Учени плашещо: Нощните сови са податливи на развитие на опасна болест
Скорошно изследване, резултатите от което ще бъдат показани на годишната среща на Европейската асоциация за проучване на диабета (EASD) в Мадрид, откри, че хората, които се класифицират като " нощни сови ", тези, които избират да си лягат късно и се разсънват късно, са податливи на доста по-висок риск от развиване на диабет вид 2 спрямо ранобудните хора.
Проучването, ръководено от д-р Йерун ван дер Велде от медицинския център на университета в Лайден в Нидерландия, включва повече от 5000 души, с цел да изследва връзката сред времето за сън, разпределението на телесните мазнини и риска от диабет. Резултатите демонстрират, че нощните сови са склонни да имат по-висок показател на телесна маса (ИТМ), по-голяма обиколка на талията и повече висцерална лой, която се отсрочва към органите, спрямо тези, които си лягат по-рано, пише Medical Xpress.
По-специално, хората с късен хронотип, което значи тези с по-късен междинен сън, е открито, че имат 46% по-висок риск от развиване на диабет вид 2 (T2D), в сравнение с хората с промеждутъчен хронотип, даже след управление на фактори на метода на живот, като диета, физическа интензивност, консумация на алкохол и тютюнопушене. Д-р ван дер Велде отбелязва, че макар че нездравословният метод на живот преди е бил свързван с късен хронотип, тези фактори сами по себе си не могат да обяснят изцяло покачвания риск от развиване на метаболитни нарушавания, следени в тази група.
Проучването допуска, че циркадното противоречие, при което вътрешният часовник на тялото не е в сходство с публичните условия, може да бъде фактор, който способства. Това противоречие може да наруши метаболитните процеси, което в последна сметка води до болести като T2D. Освен това изследването акцентира, че късните хронотипове освен имат повече висцерална лой, само че и по-високо наличие на мазнини в черния дроб, което в допълнение усилва риска от развиване на редица болести.
Въпреки че учените чакаха ранобудните да имат сходен риск като междинните хронотипове, изследването откри леко нараснал риск от T2T измежду ранните хронотипове, макар че това не беше статистически значимо. Д-р ван дер Велде и неговият екип в този момент са съсредоточени върху разбирането дали корекциите в метода на живот, като смяна на времето за хранене или физическа интензивност, могат да подобрят метаболитното здраве на нощните сови.
Той допуска, че техники като лимитирано във времето хранене, при което хората се въздържат от ястие след избран час, може да имат метаболитни изгоди, макар че са нужни повече проучвания, с цел да се удостовери това. Изследването на Ван дер Велде акцентира смисъла на отчитането на циркадните ритми при оценките на здравето и интервенциите, изключително при предварителната защита и лекуването на T2D. С напредването на проучванията в тази област може да се появят по-персонализирани рекомендации за метода на живот, с цел да се понижи рискът от диабет и други метаболитни нарушавания при хора, които водят нощен живот.
Проучването, ръководено от д-р Йерун ван дер Велде от медицинския център на университета в Лайден в Нидерландия, включва повече от 5000 души, с цел да изследва връзката сред времето за сън, разпределението на телесните мазнини и риска от диабет. Резултатите демонстрират, че нощните сови са склонни да имат по-висок показател на телесна маса (ИТМ), по-голяма обиколка на талията и повече висцерална лой, която се отсрочва към органите, спрямо тези, които си лягат по-рано, пише Medical Xpress.
По-специално, хората с късен хронотип, което значи тези с по-късен междинен сън, е открито, че имат 46% по-висок риск от развиване на диабет вид 2 (T2D), в сравнение с хората с промеждутъчен хронотип, даже след управление на фактори на метода на живот, като диета, физическа интензивност, консумация на алкохол и тютюнопушене. Д-р ван дер Велде отбелязва, че макар че нездравословният метод на живот преди е бил свързван с късен хронотип, тези фактори сами по себе си не могат да обяснят изцяло покачвания риск от развиване на метаболитни нарушавания, следени в тази група.
Проучването допуска, че циркадното противоречие, при което вътрешният часовник на тялото не е в сходство с публичните условия, може да бъде фактор, който способства. Това противоречие може да наруши метаболитните процеси, което в последна сметка води до болести като T2D. Освен това изследването акцентира, че късните хронотипове освен имат повече висцерална лой, само че и по-високо наличие на мазнини в черния дроб, което в допълнение усилва риска от развиване на редица болести.
Въпреки че учените чакаха ранобудните да имат сходен риск като междинните хронотипове, изследването откри леко нараснал риск от T2T измежду ранните хронотипове, макар че това не беше статистически значимо. Д-р ван дер Велде и неговият екип в този момент са съсредоточени върху разбирането дали корекциите в метода на живот, като смяна на времето за хранене или физическа интензивност, могат да подобрят метаболитното здраве на нощните сови.
Той допуска, че техники като лимитирано във времето хранене, при което хората се въздържат от ястие след избран час, може да имат метаболитни изгоди, макар че са нужни повече проучвания, с цел да се удостовери това. Изследването на Ван дер Велде акцентира смисъла на отчитането на циркадните ритми при оценките на здравето и интервенциите, изключително при предварителната защита и лекуването на T2D. С напредването на проучванията в тази област може да се появят по-персонализирани рекомендации за метода на живот, с цел да се понижи рискът от диабет и други метаболитни нарушавания при хора, които водят нощен живот.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