Перфидно лицемерие
Славчо КЪНЧЕВ*
" Няма друго витално общество също така, което се оживява от неравенството и несправедливостта. "
Пол Клодел (1868-1955 г.) - френски посланик, стихотворец и драматург> Твърде доста е писано за корупцията на лицата, опериращи с огромни властови запаси, в това число при разпределението на обилни средства от държавния бюджет. Но страшното, пагубното, трагичното, циничното и, естествено, лицемерното в поведенческия стандарт на ръководещото малцинство (спрямо общия брой на гражданите) в България, е умелото легализиране на доходи във тип на свръхнадути заплати, съпоставени с положителните интернационалните практики.
Възнаграждението на българския президент сега е по-високо от това на полския държавен глава. И то при Брутен вътрешен артикул на Полша превъзхождащ над 15 пъти българския Брутният вътрешен продукт, и с население над 38 млн. души - над 5 пъти повече от българското. Също и Брутният вътрешен продукт на глава от популацията е повече от два пъти над българския индикатор. В Полша съотношението сред годишното заплащане на президента в размер на 70 хиляди щат. $ и най-ниската годишна заплата там (9,4 хиляди долара). е 7,4 към 1.
Още образци: в Сърбия президентът получава 14,9 хиляди щат. дол. - това е 4,1 пъти повече от най-ниската заплата там. В Съединени американски щати съотношението сред годишното заплащане на президента (400 хиляди щат. дол.) и най-ниската годишна заплата в държавна администрация (30,2 хиляди щат. дол.) е 13,2 към 1.
Годишната заплата на президента на нашата северна съседка в размер на 61 296 щат. $ е с 28 704 щат. дол. по-ниска от тази на българския държавен глава, макар доста по-големия Брутният вътрешен продукт (676,9 милиарда щат. дол. за 2022 г.) и към три пъти по-многочисленото население на Румъния (18 519 899 души).> А по какъв начин е у нас? > В България съотношението сред заплатата на президента в размер над 79 хиляди щат. $ годишно и минималната годишна заплата в държавния бранш (към 4300 щат. долара) доближава 20 към 1. Подобно е и съотношението на заплатата на министър-председателя.
Най-фрапиращият случай с държавни заплати в България е в държавната банка за развиване, където за шефовете доближиха 60 хиляди лева месечно или към 390 хиляди щат. $ годишно.
По последните налични данни от 2014 година, шефът (гуверньорът) на Българска народна банка е получил годишно заплащане, дружно с бонусите, в размер на 201 хиляди щат. $. Същата година председателката на управителния съвет на Федералния запас в Съединени американски щати Джанет Йелън (понастоящем министър на финансите) е получила годишна заплата 200 700 щат. $, т. е. малко по-малко от българския си сътрудник. И то при по състояние, че ръководи трилиони (хиляди милиарди) долари, за разлика от своя български сътрудник, който има и по-малко отговорности, тъй като работи под валутен ръб. Приложим ли и мярката за покупателна дарба в съответните страни, разликата в заплатите става фрапантна.
Чл. 71 от българската конституция постановява: " Народните представители получават заплащане, чийто размер се дефинира от Народното събрание ".> Нека създадем сравнение > какви са съответните хонорари в другите законодателни събрания. Но не с безспорни суми на заплатите, а с възнаграждението за свършена по размер активност, съответно за ръководството на държавния годишен бюджет. Например в Съединени американски щати. Проектобюджетът там за тази бюджетна година е 5800 милиарда $.
Обсъжданият бюджет на България за фискалната 2023 година е:
1. доходи - 65,5 милиарда лева
2. разноски - 77, 1 милиарда лева
Изчислено в щатски долари, българските парламентаристи ръководят бюджет почти с доходи 35 милиарда $ и разноски 40 милиарда $.
Американският бюджет е към 150 пъти по-голям от българския. Какво е обаче съотношението на заплатите на американските законодатели и българските?
Заплатите на член на Конгреса на Съединени американски щати варират от 174 000 дол. годишно за член на Камарата на представителите до 189 596 дол. годишно за сенатор.
Месечната заплата на български народен представител към края на 2022 година, на база 3 междинни работни заплати, е 5600 лева С спомагателни хонорари за парламентарни комисии, надбавките за стаж, междинната месечна заплата на български народен представител доближава до 100 000 лева годишно. Тоест, стига до над 50 хиляди $ годишно.
