Дунарит работи за трикратно увеличение на продажбите
Скандалите по собствеността се отразяват отрицателно на цялата отбранителна промишленост, споделя инж. Петър Петров, изпълнителен шеф на военно-промишленото дружество
- Инж. Петров, след дипломирането си вие работите единствено в „ Дунарит “. Какво ви стимулира за това и в този момент като началник – кои са главните мениджърски похвати, които употребявате в връзките си със чиновниците?
– Заемам тази служба от към година. Не разбирам и не одобрявам думата „ управител “. Тя като че ли ме отдалечава от хората, от сътрудниците ми. Работя от 30 години в „ Дунарит “. За актуалния динамичен свят това май е архаично. Но за мен е част от ценностната система. Иска ми се, когато си потеглям, за множеството работещи в сдружението това да е по този начин. Между другото всичко стартира с интервенция на провидението. Кандидатствах в настоящия Технически университет в София. С присъщото самочувствие на осемнадесетгодишните решавах последната задача напряко на белова. Естествено, позволих техническа неточност, която ми костваше 75 стотни от оценката. Приеха ме, само че не в мечтаната компетентност. Тогава имаше наборна военна работа. Шест месеца преди уволнението получих предложение да стана стипендиант на „ Дунарит “. В родното ми село имаше завод на предприятието. С необятно затворени очи одобрих, тъй като щях да се уволня два или три месеца предварително. Така станах инженер-химик.
– Отразяват ли се на активността на компанията свадите по собствеността ù?
– Отразяват се отрицателно. При това освен на нашата компания, а на българската отбранителна промишленост като бранш. Непредубедените може да погледнат годишните финансови доклади, оповестени в Търговския указател.
– С какъв брой огромни интернационалните сътрудници работи сега „ Дунарит “?
– Това число се трансформира динамично в границите на пет до 10. В момента огромните интернационалните компании, с които работим, са седем.
– Кои са главните правила, които оказват помощ на компания от дребна България да съумява да се конкурира и да печели поръчки на комплицирания интернационален пазар на оръжие и муниции?
– За мен не е задоволително изказванието, че България е дребна. В недотам далечното минало в нашия отрасъл страната ни беше на челни позиции в света по произвеждане и реализация. Нещата се трансформираха, само че основаните дълготрайни връзки не са разрушени напълно. Полагаме старания да ги поддържаме, възвръщаме и разширяваме. Когато клиентите са удовлетворени, те се връщат. Смея да настоявам, че нашите клиенти са удовлетворени.
– Какъв вид оръжие и муниции ще създава „ Дунарит “ през идната година и по какъв начин се трансформира търсенето на сътрудниците ви през последните години?
– „ Дунарит “ създава и ще създава и от двата съществени вида – съветски и натовски. Досега доминират боеприпасите за съветски системи, само че нашият блян е да увеличим доста каузи на боеприпасите за натовски системи в продажбите си. Това ни предпочитание е провокирано точно от смяната в търсенето на досегашните ни сътрудници и появяването на нови евентуални клиенти.
– Как виждате развиването на компанията след 5 години?
– Приватизацията на сдружението ни обезпечи опцията да оцелеем и да се развиваме с ускорени темпове. За първите 10 години от приватизацията продажбите ни се усилиха 10 пъти. Този факт дава мотив за горделивост на всеки един от моите сътрудници, от най-ниското до най-високото равнище във компанията. На единадесетата година започнаха „ свадите по собствеността “, които не престават и до през днешния ден. След пет години ще се навършат 20 години от приватизацията, желае ми се да можем да се похвалим с най-малко трикратно нарастване на продажбите по отношение на първите 10. В проектите ни влизат асимилиране на нови перспективни произведения, съдействие с огромни международни компании в сектора, съдействие с образователни заведения заради задълбочаването на проблемите с обезпечаването на фрагменти и не на последно място – възобновяване на положителните взаимоотношения с българските ни сътрудници от другите компании в бранша.
