Св. преподобномъченик Лукиан Презвитер Антиохийски
Славният презвитер св. Лукиан Антиохийски живял в третия и началото на четвъртия век.
Той се родил в град Самосат, Сирия. Бил наследник на богати и знатни родители. Получил прелестно обучение. Родителите му го готвели за световна работа. Но Лукиан от ранни години обикнал Бога повече от всичко на света. Земното великолепие не го привличало.
След гибелта на родителите си той раздал на бедните своето благосъстояние и заживял непоколебим подвижнически живот. Благочестието, мъдростта и учеността му станали необятно известни. Антиохийските християни го поканили да стане духовник в техния град.
Като антиохийски духовник Лукиан ревниво служел на Бога, проповядвал въодушевено Евангелието. Обърнал голям брой езичници в светата религия. Открил църковно учебно заведение, в което самичък бил учител. С изключително старание изучавал Свещеното Писание и със същото старание учел учениците на истините му.
В това време, тъй като не съществувало книгопечатане, свещения текст постоянно бивал повреждан от преписвачите. Понякога това ставало по недовиждане и от незнание. А от време на време лъжеучители съзнателно изопачавали текста, като внасяли в своите преписи лъжливи отзиви. Лукиан усърдно се занимавал с ревизиране и изправяне на гръцкия текст, като го сравнявал с еврейския оригинал. За да успее резултатно в задачата си, той изучил в съвършенство еврейския език.
В своя нравствен живот Лукиан постигнал огромно съвършенство. Когато минавал през града, могъл да бъде забележим за едни и незабележим за други. За него се говорело, че не можел човек да го види и чуе, без да стане християнин.
Неговите мирни и потребни познания ненадейно били прекратени от гонението срещу християните, което подхванал при започване на четвъртия век римският император Диоклетиан. Мъчителите с особена гняв нападали епископите и презвитерите.
Славата на Лукиан като просветител на Евангелието стигнала до императора. И той го повикал в Никодимия – град, който се смятал за негова столица.
Гонението било прекомерно мощно изключително в Никодимия и Александрия. Мъченически били потърпевши към този момент св. Антим Никомидийски и св. Петър Александрийски.
Лукиан бил наказан на изгнание и изтезания. Неочаквано по-късно бил освободен и се върнал в Антиохия. Отново се заел с предходните си писания.
Гонението обаче отново се усилило изключително след гибелта на Диоклетиан. Император Максимиан стигнал до полуда в своята гняв срещу християните.
Безстрашен и самоуверен, презвител Лукиан отправил до шефа на Антиохия апология – отбрана на християнството. В нея красноречиво и стимулирано доказвал силата и истината на християнската религия. Затова бил задържан и препаден на огромни мъчения. Окован във вериги, бил закаран в Никодимия и хвърлен в тюрма. Там го мъчели с апетит, с цел да го принуждават да вкуси от идолските жертвоприношения. Св. Лукиан търпеливо понасял глада, като отговарял на всичики увещания с думите:
- Аз съм християнин!
Мъчителите изтеглили всичките му кости от техните скривалище – ставите, като го сложили в това положение раздрънкан да лежи по тил върху остри чирепи цели 40 дни.
Наближил празникът Богоявление. Светият страдалец към този момент чувствал, че гибелта му е близко. И с наслада я очаквал. Силно поискал да се причасти за финален път дружно с братята по религия. По някакъв метод християни, духовници и миряни съумели да влязат в пандиза. Донесли самун и вино. Обкръжили лежащия страдалец вместо църковна стена. Поставили хляба и виното върху неговата гръд вместо евхаристичен трон. И по този начин направили светата Литургия, на която станали причастници той и присъстващите.
На другия ден императорът пратил свои прислужници да видят дали Лукиан е още жив. Едвам дишащ от рани и болки, той извикал три пъти:
- Християнин съм!
И така предал на Бога душата си.
Императорът заповядал да хвърлят тялото му в морето. Оттам делфини по-късно го изнесли на брега. Християните го погребали с чест.
Това станало в 311 година – две години преди възтържествуването на Църквата над прогнилото езичество.
