В РСМ представиха реализация на инфраструктурни пътни връзки с България
Скопие и София нямат железопътни, въздушни или автомобилни връзки. От нашата страна са оповестени или са в ход няколко плана, които би трябвало да обезпечат по-добра връзка сред хората и бизнеса и повишен размер на търговията, показва МИА.
В проектопрограмата на държавното управление се показва, че през първата половина на годината ще бъде осъществено строителството на първия и втория сектор от източния дял на железопътен кулоар 8 (Куманово- Беляковце) и (Беляковце-Крива Паланка). Това е един от основните инфраструктурни планове за свързване със прилежаща България, чийто нов министър председател Кирил Петков неотдавна разгласи, че ще бъдат образувани работни групи с нашата страна, наред с други въпроси за инфраструктура и стопанска система.
Официално: Обявиха по кое време е визитата на Кирил Петков в районен съд Македония
Министър-председателят Кирил Петков отпътува на публично посещаване в Скопие, Република Северна Македония на 18 януари 2022 година, заяви...
Прочети повече
„ През пролетта се чака да продължат работата по жп линията за България, както и да се разгласи търг за третия сектор. Дейностите са съгласувани с Българските железници и динамичността се следи напълно от българска страна за завършване на плана през 2027 година ”, сподели за Министерство на вътрешните работи Хари Локвенец, шеф на " Железопътна инфраструктура ".
Оценяването от наша страна на офертите за първите два сектора Куманово-Беляковце и Беляковце-Крива Паланка е във крайна фаза. „ В момента сме във финалната фаза на оценка на офертите за първите две прави Куманово-Беляковце-Крива Паланка. Предлаганите цени са на равнище 200 млн. евро. В тях използваме безплатна финансова помощ в размер на 68 млн евро от WBIF-Western Balkan Investment Framework, а останалата част е финансирана от Европейска банка за възстановяване и развитие. Предвижданият период за реализация на първия сектор е 24, а на втория е 36 месеца. Очаква се строителството да стартира тази пролет ”, споделя Локвенец. Третата фаза Крива Паланка-граница с България с дължина 24 км е най-трудният сектор. По него има 25 тунела и 51 моста, което значи, че ще има един тунел и два моста на всеки километър. Проектната стойност за 2016 година е 405 млн. евро, която съгласно Локвенец заради световната инфлация може да е по-висока.
„ За този раздел използваме безплатна помощ по IPA 2 от 60,75 милиона евро. Важно е да се означи, че през февруари предходната година кандидатствахме пред WBIF за капиталова безплатна помощ от 153 милиона евро за този сектор, за който чакаме позитивен отговор този месец. Останалите пари ще бъдат финансирани от Европейска инвестиционна банка и Европейска банка за възстановяване и развитие на половина, което прави Европейска инвестиционна банка водещата финансова институция. Подготовката на тръжната документи е във крайна фаза и чакаме търгът да бъде разгласен тази пролет, а строителството да стартира при започване на 2023 година Срокът за реализация е четири години ”, показва Локвенец. Всички тези действия, добави той, са координирани и планувани с шефа на БЖП Папукчийски и следват напълно динамичността на българската страна за завършване на цялостния план през 2027 година
Строителството на железницата в страната стартира през 1994 година За задачата са отпускани пари от държавния бюджет до 2004 година, когато строителството е спряно. След съвсем десетилетие застой на строителните работи, през март 2014 година стартира реконструкцията на построените тунели и мостове и построяването на нови елементи по плана. Тогава беше избран период за довеждане докрай на работите през 2016 година, само че проблемите в региона на вещно-правния темперамент забавиха работата. Този план планува цялостна реорганизация на съществуващата жп линия с дължина към 31 км, създаване на три гари, шест спирки, няколко надлеза и подлеза, създаване на мост над Пчинджа, възобновяване на съществуващи мостове, монтаж на кабелни линии, огради, защитни бариери и нови сигнално-охранителни устройства. На този сектор са приключени 54 % от строителните работи, които бяха спрени, откакто през юни 2020 година немският " Vibe " приключи едностранно контракта за строителство.
