Заплатата ни стига за 140 пакетчета масло, а на германеца - за 400
Скъпотията води до триковете с понижаване на грамажа, известни като "шринкфлация "
Такъв галоп на цените на храните от дълго време на бяхме виждали - освен в България, по целия глобус. Напоследък има известно усмиряване - главно на сезонни артикули, само че какво ще стане наесен? А през зимата?
Дефицитът в произвеждане на евтини родни храни, комбиниран с надуването на цените на вносните, са два от главните фактори за развихряне на инфлацията, написа
"Плодовете и зеленчуците за прясна консумация у нас са много по-скъпи на едро, в сравнение с в страните, откъдето се внасят ", твърди доцент доктор Божидар Иванов от Института по земеделска стопанска система. „ През пролетта и лятото към този момент се следят доста високи цени и това е разследване на слабото вътрешно предложение. От друга страна,
има и настройка, че те ще бъдат високи
И крайните търговци се възползват от това, с цел да вършат по-големи облаги ", разяснява специалистът.
Средната цена на едро на оранжерийните домати при започване на юли бе 2,24 лева./кг против 2,06 лева по същото време на предходната година. При вносните разликата е 1,95 лева против 1,79 лева./кг. При оранжерийните краставици повишаването на годишна база е от 1,27 лева до 1,62 лева./кг.
От началото на тази година всички съществени бакалски артикули също нарастнаха сензитивно по борсите в страната. Към 1 юли захарта се увеличи от 1,66 на 2,18 лева./кг на едро, брашното - от 1,20 на 1,46 лева, кашкавал „ Витоша “ - от 13,13 на 15,53 лева./кг. Лидер е олиото, където литърът за съвсем 6 месеца скочи от 3,52 на 5,21 лева./л.
Повечето производители и търговци на храни към този момент цяла година повтарят, че за всичко са отговорни скъпите енергоизточници. Факт е, че когато цените на ток, газ, горива "летят ", те навиват инфлационна серпантина, в която храните първи се завъртат.
Богомил Николов, началник на „ Активни консуматори “, пресмята, че към една четвърт или една трета от повишаването на храните у нас се дължи на високите цени на силата. По думите му обаче инфлацията, която бърка все по-дълбоко в джоба ни, носи и други неприятни изненади за потребителите. „ Има риск поради търсенето на евтини артикули пазарът да се наводни с артикули с ниско качество. Вероятно ще се усилят производителите на такива храни - да вземем за пример на сирене с повече вода. Друга заплаха е така наречен шринкфлация - когато производителят сякаш задържа цената, а в действителност тайничко е понижил грамажа и ние си фантазираме, че пазарим преференциално. Следващия път, като купувате от обичания шоколад и се радвате, че цената не е мръднала, вижте дали опаковката не е олекнала с 10 или 20 грама. Подобни хитрувания ще зачестят и с порциите в заведенията. Примерно в зелената салата с риба звук количеството на марулята и краставиците може да се усили за сметка на рибата. Такива трикове мъчно се хващат от статистиката “, счита Николов.
Доц. Виктор Йоцов от Българска академия на науките разяснява, че коронавирус пандемията, довела разрушаването на световните вериги за доставка, а от края на февруари и войната в Украйна, основават голяма неустановеност и напрежение, а това кара всички на пазара да се презастраховат и да качват цените. „ Има още един фактор - чисто психически - прекомерното говорене по тази тематика. То основава упования у хората и надлежно бизнесът оскъпява стоките и услугите си. След това се включи и държавното управление, което стартира да компенсира, да налива още пари и по този начин нещата се задълбочават “, прибавя специалистът.
Според доцент Божидар Иванов очертаващата се
богата зърнена годишна продукция дава късмет за усмиряване на цените
при храните. „ В Черноморския регион цената на пшеницата падна до към 400 $ на звук FOB. Пазарът е динамичен и е обикновено да има поевтиняване при започване на жътвата. В противоположен случай, в случай че в този момент в беритба цената вървеше нагоре, това нямаше да бъде добра вероятност. Да не забравяме, че зърното е в основата на съвсем всички храни по веригата. Определено съществуването на спад е добър симптом, тъй като няма да донесе спомагателна инфлация при храните “, счита той.
