Скулпторът Атанас Карадечев: Творецът е душата на...
Скулпторът Атанас Карадечев е един от най-продуктивните пловдивски създатели. През годините се утвърди като желан създател за монументални монументи. Той създаде Паметника на благодарността, отдаден на спасяването на българските евреи. Направи и този, отдаден на полковник Борис Дрангов, който със своите над 10 метра е един от най-големите в града. Отработи прелестни паметни барелефи на Димчо Дебелянов, Христо Г. Данов, майор Райчо Николов и доктор Стоян Чомаков. Сега Атанас Карадечев е поканен да направи паметния знак, отдаден на ген. Никола Иванов - героя от завладяването на Одрин.
- Г-н Карадечев, през последните години се утвърдихте като най-търсения занаятчия на монументални монументи. Как се случи това?
-Случи се някак, само че не това е голямата ми горделивост. През 2011 година влязох в каталога на аукционната къща „ Шулер ”. Там имаше работи на Виктор Вазарели, Пабло Пикасо, Хенри Мур. И ето тук е и Атанас Карадечев! Това е най-големият триумф - да вляза в „ Шилер Аукцион ” дружно с Хенри Мур. Първо участвах в Цюрих в една интернационална галерия и след нея ме харесаха и ми предложиха да вземам участие в аукциона. Другото, с което настина се гордия, е присъединяване ми в „ Отел Друо ” ( Hôtel Drouot) - комерсиална къща за продажба и аукциони на творби на изкуството. В него е продавал Ван Гог. Споменава го доста пъти в писмата си до брат му Тео. Участвах в търг и още първия път ми купиха скулптурата „ Капана ”. Веднага ми предложиха: „ Наско, откри още двама живописци и да ви създадем азбучник, с цел да ви представим! Импресарио ми бе Клер Шервасони. Не позволи да вземам участие и сподели да се прибираме в Швейцария. И аз я послушах.
- Грешка ли се оказа това?
-Сега го регистрирам като неточност. Но тя ми беше първи импресарио в живота и по тази причина я послушах. Мислеше, че по този метод ще ме изтърве. Помня какво ми говореше мъжът, който водеше търга. „ Ако първата ти работа не се откупи, кажи на някой другар да я вземе! Като се чуе, че някой създател е продал творба от първия път, при втория, третия към този момент стартират да го търсят ”. Това е някакъв специфичен маркетинг на аукционните къщи.
- У нас обаче се утвърдихте като създател на знакови монументи. Това са паметникът на евреите, на полковник Дрангов, на починалите при трудова акцидент... Сега завършвате монумент на Васил Левски, висок 2,5 метра! Как ще наподобява барелефът на военачалник Никола Иванов върху фасадата на Военния клуб?
-Избрал съм фотографията, а барелефът ще е с размери 50 на 60 сантиметра. Плочата ще е изпод, значи ще стане някъде към метър.
- Значи приказваме за значителен незабравим знак на фасадата на Военния клуб?
-Ама апелирам ви се! Това е индивидът, който завладява Одрин! Вижте какъв брой ордени е получил - български, немски, австроунгарски, съветски и сръбски, гръцки... Събрал съм най-подробни мемоари за живота му. Пазя ги в една директория и я чета непрекъснато. За да стартира да върша монумент, би трябвало да вникна в душата на индивида, който ще отсипвам от бронз. Решил съм да покажа генерала с еполети. Избрал съм фотографията, по която ще върша облика му. Ще е в три четвърти профил. Фотографията е доста хубава и има скулптурен тип.
- Колко бронз ще отиде за барелефа?
- Това е най-маловажното! Важни са визията и духът, които желая да запечатам в бронза. Те остават в паметта на хората и обществото. Първо върша плана на рисунка. После го дублирам от глина. От нея върша шаблон от гипс или силикон. Тук ще употребявам силикон, тъй като хваща и най-малките елементи. Накрая се прави отливка от восък. От нея ще стане от бронз. Отливам в леярна в Сопот. Тя е най-хубавата в това отношение. Много създатели вършат работите си там. Нося там макета и те имат задачата да го излеят. Следващата стъпка е да се патинира. Ако остане единствено жълт метал, припомня на ключалка на врата. Затова се употребяват разнообразни химикали, с цел да се патинира. Това се прави от едно време. И въпреки всичко един чешки създател, споделя се Вацлав Шеги, в книгата си „ Скулптурното майсторство ” написа, че най-хубавата патина я прави времето - слънцето, вятърът и дъждът.
- Как ви хрумна концепцията за паметника за спасяването на евреите?