При сегашната тръжна процедура би трябвало да бъде определен реализатор, който да приключи този сектор и да построи втория с дължина 34 км. Подмяна на магистралната връзка сред Скопие и София планува скоростната автомагистрала, която е в развой на създаване, разширение и възобновяване на съществуващите сектори. Директорът на Политическа партия Директива за птиците Еюп Рустеми, на въпрос от Министерство на вътрешните работи по кое време ще имаме по-добра пътна връзка с тази прилежаща страна, сподели, че заради икономическото и политическо значение на Коридор 8 и пътната връзка с България се влага в рационализация и довеждане докрай на паневропейския кулоар и пътищата, обхванати от него.
Българската позиция за районен съд Македония - разнобой в мненията на специалистите
Преговорите с районен съд Македония отсега нататък няма да се обвързват със периоди, а с съответни резултати. Това стана ясно след извършения Консулта...
Прочети повече
„ Имаме стартирани няколко значими плана в тази част на страната, като рехабилитацията на автомагистрала Куманово-Страцин, която е жизненоважна освен за района, само че и за цялата страна. Проектът е разграничен на две елементи. Първата фаза е от Куманово до село Войник, с дължина 15,2 км, на стойност 4,7 милиона евро, обезпечени от средствата по ИПП 2. Рехабилитацията на тази фаза завършва през юни идната година. Втората фаза е от село Войник до Страцин, дълга 16,6 км, на стойност 7,2 милиона евро, пари обезпечени посредством ПУ " Държавни пътища ". „ Тази част към този момент е във финалната фаза и чакаме рехабилитацията да завърши скоро “, сподели Рустеми в новогодишно изявление за МИА.
Миналата година беше рехабилитиран и реконструиран 21-километров път от Ранковце до Крива Паланка. С останалите стартирани рехабилитации, поправки и градежи в този регион, уточни Рустеми, желаеме да получим повсеместен Коридор 8, който да е безвреден и сигурен за участниците в придвижването.
По новата скоростна автомагистрала Страцин-Длабочица-Крива паланка, която е финансирана от Световната банка, чакаме секторът да бъде приключен и пуснат в употреба до края на 2022 година, а за сектора Крива паланка-Деве хълм финансиран от Европейска банка за възстановяване и развитие и WBIF, строителните работи се чака да приключат доникъде на 2022 година Подготвя се и плановата стратегия за планиране на нова скоростна автомагистрала Романовце-Страцин, която се възнамерява да бъде финансирана по ИПП 3, осведоми Рустеми.
По отношение на директната въздушна връзка сред Скопие и София, както споделят от нашата Агенция за гражданско въздухоплаване, няма законови или нормативни спънки за въвеждане на полети. Но, показват те, самодейността би трябвало да идва от самолетните компании въз основа на техните търговски потребности и условия. Според българския транспортен министър Николай Събев, работи се по опциите за въвеждане на въздушна линия София-Скопие. Министър-председателят на България Кирил Петков, както съобщи Събев по-рано този месец, изиска да се види какви са опциите за въвеждане на полета София-Скопие, което ще бъде демонстрация на благосклонност. Събев сподели, че е бил поканен от премиера Петков да го съпровожда по време на визитата му в страната и ще договаря с сътрудници, " с цел да имаме елементарен и бърз преход ". Българският министър на превоза съобщи, че се водят договаряния с съответни самолетни компании, които биха показали интерес да правят полети от София до Скопие и назад.
Република България е нашият шести търговски сътрудник през първите 10 месеца на 2021 година За интервала януари-октомври 2021 година общият търговски продан с тази прилежаща страна възлиза на 709,1 млн. $, което е растеж от 30 % по отношение на същия интервал на предходната година. Износът възлиза на $328,64 млн. и нараства с 30,5 %. Размерът на вноса е $380,46 млн., също напредък от 29,5 на 100. Реализираният недостиг е $51,8 млн. $. През 2020 година комерсиалният продан възлиза на $664,8 млн., което е седем % по-малко спрямо 2019 година Тогава износът спадна с 12%, а вносът с три %. През 2020 година страната са посетили 10 443 туристи от България, през 2019 година броят им бе 55 880, а през 2018 година 52 659.