Остава да се надяваме, че въпреки всичко международните трендове на пазарите към известно поевтиняване на храните ще се отразят по-бързо и у нас. Суровото олио на борсата в Ротердам през последния месец отиде надолу с над 20%, а на ниска цена импорт от Украйна смъкна цената на слънчогледа в България с една трета, до 1200 лева за звук. Явно обаче има нещо сбъркано в стопанската система ни, тъй като цената на едро на олиото е по-висока, в сравнение с по време на суматохата през март, и е над 5 лева
От Организацията на Организация на обединените нации по издръжка и земеделие (FAO)
за май регистрират за втори следващ месец поевтиняване
Спадът идва главно от понижаването на цените на растителните масла - с 3,5 на 100, поради по-ниските котировки на палмовото, слънчогледовото, соевото и рапичното масло. Млечните артикули поевтиняха също с 3,5 на 100 - първи спад от осем месеца, който се дължи най-вече на намалелия интерес измежду купувачите поради несигурността към коронавирус рестриктивните мерки в Китай. От началото на годината до началото на юни цената на млякото се е повишила с близо 40% до към 25 $ за центнер (50 кг). Сега котировките обаче отстъпват с 10% и на фючърсния пазар млякото (с доставка през юли) се търгува за 22,97 $.
Индексът за зърнените храни S&P GSCI Grains Spot, който следи развиването на цените на пшеница, царевица и други зърнени култури, спадна с 16,5 на 100 в границите на един месец.
ЗАПЛАТАТА НИ СТИГА ЗА 140 ПАКЕТЧЕТА МАСЛО, НА ГЕРМАНЕЦА - ЗА 400
Минималната заплата в България от 710 лева стига да се купят 140 пакетчета масло с тегло от 250 грама от по към 5 лева, само че единствено в случай че ги намерим на такава ниска цена в комерсиалните вериги. Редовият немец с най-ниското си месечно заплащане от 1621 евро би си купил над 400 пакетчета, и то от по-скъпия артикул от 4 евро броя. В страната с най-развитата стопанска система на Европейски Съюз цените на кравето масло (без да са на промоция) варират в огромните вериги от 2,49 до 3,50 евро за пакетче от 250 грама.
Подобна е покупателната дарба на българската минимална работна заплата и при кашкавала. Тя стига за 36 кг кашкавал (не от най-скъпия) от по 20 лева килото. В Германия за сирене гауда, което е сходно на нашия кашкавал, германците с най-ниски заплати могат да си купят 65 кг, като цената му там стартира от 25 евро. Разликата сред България и Германия е, че там Данък добавена стойност върху храните е по-ниско, в сравнение с тук, а и пазарът е явно по-голям.
Такъв галоп на цените на храните от дълго време на бяхме виждали - освен в България, по целия глобус. Напоследък има известно усмиряване - главно на сезонни артикули, само че какво ще стане наесен? А през зимата?
Дефицитът в произвеждане на евтини родни храни, комбиниран с надуването на цените на вносните, са два от главните фактори за развихряне на инфлацията, написа
"Плодовете и зеленчуците за прясна консумация у нас са много по-скъпи на едро, в сравнение с в страните, откъдето се внасят ", твърди доцент доктор Божидар Иванов от Института по земеделска стопанска система. „ През пролетта и лятото към този момент се следят доста високи цени и това е разследване на слабото вътрешно предложение. От друга страна,
има и настройка, че те ще бъдат високи
И крайните търговци се възползват от това, с цел да вършат по-големи облаги ", разяснява специалистът.
Средната цена на едро на оранжерийните домати при започване на юли бе 2,24 лева./кг против 2,06 лева по същото време на предходната година. При вносните разликата е 1,95 лева против 1,79 лева./кг. При оранжерийните краставици повишаването на годишна база е от 1,27 лева до 1,62 лева./кг.
От началото на тази година всички съществени бакалски артикули също нарастнаха сензитивно по борсите в страната. Към 1 юли захарта се увеличи от 1,66 на 2,18 лева./кг на едро, брашното - от 1,20 на 1,46 лева, кашкавал „ Витоша “ - от 13,13 на 15,53 лева./кг. Лидер е олиото, където литърът за съвсем 6 месеца скочи от 3,52 на 5,21 лева./л.
Повечето производители и търговци на храни към този момент цяла година повтарят, че за всичко са отговорни скъпите енергоизточници. Факт е, че когато цените на ток, газ, горива "летят ", те навиват инфлационна серпантина, в която храните първи се завъртат.
