Слава Рачева: Децата обичат кукления театър, въпреки новите технологии
Слава Рачева: Децата обичат кукления спектакъл, макар новите технологии
Аз съм мъничко дребосъче,
На децата благ приятел,
Имам шарено елече,
А в торбата скъп товар!
Тра-ла-ла, хи-хи-хи
Тра-ла-ла, хи-хи-хи
А в торбата безценен товар
Зная приказки и песни,
Що съм слушал по света,
Зная хитрости чудесни,
Те оказват помощ ми в неволя!
Тези няколко стиха са неизменима част от детството на няколко генерации българи. Зазвучали за първи път през 1961 година от ефира на единствената по това време телевизия. Хиляди деца пък и възрастни чакаха с неспокойствие Педя човек, лакът брада, с цел да им пожелае лека нощ. А белобрадото дребосъче с гласа на Слава Рачева всяка вечер тъкмо в 19:50 се обръщаше към именития представител Никола Филипов: “Добър вечер, чичко Филипов, добър вечер, благи деца! ”. Така в продължение на три десетилетия.
БГНЕС: Как се зароди концепцията за Педя Човек?
Слава Рачева: Идеята не е моя, на детската редакция на преди малко проведената Българска национална телевизия. Решават, че би трябвало да имат собствен воин и първата графа за деца да бъде „ Лека нощ, деца “. Канят известната наша художничка, която беше и в кукления спектакъл и киноцентъра - Милка Начева. Та нарисувала и посочила Педя човек, лакът брада. Куклата е направена по сходство на тази, която споделя „ лека нощ “ по немската телевизия „ Пясъчко “. Нашият воин се отличава с това, че споделя български национални приказки. И по този начин, решението стига до мен. Един ден идва един човек в театъра, който ми споделя, че търсят дребен мъж. Аз напълно непринудено споделих, че съм дребният мъж, тъй като нормално играя всички функции, които са мъжки – зайче, момче, петле. Видя ме по какъв начин наподобявам, демонстрирах се както и в този момент. Не се различавам с висок растеж, само че не знаех това какво значи: „ ставаш “. Записахме песничката в радио София. Музиката е на Димитър Вълчев, а текстът е на двамата редактори на малкия екран – Димитър Христови Димитър Спасов. След като песента стана подготвена. Отидох на първото предаване, което започва през април 1961 година. Излъчи се от студиото на телевизионната кула. Тогава беше едно студио, предаванията бяха три пъти в седмицата. Трябваше да бъда тъкмо в 19:30 часа в студиото, с цел да седна под масата до представителя Никола Филипов (станал известен като Чичко Филипов). В деня ми се даваше приказката, която трябваше да прочета. Чичко Филипов вадеше от портфейла си един вълнен конец, който бяхме го нарекли, че е косъм от брадата на Педя човек. Той късаше този косъм с думите: „ Тримбиримби трука – Педя човек тука “. Аз се показвах до него като споделях: „ Добър вечер, чичко Филипов! Добър вечер, благи деца. Нашият пръв представител постоянно споделяше, че съм неговата кръстница.
БГНЕС: След като сте получавали приказката в деня, кой я подбираше?
Слава Рачева: Приказката ми се даваше напечатана, евентуално редакцията са избирали. Но постоянно се съобразяваха с това, че би трябвало да бъде известна, българска национална приказка, която не се разграничава доста от тези по света - с изключение на с имената на героите. Идвах прочитах я на момента и трябваше да я опиша. Мисля, че беше едно доста положително скимване. Защото с приказката се учим от дребни на положително, че злото постоянно си отива и е осъдено.
БГНЕС: Кога разбрахте, че кукленото дребосъче е обществен фактор по това време?
Слава Рачева: Доста по-късно разбрах. Разказваха ми по какъв начин деца и възрастни са сядали на столчета пред тв приемника или пък са ходили на посетители в съседите, защото не във всеки дом имаше тв приемник. След това ми разказваха, че децата са слагани да си легнат в 19:50 часа даже да не им се спи. С Педя човек казвахме, че малкия екран за дребните е приключила своя ден.