- От формата на шофара (ритуален еврейски духов инструмент от рог на животно б. р.). Оттам сложих и обичайния свещник, който се пали на Ханука. Както споделя господин Калев, това е единственият монумент на благодарността в света. Това е и единственият монумент, който ще издържи девета степен по Рихтер. Инженер конструкторката му ми го сподели. „ Наско, ще удържи всякакво земетресение, тъй че спи умерено! ”.
- Кой е най-сложният монумент, който сте изработвали досега?
-Този на полковник Борис Дрангов. Висок е над 10 метра. Такава структура желае различен метод на направа.
- Какво липсва на българските създатели, с цел да са в действителност сполучливи в чужбина?
-Много сътрудници, които обикалят континента, споделят, че българската школа в скулптурата не е слаба, само че нямаме хората, да движат целия бизнес. Моят първи импресарио Клер Шервасони живееше в града Веве, където е живял и Чарли Чаплин. Много съм удовлетворен, че съумях да видя гроба му. Тогава, в края на 80-те години на предишния век, осъзнах, какъв брой е значимо да имаш импресарио зад тила си. В едно начинание обвързвано с изкуството, създателят е душата, а импресариото - моторът. Моята Клер знаеше къде да звъни, на кого да се обади. Имаше всички контакти. Още при първата си галерия преди време продадох 7 работи. След това продължихме взаимно работата си към двадесетина години. После си открих различен импресарио - една млада жена от Цюрих, с която работя и сега. В галериите в Цюрих и Лозана може да ти вземат до 50% от цената на продадена работа. Много е грубо!
- Кое е най-далечното място, където сте показвали работите си?
-Направих галерия във Венецуела при започване на хилядолетието. Бях в Каракас. Точно на власт беше пристигнал дон Уго Чавес. Там можеш да видиш изцяло друго изкуство от нашето. Просто хората мислят по различен метод. Тогава очевидно бяха богати и още имаха доста петродолари. Но до момента в който подреждах работите си, слушам зад мен: „ Густо! ”. Изтръпнах! Все едно ток ме удари. Обърнах се и какво да видя - едни мургави хора си приказват. Сигурно са казвали: „ Еsta me gusta! ” - харесва ми. Много българи пристигнаха и аз срещах доста от тях на изложбата. Имаше хора забегнали още през 60-те и 70-те години на предишния век. Плачеха, като заговорят за България.
- Свиленград, който има повече от 10 пъти по-малко население от Пловдив, събра за една година 150 000 лв. за монумент в цялостен растеж на ген. Никола Иванов. Тук за месец не е събран и един лев!
-Браво на Свиленград! Там паметникът бе направен от един доста непосредствен другар - скулптора Дишко Дишков. Щастлив съм, че сме другари и се виждаме постоянно в Сопот, където е неговото ателие. Жалко обаче за Пловдив и пловдивчани, които другояче доста се хвалят какъв брой доста обичат града си и неговите емблематични персони.
- Г-н Карадечев, през последните години се утвърдихте като най-търсения занаятчия на монументални монументи. Как се случи това?
-Случи се някак, само че не това е голямата ми горделивост. През 2011 година влязох в каталога на аукционната къща „ Шулер ”. Там имаше работи на Виктор Вазарели, Пабло Пикасо, Хенри Мур. И ето тук е и Атанас Карадечев! Това е най-големият триумф - да вляза в „ Шилер Аукцион ” дружно с Хенри Мур. Първо участвах в Цюрих в една интернационална галерия и след нея ме харесаха и ми предложиха да вземам участие в аукциона. Другото, с което настина се гордия, е присъединяване ми в „ Отел Друо ” ( Hôtel Drouot) - комерсиална къща за продажба и аукциони на творби на изкуството. В него е продавал Ван Гог. Споменава го доста пъти в писмата си до брат му Тео. Участвах в търг и още първия път ми купиха скулптурата „ Капана ”. Веднага ми предложиха: „ Наско, откри още двама живописци и да ви създадем азбучник, с цел да ви представим! Импресарио ми бе Клер Шервасони. Не позволи да вземам участие и сподели да се прибираме в Швейцария. И аз я послушах.
- Грешка ли се оказа това?
-Сега го регистрирам като неточност. Но тя ми беше първи импресарио в живота и по тази причина я послушах. Мислеше, че по този метод ще ме изтърве. Помня какво ми говореше мъжът, който водеше търга. „ Ако първата ти работа не се откупи, кажи на някой другар да я вземе! Като се чуе, че някой създател е продал творба от първия път, при втория, третия към този момент стартират да го търсят ”. Това е някакъв специфичен маркетинг на аукционните къщи.
- У нас обаче се утвърдихте като създател на знакови монументи. Това са паметникът на евреите, на полковник Дрангов, на починалите при трудова акцидент... Сега завършвате монумент на Васил Левски, висок 2,5 метра! Как ще наподобява барелефът на военачалник Никола Иванов върху фасадата на Военния клуб?