Богомил Николов, началник на „ Активни консуматори “, пресмята, че към една четвърт или една трета от повишаването на храните у нас се дължи на високите цени на силата. По думите му обаче инфлацията, която бърка все по-дълбоко в джоба ни, носи и други неприятни изненади за потребителите. „ Има риск поради търсенето на евтини артикули пазарът да се наводни с артикули с ниско качество. Вероятно ще се усилят производителите на такива храни - да вземем за пример на сирене с повече вода. Друга заплаха е така наречен шринкфлация - когато производителят сякаш задържа цената, а в действителност тайничко е понижил грамажа и ние си фантазираме, че пазарим преференциално. Следващия път, като купувате от обичания шоколад и се радвате, че цената не е мръднала, вижте дали опаковката не е олекнала с 10 или 20 грама. Подобни хитрувания ще зачестят и с порциите в заведенията. Примерно в зелената салата с риба звук количеството на марулята и краставиците може да се усили за сметка на рибата. Такива трикове мъчно се хващат от статистиката “, счита Николов.
Доц. Виктор Йоцов от Българска академия на науките разяснява, че коронавирус пандемията, довела разрушаването на световните вериги за доставка, а от края на февруари и войната в Украйна, основават голяма неустановеност и напрежение, а това кара всички на пазара да се презастраховат и да качват цените. „ Има още един фактор - чисто психически - прекомерното говорене по тази тематика. То основава упования у хората и надлежно бизнесът оскъпява стоките и услугите си. След това се включи и държавното управление, което стартира да компенсира, да налива още пари и по този начин нещата се задълбочават “, прибавя специалистът.
Според доцент Божидар Иванов очертаващата се
богата зърнена годишна продукция дава късмет за усмиряване на цените
при храните. „ В Черноморския регион цената на пшеницата падна до към 400 $ на звук FOB. Пазарът е динамичен и е обикновено да има поевтиняване при започване на жътвата. В противоположен случай, в случай че в този момент в беритба цената вървеше нагоре, това нямаше да бъде добра вероятност. Да не забравяме, че зърното е в основата на съвсем всички храни по веригата. Определено съществуването на спад е добър симптом, тъй като няма да донесе спомагателна инфлация при храните “, счита той.
Остава да се надяваме, че въпреки всичко международните трендове на пазарите към известно поевтиняване на храните ще се отразят по-бързо и у нас. Суровото олио на борсата в Ротердам през последния месец отиде надолу с над 20%, а на ниска цена импорт от Украйна смъкна цената на слънчогледа в България с една трета, до 1200 лева за звук. Явно обаче има нещо сбъркано в стопанската система ни, тъй като цената на едро на олиото е по-висока, в сравнение с по време на суматохата през март, и е над 5 лева
От Организацията на Организация на обединените нации по издръжка и земеделие (FAO)
за май регистрират за втори следващ месец поевтиняване
Спадът идва главно от понижаването на цените на растителните масла - с 3,5 на 100, поради по-ниските котировки на палмовото, слънчогледовото, соевото и рапичното масло. Млечните артикули поевтиняха също с 3,5 на 100 - първи спад от осем месеца, който се дължи най-вече на намалелия интерес измежду купувачите поради несигурността към коронавирус рестриктивните мерки в Китай. От началото на годината до началото на юни цената на млякото се е повишила с близо 40% до към 25 $ за центнер (50 кг). Сега котировките обаче отстъпват с 10% и на фючърсния пазар млякото (с доставка през юли) се търгува за 22,97 $.
Индексът за зърнените храни S&P GSCI Grains Spot, който следи развиването на цените на пшеница, царевица и други зърнени култури, спадна с 16,5 на 100 в границите на един месец.
ЗАПЛАТАТА НИ СТИГА ЗА 140 ПАКЕТЧЕТА МАСЛО, НА ГЕРМАНЕЦА - ЗА 400
Минималната заплата в България от 710 лева стига да се купят 140 пакетчета масло с тегло от 250 грама от по към 5 лева, само че единствено в случай че ги намерим на такава ниска цена в комерсиалните вериги. Редовият немец с най-ниското си месечно заплащане от 1621 евро би си купил над 400 пакетчета, и то от по-скъпия артикул от 4 евро броя. В страната с най-развитата стопанска система на Европейски Съюз цените на кравето масло (без да са на промоция) варират в огромните вериги от 2,49 до 3,50 евро за пакетче от 250 грама.
Подобна е покупателната дарба на българската минимална работна заплата и при кашкавала. Тя стига за 36 кг кашкавал (не от най-скъпия) от по 20 лева килото. В Германия за сирене гауда, което е сходно на нашия кашкавал, германците с най-ниски заплати могат да си купят 65 кг, като цената му там стартира от 25 евро. Разликата сред България и Германия е, че там Данък добавена стойност върху храните е по-ниско, в сравнение с тук, а и пазарът е явно по-голям.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