БГНЕС: Педя човек има ли какво да каже на днешните подрастващи?
Слава Рачева: Да, има какво да каже, тъй като дребните през днешния ден са попаднали в една виртуална среда, поради която доста се, отхвърля да води разговор и общуването е сведено до най-малко. Децата, когато слушат и приказват, развиват въображението и методът на мислене. Мисля, че неналичието на връзка сред децата породи мощната експанзия, която все по-често виждаме.
С децата би трябвало да бъдем безпределно деликатни, би трябвало да ги обичаме, уверена е Рачева / БГНЕС
БГНЕС: Разпознават ли гласа ви на улицата?
Слава Рачева: Много постоянно ме разпознават. Започна доста от дълго време, когато към момента не се показвах. По гласа ме познаваха. Много постоянно влизам някъде, приказвам и внезапно хората се ослушват и споделят „ Ама ние познаваме ли се? “, „ Къде съм чувал гласа ви? “. И по този начин започвахме нашето запознанство. Сега към този момент и образно се познаваме по улиците, поздравяваме се, усмихваме се. Много постоянно ми споделят „ доста ми е неловко, но вие не сте ли… “, и аз споделям – да, самата аз съм. Пожелаваме си хубави дни и да се забележим отново. Както героят приключва с доста хубаво възприятие, „ До нови срещи, благи другари! “
БГНЕС: Имало ли е миг, в които ви се е желало през куклата да кажете обръщение единствено за родителите?
Слава Рачева: Аз доста постоянно споделям неща на родилите, и с куклата, и без куклата. С куклата им споделям дотолкоз, доколкото може вниманието на децата да се прикове от първия миг, тъй като общуването с живия човек носи друго чувство. Когато куклата приказва, изключително за дребните деца, това е доста приковаващо вниманието нещо. Знаем, че дребните деца имат податливост, напълно първоначално, когато са доста мънички, безусловно да озвучават личните си играчки – по какъв начин се движи влака, по какъв начин свири колата и по какъв начин си беседваме с куклата, която е болна. Също по този начин по какъв начин би трябвало да си преправяме гласа, с цел да приказваме от името на майката, на чичо лекар, който дава лекарството. Децата стартират да се забавляват и нормално, в тези си игри, желаят да има аудитория, която да ги види. Затова се скриват зад дивана или под масата, показвайки единствено куклата или играчката, с която разиграват нещо и безусловно да имат аудитория. Това е безпределно обогатяващо за техния прочувствен живот.
БГНЕС: Децата интересуват ли се от кукленото изкуство при толкоз доста анимационни канали?
Слава Рачева: Децата имат интерес, в случай че им се демонстрира. В момента това, което следим, а точно ползата към всичко, което им предлага новото време - телефони, таблети, телевизия, доста ги отдели от момента, в който театърът беше по-интересен. Имаше една такава максима за това, какъв брой мъчно ще може да се преборим с телевизионните излъчвания и филмчетата, нарисувани и показани по малкия екран. Продължаваме да настояваме и хубаво вършим, децата да влизат в театъра, тъй като доста по-обогатени излизат от изглеждането на един театър. В него те могат да вземат участие и да съпреживяват това, което виждат. Театърът е нужен, и за дребните, и за по-големите деца, само че и за огромните хора. Там възприятията излизат на повърхността и съпреживяването е по различен метод.
БГНЕС: Как оценявате положението на кукления спектакъл?
Слава Рачева: Театърът се движи доста добре. Когато са открити точните ключове, както споделям, за съответната аудитория, доста добре се приема. Децата доста се водят на спектакъл. Малко се измести в посока на това да бъде повече за възрастни или по огромни деца да гледат, а е хубаво да запазим тази процедура да започваме с най-малките, тъй като те са най-податливи да си видят играчките и героите от приказките по какъв начин оживяват на сцената. Общо взето има доста надарени актьори и доста надарени режисьори. Нямаме доста забавна модерна драматургия, макар че има и доста хубави куклени пиеси и то български. Театър за деца се прави по този начин мъчно, както и за възрастни. Трябва да бъдем деликатни и да знаем, че децата са доста сериозна аудитория. Трябва да демонстрираме усет и схващане при правенето на спектаклите.