Нетните заплати в Конгреса на Съединени американски щати, откакто бъдат обложени с налози, достигащи до 32%, се приближават повече до тези на български народен представител, които се таксуват с 10% плосък налог.
Но - в пъти е по-високо възнаграждението на един български народен представител за ръководството на единица финансов запас от държавния бюджет, по отношение на възнаграждението на американски конгресмен.
На един член на конгреса на Съединени американски щати се пада отговорността за 10-11 милиарда $ от годишния бюджет на Съединени американски щати, близо 100 пъти повече в сравнение с се пада на българския народен представител. А американският законодател получава към 2-3 пъти по-голяма чиста заплата от българския.
Сравненията не се отнасят единствено за депутатите и единствено за Съединени американски щати. > Съществува статистическа методика, > която разрешава да бъде направена сравнителна оценка на възнагражденията по високите държавни постове (държавен глава, министър-председател), в другите страни върху една и съща база. Методиката може да бъде открита в Wikipedia (List of salaries of heads of state and government). Единият знак съставлява възнаграждението на президента в някаква валута, да вземем за пример щатски долари, отнесено към съвкупния БВП (БВП) на съответната страна.
Вторият знак е съотношението сред съответната заплата и Брутният вътрешен продукт на глава от популацията.
За България, спрямо другите европейски страни, тези индикатори са от няколко до десетки пъти по-високи. За съпоставяне със Съединени американски щати, българските министър председател и президент получават към 30 пъти по-високи заплати по отношение на Брутният вътрешен продукт.
Всеки може да пресметне от упоменатата статистика в Wikipedia (List of salaries of heads of state and goverment), какъв брой пъти в България са надути възнагражденията по висшите държавни постове за единица стопански резултат.> Писмото ми до Президенството > Затова, на фона на морализаторската роля, която си е избрал " общественият " ни президент, се пробвах да повдигна пред него казуса за огромната ножица на неравенството при заплащането у нас. Очаквах Радев да вземе отношение, по този начин както постоянно е привикнал да раздава оценки по други проблеми за страната.
На 27. 07. 2021 година, с вх. № 22-00-60 по разказа на канцеларията на Президентството на Република България, в качеството си на ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България, сложих този проблем пред Илияна Йотова. Отговорът беше безмълвие като риба, макар, че й предложих да изпълним среща, с цел да дискутираме казуса, а и също така беше й предоставено от моя страна образец от монографията " Тридесет и седмото буре с барут. Контролът върху държавното ръководство ", точно предвид на усъвършенстването на активността на президентската институция.
По напълно различен метод - само че единствено проформа - беше реагирано от екипа на Румен Радев, откакто адресирах персонално до него писмо с вх. № 22-00-60/1/ от 11. 11. 2021 година по разказа на администрацията на президента, по отношение на скандалната обстановка.
Невероятно, само че факт! Второто изречение в отговора на администрацията на президента, подписан от основния секретар на президента Димитър Стоянов, буквално е: " Вярвам, че и в бъдеще Вашата почтеност ще е в основата на поетата от Вас самодейност да търсите правдивост за целия български народ ". За позицията на президента по отношение на казуса - нито дума!
Коментарът, както се споделя е непотребен, всеки може самичък да си направи изводите.
Всъщност писмото на Димитър Стоянов, въпреки и официално да показва една благословия на напъните ми като ръководителя на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България в търсенето на правдивост за целия български народ, съставлява една индулгенция за пасивността на Румен Радев по казуса и е напълно едно перфидно двуличие.
Изскача и въпросът: Ако единствено на представителите на гражданското общество се разчита за установяването на обществена правдивост у нас, то защо получават заплати господин президентът и г-жата вицепрезидент?
Проследим ли регулярните фразеологични извършения на Радев и Йотова, цялостни с " родолюбив плам " и " майчина грижа " за определяне на обществена правдивост у нас, от една страна, а от друга, с изцяло действителните техни скандално надути заплати и упоритостта, с която и двамата не реагират на този проблем, става кристално ясно, че президентската институция е заета от хора, чието главно занятие е като илюзионисти да извършват фокуси, за да основават своя удобен обществен образ. Напълно изпразнен обаче от такова действително наличие. Но с неприятелски по отношение на ползите на болшинството жители морал. И двуличие, от което боли. > ------------------------------
* Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България.