Още от БАЛКАНИ:
В проектопрограмата на държавното управление се показва, че през първата половина на годината ще бъде осъществено строителството на първия и втория сектор от източния дял на железопътен кулоар 8 (Куманово- Беляковце) и (Беляковце-Крива Паланка). Това е един от основните инфраструктурни планове за свързване със прилежаща България, чийто нов министър председател Кирил Петков неотдавна разгласи, че ще бъдат образувани работни групи с нашата страна, наред с други въпроси за инфраструктура и стопанска система.
Официално: Обявиха по кое време е визитата на Кирил Петков в районен съд Македония
Министър-председателят Кирил Петков отпътува на публично посещаване в Скопие, Република Северна Македония на 18 януари 2022 година, заяви...
Прочети повече
„ През пролетта се чака да продължат работата по жп линията за България, както и да се разгласи търг за третия сектор. Дейностите са съгласувани с Българските железници и динамичността се следи напълно от българска страна за завършване на плана през 2027 година ”, сподели за Министерство на вътрешните работи Хари Локвенец, шеф на " Железопътна инфраструктура ".
Оценяването от наша страна на офертите за първите два сектора Куманово-Беляковце и Беляковце-Крива Паланка е във крайна фаза. „ В момента сме във финалната фаза на оценка на офертите за първите две прави Куманово-Беляковце-Крива Паланка. Предлаганите цени са на равнище 200 млн. евро. В тях използваме безплатна финансова помощ в размер на 68 млн евро от WBIF-Western Balkan Investment Framework, а останалата част е финансирана от Европейска банка за възстановяване и развитие. Предвижданият период за реализация на първия сектор е 24, а на втория е 36 месеца. Очаква се строителството да стартира тази пролет ”, споделя Локвенец. Третата фаза Крива Паланка-граница с България с дължина 24 км е най-трудният сектор. По него има 25 тунела и 51 моста, което значи, че ще има един тунел и два моста на всеки километър. Проектната стойност за 2016 година е 405 млн. евро, която съгласно Локвенец заради световната инфлация може да е по-висока.
„ За този раздел използваме безплатна помощ по IPA 2 от 60,75 милиона евро. Важно е да се означи, че през февруари предходната година кандидатствахме пред WBIF за капиталова безплатна помощ от 153 милиона евро за този сектор, за който чакаме позитивен отговор този месец. Останалите пари ще бъдат финансирани от Европейска инвестиционна банка и Европейска банка за възстановяване и развитие на половина, което прави Европейска инвестиционна банка водещата финансова институция. Подготовката на тръжната документи е във крайна фаза и чакаме търгът да бъде разгласен тази пролет, а строителството да стартира при започване на 2023 година Срокът за реализация е четири години ”, показва Локвенец. Всички тези действия, добави той, са координирани и планувани с шефа на БЖП Папукчийски и следват напълно динамичността на българската страна за завършване на цялостния план през 2027 година
Строителството на железницата в страната стартира през 1994 година За задачата са отпускани пари от държавния бюджет до 2004 година, когато строителството е спряно. След съвсем десетилетие застой на строителните работи, през март 2014 година стартира реконструкцията на построените тунели и мостове и построяването на нови елементи по плана. Тогава беше избран период за довеждане докрай на работите през 2016 година, само че проблемите в региона на вещно-правния темперамент забавиха работата. Този план планува цялостна реорганизация на съществуващата жп линия с дължина към 31 км, създаване на три гари, шест спирки, няколко надлеза и подлеза, създаване на мост над Пчинджа, възобновяване на съществуващи мостове, монтаж на кабелни линии, огради, защитни бариери и нови сигнално-охранителни устройства. На този сектор са приключени 54 % от строителните работи, които бяха спрени, откакто през юни 2020 година немският " Vibe " приключи едностранно контракта за строителство.