БГНЕС: Простихте ли към този момент на тези, които наложително ви пенсионираха, както и доста други създатели, публицисти и културни деятели?
Слава Рачева: Те не принудиха мен, те принудиха цялата организация. Появиха се и други телевизионни студия и малките екрани, които започнаха да изместват детската сцена. Появи са едно съревнование за това прайтаймът да бъде добре изпълнен и заплатен. Както виждате в този момент не можем да се отървем от реклами, които господстват във всичките студия, радия, киното и на всички места. В много комерсиални се трансфораха всички тези средства. Тези хора, които тъкмо тогава се отхвърли от предаванията и понижиха до най-малко мизата за излъчвания за деца, от дълго време ги няма. Те се смениха със напълно други хора, така че няма на кого да съм ядосана, само че малко ми е забавно по какъв начин тези, които спираха предаванията, не бяха готови да обяснят за какво ги стопират. Говориха се рани смешни неща – кой взе участие повече, кой не взе участие, на кого се пречи. Изобщо не беше верен методът, по който се организира, само че се организира. Както виждате и до момента имаме „ Лека нощ, деца “, само че в случай че питате доста огромна част от публиката, която не гледа Българска национална телевизия, ще ви каже „ но, има ли „ Лека нощ, деца “.
БГНЕС: Колко пъти е сменяна куклата?
Слава Рачева: Направи се един опит да се смени куклата, да се осъвремени – с друга визия, различен художник да я направи, както и да си отваря устата, когато приказва. Това пък беше несполучливо в различен проект. Аз още тогава споделих, че откакто е същият реализатор, същият глас, същата ария и има същата функционалност, а точно да споделя, куклата не оправдава това. И до в този момент всички помнят известната първа кукла.
Тази кукла, която е главната и е направена от Милка Начева, на няколко пъти се преправяше. Сменяше се цветът на костюмите. През 60-те и 70-те години, когато се правеха цели сериали с разказвания на приказки и живи артисти, партниращи на куклата, се направи и малко по-голяма кукла. Играла съм и съм си партнирала с доста сътрудници. За мен това е една голяма школа и радостно наличие. Много от тях към този момент ги няма, само че аз умерено мога да кажа, че съм взела участие и съм била с тях на една площадка, пред една камера или пред един микрофон. Това са огромният Константин Кисимов, само че и доста други сътрудници, за които към този момент единствено можем да кажем безконечна им памет.
БГНЕС: Какво бихте посъветвала сегашните фактори, които чертаят бъдещето на изкуството и културата в България?
Слава Рачева: Не бих се осмелила факторите са поучавам, а бих се осмелила на сътрудници и хора, които са заинтригувани, да има кажа, че към децата би трябвало да бъдем безпределно деликатни. Трябва да им демонстрираме, че ги обичаме. Показвайки, че ги обичаме ние мислим за тях и сервира това, което е належащо за тяхната възраст, усещания, развиване и израстване като огромни хора.
-----------
Слава Рачева е родена в София на 23 април 1938 година Завършва НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов ” с актьорско майсторство при Кръстьо Мирски и Моис Бениеш Актриса е в столичния куклен спектакъл, била е и негов шеф. Има над 80 функции в театъра, измежду тях: Макс в „ Макс и Мориц “ по Вилхелм Буш; бабата в „ Рибарят и златната рибка “ по Александър Пушкин; Мечо Пух по Алекзандър Алън Милн; Магаренцето в „ Разсърдените букви “ от Рада Москова. Озвучава и дублира игрални и анимационни филми за деца. През 2009 година е удостоена с медал “Св. Св. Кирил и Методий ” с огърлие за развиването на културата и изкуството. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ
Аз съм мъничко дребосъче,
На децата благ приятел,
Имам шарено елече,
А в торбата скъп товар!
