бе се проявил) върху нашата литература вниманието на непознати критици, които и откриха това произведение по едни или други аргументи почтено да бъде преведено и издадено на техния език. Малко важи, че романът Под игото, който има около несъмнени достолепия, и прекомерно основни художествени дефекти, не е добил, нито е могъл да добие каква и да било популярност в необятната аудитория на Запад или даже в славянските земи. ”
Кръгът „ Мисъл ” не бяга от остри думи, когато подлага на критика Вазов. В публикацията си „ Около юбилея на Илия Р. Блъсков “ доктор Кръстев даже назовава творбите му жълта литература: „ Ний казахме, че Вазов е получил наследството на Любена Каравелова и на Блъскова. Това е и правилно, и погрешно. Литературната история така ще го запише. Но действителността напълно друго ни приказва. Именно тя ни споделя, че Вазов е единствено мним правоприемник. Истинският техен правоприемник, който приживе е обезнаследил и Вазова, и Михайловски, и толкоз други, е жълтата преса и култивираната от нея жълта литература, художествена и критическа. И в това е позорът на българската литература от през днешния ден. ”
Доц. Антов изяснява:
„ Вазов не е новатор и не е от вида на Пенчо Славейков и доктор Кръстев – западен интелектуалец, който стои над народа и го тегли напред. Той е самият народ. Той въплъщава във всевъзможен смисъл груповия нрав. Точно по тази причина е националният класик, тъй като събира целия наивизъм, консерватизъм, промитивизъм на хората. Няма образован народ и Вазов е еманация на националния консерватизъм. Това си проличава във всичко, което написа. Това не е положително или неприятно, просто е по този начин. Не би трябвало да го съдим с днешни очи ”.
Още с излизането си „ Нова земя ” става крайъгълен камък за доста полемики и рецензии. От една страна приятелите на Вазов пазят романа из страниците на сп. „ Българска колекция ” и вестник „ Мир ”, само че от другата страна ударите не са леки. Беньо Цонев му прави живописен разбор в „ Български обзор ”, където написа, че това е общ брой от епизоди, за които полипсала креативна мощ да ги сплоти и свърже в едно цяло ”. В списание „ Ден ” Георги Кирков го добавя, като споделя, че в романа „ липсва единение, стройност и естетика сред обособените елементи ”, по тази причина книгата наподобявала пътуваща гледка, в която „ любопитния може да види доста и хубави неща, само че без всякаква взаимозависимост. ”
Писателят, несъмнено, посреща с голямо оскърбление сериозните мнения за „ Нова земя ”. Пред проф. Иван Шишманов той споделя:
„ Едва ли друга българска книга е предизвиквала подобен поток от ругатни, отричания и нападки. Тия ругатни мощно ме оскърбиха и обезсърчиха, тъй като аз намирах, намирам и през днешния ден, че като историко-битов разказ „ Нова земя ” стои може би по-долу от „ Под игото ”, само че го надминава като художествено произведение ”.
Вазов написа и обстойна записка „ Г-н Вазовата „ Нова земя ” и критиците ѝ по въпроса на Съединението и прочие ”, която е оповестена в сп. „ Българска колекция ” от 1896 година с автограф В. С. Писателят дава отговор на художествените рецензии, като акцентира, че „ Нова земя ” не е разказ за политическото събитие от 6 септември, а за българите като цяло от този интервал, и че единството на романа се състои в господстващата мисъл и цялостната картина, а не във връзката сред героите и събитията. По-късно пред проф. Шишманов Вазов добавя: „ Особено бях афектиран от натякването на проф. Беньо Цонев, че в романа ми нямало основен воин, като че във „ Война и мир ” да вземем за пример на Толстоя има подобен. ”
Много създатели изпитват особена уязвимост към по-неуспешните си произведения.
