Разузнавачът ген. Стефанов: Няма нищо по-измамно от прекалено очевидните факти
Скандалните разкрития на Райт повдигат завесата на най-често употребяваните способи за работа на контраразузнавачите по това време - шантаж, психически тормоз, голословни съмнения и подправени взаимоотношения. Самият той се пенсионирва незадоволен и с възприятието, че не е бил разбиран вярно и несправедливо използван. В края на дългогодишната си кариера, стига до извода, че „ единствено обстоятелствата, и то тестваните обстоятелства могат да внесат изясненост във безконечната загадка “.
Сетих се за „ Ловец на шпиони “, когато слушах, а в идващите дни и виждам, подбраните, само че и изненадващо словоохотливи изявленията на българския основен прокурор по тематиката с разкритите български шпиони, работили в полза на Русия. В едно от тях той споделя, че разкриването им е казус в най-новата ни история и по значителност се равнява с изобличаването на „ Петорката от Кеймбридж “. В друго изявление той акцентира, че сходна интервенция по разкриването на проведена група от сътрудници на непознато разузнаване се реализира един път за интервала на човешкия живот. Разбирам неговото възприятие за горделивост, само че не утвърждавам опитите да бъдат преекспонирани обстоятелствата Тогава се върнах към книгата на Питър Райт. Не открих нищо общо сред „ петорката “ на Райт и българската „ шесторка “. Порази ме обаче упоритостта, с която британският контраразузнавач събира данните и прецизността, с която ги проучва. Заключенията му се оформят след години твърдоглав труд и то след задълбочена, многократна инспекция на събраната информация.
В нашия случай бе належащо по-малко от шест месеца на българските специфични служби, с цел да разкрият ръководителя и състава на агентурната мрежа, взаимовръзката сред нейните членове и техните задания, характера на събираната информация, способите за нейното предаване и метода на възнаграждение, което загатва за „ сериозността “ на техните планове. Впечатли ме и изказванието, че с активността си шпионската група е заплашила националната ни сигурност и ползите на българската страна. Което допуска, че става въпрос за добиването и предаването на информация с гриф „ секретно “ и „ строго секретно “. Познавайки разпоредбите за прилагане на такава информация в Министерството на защитата и изключително в структурите на директно послушание на военния министър, нито един от обвинените не е имал право за достъп до документи със стратегически темперамент във връзка с националната ни сигурност. Освен това длъжностите, които са заемали кадровите военнослужещи, а и пенсионираните преди този момент, са от междинния ешалон на командния състав на армията и с лимитирани благоприятни условия за персонално присъединяване в заседания, където се вземат съдбовни решения с военно-политически темперамент.
Участието на кадрови и пенсионирани офицери от военното разузнаване придава непредвидимост и нелегалност на „ шпионската “ организация. Напразно.
Познавам персонално някои от тях и се пробвам да проумея претекстовете за техните дейности, в случай че бъдат квалифицирани от българския съд за противодържавни. Убеден съм в качествата, на тези които познавам, като експерти в осъществяване на служебните им отговорности зад граница. Обучавани са не за български шпиони, а за военни разузнавачи, изпращани във враждебни в предишното към България страни. Рискували са живота си в разнообразни задачи не за съветското ГРУ, а за сигурността на родината ни и всевъзможни други внушения в тази тенденция са извратени. След пенсионирането си, страната е мащеха за тях и те са захвърлени в тълпата на хилядите военни пенсионери, оставени на произвола на ориста. Обяснимо. Българското общество боледува. Бивши и сегашни фрагменти на службите, воювайки за своя авторитет, под натиска на ескалиращите битови проблеми търсят благоприятни условия за решение на финансовите си въпроси. Пророчески се оказва написаното от Джон Стайнбек в бестселъра „ На Изток от Рая “ - „ Някой път на човек му се ще да е малоумен, с цел да прави това, което мозъкът не му позволява “.
Главният прокурор е прав в оценката си, че следващата „ шпионска “ сага ще докара до един нескончаем и комплициран развой. Всичко към този момент е в прерогативите на самостоятелния български съд. Остава вярата, че измежду уважаемите съдии ще се откри и някой последовател на международно известния публицист сър Артър Конан Дойл, чиито многочислени шпионски романи са написани под мотото - „ Няма нищо по-измамно от прекомерно очевидните обстоятелства “. Отчитането на последното може да повлияе доста освен за редуциране на правосъдната процедура, само че и за постигането на едно заслужено решение.