Тра-ла-ла, хи-хи-хи
Тра-ла-ла, хи-хи-хи
А в торбата безценен товар
Зная приказки и песни,
Що съм слушал по света,
Зная хитрости чудесни,
Те оказват помощ ми в неволя!
Тези няколко стиха са неизменима част от детството на няколко генерации българи. Зазвучали за първи път през 1961 година от ефира на единствената по това време телевизия. Хиляди деца пък и възрастни чакаха с неспокойствие Педя човек, лакът брада, с цел да им пожелае лека нощ. А белобрадото дребосъче с гласа на Слава Рачева всяка вечер тъкмо в 19:50 се обръщаше към именития представител Никола Филипов: “Добър вечер, чичко Филипов, добър вечер, благи деца! ”. Така в продължение на три десетилетия.
БГНЕС: Как се зароди концепцията за Педя Човек?
Слава Рачева: Идеята не е моя, на детската редакция на преди малко проведената Българска национална телевизия. Решават, че би трябвало да имат собствен воин и първата графа за деца да бъде „ Лека нощ, деца “. Канят известната наша художничка, която беше и в кукления спектакъл и киноцентъра - Милка Начева. Та нарисувала и посочила Педя човек, лакът брада. Куклата е направена по сходство на тази, която споделя „ лека нощ “ по немската телевизия „ Пясъчко “. Нашият воин се отличава с това, че споделя български национални приказки. И по този начин, решението стига до мен. Един ден идва един човек в театъра, който ми споделя, че търсят дребен мъж. Аз напълно непринудено споделих, че съм дребният мъж, тъй като нормално играя всички функции, които са мъжки – зайче, момче, петле. Видя ме по какъв начин наподобявам, демонстрирах се както и в този момент. Не се различавам с висок растеж, само че не знаех това какво значи: „ ставаш “. Записахме песничката в радио София. Музиката е на Димитър Вълчев, а текстът е на двамата редактори на малкия екран – Димитър Христови Димитър Спасов. След като песента стана подготвена. Отидох на първото предаване, което започва през април 1961 година. Излъчи се от студиото на телевизионната кула. Тогава беше едно студио, предаванията бяха три пъти в седмицата. Трябваше да бъда тъкмо в 19:30 часа в студиото, с цел да седна под масата до представителя Никола Филипов (станал известен като Чичко Филипов). В деня ми се даваше приказката, която трябваше да прочета. Чичко Филипов вадеше от портфейла си един вълнен конец, който бяхме го нарекли, че е косъм от брадата на Педя човек. Той късаше този косъм с думите: „ Тримбиримби трука – Педя човек тука “. Аз се показвах до него като споделях: „ Добър вечер, чичко Филипов! Добър вечер, благи деца. Нашият пръв представител постоянно споделяше, че съм неговата кръстница.
БГНЕС: След като сте получавали приказката в деня, кой я подбираше?
Слава Рачева: Приказката ми се даваше напечатана, евентуално редакцията са избирали. Но постоянно се съобразяваха с това, че би трябвало да бъде известна, българска национална приказка, която не се разграничава доста от тези по света - с изключение на с имената на героите. Идвах прочитах я на момента и трябваше да я опиша. Мисля, че беше едно доста положително скимване. Защото с приказката се учим от дребни на положително, че злото постоянно си отива и е осъдено.
БГНЕС: Кога разбрахте, че кукленото дребосъче е обществен фактор по това време?
Слава Рачева: Доста по-късно разбрах. Разказваха ми по какъв начин деца и възрастни са сядали на столчета пред тв приемника или пък са ходили на посетители в съседите, защото не във всеки дом имаше тв приемник. След това ми разказваха, че децата са слагани да си легнат в 19:50 часа даже да не им се спи. С Педя човек казвахме, че малкия екран за дребните е приключила своя ден.