При сегашната тръжна процедура би трябвало да бъде определен реализатор, който да приключи този сектор и да построи втория с дължина 34 км. Подмяна на магистралната връзка сред Скопие и София планува скоростната автомагистрала, която е в развой на създаване, разширение и възобновяване на съществуващите сектори. Директорът на Политическа партия Директива за птиците Еюп Рустеми, на въпрос от Министерство на вътрешните работи по кое време ще имаме по-добра пътна връзка с тази прилежаща страна, сподели, че заради икономическото и политическо значение на Коридор 8 и пътната връзка с България се влага в рационализация и довеждане докрай на паневропейския кулоар и пътищата, обхванати от него.
Българската позиция за районен съд Македония - разнобой в мненията на специалистите
Преговорите с районен съд Македония отсега нататък няма да се обвързват със периоди, а с съответни резултати. Това стана ясно след извършения Консулта...
Прочети повече
„ Имаме стартирани няколко значими плана в тази част на страната, като рехабилитацията на автомагистрала Куманово-Страцин, която е жизненоважна освен за района, само че и за цялата страна. Проектът е разграничен на две елементи. Първата фаза е от Куманово до село Войник, с дължина 15,2 км, на стойност 4,7 милиона евро, обезпечени от средствата по ИПП 2. Рехабилитацията на тази фаза завършва през юни идната година. Втората фаза е от село Войник до Страцин, дълга 16,6 км, на стойност 7,2 милиона евро, пари обезпечени посредством ПУ " Държавни пътища ". „ Тази част към този момент е във финалната фаза и чакаме рехабилитацията да завърши скоро “, сподели Рустеми в новогодишно изявление за МИА.
Миналата година беше рехабилитиран и реконструиран 21-километров път от Ранковце до Крива Паланка. С останалите стартирани рехабилитации, поправки и градежи в този регион, уточни Рустеми, желаеме да получим повсеместен Коридор 8, който да е безвреден и сигурен за участниците в придвижването.
По новата скоростна автомагистрала Страцин-Длабочица-Крива паланка, която е финансирана от Световната банка, чакаме секторът да бъде приключен и пуснат в употреба до края на 2022 година, а за сектора Крива паланка-Деве хълм финансиран от Европейска банка за възстановяване и развитие и WBIF, строителните работи се чака да приключат доникъде на 2022 година Подготвя се и плановата стратегия за планиране на нова скоростна автомагистрала Романовце-Страцин, която се възнамерява да бъде финансирана по ИПП 3, осведоми Рустеми.
По отношение на директната въздушна връзка сред Скопие и София, както споделят от нашата Агенция за гражданско въздухоплаване, няма законови или нормативни спънки за въвеждане на полети. Но, показват те, самодейността би трябвало да идва от самолетните компании въз основа на техните търговски потребности и условия. Според българския транспортен министър Николай Събев, работи се по опциите за въвеждане на въздушна линия София-Скопие. Министър-председателят на България Кирил Петков, както съобщи Събев по-рано този месец, изиска да се види какви са опциите за въвеждане на полета София-Скопие, което ще бъде демонстрация на благосклонност. Събев сподели, че е бил поканен от премиера Петков да го съпровожда по време на визитата му в страната и ще договаря с сътрудници, " с цел да имаме елементарен и бърз преход ". Българският министър на превоза съобщи, че се водят договаряния с съответни самолетни компании, които биха показали интерес да правят полети от София до Скопие и назад.
Република България е нашият шести търговски сътрудник през първите 10 месеца на 2021 година За интервала януари-октомври 2021 година общият търговски продан с тази прилежаща страна възлиза на 709,1 млн. $, което е растеж от 30 % по отношение на същия интервал на предходната година. Износът възлиза на $328,64 млн. и нараства с 30,5 %. Размерът на вноса е $380,46 млн., също напредък от 29,5 на 100. Реализираният недостиг е $51,8 млн. $. През 2020 година комерсиалният продан възлиза на $664,8 млн., което е седем % по-малко спрямо 2019 година Тогава износът спадна с 12%, а вносът с три %. През 2020 година страната са посетили 10 443 туристи от България, през 2019 година броят им бе 55 880, а през 2018 година 52 659.
Още от БАЛКАНИ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