Автор: Николай Нейчев. Интервюто е оповестено в новия брой на списание " Мениджър "
- Инж. Петров, след дипломирането си вие работите единствено в „ Дунарит “. Какво ви стимулира за това и в този момент като началник – кои са главните мениджърски похвати, които употребявате в връзките си със чиновниците?
– Заемам тази служба от към година. Не разбирам и не одобрявам думата „ управител “. Тя като че ли ме отдалечава от хората, от сътрудниците ми. Работя от 30 години в „ Дунарит “. За актуалния динамичен свят това май е архаично. Но за мен е част от ценностната система. Иска ми се, когато си потеглям, за множеството работещи в сдружението това да е по този начин. Между другото всичко стартира с интервенция на провидението. Кандидатствах в настоящия Технически университет в София. С присъщото самочувствие на осемнадесетгодишните решавах последната задача напряко на белова. Естествено, позволих техническа неточност, която ми костваше 75 стотни от оценката. Приеха ме, само че не в мечтаната компетентност. Тогава имаше наборна военна работа. Шест месеца преди уволнението получих предложение да стана стипендиант на „ Дунарит “. В родното ми село имаше завод на предприятието. С необятно затворени очи одобрих, тъй като щях да се уволня два или три месеца предварително. Така станах инженер-химик.
– Отразяват ли се на активността на компанията свадите по собствеността ù?
– Отразяват се отрицателно. При това освен на нашата компания, а на българската отбранителна промишленост като бранш. Непредубедените може да погледнат годишните финансови доклади, оповестени в Търговския указател.
– С какъв брой огромни интернационалните сътрудници работи сега „ Дунарит “?
– Това число се трансформира динамично в границите на пет до 10. В момента огромните интернационалните компании, с които работим, са седем.
– Кои са главните правила, които оказват помощ на компания от дребна България да съумява да се конкурира и да печели поръчки на комплицирания интернационален пазар на оръжие и муниции?
– За мен не е задоволително изказванието, че България е дребна. В недотам далечното минало в нашия отрасъл страната ни беше на челни позиции в света по произвеждане и реализация. Нещата се трансформираха, само че основаните дълготрайни връзки не са разрушени напълно. Полагаме старания да ги поддържаме, възвръщаме и разширяваме. Когато клиентите са удовлетворени, те се връщат. Смея да настоявам, че нашите клиенти са удовлетворени.
– Какъв вид оръжие и муниции ще създава „ Дунарит “ през идната година и по какъв начин се трансформира търсенето на сътрудниците ви през последните години?
– „ Дунарит “ създава и ще създава и от двата съществени вида – съветски и натовски. Досега доминират боеприпасите за съветски системи, само че нашият блян е да увеличим доста каузи на боеприпасите за натовски системи в продажбите си. Това ни предпочитание е провокирано точно от смяната в търсенето на досегашните ни сътрудници и появяването на нови евентуални клиенти.
– Как виждате развиването на компанията след 5 години?
– Приватизацията на сдружението ни обезпечи опцията да оцелеем и да се развиваме с ускорени темпове. За първите 10 години от приватизацията продажбите ни се усилиха 10 пъти. Този факт дава мотив за горделивост на всеки един от моите сътрудници, от най-ниското до най-високото равнище във компанията. На единадесетата година започнаха „ свадите по собствеността “, които не престават и до през днешния ден. След пет години ще се навършат 20 години от приватизацията, желае ми се да можем да се похвалим с най-малко трикратно нарастване на продажбите по отношение на първите 10. В проектите ни влизат асимилиране на нови перспективни произведения, съдействие с огромни международни компании в сектора, съдействие с образователни заведения заради задълбочаването на проблемите с обезпечаването на фрагменти и не на последно място – възобновяване на положителните взаимоотношения с българските ни сътрудници от другите компании в бранша.
Автор: Николай Нейчев. Интервюто е оповестено в новия брой на списание " Мениджър "
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