БГНЕС: Педя човек има ли какво да каже на днешните подрастващи?
Слава Рачева: Да, има какво да каже, тъй като дребните през днешния ден са попаднали в една виртуална среда, поради която доста се, отхвърля да води разговор и общуването е сведено до най-малко. Децата, когато слушат и приказват, развиват въображението и методът на мислене. Мисля, че неналичието на връзка сред децата породи мощната експанзия, която все по-често виждаме.
С децата би трябвало да бъдем безпределно деликатни, би трябвало да ги обичаме, уверена е Рачева / БГНЕС БГНЕС: Разпознават ли гласа ви на улицата?
Слава Рачева: Много постоянно ме разпознават. Започна доста от дълго време, когато към момента не се показвах. По гласа ме познаваха. Много постоянно влизам някъде, приказвам и внезапно хората се ослушват и споделят „ Ама ние познаваме ли се? “, „ Къде съм чувал гласа ви? “. И по този начин започвахме нашето запознанство. Сега към този момент и образно се познаваме по улиците, поздравяваме се, усмихваме се. Много постоянно ми споделят „ доста ми е неловко, но вие не сте ли… “, и аз споделям – да, самата аз съм. Пожелаваме си хубави дни и да се забележим отново. Както героят приключва с доста хубаво възприятие, „ До нови срещи, благи другари! “
БГНЕС: Имало ли е миг, в които ви се е желало през куклата да кажете обръщение единствено за родителите?
Слава Рачева: Аз доста постоянно споделям неща на родилите, и с куклата, и без куклата. С куклата им споделям дотолкоз, доколкото може вниманието на децата да се прикове от първия миг, тъй като общуването с живия човек носи друго чувство. Когато куклата приказва, изключително за дребните деца, това е доста приковаващо вниманието нещо. Знаем, че дребните деца имат податливост, напълно първоначално, когато са доста мънички, безусловно да озвучават личните си играчки – по какъв начин се движи влака, по какъв начин свири колата и по какъв начин си беседваме с куклата, която е болна. Също по този начин по какъв начин би трябвало да си преправяме гласа, с цел да приказваме от името на майката, на чичо лекар, който дава лекарството. Децата стартират да се забавляват и нормално, в тези си игри, желаят да има аудитория, която да ги види. Затова се скриват зад дивана или под масата, показвайки единствено куклата или играчката, с която разиграват нещо и безусловно да имат аудитория. Това е безпределно обогатяващо за техния прочувствен живот.
БГНЕС: Децата интересуват ли се от кукленото изкуство при толкоз доста анимационни канали?
Слава Рачева: Децата имат интерес, в случай че им се демонстрира. В момента това, което следим, а точно ползата към всичко, което им предлага новото време - телефони, таблети, телевизия, доста ги отдели от момента, в който театърът беше по-интересен. Имаше една такава максима за това, какъв брой мъчно ще може да се преборим с телевизионните излъчвания и филмчетата, нарисувани и показани по малкия екран. Продължаваме да настояваме и хубаво вършим, децата да влизат в театъра, тъй като доста по-обогатени излизат от изглеждането на един театър. В него те могат да вземат участие и да съпреживяват това, което виждат. Театърът е нужен, и за дребните, и за по-големите деца, само че и за огромните хора. Там възприятията излизат на повърхността и съпреживяването е по различен метод.
БГНЕС: Как оценявате положението на кукления спектакъл?
Слава Рачева: Театърът се движи доста добре. Когато са открити точните ключове, както споделям, за съответната аудитория, доста добре се приема. Децата доста се водят на спектакъл. Малко се измести в посока на това да бъде повече за възрастни или по огромни деца да гледат, а е хубаво да запазим тази процедура да започваме с най-малките, тъй като те са най-податливи да си видят играчките и героите от приказките по какъв начин оживяват на сцената. Общо взето има доста надарени актьори и доста надарени режисьори. Нямаме доста забавна модерна драматургия, макар че има и доста хубави куклени пиеси и то български. Театър за деца се прави по този начин мъчно, както и за възрастни. Трябва да бъдем деликатни и да знаем, че децата са доста сериозна аудитория. Трябва да демонстрираме усет и схващане при правенето на спектаклите.