Бригаден военачалник от запаса Стефан Стефанов,Otbrana.com
Сетих се за „ Ловец на шпиони “, когато слушах, а в идващите дни и виждам, подбраните, само че и изненадващо словоохотливи изявленията на българския основен прокурор по тематиката с разкритите български шпиони, работили в полза на Русия. В едно от тях той споделя, че разкриването им е казус в най-новата ни история и по значителност се равнява с изобличаването на „ Петорката от Кеймбридж “. В друго изявление той акцентира, че сходна интервенция по разкриването на проведена група от сътрудници на непознато разузнаване се реализира един път за интервала на човешкия живот. Разбирам неговото възприятие за горделивост, само че не утвърждавам опитите да бъдат преекспонирани обстоятелствата Тогава се върнах към книгата на Питър Райт. Не открих нищо общо сред „ петорката “ на Райт и българската „ шесторка “. Порази ме обаче упоритостта, с която британският контраразузнавач събира данните и прецизността, с която ги проучва. Заключенията му се оформят след години твърдоглав труд и то след задълбочена, многократна инспекция на събраната информация.
В нашия случай бе належащо по-малко от шест месеца на българските специфични служби, с цел да разкрият ръководителя и състава на агентурната мрежа, взаимовръзката сред нейните членове и техните задания, характера на събираната информация, способите за нейното предаване и метода на възнаграждение, което загатва за „ сериозността “ на техните планове. Впечатли ме и изказванието, че с активността си шпионската група е заплашила националната ни сигурност и ползите на българската страна. Което допуска, че става въпрос за добиването и предаването на информация с гриф „ секретно “ и „ строго секретно “. Познавайки разпоредбите за прилагане на такава информация в Министерството на защитата и изключително в структурите на директно послушание на военния министър, нито един от обвинените не е имал право за достъп до документи със стратегически темперамент във връзка с националната ни сигурност. Освен това длъжностите, които са заемали кадровите военнослужещи, а и пенсионираните преди този момент, са от междинния ешалон на командния състав на армията и с лимитирани благоприятни условия за персонално присъединяване в заседания, където се вземат съдбовни решения с военно-политически темперамент.
Участието на кадрови и пенсионирани офицери от военното разузнаване придава непредвидимост и нелегалност на „ шпионската “ организация. Напразно.
Познавам персонално някои от тях и се пробвам да проумея претекстовете за техните дейности, в случай че бъдат квалифицирани от българския съд за противодържавни. Убеден съм в качествата, на тези които познавам, като експерти в осъществяване на служебните им отговорности зад граница. Обучавани са не за български шпиони, а за военни разузнавачи, изпращани във враждебни в предишното към България страни. Рискували са живота си в разнообразни задачи не за съветското ГРУ, а за сигурността на родината ни и всевъзможни други внушения в тази тенденция са извратени. След пенсионирането си, страната е мащеха за тях и те са захвърлени в тълпата на хилядите военни пенсионери, оставени на произвола на ориста. Обяснимо. Българското общество боледува. Бивши и сегашни фрагменти на службите, воювайки за своя авторитет, под натиска на ескалиращите битови проблеми търсят благоприятни условия за решение на финансовите си въпроси. Пророчески се оказва написаното от Джон Стайнбек в бестселъра „ На Изток от Рая “ - „ Някой път на човек му се ще да е малоумен, с цел да прави това, което мозъкът не му позволява “.
Главният прокурор е прав в оценката си, че следващата „ шпионска “ сага ще докара до един нескончаем и комплициран развой. Всичко към този момент е в прерогативите на самостоятелния български съд. Остава вярата, че измежду уважаемите съдии ще се откри и някой последовател на международно известния публицист сър Артър Конан Дойл, чиито многочислени шпионски романи са написани под мотото - „ Няма нищо по-измамно от прекомерно очевидните обстоятелства “. Отчитането на последното може да повлияе доста освен за редуциране на правосъдната процедура, само че и за постигането на едно заслужено решение.
Бригаден военачалник от запаса Стефан Стефанов,Otbrana.com
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