-Избрал съм фотографията, а барелефът ще е с размери 50 на 60 сантиметра. Плочата ще е изпод, значи ще стане някъде към метър.
- Значи приказваме за значителен незабравим знак на фасадата на Военния клуб?
-Ама апелирам ви се! Това е индивидът, който завладява Одрин! Вижте какъв брой ордени е получил - български, немски, австроунгарски, съветски и сръбски, гръцки... Събрал съм най-подробни мемоари за живота му. Пазя ги в една директория и я чета непрекъснато. За да стартира да върша монумент, би трябвало да вникна в душата на индивида, който ще отсипвам от бронз. Решил съм да покажа генерала с еполети. Избрал съм фотографията, по която ще върша облика му. Ще е в три четвърти профил. Фотографията е доста хубава и има скулптурен тип.
- Колко бронз ще отиде за барелефа?
- Това е най-маловажното! Важни са визията и духът, които желая да запечатам в бронза. Те остават в паметта на хората и обществото. Първо върша плана на рисунка. После го дублирам от глина. От нея върша шаблон от гипс или силикон. Тук ще употребявам силикон, тъй като хваща и най-малките елементи. Накрая се прави отливка от восък. От нея ще стане от бронз. Отливам в леярна в Сопот. Тя е най-хубавата в това отношение. Много създатели вършат работите си там. Нося там макета и те имат задачата да го излеят. Следващата стъпка е да се патинира. Ако остане единствено жълт метал, припомня на ключалка на врата. Затова се употребяват разнообразни химикали, с цел да се патинира. Това се прави от едно време. И въпреки всичко един чешки създател, споделя се Вацлав Шеги, в книгата си „ Скулптурното майсторство ” написа, че най-хубавата патина я прави времето - слънцето, вятърът и дъждът.
- Как ви хрумна концепцията за паметника за спасяването на евреите?
- От формата на шофара (ритуален еврейски духов инструмент от рог на животно б. р.). Оттам сложих и обичайния свещник, който се пали на Ханука. Както споделя господин Калев, това е единственият монумент на благодарността в света. Това е и единственият монумент, който ще издържи девета степен по Рихтер. Инженер конструкторката му ми го сподели. „ Наско, ще удържи всякакво земетресение, тъй че спи умерено! ”.
- Кой е най-сложният монумент, който сте изработвали досега?
-Този на полковник Борис Дрангов. Висок е над 10 метра. Такава структура желае различен метод на направа.
- Какво липсва на българските създатели, с цел да са в действителност сполучливи в чужбина?
-Много сътрудници, които обикалят континента, споделят, че българската школа в скулптурата не е слаба, само че нямаме хората, да движат целия бизнес. Моят първи импресарио Клер Шервасони живееше в града Веве, където е живял и Чарли Чаплин. Много съм удовлетворен, че съумях да видя гроба му. Тогава, в края на 80-те години на предишния век, осъзнах, какъв брой е значимо да имаш импресарио зад тила си. В едно начинание обвързвано с изкуството, създателят е душата, а импресариото - моторът. Моята Клер знаеше къде да звъни, на кого да се обади. Имаше всички контакти. Още при първата си галерия преди време продадох 7 работи. След това продължихме взаимно работата си към двадесетина години. После си открих различен импресарио - една млада жена от Цюрих, с която работя и сега. В галериите в Цюрих и Лозана може да ти вземат до 50% от цената на продадена работа. Много е грубо!
- Кое е най-далечното място, където сте показвали работите си?
-Направих галерия във Венецуела при започване на хилядолетието. Бях в Каракас. Точно на власт беше пристигнал дон Уго Чавес. Там можеш да видиш изцяло друго изкуство от нашето. Просто хората мислят по различен метод. Тогава очевидно бяха богати и още имаха доста петродолари. Но до момента в който подреждах работите си, слушам зад мен: „ Густо! ”. Изтръпнах! Все едно ток ме удари. Обърнах се и какво да видя - едни мургави хора си приказват. Сигурно са казвали: „ Еsta me gusta! ” - харесва ми. Много българи пристигнаха и аз срещах доста от тях на изложбата. Имаше хора забегнали още през 60-те и 70-те години на предишния век. Плачеха, като заговорят за България.
- Свиленград, който има повече от 10 пъти по-малко население от Пловдив, събра за една година 150 000 лв. за монумент в цялостен растеж на ген. Никола Иванов. Тук за месец не е събран и един лев!
-Браво на Свиленград! Там паметникът бе направен от един доста непосредствен другар - скулптора Дишко Дишков. Щастлив съм, че сме другари и се виждаме постоянно в Сопот, където е неговото ателие. Жалко обаче за Пловдив и пловдивчани, които другояче доста се хвалят какъв брой доста обичат града си и неговите емблематични персони.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