Години по-късно света кралица Елена построила черква върху неговия гроб, над светите му мощи.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев)
Той се родил в град Самосат, Сирия. Бил наследник на богати и знатни родители. Получил прелестно обучение. Родителите му го готвели за световна работа. Но Лукиан от ранни години обикнал Бога повече от всичко на света. Земното великолепие не го привличало.
След гибелта на родителите си той раздал на бедните своето благосъстояние и заживял непоколебим подвижнически живот. Благочестието, мъдростта и учеността му станали необятно известни. Антиохийските християни го поканили да стане духовник в техния град.
Като антиохийски духовник Лукиан ревниво служел на Бога, проповядвал въодушевено Евангелието. Обърнал голям брой езичници в светата религия. Открил църковно учебно заведение, в което самичък бил учител. С изключително старание изучавал Свещеното Писание и със същото старание учел учениците на истините му.
В това време, тъй като не съществувало книгопечатане, свещения текст постоянно бивал повреждан от преписвачите. Понякога това ставало по недовиждане и от незнание. А от време на време лъжеучители съзнателно изопачавали текста, като внасяли в своите преписи лъжливи отзиви. Лукиан усърдно се занимавал с ревизиране и изправяне на гръцкия текст, като го сравнявал с еврейския оригинал. За да успее резултатно в задачата си, той изучил в съвършенство еврейския език.
В своя нравствен живот Лукиан постигнал огромно съвършенство. Когато минавал през града, могъл да бъде забележим за едни и незабележим за други. За него се говорело, че не можел човек да го види и чуе, без да стане християнин.
Неговите мирни и потребни познания ненадейно били прекратени от гонението срещу християните, което подхванал при започване на четвъртия век римският император Диоклетиан. Мъчителите с особена гняв нападали епископите и презвитерите.
Славата на Лукиан като просветител на Евангелието стигнала до императора. И той го повикал в Никодимия – град, който се смятал за негова столица.
Гонението било прекомерно мощно изключително в Никодимия и Александрия. Мъченически били потърпевши към този момент св. Антим Никомидийски и св. Петър Александрийски.
Лукиан бил наказан на изгнание и изтезания. Неочаквано по-късно бил освободен и се върнал в Антиохия. Отново се заел с предходните си писания.
Гонението обаче отново се усилило изключително след гибелта на Диоклетиан. Император Максимиан стигнал до полуда в своята гняв срещу християните.
Безстрашен и самоуверен, презвител Лукиан отправил до шефа на Антиохия апология – отбрана на християнството. В нея красноречиво и стимулирано доказвал силата и истината на християнската религия. Затова бил задържан и препаден на огромни мъчения. Окован във вериги, бил закаран в Никодимия и хвърлен в тюрма. Там го мъчели с апетит, с цел да го принуждават да вкуси от идолските жертвоприношения. Св. Лукиан търпеливо понасял глада, като отговарял на всичики увещания с думите:
- Аз съм християнин!
Мъчителите изтеглили всичките му кости от техните скривалище – ставите, като го сложили в това положение раздрънкан да лежи по тил върху остри чирепи цели 40 дни.
Наближил празникът Богоявление. Светият страдалец към този момент чувствал, че гибелта му е близко. И с наслада я очаквал. Силно поискал да се причасти за финален път дружно с братята по религия. По някакъв метод християни, духовници и миряни съумели да влязат в пандиза. Донесли самун и вино. Обкръжили лежащия страдалец вместо църковна стена. Поставили хляба и виното върху неговата гръд вместо евхаристичен трон. И по този начин направили светата Литургия, на която станали причастници той и присъстващите.
На другия ден императорът пратил свои прислужници да видят дали Лукиан е още жив. Едвам дишащ от рани и болки, той извикал три пъти:
- Християнин съм!
И така предал на Бога душата си.
Императорът заповядал да хвърлят тялото му в морето. Оттам делфини по-късно го изнесли на брега. Християните го погребали с чест.
Това станало в 311 година – две години преди възтържествуването на Църквата над прогнилото езичество.
Години по-късно света кралица Елена построила черква върху неговия гроб, над светите му мощи.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев)
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