" Няма друго витално общество също така, което се оживява от неравенството и несправедливостта. "
Пол Клодел (1868-1955 г.) - френски посланик, стихотворец и драматург> Твърде доста е писано за корупцията на лицата, опериращи с огромни властови запаси, в това число при разпределението на обилни средства от държавния бюджет. Но страшното, пагубното, трагичното, циничното и, естествено, лицемерното в поведенческия стандарт на ръководещото малцинство (спрямо общия брой на гражданите) в България, е умелото легализиране на доходи във тип на свръхнадути заплати, съпоставени с положителните интернационалните практики.
Възнаграждението на българския президент сега е по-високо от това на полския държавен глава. И то при Брутен вътрешен артикул на Полша превъзхождащ над 15 пъти българския Брутният вътрешен продукт, и с население над 38 млн. души - над 5 пъти повече от българското. Също и Брутният вътрешен продукт на глава от популацията е повече от два пъти над българския индикатор. В Полша съотношението сред годишното заплащане на президента в размер на 70 хиляди щат. $ и най-ниската годишна заплата там (9,4 хиляди долара). е 7,4 към 1.
Още образци: в Сърбия президентът получава 14,9 хиляди щат. дол. - това е 4,1 пъти повече от най-ниската заплата там. В Съединени американски щати съотношението сред годишното заплащане на президента (400 хиляди щат. дол.) и най-ниската годишна заплата в държавна администрация (30,2 хиляди щат. дол.) е 13,2 към 1.
Годишната заплата на президента на нашата северна съседка в размер на 61 296 щат. $ е с 28 704 щат. дол. по-ниска от тази на българския държавен глава, макар доста по-големия Брутният вътрешен продукт (676,9 милиарда щат. дол. за 2022 г.) и към три пъти по-многочисленото население на Румъния (18 519 899 души).> А по какъв начин е у нас? > В България съотношението сред заплатата на президента в размер над 79 хиляди щат. $ годишно и минималната годишна заплата в държавния бранш (към 4300 щат. долара) доближава 20 към 1. Подобно е и съотношението на заплатата на министър-председателя.
Най-фрапиращият случай с държавни заплати в България е в държавната банка за развиване, където за шефовете доближиха 60 хиляди лева месечно или към 390 хиляди щат. $ годишно.
По последните налични данни от 2014 година, шефът (гуверньорът) на Българска народна банка е получил годишно заплащане, дружно с бонусите, в размер на 201 хиляди щат. $. Същата година председателката на управителния съвет на Федералния запас в Съединени американски щати Джанет Йелън (понастоящем министър на финансите) е получила годишна заплата 200 700 щат. $, т. е. малко по-малко от българския си сътрудник. И то при по състояние, че ръководи трилиони (хиляди милиарди) долари, за разлика от своя български сътрудник, който има и по-малко отговорности, тъй като работи под валутен ръб. Приложим ли и мярката за покупателна дарба в съответните страни, разликата в заплатите става фрапантна.
Чл. 71 от българската конституция постановява: " Народните представители получават заплащане, чийто размер се дефинира от Народното събрание ".> Нека създадем сравнение > какви са съответните хонорари в другите законодателни събрания. Но не с безспорни суми на заплатите, а с възнаграждението за свършена по размер активност, съответно за ръководството на държавния годишен бюджет. Например в Съединени американски щати. Проектобюджетът там за тази бюджетна година е 5800 милиарда $.
Обсъжданият бюджет на България за фискалната 2023 година е:
1. доходи - 65,5 милиарда лева
2. разноски - 77, 1 милиарда лева
Изчислено в щатски долари, българските парламентаристи ръководят бюджет почти с доходи 35 милиарда $ и разноски 40 милиарда $.
Американският бюджет е към 150 пъти по-голям от българския. Какво е обаче съотношението на заплатите на американските законодатели и българските?
Заплатите на член на Конгреса на Съединени американски щати варират от 174 000 дол. годишно за член на Камарата на представителите до 189 596 дол. годишно за сенатор.
Месечната заплата на български народен представител към края на 2022 година, на база 3 междинни работни заплати, е 5600 лева С спомагателни хонорари за парламентарни комисии, надбавките за стаж, междинната месечна заплата на български народен представител доближава до 100 000 лева годишно. Тоест, стига до над 50 хиляди $ годишно.
