След 15 месеца в плен на Хамас“ Даниела Гилбоа отново

След 15 месеца в плен на „ Хамас “ Даниела Гилбоа още веднъж е със фамилията си.

Тя дружно с още три девойки беше освободена на 25 януари като част от постигнатото тогава съглашение за преустановяване на огъня в Газа.

Даниела е с български корени. За времето в плен, за тестванията на фамилията й и за щастието всички да се прегърнат още веднъж - с майката на Даниела беседва Кристина Баксанова.

„ Даниела е добре. Вкъщи е! Това е най-важното. Ние се грижим за нея. Минава през рехабилитация, само че е добре. Може да я видите в обществените мрежи,  наподобява добре, само че от вътрешната страна е друго. По-сложно е…. Но е на добър път към възобновяване “, разяснява Орли Гилбоа, майката на Даниела.

19-годишната Даниела е едно от девойките, отвлечени при офанзивата на 7 октомври, когато „ Хамас “ атакува военната база край Нахал Оз.

По това време момичето е на военна работа и е част от екип за наблюдаване на границата.

„ Отскоро стартира да приказва за случилото се. Казва, че първите дни са били най-трудните за нея, тъй като тогава губи 16 другари и множеството умират пред очите ѝ. Казва, че първо са чули бомби и пукотевица, само че са мислили, че са отвън базата. Базата е на към 800 метра от границата - в един миг нападателите са влезнали в стаята, където са били всички момичето и са хвърлили вътре три гранати. Тя е ранена, а доста от приятелите ѝ са убити. По-късно терористите са влезнали и са стреляли слепешката. Оцеляват единствено 7 девойки и те са отвлечени. Вързали ръцете им и ги карали да гледат по какъв начин умират приятелите им “, споделя Орли.

Първите 24 часа Орли, брачният партньор ѝ и по-малката ѝ щерка, би трябвало да се оправят с мисълта, че Даниела е починала.

„ Мислихме, че не е жива. Не се беше свързала с нас и мислихме, че всеки, който не се обадил, значи не е жив. Знаехме, че са взети заложници, само че не я бяхме видели в нито едно от видеата, които „ Хамас “ публикуваше. Мислихме, че лежи мъртва във военната база. На 8 октомври се появи едно видео на „ Хамас “ и на занимателен каданс видяхме единствено част от главата ѝ. Горната част от косата ѝ. Не видяхме лицето ѝ, само че я познахме. Така разбрахме, че е жива и че е отвлечена. Не знаехме в какво положение е, не виждахме тялото ѝ, само че тя седеше и разбрахме, че откакто може да седи, значи е жива “, разяснява Орли Гилбоа.

Даниела е държана в град Газа, споделя майка ѝ.

„ Половината време към 8 месеца са били подземен, а по-късно 7 месеца са ги местили в разнообразни жилища. Казвали са ѝ, че не е човешко създание, че пленник не може да има усеща. Не може да плаче, нито да се смее, нищо, даже не са ѝ разрешавали да върви на тоалетна, когато е поискала “, показва дамата.

Семейството би трябвало за повторно да преживее ужаса, че Даниела е мъртва.

„ Два месеца преди „ Хамас “ да я освободят разгласиха фотоси на Даниела. Не ѝ посочваха лицето, само че беше показано тялото ѝ и татуировките ѝ. Тя има специфични татуировки. Те бяха снимали тялото, покрито с кръв и оповестиха, че е ранена от военни бомби. Ние незабавно разбрахме, че това е Даниела. Дотогава „ Хамас “ не бяха разгласили никакви фотоси или видео, които да не се правилни. И ние взехме решение, че е това е истина. Беше доста мъчно да забележим това. В този миг всичко свърши за нас “, споделя Орли.

Три седмици по-късно управляващите оповестяват на фамилията, че Даниела е жива. А на 24 януари идва и новината за идното ѝ освобождение.

„ В петък видяхме имената на девойките, които „ Хамас “ разгласи, че ще освободи и видяхме името на Даниела. Късно през нощта израелските управляващи ни се обадиха и споделиха, че е несъмнено и тя ще бъде едно от освободените девойки. Но не повярвах, до момента в който не я видях “, споделя още Орли.

„ Преди да се срещнем гледах целия път на извеждането ѝ от Газа. Когато я видях в ръцете на израелската войска, осъзнах, че това в действителност се случва и ще я срещна “, споделя още тя.

„ Когато ни заведоха в стаята, аз седнах за миг начело на скамейка, тъй като бях доста разчувствана... Една стена ме делеше от нея, беше доста прочувствено за мен... След този миг със брачна половинка ми влезнахме в стаята и това, това беше най-щастливият ден в живота ми. Не мога да го опиша с думи. Това е като щастието, когато раждаш дете. Не може да се изясни. Слава Богу, че имахме този миг и тя се върна при нас “, споделя Орли.

Даниела е с български корени. Дядо ѝ по бащина линия е от Пловдив.

„ Моят свекър, бащата на брачна половинка ми е българин. Цялото му семейство идва в Израел след Втората международна война, когато е на 5 години. Той ни разказваше, че по време на войната доста българи християни са им помагали. Когато българските управляващи схванаха, че Даниела е отвлечена, незабавно влезнаха по отношение на нас. Знаете ли - в този момент разбрах какво разказваше свекърът ми за българския народ. Съпругът ми и Даниела - те също са българи “, споделя Орли.

Други двама заложници с български корени към момента са в плен на „ Хамас “.

„ Там към момента са 48 заложници. Не мислех, че ще продължи дотолкоз дълго след връщането на Даниела. Надявам се, че в този момент с американския проект ще се получи договорка и всички ще се върнат “, споделя Орли.

Раните заздравяват постепенно, само че момичето татуира на ръката си къща в памет на приятелите, които губи на 7 октомври. И още веднъж мечтае.

„ Пише песни, пее, свири на пиано. Иска да се развие по-професионално. Музиката е добър врач за нея “, споделя майката на Даниела.

„ Прибирам се у дома, връщам се у дома. Кажете на света, че си прибирам у дома.  Нека дъждът изтрие цялата болежка от през вчерашния ден “.