БГНЕС: Простихте ли към този момент на тези, които наложително ви пенсионираха, както и доста други създатели, публицисти и културни деятели?
Слава Рачева: Те не принудиха мен, те принудиха цялата организация. Появиха се и други телевизионни студия и малките екрани, които започнаха да изместват детската сцена. Появи са едно съревнование за това прайтаймът да бъде добре изпълнен и заплатен. Както виждате в този момент не можем да се отървем от реклами, които господстват във всичките студия, радия, киното и на всички места. В много комерсиални се трансфораха всички тези средства. Тези хора, които тъкмо тогава се отхвърли от предаванията и понижиха до най-малко мизата за излъчвания за деца, от дълго време ги няма. Те се смениха със напълно други хора, така че няма на кого да съм ядосана, само че малко ми е забавно по какъв начин тези, които спираха предаванията, не бяха готови да обяснят за какво ги стопират. Говориха се рани смешни неща – кой взе участие повече, кой не взе участие, на кого се пречи. Изобщо не беше верен методът, по който се организира, само че се организира. Както виждате и до момента имаме „ Лека нощ, деца “, само че в случай че питате доста огромна част от публиката, която не гледа Българска национална телевизия, ще ви каже „ но, има ли „ Лека нощ, деца “.
БГНЕС: Колко пъти е сменяна куклата?
Слава Рачева: Направи се един опит да се смени куклата, да се осъвремени – с друга визия, различен художник да я направи, както и да си отваря устата, когато приказва. Това пък беше несполучливо в различен проект. Аз още тогава споделих, че откакто е същият реализатор, същият глас, същата ария и има същата функционалност, а точно да споделя, куклата не оправдава това. И до в този момент всички помнят известната първа кукла.
Тази кукла, която е главната и е направена от Милка Начева, на няколко пъти се преправяше. Сменяше се цветът на костюмите. През 60-те и 70-те години, когато се правеха цели сериали с разказвания на приказки и живи артисти, партниращи на куклата, се направи и малко по-голяма кукла. Играла съм и съм си партнирала с доста сътрудници. За мен това е една голяма школа и радостно наличие. Много от тях към този момент ги няма, само че аз умерено мога да кажа, че съм взела участие и съм била с тях на една площадка, пред една камера или пред един микрофон. Това са огромният Константин Кисимов, само че и доста други сътрудници, за които към този момент единствено можем да кажем безконечна им памет.
БГНЕС: Какво бихте посъветвала сегашните фактори, които чертаят бъдещето на изкуството и културата в България?
Слава Рачева: Не бих се осмелила факторите са поучавам, а бих се осмелила на сътрудници и хора, които са заинтригувани, да има кажа, че към децата би трябвало да бъдем безпределно деликатни. Трябва да им демонстрираме, че ги обичаме. Показвайки, че ги обичаме ние мислим за тях и сервира това, което е належащо за тяхната възраст, усещания, развиване и израстване като огромни хора.
-----------
Слава Рачева е родена в София на 23 април 1938 година Завършва НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов ” с актьорско майсторство при Кръстьо Мирски и Моис Бениеш Актриса е в столичния куклен спектакъл, била е и негов шеф. Има над 80 функции в театъра, измежду тях: Макс в „ Макс и Мориц “ по Вилхелм Буш; бабата в „ Рибарят и златната рибка “ по Александър Пушкин; Мечо Пух по Алекзандър Алън Милн; Магаренцето в „ Разсърдените букви “ от Рада Москова. Озвучава и дублира игрални и анимационни филми за деца. През 2009 година е удостоена с медал “Св. Св. Кирил и Методий ” с огърлие за развиването на културата и изкуството. /БГНЕС