„ Като някакви недооценени сирачета са, обичат ги като напук - отбелязва Антов. - Историята е цялостна с такива куриозни случаи. Много шедьоври стават неподозирано такива. Еразъм Ротердамски написа „ Възхвала на нелепостта ” на коляно, пътувайки сред два града, а остава с него в историята. До края на дните си не му отделя никакво внимание и счита за делото на живота си други големи метафизичен опуси. Дори Сервантес има вяра, че огромните му книги са други, а не „ Дон Кихот ”. ”
Героите…
В „ Нова земя ” Вазов разсънва част от познатите облици от „ Под игото ”, а някои от новите герои са наследници на известните характери. Образът на Бай Ганьо е вплетен в прочут и доста приветлив в „ Под игото ” воин – Боримечката. Той към този момент е състоятелен селски кмет. Неговото преображение е симптоматично за епохата.
Главният воин Найден Стремски е наследник на чорбаджи Марко. „ В лицето на Стремски изобразих себе си ”, споделя създателят пред проф. Шишманов. Стремски изминава същия път като на създателя: Русия, Пловдив, Берковица, Европа, въпреки че романът не е биографичен или мемоарен. Както „ Под игото ” не е разказ за Бойчо Огнянов, а за предосвобожденска България, по този начин и „ Нова земя ” не е разказ за Найден Стремски, а за събитията, последвали свободата. Главният му воин остава техен въздържан наблюдаващ, без да се включва непосредствено в тях. Той не се трансформира, околната среда не му въздейства, не изстрадва дружно с други герои действителността. Социалистическият книжовен критик от 90-те на XIX век Димитър Благоев споделя, че Стремски е доказателство за това, че у нас няма персони с построени убеждения. Той написа в известната графа на списание „ Ново време ” – „ Из живота и литературата ”: „ Ний имаме много интелигентни хора, които са приключили висши учебни заведения и ходили в странство да се учат. Но грамадната част от тях живее с филистерските понятия за международните работи, с морала на най-обикновената, ходящата мещанско-буржоазна философия, Стремски е може би най-високите пример на тоя жанр интелигенти ”.
Бездействието на основния воин е маркирано от всички, които пишат за „ Нова земя ” по време на първото му излизане. Те жестоко го отъждествяват с дейностите на писателя, само че Милена Цанева акцентира, че „ автобиографичният материал е единствено външен – обстоятелства от виталния път на втора, а не черти от характера, възгледи и психика. ” Всъщност Вазов вплита в облика на Стремски и черти от други хора – брат си Кирил Вазов, приятеля си Константин Величков. Той подарява облика на Стремски с всички добродетели на публичния деятел, които съгласно него би трябвало да има. Много деликатно подбраната селекция на черти на характера на Стремски в действителност го вършат еднопластов и неоснователен.
През септември 1896 година в подлистника на вестник “Знаме ” в няколко елементи се разгласява критика за новоизлезлия Вазов разказ Нова земя, подписна мистериозно с името Любомир Цаклин. Материалът със заглавие „ Един остарял херой ” е ориентиран против Вазов и частично против втория му разказ. Псевдонимът скоро е оголен – самият Пенчо Славейков. В публикацията той декларира, че натоварвайки Стремски с толкоз достолепия, създателят в действителност е поласкал себе си.
Следосвобожденската ера е нарисувана сладкодумно от Вазов, сходно на платно на Мърквичка - и в случай че произведение като „ Под игото “ възпитава учениците на родолюбие, „ Нова земя “ демонстрира какво се случва, когато народът получи мечтаната независимост. Как един позитивен воин като Боримечката се трансформира в състоятелен селски кмет, един Бай Ганьо. Трансформация, която е забележима и през днешния ден за всички нас. Затова е хубаво, че дългото неявяване на „ Нова земя “ завърши.
Догодина се означават 170 години от рождението на Иван Вазов. Годишнината ще бъде маркирана и с режисура по „ Нова земя ” на Голямата сцена в Народния спектакъл. Драматург е Юрий Дачев, а режисьор - Бина Харалампиева.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