Нетните заплати в Конгреса на Съединени американски щати, откакто бъдат обложени с налози, достигащи до 32%, се приближават повече до тези на български народен представител, които се таксуват с 10% плосък налог.
Но - в пъти е по-високо възнаграждението на един български народен представител за ръководството на единица финансов запас от държавния бюджет, по отношение на възнаграждението на американски конгресмен.
На един член на конгреса на Съединени американски щати се пада отговорността за 10-11 милиарда $ от годишния бюджет на Съединени американски щати, близо 100 пъти повече в сравнение с се пада на българския народен представител. А американският законодател получава към 2-3 пъти по-голяма чиста заплата от българския.
Сравненията не се отнасят единствено за депутатите и единствено за Съединени американски щати. > Съществува статистическа методика, > която разрешава да бъде направена сравнителна оценка на възнагражденията по високите държавни постове (държавен глава, министър-председател), в другите страни върху една и съща база. Методиката може да бъде открита в Wikipedia (List of salaries of heads of state and government). Единият знак съставлява възнаграждението на президента в някаква валута, да вземем за пример щатски долари, отнесено към съвкупния БВП (БВП) на съответната страна.
Вторият знак е съотношението сред съответната заплата и Брутният вътрешен продукт на глава от популацията.
За България, спрямо другите европейски страни, тези индикатори са от няколко до десетки пъти по-високи. За съпоставяне със Съединени американски щати, българските министър председател и президент получават към 30 пъти по-високи заплати по отношение на Брутният вътрешен продукт.
Всеки може да пресметне от упоменатата статистика в Wikipedia (List of salaries of heads of state and goverment), какъв брой пъти в България са надути възнагражденията по висшите държавни постове за единица стопански резултат.> Писмото ми до Президенството > Затова, на фона на морализаторската роля, която си е избрал " общественият " ни президент, се пробвах да повдигна пред него казуса за огромната ножица на неравенството при заплащането у нас. Очаквах Радев да вземе отношение, по този начин както постоянно е привикнал да раздава оценки по други проблеми за страната.
На 27. 07. 2021 година, с вх. № 22-00-60 по разказа на канцеларията на Президентството на Република България, в качеството си на ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България, сложих този проблем пред Илияна Йотова. Отговорът беше безмълвие като риба, макар, че й предложих да изпълним среща, с цел да дискутираме казуса, а и също така беше й предоставено от моя страна образец от монографията " Тридесет и седмото буре с барут. Контролът върху държавното ръководство ", точно предвид на усъвършенстването на активността на президентската институция.
По напълно различен метод - само че единствено проформа - беше реагирано от екипа на Румен Радев, откакто адресирах персонално до него писмо с вх. № 22-00-60/1/ от 11. 11. 2021 година по разказа на администрацията на президента, по отношение на скандалната обстановка.
Невероятно, само че факт! Второто изречение в отговора на администрацията на президента, подписан от основния секретар на президента Димитър Стоянов, буквално е: " Вярвам, че и в бъдеще Вашата почтеност ще е в основата на поетата от Вас самодейност да търсите правдивост за целия български народ ". За позицията на президента по отношение на казуса - нито дума!
Коментарът, както се споделя е непотребен, всеки може самичък да си направи изводите.
Всъщност писмото на Димитър Стоянов, въпреки и официално да показва една благословия на напъните ми като ръководителя на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България в търсенето на правдивост за целия български народ, съставлява една индулгенция за пасивността на Румен Радев по казуса и е напълно едно перфидно двуличие.
Изскача и въпросът: Ако единствено на представителите на гражданското общество се разчита за установяването на обществена правдивост у нас, то защо получават заплати господин президентът и г-жата вицепрезидент?
Проследим ли регулярните фразеологични извършения на Радев и Йотова, цялостни с " родолюбив плам " и " майчина грижа " за определяне на обществена правдивост у нас, от една страна, а от друга, с изцяло действителните техни скандално надути заплати и упоритостта, с която и двамата не реагират на този проблем, става кристално ясно, че президентската институция е заета от хора, чието главно занятие е като илюзионисти да извършват фокуси, за да основават своя удобен обществен образ. Напълно изпразнен обаче от такова действително наличие. Но с неприятелски по отношение на ползите на болшинството жители морал. И двуличие, от което боли. > ------------------------------
* Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